Решение по дело №34/2021 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 260102
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20215520100034
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  260102                              29.04.2021 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и седми април                                                                          2021 година

В публично заседание в следния състав:                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 34 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на В.Е.В. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, с която се предявява иск за заплащане на трудови възнаграждения с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че работил при ответника по трудов договор № 15/01.12.2015 г. на длъжността „шофьор, линейка”, което било прекратено считано от 14.04.2020 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди, че ответникът не му платил трудовите възнаграждения за месец октомври 2019 г. в частичен нетен размер на 200 лв., за месец декември 2019 г. в нетен размер на 807,88 лв., за месец януари 2020 г. в нетен размер на 655,53 лв. и за месец февруари 2020 г. в нетен размер на 740,69 лв. Твърди, че трудовото възнаграждение се дължи месечно, а тя добросъвестно е изпълнила трудовите си задължения. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да ѝ заплати сумите трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в частичен нетен размер на 200 лв., за месец декември 2019 г. в нетен размер на 807,88 лв., за месец януари 2020 г. в нетен размер на 655,53 лв. и за месец февруари 2020 г. в нетен размер на 740,69 лв., ведно със законната лихва върху сумите, както и да бъде осъден ответникът да заплати суми за мораторно обезщетение върху главниците както следва: сумата от 24,45 лв. върху главницата от 200 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 13.01.2021 г., сумата от 85,06 лв. върху главницата от 807,88 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 13.01.2021 г., сумата от 63,37 лв. върху главницата от 655,53 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 13.01.2021 г., сумата от 65,64 лв. върху главницата от 740,69 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 13.01.2021 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД. В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество твърди, че трудовото възнаграждение на ищеца за месец февруари 2020 г. е заплатено изцяло на 06.04.2020 г., поради което оспорва иска по размер.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приетото по делото като писмено доказателство допълнително споразумение № 8 от 28.01.2019 г. към трудов договор № 15 от 01.12.2015 г. е видно, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „шофьор, линейка“ при 8 часов работен ден и при уговорено месечно трудово възнаграждение от 580 лв., допълнително ТВ за прослужено време от 27,2 %, които се дължат месечно.

От приетата по делото заповед № 59 от 14.04.2020 г. е видно, че е прекратено ТПО с ищеца, считано от 14.04.2020 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – забава в плащането на трудовото възнаграждение.

По делото е приета като писмено доказателство издадена от работодателя справка изх. № 831/13.08.2020 г., в която е посочен размерът на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения на ищеца, които са както следва: за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 872,85 лв., нетен размер 477,32 лв., неизплатена сума 200 лв.; за декември 2019 г. в брутен размер на 1041,10 лв., нетен размер 807,88 лв., неизплатена сума 807,88 лв.; месец януари 2020 г. в брутен размер на 844,79 лв., нетен размер 655,53 лв., неизплатена сума 655,53 лв., за месец февруари 2020 г. в брутен размер на 954,52 лв., нетен размер 740,69 лв., неизплатена сума 740,69 лв. Така издадената от ответника справка представлява извънсъдебно признание на факта, че са начислени и се дължат неизплатените суми за въпросните месеци. Тъй като не се оспорва от ответното дружество по същество размерът на трудовото възнаграждение за месец февруари 2020 г., а само дължимостта му, то съдът намира за установено наличието на положен труд от ищеца, съответно начисляването на месечните трудови възнаграждения в посочените в справката размери. Справката е оспорена от ответника досежно възнаграждението за месец февруари, с твърдения да е платено възнаграждението на 06.04.2020 г., но такива доказателства не бяха ангажирани от ответното дружество, чиято е съгласно чл. 154 ГПК тежестта да докаже факта на плащането с оглед направеното правопогасяващо възражение. Представеното платежно нареждане от ответника за масово плащане от 06.04.2020 г. единствено установява плащане в размер на 51794,48 лв. на заплати за месец февруари на 76 броя плащания. Представен е списък „Заплати дебитни карти“, съставен от управителя на ответното дружество, поради което не може да се противопостави на ищеца, тъй като частните свидетелстващи документи нямат материална доказателствена сила. Въпросният списък няма никакви данни да е приложение към платежното нареждане от 06.04.2020 г., още повече, че в самия списък е посочено да е обработен на 30.09.2020 г., тоест няма как да е приложение към платежното. В платежното е посочено 76 броя плащания на обща стойност 51794,48 лв., а списъкът съдържа 112 броя записи на стойност 76510,97 лв., доста повече от платежното. Поради това и съдът намира, че по никакъв начин с представеното платежно нареждане от 06.04.2020 г. за масово плащане не се установява да е заплатено точно възнаграждението за месец февруари 2020 г. на ищеца.

Поради това съдът приема, че се установява по делото, че ответното дружество дължи на ищеца начислени трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в частичен нетен размер на 200 лв., за месец декември 2019 г. в нетен размер на 807,88 лв., за месец януари 2020 г. в нетен размер на 655,53 лв. и за месец февруари 2020 г. в нетен размер на 740,69 лв.

Няма представени от ответното дружество доказателства за заплащане на установените дължими трудови възнаграждения на ищеца, поради което исковете са основателни и ще се уважат до размера на предявените с исковата молба суми, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 14.01.2021 г.

Ищецът претендира мораторно обезщетение за забава в плащането на трудовото възнаграждение. Както се посочи по-горе е уговорено месечно плащане на трудовото възнаграждение. Тъй като не е уговорен конкретен ден за плащането, то същото е следвало да се осъществи до края на текущия месец, тоест ответника е изпаднал в забава за плащане на всяко трудово възнаграждение от 1-во число на следващия месец, за която забава дължи мораторно обезщетение съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

Изчислен размерът на законната лихва от съда с калкулатор за законна лихва на основание чл. 162 ГПК се установи, че ответното дружество дължи на ищеца мораторно обезщетение върху главниците както следва: сумата от 24,45 лв. върху главницата от 200 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 13.01.2021 г., сумата от 85,06 лв. върху главницата от 807,88 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 13.01.2021 г., сумата от 63,37 лв. върху главницата от 655,53 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 13.01.2021 г., сумата от 65,64 лв. върху главницата от 740,69 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 13.01.2021 г., точно в размерите и периодите, в които се претендира от ищеца, поради което ще се уважат и исковете за мораторно обезщетение.

По разноските и дължимата държавна такса:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за исковето по сметка на РС-Раднево в размер на 105,70 лв. по иска по чл. 128, т. 2 КТ съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, които разноски се установиха в размер на 415 лв. /база платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 14.01.2021 г./.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 42, да заплати на В.Е.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:

- сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща частичен нетен размер на неплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 24,45 лв. /двадесет и четири лева и 45 ст./, представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 200 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 13.01.2021г.,

- сумата от 807,88 лв. /осемстотин и седем лева и 88 ст./, представляваща нетен размер на неплатено трудово възнаграждение за месец декември 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 85,06 лв. /осемдесет и пет лева и 06 ст./, представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 807,88 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 13.01.2021г.,

- сумата от 655,53 лв. /шестстотин петдесет и пет лева и 53 ст./, представляваща нетен размер на неплатено трудово възнаграждение за месец януари 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 63,37 лв. /шестдесет и три лева и 37 ст./, представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 655,53 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 13.01.2021г.,

- сумата от 740,69 лв. /седемстотин и четиридесет лева и 69 ст./, представляваща нетен размер на неплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 65,64 лв. /шестдесет и пет лева и 64 ст./, представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 740,69 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 13.01.2021г.,

- съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 415 лв. /четиристотин и петнадесет лева/.

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 4, да заплати по сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 105,70 лв. /сто и пет лева и 70 ст./.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 11.05.2021 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: