Р Е Ш Е Н И Е
№1191
06.08.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито
заседание на шести август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при
секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1651 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника М.В.М., с ЕГН **********, против действията
на ЧСИ Делян Николов, с peг. № 804 на КЧСИ, Район на действие ОС – Бургас, по
изпълнително дело 20178040400470, обективирани в постановление изх. №
11375/28.05.2020 г., с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания, че
постановеният акт е незаконосъобразен и необоснован.
Отбелязва се, че последното изпълнително действие, насочено
към жалбоподателя в качеството му на солидарен длъжник, е запор на трудово
възнаграждение при работодателя „Ви Дей“ ЕООД, наложен на 02.04.2018 г. по изпълнително дело №
93/2016 г., към което е присъединено изпълнително дело № 470/2017 г. с
Разпореждане № 33895 от 29.10.2018г. Оспорва се като неправилен изводът на ЧСИ,
че за изпълнително действие следва да се счита напомнително съобщение до
работодател, изпратеното на 14.01.2019 г. по молба на взискателя „Инвестбанк“
АД. Поддържа се, че изпратеното напомнително съобщение за наложен запор не
прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тьй като същото не може да се
приеме за самостоятелно изпълнително
действие за налагане
на запор, а всъщност представлява
искане на справка, обяснение от третото
задължено лице, защо не изпълнява по наложения запор.
На второ място, навеждат се
съображения, че предприемането на изпълнително действие по отношение на един от
солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване
на срока по чл.
433, ал. 1,
т. 8 от
ГПК по отношение на останалите длъжници.
Иска се отмяна на постановление с
изх. №11375 от 28.05.2020г. на ЧСИ Делян Николов, с което е отказал прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на М.В.М..
В законовия срок по чл. 436, ал. 3 ГПК по делото са
постъпили писмени възражения от взискателя „Българска Банка За Развитие“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.
София, район „Средец“, ул. „Дякон Игнатий“ № 1,
представлявано от пълномощника юрисконсулт Калина Колева, с искане за оставяне
на жалбата без уважение.
Навеждат се доводи, че по изп. дело № 201780400470 са
искани, предприети и извършени множество на брой изпълнителни действия. Отбелязано
е, че освен това с Разпореждане 33895 от 29.10.2018 г. делото е присъединено по
изп. дело № 20168040400093 по описа на ЧСИ Делян Николов, по което също са
искани, предприети и извършени множество на брой изпълнителни действия, насочени
паралелно към имуществото на всички длъжници. Поддържа се, че валидно
изпълнително действие по изп. дело № 20168040400093, прекъсващо срока за
перемпция, е искането на взискателя „Инвестбанк“ АД от 14.01.2019 г. за
изпращане на напомнително съобщение във връзка със запора на трудово
възнаграждение на длъжника М.М. при работодателя „Ви Дей“ ЕООД.
Излагат се съображения, че преклузивният срок, установен в
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тече общо, а не самостоятелно за солидарните
длъжници, т.е. няма относително действие, с оглед общото действие на
изпълнението.
Съобразно чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Делян Николов е изложил
мотиви по обжалваните действия, с които оспорва жалбата като неоснователна.
Поддържа се, че на 02.04.2018г. е бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на М.М., а на 14.01.2019 г. взискателят е поискал да
бъде изпратено напомнително писмо до работодателя, което е прекъснало срока на
перемпцията с оглед активното поведение на взискателя по реализирането на
изпълнителния способ. Отбелязано е и наличието
на присъединяване на вземането по изп. дело 470/2017 г. към изп. дело
93/2016 г.
Излагат се съображения, че двугодишният срок на перемпцията не
тече за всеки солидарен длъжник поотделно, а общо за всички солидарни длъжници.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК
и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал.
2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Изпълнително дело № 470/2017 г. по описа на ЧСИ Делян
Николов е образувано по молба на взискателя „Българска банка за развиете“ АД срещу
солидарните длъжници „Понсстройинженеринг“ ЕАД, „Амбасадор Мениджмънт“ ООД, „Амбасадор
Тур“ ЕАД, Елена Георгиева Милкова, Г.М.М., Вълко М.М. и жалбоподателя М.В. М..
По изпълнително дело № 470/2017 г. е постъпила молба вх. №
6641/27.04.2020 г. от длъжника М.В.М., с която е поискано прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради
това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. С постановление изх. № 11375/28.05.2020 г. ЧСИ е
постановил отказ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК с мотиви, които могат да бъдат обединени в две групи.
На първо място, посочено е, че по отношение на солидарния
длъжник М.В.М. с Разпореждане № 33895 от 29.10.2018 г. делото е присъединено по
изпълнително дело № 20168040400093 по описа на ЧСИ Делян Николов, образувано по
молба на взискателя „Инвестбанк“ АД срещу солидарните длъжници „Понсстройинженеринг“
ЕАД, „Понс-Холиднг“ АД, „М § С Бетон“ АД, „СГ Инвест“ ЕООД, Тончо Георгиев
Тончев и М.В.М., по което са извършени множество действия, а конкретно по
отношение на длъжника М.В.М. на 02.04.2018 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение, по който не са постъпвали суми, но по искане на взискателя от
14.09.2019 г. е изпратено напомнително писмо до работодателя на 23.01.2019 г.,
получено от него на 28.01.2019 г., с което е прекъснат срокът на перемпцията.
На второ място, отбелязано е, че по изпълнително дело №
470/2017 г. постоянно се извършват изпълнителни действия срещу някои от
солидарните длъжници, с което двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 се
прекъсва и по отношение на останалите.
По
отношение на първата група мотиви следва да се отбележи следното:
По
повод твърденията, че с Разпореждане № 33895 от 29.10.2018 г. изпълнително дело
№ 470/2017 г. по описа на ЧСИ Делян Николов е присъединено по изпълнително дело
№ 93/2016 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, следва да се има предвид, че разпоредбата
на чл. 456 ГПК не предвижда възможност за присъединяване на изпълнителни дела,
а само възможност на взискател по едно изпълнително производство да се
присъедини към друго такова, като това не води до обединяване на отделните
изпълнителни производства, които продължават да съществуват самостоятелно (така
Решение № 48/17.09.2018 г. по дело № 76/2018 на ВКС, ГК, IV г. о.). Поради това
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да се преценяват поотделно
за всяко изпълнително дело. Ето защо не може да се приеме, че действията по
изпълнително дело № 93/2016 г. са годни да прекъснат двугодишния срок по
отношение на изпълнително дело № 470/2017 г. В тази насока безпредметно е да се
обсъжда правното значение на искането на взискателя за изпращане на
напомнително писмо до работодателя на длъжника М.В.М., доколкото същото е
направено по изпълнително дело № 93/2016г., а не по изпълнително дело №
470/2017г., чието прекратяване по перемпция е поискано от длъжника М.В.М. и
отказано от ЧСИ Делян Николов.
По отношение на втората група мотиви съдът приема следното:
От прочита на материалите по изпълнително дело № 470/2017 г.
се установява, че от образуването му на 13.07.2017 г. до момента са искани и предприети
множество изпълнителни действия по отношение на имуществото на отделни
солидарни длъжници – налагане на възбрани върху недвижими имоти, налагане на
запори върху банкови сметки, трудови възнаграждения, вземания и моторни
превозни средства, опис и публична продан на недвижими имоти (15.12.2017 г. – 15.01.2018 г.; 19.02.2018 г. –
19.03.2018 г.; 16.06.2018 г. – 16.07.2018 г.; 03.09.2018 г. –
03.10.2018 г.; 12.07.2019 г. – 12.08.2019 г.; 21.09.2019 г. – 21.10.2019 г.),
опис и публична продан на движими вещи.
Съобразно правилата на солидарността кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (чл. 122, ал. 1 ЗЗД), като изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички
съдлъжници (чл. 123, ал. 1 ЗЗД). За пасивната
солидарност е характерно, че има един кредитор и двама или повече длъжници,
като облигационните отношения между тях са свързани по такъв начин, че когато
един от тези солидарни длъжници изпълни, се погасяват и задълженията на всички
останали, т.е. налице е единна престация. При пасивната солидарност всеки
длъжник се намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но
всички тези отделни правоотношения са свързани помежду си посредством целта – да
се удовлетвори интересът на кредитора. Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на отделни
изпълнителни способи с предмет имущество на един от солидарните длъжници има
действие по отношение и на останалите съдлъжници. Единството на престацията –
предмет на изпълнението, обуславя извода, че не необходимо взискателят да иска извършването
на изпълнителни действия срещу всеки един от солидарните длъжниците, за да
поддържа съществуването на изпълнителното производство. Макар и длъжниците да
са повече, вземането е едно и целта на изпълнителното производство е то да бъде
удовлетворено, като изпълнението може да се насочи към имуществото на един, на
някои или на всички солидарни длъжници. Извършването на изпълнителни действия
по отношение на един от солидарните длъжници има действие и по отношение на
останалите, поради което не може да се приеме, че спрямо тях взискателят е
проявил бездействие, което да се санкционира с последиците по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
Разпоредбата на чл.
125, ал. 1 ЗЗД, съгласно която прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, не касае
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото давността и перемпцията са
отделни правни институти, чиято същност и последици не следва да се
приравняват.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав не споделя становището,
че предприемането на едно изпълнително действие по отношение на един от
солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и по отношение на останалите длъжници. В посочените от
жалбоподателя съдебни актове (Решение № 83 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017,
IV г. о. на ВКС и Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. дело № 404/2015 г., II т.
о. на ВКС), които не представляват задължителна съдебна практика съгласно чл.
290, ал. 3 ГПК, не са изложени никакви аргументи, които да опровергаят
основателността на гореизложените съображения в подкрепа на обратното
становище.
По
изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предвидените в чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство. Ето защо съдът намира, че не са налице
основания, които да обосноват отмяна на обжалваното действие на ЧСИ, поради
което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на длъжника М.В.М., с ЕГН **********,
против действията на ЧСИ Делян Николов, с peг. № 804 на КЧСИ, Район на действие
ОС – Бургас, по изпълнително дело 20178040400470, обективирани в постановление изх.
№ 11375/28.05.2020 г., с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.