Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВОГЕ, трети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар Ирена
Никифорова, като разгледа АНД № 149 по
описа за 2019 година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на Б.Д.М., ЕГН ********** ***, подадена чрез упълномощен представител
– адвокат Г.З., против Наказателно постановление № 19-0353-000403 от 26.06.2010
г., издадено от Началник група при ОД на МВР РУ гр. Своге, с което на основание
разпоредбите на чл. 179, ал. 2, , вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, а така също на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП,
като го счита за незаконосъобразно. Определя АУАН като негоден правен документ,
тъй като в него липсва механизъм, начин и обстоятелства, при което е реализирал
ПТП. Твърди, че не е извършвал виновно нарушение на ЗДвП – не е реализирал ПТП
и не е съзнателно неспрял за установяване на щети. Твърди, че ПТП е настъпило
на ляв за него завой, при което и двете МПС са се движели бавно, като се е
придържал към най-дясната част от платното, а пътя е бил тесен за разминаване
на два големи автомобила. Твърди, че не е усетил съприкосновение с насрещно
движещия се, поради което не е спрял, а е разбрал за инцидента от контролните
органи.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно
уведомен се явява като дава лични обяснения, както и с упълномощения
представител, който поддържа жалбата и иска отмяната на НП, като счита, че АУАН
не отразява обективно факти и обстоятелства, че екземпляра е нечетлив, а във
връчения на жалбоподателя екземпляр липсват подписи на свидетели. Твърди, че
АУАН и НП нямат доказателствена сила и подлежат на доказване от АНО, което не е
сторено.
Въззиваемата страна – РУ на
МВР Своге, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Нито една от
страните не претендира разноски в производството.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 26.06.2019 г., връчено е на жалбоподателя
на 15.07.2019 г. /видно от отбелязване в електронен картон на НП – разпечатка
от електронна система/, докато жалбата е заведена в деловодство на съда на
22.07.2019 г., тоест в цитиранията по-горе срок.
По същество е неоснователна.
Обжалваното НП е
издадено на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП /в самото НП са посочени
разпоредбите на чл. 53 от ЗАНН и санкциониращите разпоредби/, въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение серия АА № 252054, съставен срещу
жалбоподателя на 13.06.2019 г., за това, че на същата дата, около 09.00 часа на
11.00 км. от път Искрец – Бучин проход /път 3-164 в посока гр. Своге/, на около
200 метра след разклон за ферма Джагаловци, при управление на товарен автомобил
марка/модел „Мерцедес Атего 2628К“ с рег. № …, собственост на „…“ , поради неисигуряване на достатъчно странично
разстояние при разминаване реализира ПТП в насрещно движещ се специален
автомобил марка/модел „Ивеко ММП410 Е 37 Х“ с рег. № …, след което без да спре
и установи щетите продължава движението си и е спрян в с. Свидня.
В АУАН извършеното
е квалифицирано като нарушения на чл. 44, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Препис от съставения АУАН е връчен на жалбоподателя,
което е удостоверено с негов подпис, като е отбелязано отнемане на контролен
талон, както и „нямам възражения“.
По идентичен начин,
словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП,
като в обстоятелствената част действията на жалбоподателя са квалифицирани
като: „Не осигурява достатъчно странично разстояние при разминаване. ПТП“ и „Не
спира и не установява последиците от ПТП“
С обжалваното НП на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: На основание
чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 200 лева, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
Съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 13.06.2019 г.,,
около 09.00 часа жалбоподателя е управлявал товарен автомобил марка/модел „Мерцедес
Атего 2628К“ с рег. №…, собственост на „…“ … по път 3-164, свързващ гр. Своге
със село Бучин проход общ. Костинброд, при което се е движил в посока към гр.
Своге.
Автомобилът,
управляван от жалбоподателя е бил пригоден за превоз на дървен материал и през
въпросния ден се е движел по маршрут гр. Сливница – село Губислав и обратно,
като е имал превозен билет за превозвана дървесина. Автомобилът е бил с десен
волан, а товарната част е била открита и оборудвана със отвесни метални греди /наричани
клеми, канати или др./ осигуряващи странично натоварвания дървен материал.
Автомобилът е бил закупен от собственика „…“ … в този му вид.
При движението си
по посочения път, в участъка от с. Искрец – гр. Своге, на около 11-ти км.
жалбоподателя се е разминал с пътуващия в обратна посока специален автомобил марка/модел „Ивеко ММП410
Е 37 Х“ с рег. № … – бетоновоз, возещ бетон за строителен обект, управляван от
свидетеля К.К.И..
При разминаването
между двата автомобила на път, без хоризонтална маркировка и с неизвестна
ширина и двата автомобила са се отклонили максимално вдясно по посоката си на
движение, но въпреки това една от металните отвесни греди /описана от един от
свидетелите като ръждясал метален заварен кол/, монтирани странично в товарната
част на автомобила, управляван от жалбоподателя е влязла в съприкосновение с
лявото странично огледало, на автомобила, управляван от св. И., при което
огледалото се е счупило, а така също се е завъртяло по оста си и се е ударило в
предната шофьорска врата на бетоновоза.
Жалбоподателя не е
спрял управлявания автомобил а е продължил движението се към гр. Своге.
Свидетелят И. е
сигнализирал за настъпилото ПТП, при което свидетелите Р.П.Е. и С.С.Я., и
двамата служители на РУ на МВР Своге, първият като служител в ОП, а втория като
младши автоконтрольор са се били изпратени с предварителната информация че
автомобилът движещ се към гр. Своге не е спрял при ПТП.
Свидетелите Е. и Я.
са спрели жалбоподателя в района на с. Свидня /малко преди гр. Своге/, след което
с него са пристигнали на местопроизшествието, където се е намирал през цялото
време св. И. и управлявания от него специален автомобил.
На място
свидетелите Е. и Я. са установили, счупване на лявото странично огледало на
специалния автомобил, като не са забелязали следи от произшествието по
автомобила, управляван от жалбоподателя.
Свидетеля Я. е
съставил протокол за ПТП, а така също и цитирания АУАН на жалбоподателя, която
е подписан от него без възражения, а така също му е връчен и препис.
При тези факти,
установени без никакви противоречия от показанията на свидетелите Р.П.Е., С.С.Я.,
К.К.И., както и от обясненията на жалбоподателя, съдът намира, че обжалваното
НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл.
44, ал. 1 от ЗДвП изисква от водачите при разминаване на насрещно движещите се
пътни превозни средства да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните
превозни средства. В конкретния случай автомобилът, управляван от
жалбоподателя, предвид предназначение и оборудване, е имал монтирани метални
отвесни греди по страничните части на товарния отсек, които са предназначени да
осигурят натоварване на дървесина между тях. Именно такава метална греда от
автомобила, управляван от жалбоподателя е влязла в съприкосновение със
страничното огледало от автомобила, управляван от св. И., при което огледалото
е било счупено, с което са осъществени признаците на ПТП по смисъла на §. 6, т.
30 от ДР на ЗДвП.
Основание за извод,
че именно от страна на жалбоподателя е извършено нарушение на посочената
разпоредба от ЗДвП е факта, че при разминаване на насрещно движещи се превозни
средства водачите са длъжни да осигурят достатъчно странично разстояние,
предвид всички особености и характеристики на управляваното ППС. Без съмнение е
било налице достатъчно странично разстояние за разминаване на предните части на
МПС-тата, след като няма съприкосновение между тези части от автомобилите, но
удрянето на страничното огледало от металната отвесна греда, монтирана в
товарния отсек на автомобила, управляван от жалбоподателя показва, че в тази си
част автомобила, управляван от жалбоподателя е бил с по-голяма ширина, поради
което в негова отговорност е да осигури достатъчно странично разстояние и
предвид тази особеност на управлявания от него автомобил.
Поради това съдът
намира, че отговорност за настъпилото произшествие има вина жалбоподателя,
който не е осигурил достатъчно странично разстояние за разминаване на
управляваното от него МПС и специалният автомобил, управляван от св. И..
Правилно е
обозначена и санкционната правна норма, след като чл. 179, ал. 2 от ЗДвП
предвижда налагане на наказание "глоба" в размер на 200 лева на водач,
който причини ПТП вследствие на нарушение по ал. 1 на същата разпоредба, която
в т. 5, пр. 5 предвижда именно неспазване на правилата за разминаване, съгласно
цитираната по-горе разпоредба на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на
второто от описаните нарушения, за които е ангажирана отговорността на
жалбоподателя съдът намира, че основателно и законосъобразно му е наложено
посоченото наказание, след като без съмнение се установи, че при разминаването
на автомобилите, управлявани от жалбоподателя и от св. И. е настъпило ПТП, но
докато св. И. е спрял управляваното от него превозно средство на място
жалбоподателя е продължил движението си без да спира, с което е извършил
нарушение на разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изискваща от водача
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен да спре, за да установи какви са последиците от произшествието без да
създава опасност за движението.
Несъмнено е
установен факта, че след произшествието жалбоподателя не е спрял, а е продължил
движението си към гр. Своге, а конкретно в с. Свидня е бил спрян от свидетелите
Я. и Е.. Съдът не приема за достоверни твърденията на жалбоподателя, че не е
разбрал за настъпилото произшествие. Част от задълженията в конкретния случай
за жалбоподателя е да се увери, че в създалата се ситуация на разминаване на
сравнително тесен път между МПС-та с по-големи габаритни размери, това се е
осъществило без някакви последствия и за двата автомобила, като отново ще бъде
отчетено, че спецификата на управляваното от жалбоподателя МПС изисква повишено
внимание от страна на водача. Макар и косвено доказателство, в тази насока
следва да бъде отчетено и заявеното от св. И., отнасящо се до изразено от
жалбоподателя мнение, че случилото се не е нещо съществено, както и изявление
от негова страна, че е чул удара, което съдът намира за логично.
Поради това
основателно е санкциониран жалбоподателя и за неизпълнение на задълженията си
като участник в ПТП, като въпреки възприемане на обстоятелствата за
настъпването му не е предприел спиране и установяване на конкретните щети.
Правилно е
обозначена и санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
предвиждаща налагане на наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева за водач,
който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
Налице е такова
нарушение, извършено от жалбоподателя, поради което правилно и законосъобразно
са му наложени отделните наказания за това нарушение, а определянето им в
минималния предвиден размер прави излишно обсъждането за съответствие по чл. 28
от ЗАНН между нарушението и наложеното наказание.
Следва да се
отбележи, че съдът не констатира при осъществяване на процедурата по ангажиране
отговорността на жалбоподателя за извършените нарушения да са допуснати
съществени нарушения на формалните изисквания на ЗАНН. АУАН и обжалваното НП
съдържат подробно и пълно описание на обстоятелството, които съдът установи и в
хода на съдебното следствие от разпита на посочените свидетели, както и от
приобщените писмени доказателства. Правилно и точно са идентифицирани
извършените нарушения както и санкционните разпоредби. Преписи от АУАН и НП са
връчени надлежно на жалбоподателя, с което му е дадена възможност за пълноценно
участие в административно-наказателното производство.
Както АУАН, така и
НП са съставени/издадени от материално компетентни за тази дейност лица
съгласно приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и според съда са
изпълнени формалните изисквания за съставяне и съдържание съответно по чл.чл.
36-44, и чл.чл. 52-58 от ЗАНН.
Съдът не споделя
твърденията на жалбоподателя, че не е доказано извършването на нарушенията от
негова страна. Налице са установени по несъмнен начин обстоятелства, отнасящи
се до разминаването между двете превозни средства, специфичното оборудване на
автомобила, управляван от жалбоподателя, изискващо и повишено внимание от
негова страна при управлението, както и са налице несъмнени доказателства, че
не е спрял след настъпване на ПТП. Няма съмнение и че е настъпило ПТП предвид
причиняването на повреда на превозното средство, управлявано от св. И.
Предвид това следва
да бъде потвърдено изцяло обжалваното НП, като предвид липсата на искания за
присъждане на разноски съдът не следва да се произнася в такава насока.
Предвид всичко
изложено и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0353-000403 от
26.06.2010 г., издадено от Началник група при ОД на МВР РУ гр. Своге, с което на
Б.Д.М., ЕГН **********, на основание на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т.
5, пр. 5 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева за
извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП,
а така също на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд София-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподател, чрез пълномощника и въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: