№ 1083
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000500684 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство А. С. Г. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 26.10.2023 г., а
въззивната жалба е подадена по пощата на 08.11.2023 г.) обжалва с въззивна
жалба вх.№ 290073/09.11.2023 г. в цялост Решение № 261006/21.07.2023 г. по
гр.д.№ 2223/2020 г. по описа на СГС, І-15 състав, с което е отхвърлен изцяло
предявения от него срещу Г. С. С. иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Въззивната жалба е подадена лично от ищеца, а държавна такса е
внесена с вносен документ от 05.02.2024 г., представен с молба вх.№
263068/06.02.2024 г.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Въззивникът-ищец поддържа, че първоинстанционният съд неправилно
е достигнал до заключението, че ищецът не е провел пълно доказване на
исковата си претенция. Твърди, че по делото безспорно се установява, че е
собственик на ½ идеална част от процесния апартамент въз основа на
наследствено правоприемство, както и че имотът и към момента е във
1
владение на ответника, който го владее без правно основание, с оглед влязлото
в сила съдебно решение по гр.д.№ 5618/2016 г. по описа на СГС, І-17 състав.
Развиват се съображения по съществото на спора. Поддържа, че
първоинстанционният съд, макар и да е допуснал с протоколно определение
постановено в о.с.з. на 28.01.2022 г. прилагане на гр.д.№ 5618/2016 г. по описа
на СГС, І-17 състав във връзка с „относимостта на наличните по делото
доказателства към настоящия спор“ и не се е произнесъл по тях, макар и да
съществуват ясни противоречия, указващи на симулационния характер на
дарствената сделка между ответника и третото лице помагач.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение и вместо него постановено друго, с което искът да бъде
уважен.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответната по жалбата страна-ответникът Г. С. С. чрез процесуалния му
представител адвокат М. З..
Ответникът оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и
моли съда да потвърди първоинстанционното решение
Въззиваемата страна - трето лице помагач Н. М. Д. не е подала отговор.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
261006/21.07.2023 г. по гр.д.№ 2223/2020 г. по описа на СГС, І-15 състав, се
обжалва в неговата цялост.
В открито съдебно заседание възивникът-ищец, чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната си жалба. Претендира разноски, за които
не представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемите – ответникът Г. С. С. и третото лице помагач Н. М. Д. в
съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорват въззивната
жалба и молят съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение като законосъобразно и правилно по
съображенията изложени в отговора. Ответникът претендира разноски, за
което представя списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
2
Софийски градски съд е бил сезиран с предявен от А. С. Г. срещу Г. С. С.
ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване
правото му на собственост по наследствено правоприемство от наследодателя
Г. П. Й. върху ½ идеална част от апартамент с идентификатор №
68134.1106.11.10.38, находящ се в гр.***, ж.к. „***“, бул. „***“ № ***, бл.**,
вх.**, ет.*, ведно с избено помещение и 2,90% ид.ч.от общите части на
сградата и съответните ид.части от правото на строеж върху мястото и за
осъждането на ответника да му предаде владението върху гореописания
недвижим имот.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
От приетия по делото препис-извлечение от акт за смърт № 0729 от
07.12.2012 г. се установява, че Г. П. Й. е починал на 06.12.2012 г. От
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№ 7024 от 07.12.2012 г. на
СО, район Красна поляна се установява, че същият е вдовец и има сестра Е. П.
С., която е починала на 18.02.1997 г. От удостоверение за наследници изх.№
УН-1327/25.09.2013 г. на СО, район Възраждане се установява, че наследници
на починалата Е. П. С. са неин син и ищец по делото А. С. Г. и син Г. С. Г.,
починал на 29.03.2009 г., като негов пряк наследник е сина му А. Г. Г..
От представените от Столична Община, район Красна поляна писмени
доказателства се установява, че за Г. П. Й. има данни и за брат П., за който
обаче не съществуват никакви други данни, поради което не може да бъде
издадено и удостоверение за наследници на Й..
Между страните не е спорно, че наследодателят на ищеца Г. П. Й. се
легитимира като собственик на процесния имот въз основа на договор за
продажба на държавен недвижим имот съгласно наредбата за продажба на
жилища от държавния фонд от 20.12.1968 г. и универсално завещание,
оставено от починалата му съпруга Е. Г. Й.. А с договор от 05.01.1999 г. за
отстъпване право на строеж за пристрояване към апартамент и Заповед №
ДИ-00-135/29.12.1998 г. на Кмета на район „Красна поляна“ и на 13,67 кв.м.
към процесния апартамент, който след пристрояването е със застроена площ
от 63,03 кв.м.
Не се спори също така, че с договор за покупко-продажба на недвижим
3
имот от 10.04.2012 г., сключен в надлежна нотариална форма-нотариален акт
№ 23, том ІІ, рег.№ 9039, дело № 210/2012 г. на нотариус Р. Д. с рег. № *** на
НК и вписан в СВ, Г. П. Й., действащ чрез пълномощника си Г. С. С. е продал
на последния апартамента, който е придобит от ответника в режим на СИО
със съпругата му К. Б. С., починала на 25.01.2017 г. и наследена по закон от
съпруга си Г. С. С. и дъщеря си Е. Г. С..
Не се спори, а и с представените писмени доказателства се установява,
че с договор за дарение от 14.08.2015 г., обективиран в нотариален акт № 14,
том ІV, рег.№ 25456, дело № 557/2015 г. на нотариус Р. Д. с рег.№ *** на НК, Г.
С. С. лично и в качеството си на пълномощник на съпругата си Е. Г. С. се е
разпоредил с правото на собственост върху процесния апартамент, дарявайки
го на своята внучка третото лице помагач Н. М. Д..
С влязло в сила на 13.05.2021 г. Решение № 811/29.01.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 5618/2016 г. по описа на СГС, І-17 състав, на основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД е развален договора за покупко-продажба на недвижим имот
от 10.04.2012 г., обективиран в нотариален акт № 23, том ІІ, рег.№ 9039, дело
№ 210/2012 г. на нотариус Р. Д. с рег. № *** на НК. Исковата молба е вписана
на 26.05.2016 г., а влязлото в сила съдебно решение е отбелязано в СВ на
25.06.2021 г.
От приетата по делото схема № 15-876279-04.08.2022 г. на самостоятелен
обект в сграда, се установява, че процесният апартамент е с идентификатор
68134.1106.11.10.38, гр.София по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
50/02.11.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект от 04.08.2022 г. с адрес на имота:
гр.***, район ***, ж.к. „***“, бл.**, вх.**, ет.*, намиращ се на втори етаж в
сграда с идентификатор 68134.1106.11.10, предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.1106.11,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена
площ в документа 77,89 кв.м., прилежащи части: избено помещение с площ
7,60 кв.м. и 2.90% ид.ч.от общите части на сградата, ниво 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: 68134.11.06.11.10.32, 68134.11.06.11.10.37,
68134.11.06.11.10.39.
От приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ се установява, че
изградената на място пристройка към процесния апартамент е със застроена
4
площ от 28,62 кв.м., т.е. към настоящия момент, общата застроена площ на
процесния апартамент е 77,89 кв.м.
Пред първоинстанционния съд са допуснати и събрани гласни
доказателства.
Свидетелят С. А. Г.-син на ищеца установява, че преди смъртта на Г. Й.
той и баща му ходили в апартамента и по-конкретно по повод на твърдения на
Й., че е измамен от Г.-съсед на горния етаж и с молба към двамата да го
догледат и да му помогнат с адвокат за делото срещу Г.. Установява, че имали
ключ от процесния апартамент, но когато отишли на 40-ия ден след смъртта на
Й., вратата била със сменен патронник и не могли да отключат. От този
момент никой не е стъпвал в апартамента.
Свидетелката С. Л. П.-племенница на Г. С., установява, че с него имат
нормални роднински отношения. Виждала е процесния апартамент, който е на
втори етаж, а този на вуйчо й е на трети. Последно видяла имота със сменена
дограма и сменена входна врата. Г. прехвърлил имота на внучката си преди
нейната сватба, която била в края на лятото август 2015 г. Свидетелката
установява, че Н. живее със съпруга и детето си в апартамент на съпруга й. Не
се нанесли в апартамента на Н., защото нямали финансова възможност.
Свидетелят С. Й. Р.-съпруг на третото лице помагач установява, че с Н.
са семейство от 2015 г. Знае, че във връзка със сватбата им и очакваното дете,
дядото на Н. й приписал апартамент. Процесният апартамент се намира на
втори етаж, точно под апартамента на дядо й. Когато бил прехвърлен
апартамента на Н., никой не живеел там. Самият апартамент бил за ремонт, за
да се живее в него. Младото семейство имало намерение да живеят в този
апартамент, но така и не се нанесли защото нямали финансова възможност да
направят ремонта.
При така установените по-горе факти пред първоинстанционния съд,
последният е приел, че предявеният иск е неоснователен. Приел е, че искова
молба вх. № 21546/26.11.2012 г., по която е образувано гр. дело № 55877/2012
г. на СРС, 34 състав, продължено от родово компетентния съд СГС под №
5618/2016 г., е вписана на 26.06.2016 г. Преди това, на 14.08.2015 г. Г. С. дарява
имота на внучка си Н. М. Д.-С.а, като нотариалният акт е вписан на датата на
изповядване на сделката. Първостепенният съд е приел, че при съобразяване
разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договора е
5
непротивопоставимо на преобретателя по договора за дарение Н. Д., чиято
недобросъвестност не е надлежно установена. Доводи за симулативност на
дарението от страна на ищеца са наведени едва с писмените бележки, поради
което съдът не ги обсъжда. Влязлото в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е
непротивопоставимо на третото лице, която се легитимира като собственик на
имота. Следователно независимо от развалянето на договора, ищецът не може
да получи собствеността върху имота, тъй като се запазват правата на Н. Д.,
получени по договор за дарение имота от ответника преди вписване на
исковата молба за разваляне. (така Решение № 239 от 03.07.2014 г. по гр. д. №
1019/2014 г., г. к., ІV Г. О. на ВКС).
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба срещу решението е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ищецът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК.
В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на
разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно
основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той
е собственик на вещта на заявеното фактическо основание –наследствено
правоприемство и че ответникът владее вещта без основание.
Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца, като
искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда:
искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху имота, по които искания съдът е длъжен да се произнесе с
6
два отделни диспозитива -т.2А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г.
по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК, ВКС).
Т.е. на първо място ищецът следва да докаже главно и пълно, че е
собственик на ½ идеална част от процесния апартамент на въведеното от него
с исковата молба фактическо придобивно основание: наследник по закон на Г.
П. Й. и развален договор за покупко-продажба на процесния имот, сключен
между наследодателя му Г. П. Й. и ответника Г. С. С., в следствие на което
правото на собственост върху имота се е върнало в патримониума на Г. Й.,
съответно в оставеното от него наследство.
По правнорелевантните факти спор между страните няма и такъв не е
въведен нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба и
отговора на същата. Страните не са оспорили настъпването на горните факти.
Спорът в случая е правен.
С влизане в сила на решението за разваляне на договора поради
неизпълнение от длъжника - приобретател, когато договорът не е за
продължително или периодично изпълнение, както е и в настоящия случай, в
отношенията между страните облигационната връзка отпада с обратно
действие и възниква задължение за връщане на даденото, тъй като при
обратното действие даденото остава без основание. И когато то е налично -
връща се в натура. Обратното действие на развалянето на придобивното
основание означава, че правото на собственост се връща обратно в
прехвърлителя.
В хода на процеса обаче образуван по искова молба вх. №
21546/26.11.2012 г., въз основа на която е образувано гр.дело № 55877/2012 г.
на СРС, 34 състав, продължено от родово компетентния съд СГС под №
5618/2016 г., ответникът по иска Г. С. С. и неговата починала съпруга са се
разпоредили с правото на собственост чрез договор за дарение в полза на
тяхната внучка-третото лице помагач по настоящото дело. Договорът е
сключен на 14.08.2015 г., т.е. след датата на която е предявен иска за разваляне
(26.11.2012 г.), но преди да бъде вписана исковата молба на 25.05.2016 г.
С оглед на така безспорните между страните факти, спорът между тях се
явява правен и следва да се отговори на следните правни въпроси: следва ли
да бъде зачетено съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД извършено от ответника Г. С. С.
разпореждане в полза на внучка му Н. М. Д. с целия имот, който й е бил
7
прехвърлен и следва ли да се приеме, че правата на ищеца А. С. Г. върху
неговата 1/2 ид. ч. от имота се възстановяват.
Въззивният съд споделя виждането на първоинстанционния съд, че в
случая намира приложение нормата на чл.88, ал.2 от ЗЗД по следните
съображения:
Имотът е придобит от третото лице помагач в хода на исковото
производство и преди вписване на исковата молба.
Съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, ако в течение на производството спорното
право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между
първоначалните страни. Разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК урежда, че
постановеното решение във всички случаи съставлява сила на пресъдено нещо
и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато
се отнася за недвижим имот (чл. 114 ЗС).
Изключението по чл. 226, ал. 3 ГПК относно действията на вписването,
когато се отнася за недвижим имот, има предвид хипотезите на
оповестително-защитно действие на вписването на исковата молба, при което
съдебното решение, с което се уважава искът, не представлява пресъдено
нещо спрямо приобретателя, когато той е придобил спорното право преди
вписване на исковата молба, каквато е и настоящата хипотеза.
В случая развалянето от страна на съда на договора, обективиран в
нотариален акт № 23, том ІІ, рег.№ 9039, дело № 210/10.04.2012 г. на нотариус
Р. Д. с рег. № *** на НК относно прехвърлянето на процесния апартамент, не
засяга правата на Н. Д. при зачитане нормата на чл.88, ал.2 от ЗЗД.
При това положение развалянето на договора и връщането на
поземления имот в патримониума на наследодателя на ищеца не може да
засегне правата на купувача.
Ако имотът е прехвърлен на трето лице, преди да се впише исковата
молба за разваляне на договора, правата на третото лице се запазват - чл. 88,
ал. 2 ЗЗД. В този случай прехвърлителят не може да претендира връщане в
натура, а може да претендира възстановяване на стойността на имота - чл. 57,
ал. 2 ЗЗД. Изцяло в този смисъл Решение № 112 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 509/2012 г., III г. о., ГК.
Следователно предявеният срещу Г. С. С. иск по чл. 108 ЗС се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне, както правилно е приел и
8
първоинстанционния съд.
Неоснователни са въведените с въззивната жалба и поддържани и
доразвити в хода по същество възражения за фиктивност, симулативност на
договора за дарение, легитимиращ третото лице помагач като собственик на
процесния апартамент и който договор цели да увреди интересите на ищеца.
На първо място такива не са въведени от ищеца, което е следвало да стане най-
късно до датата на първото открито съдебно заседание проведено пред
първоинстанционния съд на основание чл.143, ал.2 и ал.3 от ГПК, което не е
сторено от ищеца, респ.неговия процесуален представител, поради което и
възраженията му са преклудирани на основание чл.146, ал.3 от ГПК. От друга
страна тези възражения са ирелевантни за фактите и обстоятелствата,
подлежащи на главно и пълно доказване в процеса.
И от трета страна. Според настоящия съдебен състав добросъвестността
на третите лица в разглежданата хипотеза е без правно значение. Тя не е
предпоставка за възникване на противопоставимостта по чл. 88, ал. 2 ЗЗД.
Знанието или незнанието на третите лица за неизпълнение на задълженията на
праводателя им, имащ качеството на неизправна страна по разваления договор
с вещен ефект, е правно ирелевантно. Това води до извода, че действието на
вписването по чл. 88, ал. 2 ЗЗД не трябва да се обвързва със знанието у третите
лица и тяхната недобросъвестност. Конкуренцията между права се решава по
изцяло обективен критерии – поредността на вписаните актове, от които
лицата черпят конкуриращи права.
Поради съвпадане на крайните изводите на двете инстанции,
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските в процеса:
Предвид отхвърляне на въззивната жалба, то въззивникът и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК дължи на въззиваемия ответник разноски в
размер на сумата от 1 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно договор за правна защита от 05.03.2024 г., представен по
настоящото дело.
Така мотивиран, Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав,
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261006/21.07.2023 г. по гр.д.№ 2223/2020
г. по описа на СГС, І-15 състав.
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН **********, гр.***, район ***, ул. „***“ № ***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Г. С. С., ЕГН **********,
гр.***, ж.к. „***“, бл.**, вх.**, ет.*, ап.* сумата от 1 200 лв. (хиляда и двеста
лв.) разноски направени пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на Н. М. Д., ЕГН **********,
гр.***, ж.к. „***“, бл.**, вх.* в качеството й на трето лице помагач,
конституирана на страната на ответника Г. С. С..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10