Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 21.01.2016
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори
граждански състав
На четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА
- ГУРГОВА
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1206 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
обективно съединени искове с правно основание член 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от
КТ .
Ищеца П.С.П. ЕГН ********** ***, чрез адв. С.П.
- К., в исковата си молба против ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ЖЕЛЕЗОПЪТЕН
ТРАНСПОРТ „Х.С.“, гр. К., община К., област П., ул. „Я.С.“ № *, Булстат ****,
представлявана от директора Н.И.С., чрез адв. З., моли съда, да постанови
решение, с което да признае за незаконно уволнението, извършено със заповед №
469/14.09.2015 г. на Директора на Професионална гимназия по железопътен
транспорт „Х.С.“ гр. К. и да го отмени, да го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност „Младши учител по практическо обучение“, персонал -
педагогически, с шифър по НКПД 2322-6009, както и ответника да му заплати обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, считано от 15.09.2015 г., общо за 6 (шест) месеца, равняващо се на
брутното му трудово възнаграждение за месец в размер на 143.00 лева, а за 6
месеца - в размер на 858.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира за
разноските по делото.
Ищеца твърди, че работел по трудово
правоотношение в ответното училище на длъжност „Младши учител по практическо
обучение“ персонал - педагогически, с шифър по НКПД 2322-6009, по силата на
трудов договор № 313/13.09.2010 г. С допълнително споразумение № 203/05.01.2015
г. се изменил трудовия договор, считано от 01.01.2015г., като продължил да
работи на непълно работно време с продължителност 4 часа, с основно месечно
трудово възнаграждение 143.00 лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 5.72 лв. Със заповед № 469/14.09.2015 г. на Директора на училището било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, с мотив, че не притежавал
необходимата професионална квалификация „учител“, което изискване било въведено
с длъжностна характеристика, утвърдена на 10.09.2015 г., съгласно Заповед № 462
(без дата и издател), за заемане на длъжността „Младши учител по практическо
обучение“. Счита уволнението за незаконосъобразно на следните основания:
1)
Прекратяването на трудовото му правоотношение било незаконосъобразно, тъй като
не било налице правното основание, посочено в
заповедта - чл. 328, ал. 1, т. 6 от
КТ. В мотивите било записано, че със „ ... Заповед № 462 (няма дата и
издател) са промененили изискванията за заемане на длъжността
„Младши учител по практическо обучение“, а именно лицата заемащи същата
длъжност да притежават професионална квалификация „учител“ като било посочено,
че ищецът не притежавал необходимата професионална квалификация. Прекратяването на трудовото му правоотношение било извършено на второто основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ - липса на
необходимата квалификация, а фактически се касаело за въвеждане на изисквания в
длъжностната характеристика, засягащи образованието. В
длъжностната характеристика в т. 3 било посочено, че се изисква за заеманата
длъжност висше образование, образователно -
квалификационна степен бакалавър или магистър. Тук
било мястото да се предвиди вида образование, а именно педагогическо, а не да
се приема, че изискването за учител касаело професионалната квалификация. Това
противоречало на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и 2 от Закона за професионалното образование и обучение (ДВ бр.
68/1999 г.), съгласно който под професионална квалификация следвало да се
разбира нормативно призната в резултат на обучение степен на квалификация в
определена област на знанието. В §1, т. 5 от ДР на
закона било дадено легално определение за „професионална квалификация“.
Изискването за учител следвало да се свърже с изискването за наличие на
необходимото образование и по-специално с неговия вид, тъй като липсата на
необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа била
тази, без която същата не могла да се изпълнява,
като например компютърна грамотност, владеене на чужд език, стенография и др. В чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ били уредени две различни хипотези, поради което в заповедта за
прекратяване на трудовия договор следвало да се посочи изрично по коя от двете се
извършвало. В този смисъл било и Решение № 616/02.11.2010 г. по гр. дело № 1042/2009 г. на ВКС, четвърто г.о., постановено по
реда на чл. 290 и сл. от ГПК.
В конкретния случай работодателят приел, че се касаело за втората хипотеза, което било
незаконосъобразно по изложените по-горе съображения. Като
учител по практическо обучение в съответната област на знанието, промяната в
професионалната квалификация можела да касае самата техническа специалност, за
която се отнасяло
практическото обучение, а не и изискването да бъде педагог.
При условията
на евентуалност, ако съда приеме, че въвеждането на изискването
„учител“ касаело професионалната квалификация, моли съда да
приеме, че прекратяването на трудовото правоотношение при условията на втората
хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, било
незаконосъобразно, тъй като работодателят не е изменил с длъжностната
характеристика и изискването към вида образование - висше педагогическо, като в
същата единственото изискване била за висше образование, образователно-квалификационна
степен бакалавър или магистър. Двете изисквания били взаимно
свързани, тъй като в конкретния случай било невъзможно лице да бъде учител, ако
не е придобило педагогическа специалност.
Не
на последно място, съгласно НКПД учител била професия и не било задължително
лицето, което я заема, да е с педагогическо образование, доколкото ЗНП и ППЗНП
допускали това.
2)
Прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание
било извършено от работодателя недобросъвестно - в нарушение на разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 от КТ, като промяната в
изискванията за заеманата длъжност представлявала злоупотреба с право, целяща
единствено да бъдат увредени правата и законните му интереси да заема
длъжността „Младши учител по практическо обучение“. Злоупотреба
с работодателска власт била налице, когато въведените нови изисквания не се
обосновавали по никакъв начин
и нямали връзка с работата на
съответната длъжност (В този смисъл - Решение № 350/17.01.2013 г, по гр. дело №
75/2012 г. на ВКС, 3-то г.о., постановено по чл. 290 и сл. от ГПК). В
мотивите на обжалваната заповед било посочено, че промяната в изискванията за
заемане на длъжността е свързана с „… развитието на динамичните процеси в
системата на образованието“ - това било много общо,
без конкретика кои били тези процеси и в какво се изразявало
тяхното развитие, както и с „потребностите на подрастващите към по-задълбочени
и всеобхватни знания“. Последното налагало нови отговорности към
педагогическите кадри, както и умения и педагогически похвати, за да бъдат
привлечени и задържани учениците в училище, които нови изисквания не намерили
отражение в пункт трети на новата длъжностна характеристика от 10.09.2015 г.
със заглавие „Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на
длъжността“, въз основа на която било извършено прекратяването на трудовия
договор. Длъжността „младши учител“ се заемала от
лица, които работели като такива в продължение на 5 години, след което
преминавали на длъжност „учител“. Към
датата на прекратяване на трудовия договор имал стаж като младши учител 5
години и един ден. В т. 3 от длъжностната характеристика, утвърдена на
10.09.2015 г., се изисквало за тази длъжност висше образование (независимо
специалността) и степен на образование бакалавър, което означавало, че веднага
след придобиване на същата едно лице можело да заеме тази длъжност . В
изисквания за „професионален опит“ било посочено, че
не се изисквал педагогически учителски стаж. С оглед мотивите
в заповедта, поради което била въведена промяната
за длъжността, не можело да се приеме, че осъществяването на целите могло
да се постигне от лице, което няма никакъв педагогически учителски стаж или
изобщо стаж, съответно не може да се постигне от лице, което е било учител в
продължение на 5 години, на което няма налагани дисциплинарни наказания,
свързани с изпълнение на трудовите задължения по закон и длъжностна
характеристика. С оглед горното, считал, че промяната в длъжностната
характеристика, заради която било
прекратено трудовото му правоотношение била тенденциозна – целяла единствено да бъде отстранен от работа
чрез прекратяване на трудовия договор. В подкрепа на
това бил факта, че такава промяна не била засегнала длъжностната характеристика на другия младши учител
по практическо обучение, специалност „фризьорство“.
3) С
извършената промяна в изискванията за заемане на длъжността на практика се
прикривало наличието на основание за прекратяване на трудовия договор поради
съкращаване на щата. След уволнението преподавателските
часове били разпределени като лекторски. От друга
страна, с одобряването на новото щатно разписание в училището за учебната
2015/2016 г. и Списък образец № 1, длъжността, която заемал, била съкратена.
4) При
прекратяването на трудовия договор била нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ - липсвало предварително
съгласие от синдикалната организация, в която членувал - Асоциация на демократичните синдикати,
което условие било предвидено в сключения браншови договор.
След
прекратяване на трудовия договор останал без работа поради уволнението и не
получавал никакви доходи, поради което търпял
имуществени вреди.
ОТВЕТНИКЪТ с отговора на исковата молба заявява,
че предявените обективно съединени искови претенции са допустими, но
неоснователни. Заявява, че не оспорва следните факти:
По силата на сключен с ищеца трудов договор и
допълнителни споразумения към същия, трудовото правоотношение възникнало при
условията на чл.67 ,ал.1,т.1 от КТ. Със
Заповед № 469 от 14.09.2015г. ищецът бил
уволнен на основание чл.328,ал. 1 ,т.6 от КТ. Ищецът притежавал висше образование. Съгласно изготвената
длъжностна характеристика за длъжността „младши учител професионална подготовка
по практическо обучение“, изискуемият вид и равнище на образование и
квалификация били следните: Вид и равнище на образование - висше техническо
образование, педагогическа правоспособност и придобита професионална
квалификация „учител“. Твърди, че П.П. не притежавал второто кумулативни
изискване - придобита професионална квалификация „учител“ съгласно изискванията
по длъжностна характеристика за длъжността „младши учител професионална
подготовка по практическо обучение в ПГ по жпт „Х.С.”, град К..
Установените факти били следните:
Работодателят упражнил правото си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ. Налице били и предпоставките за извършването на процесното
уволнение на посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
основание. Наличието на настъпилото по време на
съществуване на трудовото правоотношение между страните изискване, досежно
необходимата квалификация било реално такова и свързано с подобряване на
качеството на учебно-възпитателния процес. Държавните изисквания за
заемане на различни педагогически длъжности в сферата на образованието се
регламентирали с повелителни правни норми, понеже тези изисквания се въвеждали
с оглед обществения интерес, а именно заемането на тези длъжности да става от
квалифицирани лица, а с тях се реализирала и държавната политика в областта на
образованието. Поради тази причина Инструкция № 2/1994г.
давала възможност на работодателите-директори, да
назначават на педагогически длъжности лица придобили висше образование по
съответната специалност, притежаващи професионална квалификация „учител“. От това
следвало, че работодателят има право да променя с щатното разписание и с
длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за
определена длъжност, когато същите не били
определени в нормативен акт, а дори и когато са нормативно разписани, щом
новите изисквания не влизат в противоречие с тях. Доколкото
се касаело до минимални изисквания, то нямало пречка с длъжностната характеристика да бъде определено изискване
за по-висока, респективно различна образователна степен, специалност и квалификация.
(в Този смисъл - Решение № 192/14.06.2013г. по гр.д. №680/2012г. IV г.о. на ВКС, постановено по
реда на чл.290 от ГПК). За да бъде законосъобразна
заповедта за уволнение с правно основание чл. 328,
ал.1, т.6 от КТ в същата трябвало да бъде посочено липсващото образование или
професионална квалификация и работникът или служителят към датата на уволнение
да не притежава нужните образование и квалификация за длъжността, променени
след възникване на трудовото правоотношение с него. (В
този смисъл - Решение Ml52/22.03.2012г. по гр. д. №23/2012г., IVг.о. на ВКС).
Това изискване било изпълнено. За да
са налице основанията за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 от КТ новите изисквания
трябвало да бъдат въведени в нормативни актове, длъжностна характеристика или
щатно разписание, само в хода на действие на трудовото правоотношение. Преценката на работодателя какви изисквания да въведе за
длъжностите била по целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол,
достатъчно било да не се нарушават императивни правни норми. В тази връзка било неоснователно възражението от ищеца, че с
длъжностната характеристика били променени изискванията за вид и равнище на
образование, а не за квалификация. Съгласно чл.2 от
Инструкция № 2/29.07.1994г. за изискванията за заемане на длъжността
учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална
квалификация и правоспособност, за заемането на длъжността учител или
възпитател се изисквало завършено висше образование на образователно-
квалификационна степен магистър, бакалавър или специалист по специалност от
професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше
образование и професионалните направления, приет с ПМС № 125 от 2002 г.
(ДВ,бр.64 от 2002 г.), и професионална квалификация учител или педагог. Ето
защо понятието „учител“ имало характеристиката на
професионална квалификация, а не както се твърдяло в исковата молба, че е било
необходимо да бъде предвидено педагогическо образование. Неоснователно
било твърдението, че след като в длъжностната характеристика не се предвиждал педагогически стаж, то
работодателят е нарушил императивна правна норма чл.8, ал.1 от КТ, като е
визирал в същата изискване за професионална квалификация „учител“. Педагогическият стаж можел да се придобие и без да е налице
професионална квалификация „учител“. Тази хипотеза
била възможна, когато съответното лице работело като неправоспособен учител, т.е. без да притежава необходимото
равнище и вид образование. Ето защо „педагогически стаж“ не се отъждествявал с понятието, „учител“. Промяната в изискванията за заемане на процесната длъжност била
въпрос на работодателска целесъобразност. В учебното
заведение, децата се нуждаели от високо качество на преподавания учебен
материал. Като се имало предвид, че подрастващото поколение било
с различни образователни потребности, в сравнение от поколенията назад във
времето, изискванията на семейството за по-високо качество на образователния
процес в тази възраст, която била стъпалото към висшето образование и всички
други динамични процеси в съвременния живот, налагало и повишаване на
образованието и квалификацията на педагогическите кадри. В
условията на конкурентост между учебните заведения, директорът бил този, който
ръководел учебно-
възпитателния процес и обезпечавал
същият с добре подготвени кадри. Спецификата на работа
в образователна институция изисквала от учителя да притежава квалификация, при
която били придобити
компетенции, които позволявали
УВР да се провежда съобразно новите съвременни интерактивни методи и форми на
работа и с по-широка образователната степен и квалификация. От горното
следвало, че нововъведеното изискване на професионална квалификация в
длъжностната характеристика били продиктувани от
обективни причини: подобряване на качеството на учебно- възпитателния процес. В този смисъл компетенциите, придобити при обучението и защитата на
професионалната квалификация учител допринасяло за подобряване на качеството на
работата на учителя, а от там и по-високо ниво на преподавания учебен материал.
Уволнението на ищеца било продиктувано от нуждите на
образователния процес и процесното уволнение не било израз на злоупотреба с
право. Работодателят действал добросъвестно при
извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността – т.е.,
изменението в изискванията за заемане на длъжността било въведено с оглед
нуждите на работата. За да се обоснове нарушение по
чл. 8, ал. 1 КТ следвало да
се прецени не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в
изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата,
които обосновавали
твърдението за злоупотреба с право. За да бъде допустимо тяхното изследване,
те трябвало да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В
случаите, когато ищецът - работник или служител твърдял,
че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябвало да обоснове иска
на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от
които могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата молба
(Решение № 239/2012 г. по гр.д. № 779/2011 г. на IV ГО на ВКС). Ищецът не заявила такава злоупотреба с право. Това, че часовете, формиращи норматива на ищеца били разпределени
на други колеги не обосновавало злоупотреба с право. Ако
ищецът притежавал изискуемата професионална квалификация, не би се стигнало до
процесното уволнение, дори щатната длъжност заемана от същия да била формирана
от непълен норматив. Работодателят преценил, че може
да възложи норматива на ищеца на лице, което отговаря на изискванията за
заемане на длъжността, т.е. има придобита професионална квалификация учител.
Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презумирало, че работодателят е действал добросъвестно при
извършеното уволнение, така, че оборването на презумпцията била изцяло в тежест
на работника или служителя. (В този смисъл Решение № 71/2013 г. по гр.д.
№ 284/2012 г. на IV ГО на ВКС; Решение № 232/13.06.2011 г. по гр.д. №
781/2010г.. на IV ГО на ВКС и Решение № 66/19.03.2013 г. по гр.д. № 87012012. .
на II ГО на ВКС. постановени по реда на чл.290 ГПК). В
конкретния случай, предмет на установяване било налице ли е промяна в
изискванията за заемане на длъжността и дали работникът/служителят отговаря на
новите изисквания. От приложените към отговора
доказателства било видно, че не са допуснати твърдените в ИМ нарушения при
реализиране на уволнителната процедура. Не бил спорен
факта, че в учебното заведение имало
колега, който не притежавал професионална квалификация
„учител“. Същият с предстоящото дипломиране щял да придобие професионална
квалификация учител. Специалността, която преподавал
била, “фризьорство“. Учебното заведение било с
техническа насоченост, а не с козметична, поради което специалността
фризьорство можело да бъде преподавана дори и от неправоспособен учител.
Още повече, че образователната система не подготвяла учители
по фризьорство. Работодателят имал право да уволни един, няколко или всички
служители, които не отговаряли
на това изискване и това било въпрос на целесъобразност, а не на
законосъобразност, поради което не подлежало на съдебен контрол. (В този смисъл Решение № 734/2011 г. по гр.д. № 449/2010 г. на III
ГО на ВКС. постановено по реда на чл.290 от ГПК). Нямало
значение за спора дали ищецът се е запознал или отказал да подпише длъжностната
характеристика и дали се е запознал с нея. По въпроса
обусловена ли е законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ от изпълнението на задължението на работодателя
по чл. 127, ал.1, т.4 КТ за връчване на длъжностна
характеристика имало постановено Решение №215/2010г. по
гр.д. №166/2009г. IV г.о. на ВКС по
реда на чл.290 от ГПК. Даденото в същото решение тълкуване на правния
проблем било в следния смисъл: „Задължението на работодателя по чл. 127, ал.1. т.4 КТ за връчване на
длъжностна характеристика на работника нямало отношение
към законността на уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ -
предмет на установяване в трудовия спор за законност на уволнението е
притежавал ли е служителят изискващото се за длъжността образование, поради
което факта на запознаване с длъжностната характеристика е без правно
значение“. Уволнението на ищеца било безвиновно
такова, извършено било по указания в закона ред и при спазени изисквания,
относими към нормата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
С оглед всичко
гореизложено, моли съда да отхвърли исковете, предявени от ищцата като
неоснователни и недоказани.
След преценка по отделно
и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и
становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Трудовото правоотношение между страните по
делото е възникнало въз основа на Трудов договор №
313/13.09.2010 г., съгласно който ищецът е бил назначен на длъжност
„Младши учител по практическо обучение“ персонал - педагогически, с шифър по
НКПД 2322-6009. С допълнително споразумение № 203/05.01.2015
г. бил изменен трудовия му договор,
считано от 01.01.2015г., като същия продължил да работи
на непълно работно време с продължителност 4 часа, с основно месечно трудово
възнаграждение 143.00 лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 5.72 лв. Със заповед № 469/14.09.2015 г. на Директора на училището,
било прекратено трудовото му
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, с мотив, че не притежавал необходимата професионална квалификация „учител“.
С представената на ищеца длъжностната
характеристика подписана от него към 15.09.2010 г., с която
той се е запознал при сключване на трудовия договор,
работодателя Професионална гимназия по
железопътен транспорт „Х.С.“, гр. К., е поставил
изискване за висше образование, образователно - квалификационна
степен „бакалавър” или „магистър”. На 11.09.2015 г. била представена на ищеца длъжностна характеристика,
подписана от него на същата дата, в която освен изискване за висше
образование, образователно-квалификационна степен „бакалавър” или
„магистър”, било въведено и ново такова за професионална квалификация „учител”.
Със Заповед №
469/14.09.2015 г. на Директора на Професионална гимназия по железопътен
транспорт „Х.С.“ гр. К., било прекратено трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ, като заповедта му е била връчена при отказ на
15.09.2015 г. удостоверен с двама свидетели посочени в същата. Мотивите за
прекратяване, посочени в заповедта са, че не притежавал
необходимата професионална квалификация „учител“, което изискване било въведено
с длъжностна характеристика, утвърдена на 10.09.2015 г., съгласно
Заповед № 462, за заемане на длъжността „Младши учител по практическо
обучение“.
В представеното щатно разписание в сила от 15.09.2015 г. били предвидени и
заети три броя щатни бройки за длъжността ”младши учител”, като от
представеното щатно разписание в сила от 15.09.2014 г., че бройката е отново
трима, като само за единия от тях е записана степен бакалавър.
Във връзка с
предявения иск, съдът е изслушал заключение на вещо лице Р.М. по назначена
съдебно - счетоводна експертиза, което не бе оспорено от страните и съдът го
възприема, като обективно, безпристрастно и пълно. Съгласно
заключението, размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за изчисляване
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е в размер на 148,68
лева. Размера на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за периода от шест месеца
считано е: за един ден – 7,08 лева; за един месец – 148,68 лева; за шест
месеца - 892,08 лева.
Останалите
представени писмени доказателства не променят направените изводи.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
По иска с правно основание член 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
При оспорване законността на уволнението, в тежест на
работодателя закона е възложил - доказване законосъобразността на издадената
заповед. С исковата молба ищеца е въвел четири основания за незаконосъобразност
на издадената заповед, а именно: 1. не било налице правното основание, посочено в
заповедта - чл. 328, ал. 1, т. 6 от
КТ. Не се касаело за липса на необходимата професионална квалификация
„учител”, а фактически се касаело за въвежданена изисквания в длъжностната
характеристика засягащи образованието; 2. прекратяването на
трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание било извършено от
работодателя недобросъвестно - в нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ, като промяната в изискванията за заеманата
длъжност представлявала злоупотреба с право, целяща единствено да бъдат
увредени правата и законните
интереси на ищеца да заема длъжността „Младши учител по
практическо обучение“; 3. с извършената промяна в изискванията за
заемане на длъжността, на практика се прикривало наличието на
основание за прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата; 4. при
прекратяването на трудовия договор била нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ - липсвало предварително
съгласие от синдикалната организация, в която членувал - Асоциация на демократичните синдикати,
което условие било предвидено в сключения браншови договор.
По отношение на първото наведено от ищцовата страна
основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, съдът намира
следното:
Инструкция № 2/1994г. на МОН урежда с императивни правни норми
минималните изисквания за заемане на длъжността „учител” или „възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и
правоспособност. Инструкцията била издадена от Министъра на образованието, науката и технологиите, на
основание чл. 91, ал. 4
от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета /обн. ДВ, бр. 31/14.
04. 1992г., отм. /, който бил отменен с § 9 от новия
Правилник за прилагане на Закона за народната просвета/ обн. ДВ бр. 68/30. 07.
1999г. В § 7 от
новия правилник било постановено, че до приемане на държавното
образователно изискване за учителската правоспособност и
квалификация, заемането на длъжностите по
чл. 124, ал.1 и ал.2 се извършвало
съгласно Инструкция №2/1994 г. за
изискванията за заемане на длъжността „учител” или „възпитател”, съобразно
придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. Тъй като все още не била приета Наредба на Министерски съвет, с която да се
уредят държавните образователни изисквания касаещи учителската правоспособност и квалификация, инструкцията продължавала да
действа. В на чл. 3, ал. 4, от цитираната инструкция било посочено какви са държавните изисквания за
заемане на длъжността “учител по учебен предмет от
професионалната подготовка”.
Длъжността могла да бъде заета от лица, които са придобили
висше образование на образователно – квалификационна степен „магистър”,
„бакалавър” или „специалист” от професионално направление, съответстващо на
професиите от Списъка на професиите за професионално образование и обучение за
професионално образование или обучение, изучавани в училището и допълнителна
професионална квалификация „учител”. С оглед на изложеното се установява,
че към датата на възникване на трудовото
правоотношение – 13.09.2010г., с оглед посоченото в трудовия договор, ищеца
не е отговарял на изискванията за образование и квалификация за заемане на
длъжността, определени в чл. 3, ал.4 от Инструкция №2/1994г.
и чл. 124а от Закона за народната
просвета.
Според практиката на ВКС- решение №
134/17.06.2013 г. на ВКС по г.д. № 1041/2012 г. на ІІІ г.о. и Решение №
436/23.08.2010г. по гр.д. № 441/2009г. на ВКС, IV г.о., постановени
по чл. 290 ГПК, работодателят може едностранно да прекрати трудовото
правоотношение на осн. чл. 328,
ал.1, т.6 КТ щом като работникът или служителят няма изискуемото образование
или квалификация, както при сключване на трудовия договор, така и след това.
Възраженията на ищеца, че се касае за последващо въвеждане
на изисквания в длъжностната характеристика за длъжността „младши учител по
практическо обучение”, а именно професионална квалификация – учител, без да
изменил и изискването към висшето образование, а именно – педагогическо такова,
което било незаконосъобразно, съдът намира за неоснователно по следните
съображения: Според практиката на ВКС- решение №
199/04.10.2013 г. на ВКС по г.д. № 81/2013 г. на ІІІ
г.о. и Решение № 192/14.06.2013г. по гр.д. № 680/2012г. на ВКС, IV г.о.,
постановени по чл. 290 ГПК, работодателят не следва да установява обективно възникнала
необходимост, обосноваваща предприетата от него промяна в изискванията за
длъжността. Волята на работодателя в този случай е
подчинена на суверенната му преценка, като съдът не е компетентен да се
произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и
дали има обективна необходимост от въведената промяна. Въвеждането на такива нови изисквания би било незаконосъобразно, а
и от там такова би било и извършеното уволнение, само в случай, че тези
изисквания влизат в противоречие с нормативно въведени изисквания за заемане на
съответната длъжност. Решението на работодателя да
въведе нови изисквания към квалификацията
на учителите не била в разрез
с приетото в нормативен акт, следователно като такова е било законосъобразно и
не подлежи на контрол.
По отношение на второто наведено от ищцовата страна
основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, съдът намира
следното:
С оглед събраните доказателства съдът намира, че в
случая, няма нарушение на разпоредбата на чл.8 ал.1 от КТ от страна на
работодателя при издаване на атакуваната заповед № 469/14.09.2015 г. на
Директора на Професионална гимназия по железопътен транспорт „Х.С.“ гр. К., с която е прекратено трудовото правоотношение на П.С.П.
поради липса на необходимата професионална квалификация – учител.
Основанието на чл.328 ал.1 т.6 от КТ
за прекратяване на трудовия договор, поставя ударението върху притежаваното от
работника или служителя образование и професионална квалификация за работа. В случая, тези нови изисквания се изразяват в определена квалификация и вид завършено
образование и могат да бъдат предвидени в законите, другите нормативни актове,
както и в длъжностните характеристики за съответната длъжност. Това
основание за прекратяване на трудовото правоотношение има формален характер и
следва да бъде преценявано във връзка с конкретната работа, като в случая, е
важно да бъде установено, че са настъпили промени в професионалните и
образователните изисквания, които налагат съответно повишаване на изискването
за образование или квалификация за заемане на съответната длъжност.
В настоящия случай, съдът намира, че издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца на това правно основание е в резултат на
изменение на длъжностната характеристика на заеманата от него
длъжност „Младши учител практическо обучение“. Това от своя страна, е наложено от промяна в изискванията за
съответната длъжност и е във връзка с издадена заповед на Министъра на
образованието № РД 09-872/29.06.2012 г. за повишаване качеството на
предлаганото професионално образование и обучение в училищата. Действително, промените в изискванията за заемане на определена
длъжност е въпрос на целесъобразност
и преценка на работодателя, който следва да организира трудовия процес. Съгласно практиката на съдилищата и ВКС на РБ тези правомощия на
работодателя не следва да се упражняват недобросъвестно и субективно.
Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.1 от КТ, трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно
изискванията на законите. Съгласно ал.2 на чл.8 от КТ, тази добросъвестност се предполага до установяване на противното, т.е.
касае се за оборима презумпция.
Настоящата инстанция на съда намира, че в случая, в тежест на ищеца
е да докаже, че е налице такава недобросъвестност от страна на работодателя при
прекратяване на трудовото му правоотношение. Същевременно в настоящия процес, ищеца не е
доказал по категоричен начин нарушаване на разпоредбата на чл.8 ал.1 от КТ от
страна на работодателя. Видно от издадената заповед № 469/14.09.2015 г. на Директора на Професионална гимназия по
железопътен транспорт „Х.С.“ гр. К. се установява, че
в същата е посочено, че във връзка с издадената Заповед РД 09-872/29.06.2012 г.
на Министъра на образованието и науката са променени изискванията за професионална
квалификация и образование.
Предвид
изложеното съдът намира, че извършеното уволнение на основание чл.328 ал.1 т.6
от КТ е законосъобразно, като изменените изисквания досежно образованието за
заеманата от ищеца длъжност са свързани с работата и с оглед нуждите на
трудовия процес и повишаване нивото на професионално образование, като не се
установява уволнението да е преднамерено. В този смисъл е и Определение № 81/25.01.2013 г. на
ВКС на РБ, постановено по гр. дело № 1103/2012
г. по описа на същия съд.
По отношение на трето и четвърто наведено
от ищцовата страна основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение,
съдът намира следното:
Съдът намира, че с оглед събраните по делото
доказаталества – Поименно щатно разписание на длъжностите в сила от 15.09.2014
г. и Поименно щатно разписание на длъжностите в сила от 15.09.2015 г. , не се
установява с
извършената промяна в изискванията за заемане на длъжността,
на практика да е било прикрито
прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата. Установява се, че щатовете за младши учител са три както за учебната
2014/2015 г. така и за учебната 2015/2016 г.
В отговора на исковата молба ответника е заявил, че единия
от назначените на длъжността не притежава професионална квалификация „учител”,
но на същия предстои дипломиране, след което ще придобие тази професионална
квалификация. По тази причина, същия е останал на работа.
Това обстоятелство не бе възразено от ищеца, поради което
съдът намира че същото е безспорно.
Съгласно разпоредбата на чл. 333 ал.
4 от КТ – когато
това е предвиденов колективен трудов договор, работодателят може да уволни
работник или служител поради съкращаване на щата, или при намаляване на обема
на работата след предварително съгласие на съответния синдикален орган в
предприятието.
В конкретния случай не беше установено съкращаване на
щата, затова и наведеното от ищеца възражение за това, че не било поискано съгласие
от синдикалната организация, в която членувал ищеца -
Асоциация на демократичните синдикати, било основание за отмяна
на уволнението.
Поради изложеното, иска за отмяна на уволнението се явява неоснователен
и недоказан, поради което следва да се отхвърли.
По иска с правно основание член 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ.
Като акцесорни искове на главния – иска за признаване на уволнението за
незаконно, предпоставя отхвърляне и на иска да се възстанови ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност и иска за изплащане на обезщетение през времето през
което работника е останал без работа поради уволнението като неоснователни и
недоказани.
По отношение а разноските:
Ищеца е претендирал разноски за възнаграждение на един
адвокат, а ответната страна е заявила изрично, че не претендира разноски.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, при отхвърляне на
предявените искове, ищеца следва да заплати на ответната страна направените по
делото разноски. С оглед заявеното от нея, че не претендира такива, съдът не
следва да ги присъди.
С оглед разпоредбите на чл. 83 ал.1, т.1 от ГПК не се
внасят такси и разноски по делата от ищците - работници, служители и членове на
кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения, поради което
сумите дължими за държавни такси и тези направени за разноски за възнаграждение
от бюджета на съда, ще следва да останат за сметка на този бюджет.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от П.С.П. ЕГН ********** ***, чрез
адв. С.П. - К., против ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ „Х.С.“,
гр. К., община К., област П., ул. „Я.С.“ № *, Булстат ****, представлявана от
директора Н.И.С., чрез адв. З., относно издадена Заповед за
уволнение № 469/14.09.2015 г. на Директора на Професионална гимназия по железопътен
транспорт „Х.С.“ гр. К. – Н.И.С., с правно основание член 344 ал.1 т.1 от КТ – за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна, с правно основание член 344 ал.1 т.2 от КТ – за
възстановяване на предишната работа, с правно основание член 344 ал.1 т.3 от КТ
– за изплащане на
обезщетение за времето през което работникът или служителят е останал без
работа, но за не повече от шест месеца считано от 15.09.2015 г. общо за 6 (шест) месеца, равняващо
се на брутното му трудово възнаграждение за месец в размер на 143.00 лева, а за
6 месеца - в размер на 858.00 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва от страните пред Окръжен съд П., в двуседмичен срок, считано от 29.01.2016 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
О.М.