Решение по дело №357/2014 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е № 1

06.02. 2015 год. гр. Ч.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Ч.……………………. състав

На 08.01. 2015 год.

В публично заседание в състав:

                                         Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ

 

 Секретар: М.Т.         

 Прокурор:                                       

 Сложи за разглеждане докладваното от  съдията ТИХОМИР КОЛЕВ

 Гр. дело номер 357 по описа за 2014 година.

 и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД .

Ищцата изнася в исковата си молба, че съгласно трудов договор № 117/ 26. 08. 2013 г. била назначена, като продавач- консултант към фирма ЕТ “ М.- Б.К. “ гр. П., в магазин за продажба на месо в гр. Ч., ул. К.Ц. № **, с месечно трудово възнаграждение 350 лв.

Със Заповед № 107/ 24. 02. 2014 г. трудовият й договор с ответната фирма бил прекратен, поради което фирмата й дължала обезщетение за не ползван платен годишен отпуск, както следва: за 2013 г. в размер на 6 работни дни на стойност 108. 16 лв. и за 2014 г. в размер на 5 работни дни на стойност 90. 14 лв., или общо неизползван платен годишен отпуск в размер на 11 дни с обща сума на обезщетението в размер на 198. 30 лв., ведно със законната лихва за забавено плащане в размер на 6. 36 лв.

Предвид гореизложеното моли съда, да осъди ответното дружество ЕТ “ М. – Б.К. “ гр. П., ЕИК: *** да заплати сумата в размер на 198. 30 лв., представляваща обезщетение за не ползван платен годишен отпуск, съгласно чл. 224 от КТ, представляващ 6 работни дни за 2013 г. и 5 работни дни за 2014 г., както и законната лихва за забавено плащане в размер на 6. 36 лв. до завеждане на делото.

Ответната страна, редовно призовани, не се явяват и не изпраща представител, съответно и не взема становище по така предявените искове.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Исковата претенция е допустима и основателна, поради следните съображения:

Правното основание на предявените искове е чл. 224 от КТ, а именно претендира се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за годините- 2013 г. и 2014 г., в общ размер на 11 работни дни, с размер на обезщетението 198. 30 лв., ведно със законната лихва, считано от 24. 03. 2014 г. до завеждане на исковата претенция в РС Ч..

Към ИМ е приложен Трудов договор№ 117/ 26. 08. 2013 г., от който съдът приема, че за визирания в исковата молба период от време между ищеца и ответната фирма / в качеството й на работодател / е съществувало трудовоправно отношение. Това трудово правоотношение е било прекратено със Заповед № 107/ 24. 02. 2014 г., считано от 24. 03. 2014 г.

Изрично в трудовия договор в т. 7 е отбелязано, че ищцата – служител, назначена на длъжността продавач- консултант ще ползва основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни.

Видно от цитираната Заповед за прекратяване на трудовия договор, изходяща от ответното дружество, подписана от ръководителя Б.В.К. и подпечатана с печат на дружеството, се установява, че на работника се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2013 – 2014 г. по чл. 224 от КТ, в размер на 11 работни дни за сумата от 198. 30 лв. Тази Заповед е приета по делото като писмено доказателство, не оспорена и същата е изходяща от ответната страна.

Съгласно нормата на чл. 224. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г. - изм., бр. 18 от 2011 г., обявена за противоконституционна от КС на РБ, бр. 91 от 2010 г. в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176") от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

Съгласно чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г. ., предишен текст на чл. 177, изм., бр. 108 от 2008 г.) от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.).

По делото няма данни ответната фирма да е извършила плащане по цитираната заповед.

При това положение съдът счита, че исковата претенция се явява доказана по основание и по размер до размера, който е заявена, поради което следва същата да бъде уважена. Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за мораторна лихва до размера посочен в исковата молба, а именно 6. 36 лв., независимо че същата изчислена на интернет адрес http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, е равна на 6. 62 лв., тъй като в противен случай съдът би се произнесъл свръх петитум.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСЪЖДА ЕТ “ М.- Б.К. “ със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Г.Г. № **, вх. **, ЕИК: *** да заплати на Е.П.В. с ЕГН ********** *** общо сумите в размер на:- 198, 30 лв. – главница, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. и 2014 г. по чл. 224, ал. 1 от КТ, - 6. 36 лв., представляваща лихва за забава, считано от 24. 03. 2014 г. до образуване на първоначалното производство в РС Ч., а именно – 21. 07. 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21. 07. 2014 г. до окончателното изплащане на същата.

ОСЪЖДА ЕТ “ М.- Б.К. “ със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Г.Г. № **, вх. **, ЕИК: *** да заплати на Е.П.В. с п.а. и ЕГН направените по делото разноски в размер на 200. 00 / двеста / лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЕТ “ М.- Б.К. “ със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Г.Г. № 1, вх. **, ЕИК: *** да заплати по сметка на РС Ч. ДТ в размер на 50. 00 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: . . . . . . . . . . . . . . . .