Решение по дело №882/2011 на Районен съд - Девня

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 266/3.11.2011г. гр. Девня

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Девненски райoнен съд, ПЪРВИ СЪСТАВ в публичнo заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета гoдина, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

            при секретаря С.Г. катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 882 пo oписа за 2011 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:

С искова молба от Г.Х.М. с ЕГН ********** *** са предявени искове с правно основание чл.224 от КТ, чл.221 от КТ и чл.357 вр. с чл.59 от КТ вр. Наредба № 11/2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея вр. с чл.42, ал.2 от КТД. Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено със Заповед № 02/04.01.2011 г. на основание чл.327, т.2 и т.3 от КТ, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение и неизпълнение на задълженията по КТ.

Моли ответникът да бъде осъден да ú заплати сумата в размер на 80 лв., като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск общо за 11 дни за 2010 г., от които 6 дни редовен платен годишен отпуск и 5 дни за вредност. Претендира се заплащане на сумата от 169 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за прекратяване на ТПО без предизвестие.

Моли ответникът да бъде осъден да ú заплати сумата в размер на 2 700 лв., стойността на ваучери за безплатна храна и ваучери за хранителни продукти за периода 01.03.2009 г. до 14.01.2011 г..

Претендира се законната лихва върху главниците от датата на завеждане на ИМ в съда до окончателното заплащане на вземането. Моли да ú бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор, ответникът не изразява становище.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представена в копие Заповед № 02 от 14.01.2011г. трудовото правоотношение между Г.Х.М. и АД Полимери е прекратено считано от 13.01.2011г. поради забавено изплащане на трудово възнаграждение и неизпълнени задължения по КТД.

Видно от служебна бележка изх.№32/28.10.2010г., издадена от Председател НСО „Полимери”, Г.Х.М. по време на трудовото си правоотношение с дружеството е била член на СО към КНСБ.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза приета от съда и неоспорена от страните, се установява че размера на неизползвания платен годишен отпуск от ищцата е 11 дни за 2010г. и  размер на изплатеното обезщетение е 91,96 лв., а размерът на брутното трудово възнаграждение не ищцата за последния пълен отработен месец август е 183.92 лв., изплатено е обезщетение по чл.221 от КТ в този размер. Размерът на дължимите суми за безплатна храна и ваучъри за хранителни продукти за периода м.март-м. януари 2011г.са на обща стойност 1260.50 лв.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Между страните по делото не се спори, че е било налице действително трудово правоотношение, което е прекратено. От назначената по делото ССЕ се установява, че на ищеца е заплатено обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 183.92 лв., както и сумата от 91.96 лв. за неизползван платен годишен отпуск от 11 дни за 2010г. поради което предявените искове за заплащане на сумата от 80 лв. на основание чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск общо за 11 дни за 2010 г. и за заплащане на сумата от 169 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

Относно иска с правно основание чл.357 вр. с чл.59 от КТ  вр. с  Наредба №11/2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея вр. с чл. 42 ал.2 от КТД. Страните са се намирали във валидно трудово правоотношение, което е било прекратено поради нзабавено изплащане на трудово възнаграждение и поради неизпълнение на КТД видно от Заповед №22/14.01.2011г., поради което на ищцата се дължи безплатна храна и ваучъри за хранителни продукти. Предявеният иск е основателна в определения по ССЕ размер от 1260.50 лв., поради което следва да се отхвърли за горницата над 1260.50 лв. до претендираните 2 700 лв.

На  основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати такса върху уважения размер на предявения иск с правно основание чл.357 вр. с чл.59 от КТ в размер на 50.42 лв. , както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 70 лв.

 На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. Доколкото липсват представени доказателства за извършени разноски такива не се присъждат.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

           ОСЪЖДА „Полимери” АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Девня, 9160, Промишлена зона да заплати на Г.Х.М. ЕГН **********,*** на осн. чл.357 от КТ  вр. с Наредба № 11/2005 г. вр. с чл.42, ал.2 от КТД сумата в размер на 1260.50 лв. /хиляда двеста и шестдесет лева и 50 стотинки/, представляваща стойността на безплатна храна и ваучъри за хранителни продукти за периода от 01.03.2009г. до 14.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба- 28.06.2011 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за горницата над 1260.50 лв. до претендираните 2 600 лв.

 ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Х.М. ЕГН **********,*** срещу„Полимери” АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Девня, 9160, Промишлена зона искове за заплащане на сумата в размер на 80 лв., като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за 11 дни за 2010 г., и за сумата от 169 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за прекратяване на ТПО без предизвестие, като неосноветелни.

ОСЪЖДА „Полимери” АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Девня, 9160, Промишлена зона, представлявано да заплати по сметка на ДРС сумата от  50,42 лв. /петдесет лева и 42 стотинки /, както и сумата в размер на 70 лв. /седемдесет лева/, разноски от бюджета на съда, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.

 

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.    

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: