№ 7760
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Ц. М. Г.
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20211110146182 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 37251/05.08.2021г., подадена от
М. Р. Р. срещу /ФИРМА/, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника,
че ищецът не му дължи сумите, предмет на изпълнителен лист, издаден на 22.02.2008г. по
гр. дело 3671/2008г. по описа на СРС, 24 състав, както следва: 6312,93 лева – главница,
представляваща дължим остатък по договор за потребителски кредит от 16.04.2007 г., за
която сума е образувано изпълнително производство № 417/2008г. по описа на ЧСИ М. Б.
поради обстоятелството, че претендираната от ответника сума е погасена по давност.
Поддържа, че последното изпълнително действие по посоченото изпълнително дело е било
на 14.05.2012 г., поради което най-късно на 14.05.2014 г. изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона. Счита, че молба с посочване на изпълнителен способ е
подадена от взискателя на 25.02.2016 г., като от последното изпълнително действие,
извършено през 2012 г. е изтекла пет годишната погасителна давност за посочените
вземания. Претендира разноски.
Ответникът - /ФИРМА/, в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като
счита изложеното в исковата молба за неоснователно. Поддържа, че давността в
изпълнителното производство е прекъсвана многократно, като е посочил, че към момента на
образуване на посоченото изпълнително дело в сила е било ППВС № 3 от 18.11.1980 г.,
съгласно което по време на изпълнителния процес за вземането, не тече погасителна
давност. Излага, че възприетото впоследствие с ТР 2/2015 на ОСГТК на ВКС различно
разрешение на въпроса е приложимо занапред, а именно от 26.06.2015 г. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните в настоящето производство, че срещу ищеца в полза на /ФИРМА/ – праводател на
ответника, е издаден изпълнителен лист на 22.02.2008г. по гр. дело № 3671/2008г. по описа
на СРС, 24-ти състав, въз основа на който срещу него е образувано изп. д. № 417/2008 по
описа на ЧСИ М. Б. по който ответното дружество е взискател.
От приложения по делото препис от изп.дело № 20088380400417, по описа на ЧСИ
М. Б. се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба ва взискателя с
молба от 20.03.2008г. С молба от 11.05.2010г., депозирана от взискателя е направено
искане за спиране на изпълнителното производство на осн.чл.432, т.2 ГПК, поради
постигнато между страните споразумение и искане за вдигане на наложените по делото
запори. С молба от 22.10.2010г. взискателят е направил искане за възобновяване на
изпълнителното производство, поради неизпълнение на задълженията по споразумението от
страна на длъжника Р. и да бъдат наложени отново вдигнатите по делото запори. С молба от
26.01.2011г. е поискано извършването на опис и оценка на притежаваните от длъжника
движими вещи. С молба от 01.02.2012г. е поискано извършването на конкретно посочени в
молбата изпълнителни действия. С молба от 14.05.2012г. е поискано налагане запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, като е посочен работодател. С молба от
06.12.2016г. е поискано да бъде наложена възбрана на недвижим имот, собственост на
длъжника, находящ се в гр. София, както и запор на банковите сметки на длъжника. След
тази дата други валидни изпълнителни действия годни да прекъснат давността не са
извършвани.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника чрез
отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз
основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо, т.е.
новонастъпили факти. В този смисъл предявеният иск е основан на факт непреклудиран със
сила на пресъдено нещо, поради което е допустим.
Ищецът се позовава на погасяване на вземането
вследствие на нови обстоятелства настъпили след издаването на изпълнителния лист. Както
бе посочено с разпоредбата на чл.439 ГПК е предвидена защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. С ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
2
предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частният съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ-
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до
постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. От представеното
изпълнително дело безспорно се установява, че в периода от образуването му на 20.03.2008г.
до 14.05.2012г. са извършвани изпълнителни действия, когато взискателят отново е поискал
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, поради което не е изтекъл
нито 5-годишният давностен срок за вземането за главницата, нито срокът по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, тъй като давността за вземането в изпълнителния процес се прекъсва с всяко
редовно и своевременно направено искане, респ. предприето изпълнително действие (чл.
116, б. "в" ЗЗД), от който момент започва да тече новата давност (т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК); а 2-годишният срок за перемция (чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК) започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение.
Когато и да е поискано и предприето съответното изпълнително действие, съдебният
изпълнител е длъжен да го осъществи – в рамките на изпълнително дело или в
образувано отделно производство. Дали е перемирано изпълнителното дело е без
правно значение, тъй като съдебният изпълнител дължи подчинение на представения
му изпълнителен лист. Прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл.
116, б. "в" ЗЗД не зависи от по-късно настъпила перемпция, респ. предприетите и по
перемирано дело изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ
давността ефект. Дори изпълнителното дело да е било перемирано след 14.05.2014г.,
необразуването в отделно дело на новото искане, направено от взискателя с молбата му от
06.12.2016 г., не е от значение за осъществяването на фактическия състав на чл. 116, б. "в"
ЗЗД, респ. за прекъсването на давността. В настоящия случай с подадената на 06.12.2016г.
молба за налагане възбрана на конкретно посочен в молбата недвижим имот
собственост на длъжника е прекъсната давността и е започнала да тече нова 5-годишна
давност, която е изтекла на 06.12.2021г., в хода на настоящото производство и преди
приключване на устните състезания, като дори и да се приеме, че последното валидно
изпълнително действие, както се сочи в отговора на исковата молба да е извършено на
24.04.2017г., то давността е изтекла на 24.04.2022г., отново в хода на настоящото
3
производство и преди приключване на устните състезания, което обстоятелство –
изтичането на определен период от време следва да бъде съобразено от настоящия съд на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като след цитираната молба няма данни да са извършени
изпълнителни действия годни да прекъснат давността.
Ето защо предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на СРС държавна такса в размер на 252,50 лева. Направено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Р.К. Р. в размер на 645,65 лева за
предоставена безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение с оглед цената на предявената претенция и предвидения в Наредбата размер
на минималните адвокатски възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Р. Р. с ЕГН **********, с адрес: /АДРЕС/
представляван от адв. Р.Р. не дължи на /ФИРМА/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/, сумата от 6312,93 лева – главница, представляваща дължим остатък
по договор за потребителски кредит от 16.04.2007 г., за което вземане е издаден
изпълнителен лист на 22.02.2008г. по гр. дело 3671/2008г. по описа на СРС, 24 състав, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 417/2008г. по описа на ЧСИ М. Б. като
погасена по давност.
ОСЪЖДА на чл. 78, ал. 1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. /ФИРМА/ с ЕИК *********
да заплати на адв. Р.К. Р. сумата от 645,65 лева – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на чл. 78, ал. 6 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. /ФИРМА/ с ЕИК *********
да заплати по сметката на СРС държавна такса в размер на 252,50 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4