№ 200
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Д. Г. П.
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно административно
наказателно дело № 20225300600966 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
С решение №836/19.04.2022г. по АНД № 4047/2021г. Пловдивският
районен съд е признал обвиняемия Ц. ИЛ. Б. за виновен в извършване на
престъпление по чл.144а, ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева. На основание чл.189, ал.3 от НПК
обвиняемият е осъден да заплати и направените по делото разноски.
Срещу решението, чрез адв. К.Е.- защитник, е депозирана жалба от
обвиняемия Б. с общо заявени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност, поради недоказаност на обвинението. Иска се
атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново, с което
обвиняемият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.144а, ал.1 от НК.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа изцяло. Защитникът адв. Е.
излага съображения, че престъплението по чл. 144а, ал. 1 от НК не е доказано
1
по безспорен начин. Възразява се срещу доказателствената дейност на
контролирания съд с твърдение за необоснованост на решението, поради
неправилна оценка на наличните доказателства. Твърди се отношенията
между обвиняемия и пострадалата свидетелка К. да са били интимни,
основани на имуществен интерес за последната, без да е реализирано от
обвиняемия инкриминираното по делото поведение. Обв. Б. застъпва същото
становище. В последната си дума заявява, че не е виновен. Моли да бъде
оправдан.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на
първостепенния съд следва да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, направените възражения в жалбата,
изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери
атакувания съдебен акт изцяло, съобразно задълженията си по чл. 313 и 314
от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата допустима. Депозирана е от страна в процеса, която има
процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.
Подадена е в срока за обжалването му.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред настоящия съд решение,
Пловдивският районен съд е намерил за несъмнено установена от
доказателствата по делото следната фактическа обстановка на извършеното:
Обв.Б. се познавал със св.К. (Т.) от около 25 години преди
инкриминираните събития. През 2018 г. двамата започнали връзка, която
прераснала в интимна. Месеци след началото й обв.Б. започнал да обвинява
св.К.-Т. в изневяра, да й крещи. Започнали скандали. Св. К. решила да се
отдръпне от тази връзка, но обв.Б. настоявал да продължи и с поведението си
показвал, че не иска да се прекъсва. К. се заключвала в офиса си, но той ходел
и там. Раздялата била инициирана от страна на св.К., но не станала изведнъж.
Още по времето на техните сериозни отношения много често св.К.
2
засичала обв.Б. в близост до ателието в гр.Пловдив, където работела, или пък
да стои в близост до него с автомобила си, който ползвал към онзи момент –
БМВ Х5 в случаи, в които не са имали уговорка да се виждат. Той и не й
съобщавал, че е дошъл да я види.
През юли месец на св.К. и се наложило да пътува по работа до
Р.Турция, което осъществила на 07.08.2018г. и 08.08.2019г. Пътувала с лек
автомобил заедно със своята майка. Поради умората от пътя на връщане в
близост до гр.Пловдив отклонила автомобила и го установила на паркинг на
бензиностанция от верига „ОМВ“. На следващия ден обв.Б. й показал на своя
мобилен апарат снимка, на която се виждала св.К., която спяла в лекия
автомобил, паркиран на бензиностанцията. Още на следващия ден
свидетелката предложила на своя приятел да потърси съдействието на
специализирана помощ по повод честата и безпричинна ревност, на което
обв.Б. се съгласил. Въпреки това ревността му продължила и св.К. проявила
желание да прекратят отношения. Обв.Б. продължил да притеснява св.К., като
за периода от началото на март 2019г. до края на лятото на 2019г. системно я
следял- както в гр.София, така и в гр.Пловдив.
Св. К. живеела в гр.Пловдив на адрес ул.***. След прекратяването на
отношенията си с обв.Б. започнала да го засича с неговия автомобил в близост
до адреса, където живеела.
Тя била собственик и управител на фирма и притежавала дизайнерско
студио, което се намирало първоначално на адрес в гр.Пловдив, ул.***.
Започнала да го засича до студиото, а така и на различни социални места,
които посещавала и които не били от интерес на обв.Б.. На тези места го
засичала с едно от двете моторни превозни средства, за които свидетелката К.
знаела, че обв.Б. ползва- БМВ марка Х 5 и „Лада“, модел „Нива“. На няколко
пъти за посочения период от март 2019 до края на лятото на 2019г. в
гр.Пловдив св.К. виждала обв.Б. да я следи с управлявано от него моторно
превозно средство, докато тя шофирала по улиците на града. На няколко пъти
в посочения период обв.Б. изпускал въздуха от гумите на автомобила на св.К.,
като след това й пояснявал, че това го е направил той. В този период от време
един ден св.К. се прибирала от гр.Пещера. При навлизането в гр.Пловдив
установила, че обв.Б. отново следва управлявания от нея автомобил с
моторно превозно средство, управлявано от него. Свидетелката, поради
3
червен светлинен сигнал на светофара, спряла автомобила на кръстовище в
близост до автогара „Юг“. Зад нея спрял обв.Б.. Той излязъл от моторното
превозно средство и се насочил към автомобила на св.К.. Започнал да прави
опити да отвори предната лява врата, едновременно с това започнал да вика
„Отвори, отвори“. Въпреки отправените викове, свидетелката не отворила
вратата, а при промяна на светлинния сигнал на светофара в „зелено“
задвижила автомобила напред. Обв.Б. продължил да я следва още известно
време, след което се отклонил.
Св.К. се познавала със св.П.П., с когото била в приятелски отношения.
Той знаел, че тя се занимава с дизайн и има ателие както в гр.Пловдив, така и
в гр.София. През пролетта на 2019г., март-април, свидетелката го помолила да
я закара до гр.София и да я върне обратно в гр.Пловдив. Свидетелят П. се
съгласил, като я закарал със своя лек автомобил. Когато били в гр.София,
св.К. забелязала обв.Б. в района, в който било нейното ателие. По този начин
последният й показал, че я наблюдава и следи. Св.К. се върнала заедно със
св.П. в гр.Пловдив около 23.30ч. Той я оставил на адреса, на който живеела -
на ул.***. След като пристигнали на посочения адрес свидетелката споделила
на П.,че е забелязала сянка и това е бившият й приятел. П. изчакал наблизо, за
да не стане проблем. Срещата била изненадваща за К.. В този момент П.
възприел само силует, като К. разговаряла с бившия си приятел и влязла във
входа на блока. Отношенията на К. и П. били приятелски, като до този момент
П. знаел, че тя е притеснена от бившия си приятел. Знаел за съмненията й, че
е следена от него. Това тя му била споделяла в чат и по тази причина той
изчакал. Не чул самия разговор, тъй като бил на разстояние, не видял и самия
човек, поради разстоянието. По това време св.П. живеел в с.Б.. Около месец
след описаната вечер, той намерил в къщата си- на външната врата на
верандата, корица от тефтер. За тефтера К. му била разказала, че е изчезнал
мистериозно. Св.П. снимал намереното и го изпратил, като я попитал дали
това е тефтера. К.-Т. потвърдила, че е част от тефтера й, който изчезнал.
Споделила, че вероятно е взет от бившия й приятел от нейния офис, тъй като
той имал ключ. Достъпът до мястото, където бил оставен листът, бил труден
и предполагал прескачане на оградата. Св. я П. е категоричен, че до този
момент К. не била идвала в къщата му в с.Б..
Друг познат на К. бил св. Я.К.. Той знаел, че тя се занимава с дизайн на
дрехи и има ателие в гр.Пловдив, на ул.***. Помагал й за направата на сайт.
4
През месец март 2019г. бил отишъл отново в ателието на посочения адрес,
след работно време, като останал около 2-3 часа заедно със св.К.. Почукало се
и съсед им споделил, че отвън има мъж, който наблюдава, обикаля, държи се
неестествено. Съседът го разпознал и попитал св. К. дали това не е бившият й
приятел. Също така съседът им споделил, че офисът е наблюдаван дълго
време, че мъжът минавал, наблюдавал. Св. К. остонал с впечатление, че
съседът познава човекът, тъй като е имало и друг път такива случаи. Св.К.
трябвало да си тръгне, но се притеснил за себе си. Тъй като К. била с кола,
решили първо тя да се прибере, тъй като била видимо притеснена,а след това
да се прибере и К.. Малко преди да стигне блока си, К. разпознала бившия си
приятел,който стоял зад един ъгъл. В момента, когато мястото било осветено
от колата, за пръв път го видял и св.Я.К.. Забелязал,че преминава от единия
на другия ъгъл. Възприел голям,едър силует. При спирането на колата К.
започнала да му вика да се махне и да спре да я следи. Била притеснена,
прибрала се във входа си и свидетелят си тръгнал. К. му разказала и за други
подобни случаи, но К. станал свидетел само на този. Според думите на К.
имало опасност и за него. Притеснен за собствената си безопасност, св.К. се
прибрал с такси. До този момент К. само бил чувал от К. преразказа й за
случващото се между нея и Б.. В обсъдената вечер станал и пряк свидетел.
А.З. била приятелка на св.К. от доста години, познанството било
основно във връзка с работата на К.. Подкрепяла я за работата й, свързана с
модата. З. знаела за връзката на К. и обвиняемия, даже им закупила билети за
театрална постановка, при което се запознала с обв.Б.. След известно време К.
започнала да става тревожна, да й споделя, че връзката им върви към финал.
В края на лятото на 2019г. двете се видели на кафе в гр.Пловдив, били
седнали на открито. Изведнъж К. споделила: “Ето го“ и й посочила
автомобил, паркиран наблизо. З. възприела кола- джип на около 15-20м от
тях. Не могла да види конкретен човек вътре. В този момент К. се притеснила
и набрала по телефона Б., като му поискала обяснения защо е дошъл. По идея
на З. дори го поканила да отиде при тях, да види, че двете си говорят
приятелски, няма други мъже. Обвиняемият не отишъл и след около 5-10
минути си тръгнал.
По време на всичко случващо се в отношенията на К. и Б. пострадалата
съобщила за това и на свой познат –св.Г.,с когото се запознала на рожден
5
ден.Той бил полицай и тя му споделила своите тревоги. Свидетелят я
изслушал, посъветвал я да се обърне към полицията и да пусне жалба, ако има
съмнения, за да се предприемат съответните мерки. Св. К. последвала съвета
му.
Във връзка с разследването по досъдебното производство е била
назначена и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза. Според заключението й св.Д.Д.К. не се
води на психиатричен отчет и не страда от психично заболяване. Тя е
психически годна правилно да възприема и възпроизвежда факти и
обстоятелства от значение за делото, може да дава достоверни
показания/обяснения и да участва на наказателния процес. Д.К. е годна да
разбира правилно и адекватно случващото се и да противодейства при
упражнено физическо или психическо насилие. Към периода на извършване
на деянието К. е била емоционално адекватна и с подредено поведение. Не е
имала болестно повлияни мотиви за поведението си. Няма данни за
психотично променено мислене, сетивни измами, илюзорни представи.
Вещото лице е посочило, че към онзи момент К. е изпитвала висока
тревожност и безпокойство. Страхувала се е и на моменти е допускала
възможността Ц.Б. да й причини болка или страдания, както и да застраши
живота й. За периода след извършване на деянието експертът не е установил
настъпили изменения във възприятно представната и мисловна дейност. Няма
настъпили трайни изменения в психическото състояние на К., вследствие на
отправените от Б. закани. Към момента на изследването Д.К. е емоционално
съответна на изживяванията си, с подредено поведение. Първостепенният съд
е правилно кредитирал изцяло заключението на изготвената експертиза.
Възражението за неправилна фактическа установеност на деянието,
поради неправилна оценка на наличните доказателства, е неоснователно.
Така възприетите фактически положения са изведени при липса на
съществени процесуални нарушения, като при оценката на доказателствените
материали не са допуснати логически грешки. Съдът е взел предвид
комплексно събраните по делото доказателствени материали, анализирал ги е
коректно, обективно и аргументирано, стриктно според действителния им
смисъл и съдържание, без да допуска превратна интерпретация, да игнорира
обвинителните доказателства или да пресилва значението на оправдателните.
6
Аналитичната дейност на съда е осъществена съобразно изискванията на чл.
13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК.
С доверие е възприел показанията на свидетелите К. /Т./, П., К., З. и Г. и
наведените срещу това възражения са неоснователни. Действително
свидетелите П. и К. не са познавали обв. Б., при разпита си възпроизвеждат
личните си наблюдения за поведението на видян от тях мъж. Същевременно
убедено твърдят този мъж да е разпознат по същото време от св. К. като
обвиняемия по делото, тя да е била уплашена, разгневена, да е разговаряла,
респ. крещяло по него на мястото, на което са били и свидетелите.
Това не формира извода за твърдяната от защитата липса на присъствие
на събитията, за които разказват. Възражението, изразено пред настоящия съд
в тази насока, е неоснователно. Разпитаните по делото свидетели К. /Т./, П.,
К. убедено и детайлно сочат недвусмисленото желание на обвиняемия да не
бъде видян ясно- в тъмната част на денонощието, криейки се зад ъгъла на
сграда, в автомобил или пред ателието, той е причаквал пострадалата. В
същия този момент П. и К. лично са възприели адресираните към него упреци
от св. К., която е изразила ясно и кой е точно човекът, към когото са
насочени. Св. З. лично е видяла познатия й обвиняем. Показанията на св. Г.
имат производен характер за инкриминираните събития, но е допустимо да се
ползват за проверка на останалите доказателствени източници. В конкретния
случай те съответстват на заявеното от останалите четирима свидетели. За
събитията, на които не са присъствали, а са им били съобщени от
пострадалата, показанията на тези свидетели- П., К., З. също имат
производен характер и е допустимо да се ползват за проверка на първичните
доказателства. Налице е съответствие.
Показанията на свидетелите са подложени на задълбочен анализ, като
показанията на свидетелката К. - Т. са обсъдени и с оглед качеството й на
пострадала от престъплението. Съответствието им с изводимото от
останалите доказателствени източници, вкл. отчасти с кредитираните
обяснения на обв. Б., е обосновало извод, че са добросъвестни, подробни,
последователни, логични и безпротиворечиви. Те изясняват съществените
обстоятелства, включени в предмета на доказване – всяко едно от отделните
действия, осъществени от обвиняемия по отношение на личността на К.. От
показанията на свидетелката К.-Т. се установяват и конкретни психични
7
преживявания, предизвикани у нея в резултат на действията на Б.. От тях се
извежда, че двамата са имали връзка и раздяла. В съответствие със заявеното
от свидетелката са и показанията на свидетелите П., К. , и З.. Всеки от тях е
възприел различен етап от случващото се, като го възпроизвежда с
необходимата точност и яснота. Споделяем е изводът за липса на лична
заинтересованост на някой от тях, на стремеж да представят обвиняемия в
негативна светлина, на избирателност в показанията им. Свидетелката З.,
която познава пострадалата от дълго време- от ученическите им години,
депозира точни и ясни показания досежно възприетото от нея от значение по
делото. Неспомнянето на определени факти за естеството на разговора между
Б. и К., както противоречието, констатирано в показанията й досежно
разстоянието, на което се е намирал лекия автомобил от заведението, в което
са се намирали, е било преодоляно с процесуалната техника на чл.
281ал.4вр.ал.1т.2 от НПК и 281ал.4вр.ал.1т.1 от НПК. С доверие са били
приети и показанията на св.П.. За констатираните противоречия със заявеното
в хода на ДП, присъединено по реда на чл.281 ал.5 врал.1т.1 от НПК, съдът е
изложил ясни и убедителни мотиви, които се споделят и от настоящия
съдебен състав. Изцяло са били възприети и показанията на св.К., който
точно, ясно и последователно възпроизвежда това, което лично е възприел и
което му е споделено от пострадалата. Всеки един от свидетелите, с
изключение на Г., описва непосредствените си възприятия относно
определена част от действията на обвиняемия, включени в престъплението, на
които е станал свидетел. За проверка на показанията на св. К. са били ценени
в качеството им на производни доказателства и показанията на св.Г.. Като
производни са ценени при оценка достоверността на показанията на св. К. и
онази част от показанията на останалите свидетели, в която описват
споделени им събития, на които не са присъствали. Следва да се констатира,
че между показанията на свидетелите- очевидци на събитията и споделеното
им за идентични такива от св. К. е налице голяма степен на сходство с
личните им възприятия.
Задълбочено са били обсъдени и обясненията на обв.Б.. Той напълно
отрича описаната в постановлението на РП-Пловдив инкриминирана
деятелност и описва св.К.-Т. като дължаща му пари, заплашваща го,
злоупотребяваща с добрите му намерения към нея. Правилна е констатацията,
че по основните факти, включени в предмета на доказване, обясненията му
8
се опровергават от изводимото от останалия доказателствен материал и са
израз на правото му на защита.
В подкрепа на гласните доказателствени средства съдът е ценил и
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
както и заключението на вещите лица по изготвената комплексно съдебно-
психиатрична и психологична експертиза на осв.К. -Т.. От него се установява,
същата е психически годна правилно да възприема и възпроизвежда факти и
обстоятелства от значение за делото, може да дава достоверни
показания/обяснения и да участва на наказателния процес. Д.К. е годна да
разбира правилно и адекватно случващото се и да противодейства при
упражнено физическо или психическо насилие. Към периода на извършване
на деянието е била емоционално съответна, адекватна и с подредено
поведение. Не е имала болестно повлияни мотиви за поведението си. Няма
данни за психотично променено мислене, сетивни измами, илюзорни
представи. Към онзи момент К. е изпитвала висока тревожност и
безпокойство. Страхувала се е и на моменти е допускала възможността Ц.Б.
да й причини болка или страдания, както и да застраши живота й. За периода
след извършване на деянието експертът не е установил настъпили изменения
във възприятно- представна и мисловна дейност. Няма настъпили трайни
изменения в психическото състояние на К., вследствие на отправените от Б.
закани.
Наведените пред съда възражения срещу приложението на материалния
закон с признаването на обв. Б. за виновен са неоснователни.
При правилно възприетата фактическа установеност на извършеното,
контролираният съд е приложил и съответстващия й материален закон.
Споделяемо е становището, че обвиняемият Ц.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 144а, ал. 1 от НК.
През периода от м. март 2019 г. до края на лятото 2019 г. в
гр.Пловдив и гр.София той системно е следил Д.К. и това е възбудило
основателен страх за живота и здравето й. От обективна страна подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението като в
инкриминирания период и на инкриминираното място системно /три и повече
пъти/ е следил пострадалата и това е могло да възбуди основателен страх за
здравето й. "Следене" по смисъла на чл. 144а, ал. 1 от НК, съгласно дадената
9
легална дефиниция в ал. 2 на същата разпоредба е всяко поведение със
заплашителен характер, което може да се изразява в преследване, показване
на пострадалия, че е наблюдаван, навлизане в нежелана комуникация с него
чрез всички възможни средства за комуникация. В разглеждания случай
осъществените от Б. действия изпълват легалната дефиниция на следене, като
част от изпълнителното деяние на престъплението- причакване и наблюдение
на пострадалата до жилището й, на работното й място и други посещавани от
нея места, по всяко време на денонощието. В част от описаните по- горе
случаи следенето е било по всякакъв начин, пострадалата и съпътстващите я
лица са възприели лично извършвано от него наблюдение, изпращане на
снимки, удостоверяващи знанието му тя къде е била, причакване и
обаждания, при които също й свеждал до знание, че макар да не е с нея и да
не е известен къде и с кого е тя, той знае сочените обстоятелства.
Осъществените от обвиняемия Б. действия са били годни да
предизвикат у пострадалата основателен страх за живота и здравето й и са
предизвикали такъв. От показанията на свидетелите К., П., Г. и З. се
установява, че в резултат на поведението на Б., предвид внезапните му появи
и непредвидимостта на действията му, пострадалата била уплашена,
напрегната, притеснена. В подкрепа на показанията й, на показанията на
останалите свидетели е и заключението на изготвената съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза, от която се установява, че към инкриминирания
период К. е изпитвала висока тревожност и безпокойство, страхувала се е и
на моменти е допускала възможността Ц.Б. да й причини болка или
страдания, както и да застраши живота й.
Налице е обективният признак на престъплението- системност в
отделните действия, осъществени от обв. Б., представляващи в съвкупност
следене, от естество да предизвика основателен страх у пострадалата. Налице
са три и повече отделни еднородни деяния, които са извършени въз основа на
отделни решения.
Всяко от тях, взето само за себе си, не осъществява престъпен състав,
но многократното извършване на деянията ги обединява в едно престъпление.
Предвид на изложеното, налице са всички елементи от обективния състав на
престъплението по чл. 144а, ал. 1 от НК. Деянието не представлява по-тежко
престъпление по смисъла на НК.
10
Правилно е прието, че обвиняемият е извършил престъплението при
форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Той е съзнавал, че осъществените от него
действия, изразяващи се в преследване и нежелана комуникация, са от
естество да предизвикат основателен страх у пострадалата, но е целял
извършването им.
При наличието на положителните предпоставки на чл. 78 а ал. 1 от НК-
липсата на съставомерни имуществени вреди, предвиденото за
престъплението наказание и съдебното минало на обв. Б., наред с
отсъствието на ограниченията на ал. 7 от с.т., правилно съдът е постановил
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба. Индивидуализиращите отговорността на
дееца обстоятелства са коректно отчетени. Наложеното административно
наказание в най- ниския предвиден размер от 1000 лв., не е несправедливо.
В съответствие с императива на чл. 189, ал. 3 от НПК, обвиняемия Ц.Б.
е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените разноски
в размер на 436, 80 лева за изготвени психиатрична и комплексна
психологопсихиатрична експертиза.
С оглед на изложеното, Пловдивският окръжен съд намира, че
възражението от обжалващата страна за недоказаност на обвинението е
неоснователно. При възприетата фактическа обстановка, основана на
задълбочен анализ на доказателствата по делото, изводите на Пловдивския
РС, че са налице обективните и субективни признаци на престъплението, за
което се води наказателното производство- по чл. 144а, ал. 1 от НК, са
правилни и се споделят напълно и от настоящия съд. Наведените от
обвиняемия и защитата му възражения са неоснователни. Искането
обвиняемият да бъде признат за невиновен не може да бъде удовлетворено.
Жалбата е неоснователна.
Воден от горното и на осн. чл. 334 т. 6 вр. с с чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА решение №836/19.04.2022г., постановено по АНД №
4047/2021г. на Пловдивския районен съд.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12