№ 577
гр. Варна, 13.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20223100900427 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК ********* против
К. И. Т., И. В. И. и Д. Д. К. от гр.Варна, с която съдът е сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.2 ГПК.
С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмените
доказателства и назначаване на ССЕ с посочена задача.
С определение № 1633/04.11.2022 год. съдът е констатирал, че молбата отговаря на
изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от
същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответниците, на
основание чл. 367 от ГПК.
В срока по чл.367 ГПК, ответниците, с общ пълномощник, депозират писмен отговор,
с който изразяват становище за недопустимост и неоснавателност на исковете.
С определение № 106/18.01.2023 год., съдът е разпоредил препис от отговора да се
изпрати на ищеца, който депозира допълнителна искова молба.
Постъпил е и допълнителен писмен отговор, поради което и съдът приема размяната
на книжа за приключила.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заповед за
незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно
изпълнително основание по чл. 417 ГПК. Интересът се следва от твърденията за породена от
договорно неизпълнение изискуемост на цялата главница, настъпила след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорени просрочени ежемесечно
1
дължими лихви за ползването на кредита, както и дължими.
Установителният иск е предявен поради постъпване на възражение от ответниците, а
искът е предявен в предвидения едномесечен преклузивен срок. Налице са и останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 2286/2022 год. на РС – Варна - 50-ти
състав. Сезиран е родово компетентен съд.
Възраженията на ответниците за нередовност на исковата претенция не се споделят.
Исковата молба отговаря на съдържателните изисквания за редовност, както и е представено
пълномощно за наличие на представителна власт на подалия исковата молба адв.Д. М.
При липса на основания за противния извод, съдът приема исковете за допустими.
По предварителните въпроси:
Доколкото кредитополучателят по предявения иск «К.-ИВЕМО-ЧАКОВ И СИЕ» СД
е юридическо лице, сключило договор за бизнес кредит, а ответниците са встъпили като
съдлъжници по така сключения договор, същите нямат качеството на потребители и
претенцията следва да се разгледа по реда на търговските спорове.
По доказателствата:
СЪДЪТ намира, че доколкото представените с исковата молба и писмени
доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения за съществуването на
неизпълнени изискуеми задължения на ответниците, същите са относими и допустими,
поради което следва да бъдат допуснати.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приобщено към доказателствения материал
служебно изисканото ч.гр.д. № 2286/2022 год. на ВРС – 50 състав.
СЪДЪТ намира за относимо към предмета на спора и искането на ищеца за
допускане на съдебно – счетоводна експертиза, като част от въпросите следва да се
преформулират за яснота
Съдът намира, че произнасянето по искането по чл.183 ГПК за представяне в
оригинал на всички документи, които представя ищеца, следва да бъде оставено без
уважение като неконкретизирано. С исковата молба са представени освен оспорените
документи и други, които не са оспорени, в това число и издадена заповед за изпълнение,
поради което и искането за представянето им в оригинал е необосновано.
С оглед предприетото от ответниците оспорване на положените от тях подписи,
съдът намира, че производство по чл.193 ГПК следва да се открие по отношение анекси №
1/02.10.2012 год., 2/22.10.2013 год., № 3/07.11.2018 год., № 4/28.04.2020 год. и №
5/19.03.2021 год., както и договор за встъпване в дълг от 29.10.2018 год. /л.44-67 от делото/,
като неавтентични – неподписани от лицата, за които се твърди да са ги подписали
съдлъжници К. Т. и И. И. /за анекси № 1, 2, 3, 4 и 5/ и Д. К. /за анекс № 3, анекс № 4, анекс
№ 5 и договор за встъпване в дълг/. За същите следва да се допусне и провеждане на
2
исканата СГЕ, като с оглед разпоредбата на чл.193, ал.3 т.1 ГПК на страните следва да се
укаже, че тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го
оспорва.
Съдът намира за недопустимо предприетото оспорване на автентичността на
представения договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“ № 17927/03.06.2008
год. и приложение от 06.06.2008 год., поради което и искането за провеждане на СГЕ по
отношение на тези два документа следва да се остави без уважение.
Съдът намира, че произнасянето по искането по чл.183 ГПК за представяне в
оригинал на всички документи, които представя ищеца, следва да бъде частично уважено,
като с оглед предприетото оспорване ищецът следва да бъде задължен да представи в
оригинал анекси № 1/02.10.2012 год., 2/22.10.2013 год., № 3/07.11.2018 год., № 4/28.04.2020
год. и № 5/19.03.2021 год., както и договор за встъпване в дълг от 29.10.2018 год.
Искането за представяне на останалите, представени с исковата молба документи,
като неконкретизирано и необосновано, следва да се остави без уважение.
СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното
заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в
който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн.
чл.78, ал.9 ГПК.
СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на
основание чл.374, ал.2 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад
на съдията.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК
********* против К. И. Т., И. В. И. и Д. Д. К. от гр.Варна искове за приемане на установено,
че ответниците, в качеството им на солидарни длъжници с кредитополучателя „К.-ИВЕМО-
ЧАКОВ и СИЕ“ СД, дължат солидарно на ищеца въз основа на договор за банков кредит,
продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“ № 17927/03.06.2008 год., сумите от 86 540.53 евро – главница
за периода от 21.05.2021 год. до 20.02.2022 год., 25 316.71 евро – част от възнаградителна
лихва в общ размер от 30 970.83 евро за период 21.06.2021 год. до 15.02.2022 год., 423.02
евро – наказателна лихва за просрочие за периода 21.06.2021 до 20.02.2022 год. и сумата от
158.75 - такси за периода от 10.02.2020 до 20.02.2022 год., ведно със законната лихва върху
3
главницата, считано от 20.02.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2021 год. до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№
14514/2021 год. на ВРС – 31 състав, на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32
„Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявени са искове от «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК ********* против К. И.
Т., И. В. И. и Д. Д. К. от гр.Варна, с правно основание чл. 422 вр. чл.415, ал.1 т.2 ГПК.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че на 03.06.2008 год. между ищеца и „К.-
ИВЕМО-ЧАКОВ и СИЕ“ СД, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“ № 17927/03.06.2008 год., по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1 000 000 евро за
посрещане на извънредни, нерегулярни нужди срещу задължението за връщането му в срок
до 240 лева, считано от предоставянето й по заемна сметка, ведно с дължимата лихва.
Последната била договорена като действащия базов лихвен процент - малки фирми в евро,
обявен от банката, намален с 0.40 %, като към датата на подписване на договора размерът на
БЛП е бил в размер на 9.90 %, а при просрочие и при предсрочна изискуемост на кредита
било договорено дължимата от кредитополучателя лихва да се увеличава автоматично с
наказателна лихва за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Излага, че заемната
сметка по кредита е бил открита на 06.06.2008 год., което е удостоверено с приложение от
същата дата. Сочи също така, че към договора са сключени последващи анекси №
1/02.10.2012 год., 2/22.10.2013 год., № 3/07.11.2018 год., № 4/28.04.2020 год. и №
5/19.03.2021 год., с които са предоговярани съществуващи задължения по кредита,
предвиждайки и облекчени периоди на погасяването им, като с анекс № 4 крайният срок за
издължаване на кредита става 21.08.2033 год.
С анекс № 1/02.10.2012 год ответниците К. И. Т. и И. В. И., както и Емил Илиев
Чаков, са встъпили при условията на чл.101 ЗЗД като съдлъжници в задълженията на
кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит, а отговорността на другия ответник
Д. Д. К. произтича от сключен с него договор за встъпване в дълг от 29.10.2018 год.
Ищецът твърди, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение
на условията по договора за кредит, в частност поради 10 непогасени вноски за главница,
считано от 21.05.2021 год. и 9 непогасени вноски за лихва, считано от 25.06.2021 год., е
обявил кредита за предсрочно изискуем, като е връчил покани на кредитополучателя на
15.02.2022 год. и на солидарните длъжници, както следва: на 03.02.2022 год. на К. Т., на
06.12.2021 год. на И. В. И. и на 06.12.2021 год. на Д. Д. К., като със същите длъжниците са
поканени и да погасят задълженията си. Поради неизпълнение, по подадено от ищеца
заявление по чл.417 ГПК, със заповед за изпълнение на парично задължение, постановена
по ч.гр.д. № 2286/2022 год. на ВРС – 50 състав, ответниците са осъдени да заплатят сумите
от 86 540.53 евро – главница за периода от 21.05.2021 год. до 20.02.2022 год., 30 970.83 евро
4
– възнаградителна лихва за период 21.06.2021 год. до 15.02.2022 год., 423.02 евро –
наказателна лихва за просрочие за периода 21.06.2021 до 20.02.2022 год. и сумата от 158.75 -
такси за периода от 10.02.2020 до 20.02.2022 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.02.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски по делото, като поради постъпване на възражение от ответниците К. Т., И. В. И. и
Д. Д. К., предявяват иска си за установяване на вземанията.
В срока по чл.367 ГПК, ответниците К. И. Т., И. В. Игнатиева и Д. Д. К., чрез общ
пълномощник, депозират писмен отговор, с който изразяват становище за недопустимост и
неоснователност на исковата молба. Становището си за недопустимост черпят от твърдения
за нередовност на исковата молба, от една страна и от друга, поради неспазен шестмечесен
срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, излагайки, че същите нямат качеството на солидарни длъжници,
встъпили в дълга на тръговското дружество, а на поръчители, по отношение на които е
изтекъл предвидения в закона срок. Доводите си за неоснователност на иска черпят от
твърдението, че същите, доколкото са физически лица, имат качеството на потребител като
твърдят нищожност на договора кредит, като на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр.
чл.10, ал.1 ЗПК. Релевират вързажение за нищожност на възнаградителната лихва и на
наказателната лихва, поради накърнение на добрите нрави, тъй като същите се явяват
прекомерни. Позавават се на липсата на доказателства за реално представяне на сумата.
Оспорват авторството на подписите, които се твърди да са положени от ответниците, както
и този, положен под договора за кредит. Оспорват и факта, че лицата М.П.Х. и А.П.Д.,
подписали процесния договор за кредит, са били служители на ищеца към момента на
подписване на договора.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с който
оспорва възраженията на ответника и поддържа исковата молба. Развива правни доводи,
като оспорва твърдението ответниците да са поръчители и потребители, с оглед
обстоятелството, че първите двама са неограничено отговорни съдружници в дружеството.
По отношение на поръчителството, освен правни доводи за наличието на солидарна
задълженост, развива такива в евентуалност за спазен срок по чл.147, ал.1 ГПК.
В срока по чл.373 ГПК, ответниците депозират допълнителен писмен отговор, с
който поддържат направените възражения.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване
на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с
характера на договор за кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора и
факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е
възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и размера на
претендираното вземане по отделни пера.
5
В тежест на ответниците е да установят, че са изпълнили поетите с договора
задължения, както и наведените други правоунищожаващи, правопогасяващи или
правоотлагащи твърдения.
УКАЗВА на ищеца, че са се позовали на всички релевантни за очертаване на
основанието на иска и е ангажирал допустими доказателства за обстоятелствата, за които
носи доказателствена тежест.
УКАЗВА на ответниците, че не са навели правоунищожаващи, правопогасяващи или
правоотлагащи твърдения, респективно не са ангажирали доказателства за обстоятелствата,
за които носи доказателствена тежест.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен
съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора
Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail:
*********@***.** .
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал служебно изисканото по ч.гр.д. №
2286/2022 год. на ВРС – 50 състав.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице след запознаване с материалите по делото и след като извърши проверка
в счетоводната система на «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД на място, указано от ищеца в гр.
6
Варна да даде отговор на следните въпроси:
1. Какво е задължението на длъжника по за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“
№ 17927/03.06.2008 год., анекси № 1/02.10.2012 год., 2/22.10.2013 год., № 3/07.11.2018
год., № 4/28.04.2020 год. и № 5/19.03.2021 год.,по пера – главница, възнаградителна
лихва, наказателна лихва, такси и др. към 21.02.2022 год. – издаване на извлечение от
сметка, послужила за издаване на заповед за изпълнение?
2. Какво е задължението на длъжника по договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС
КРЕДИТ“ № 17927/03.06.2008 год., анекси № 1/02.10.2012 год., 2/22.10.2013 год., №
3/07.11.2018 год., № 4/28.04.2020 год. и № 5/19.03.2021 год.,по пера – главница,
възнаградителна лихва, наказателна лихва, такси и др. към датата на изготвяне на
експертизата?
3. Вещото лице да посочи извърщените плащания по кредита и размера на платените
суми по пера, респективно начина на плащане на сумите.
4. На коя дата е преустановено редовното погасяване на кредитното задължение и каква
е забавата към връчване на обявяване на предсроччн изискуемост?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 800 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.
НАЗНАЧАВА, в качеството на вещо лице по назначената ССЕ Р.С., който да се
уведоми за поставената му задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК
– най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за опреД.е на окончателен размер на дължимото по ССЕ
възнаграждение следва да представи справка – декларация, съгласно Наредба за вещите
лица.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на
вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична
счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне на
заетите средства и целевото им разходване по нареждания за преводи към друга банка, като
при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е
видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде
оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване на оглед
на налична счетоводна и търговска документация.
На основание чл.193 ГПК, ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО ПРОВЕРКА
ИСТИННОСТТА производство по чл.193 ГПК следва да се открие по отношение анекси №
1/02.10.2012 год., 2/22.10.2013 год., № 3/07.11.2018 год., № 4/28.04.2020 год. и №
5/19.03.2021 год., както и договор за встъпване в дълг от 29.10.2018 год. /л.44-67 от делото/,
като неавтентични – неподписани от лицата, за които се твърди да са ги подписали
съдлъжници К. Т. и И. И. /за анекси № 1, 2, 3, 4 и 5/ и Д. К. /за анекс № 3, анекс № 4, анекс
7
№ 5 и договор за встъпване в дълг/.
На основание чл.193, ал.3 т.1 ГПК, УКАЗВА на страните, че тежестта за доказване
неистинността на документите пада върху страната, която ги оспорва – ответниците.
На основание чл.190 ГПК, ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно до датата на съдебно
заседание да представи в оригинал анекси № 1/02.10.2012 год., 2/22.10.2013 год., №
3/07.11.2018 год., № 4/28.04.2020 год. и № 5/19.03.2021 год., както и договор за встъпване в
дълг от 29.10.2018 год.
УКАЗВА на ищеца, че непредставянето на документа се преценява съгласно
разпоредбата на чл.161 ГПК, като съдът, с оглед обстоятелствата по делото, може да приеме
за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО-ГРАФОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА , по
която:
Вещото лице след запознаване с материалите по делото и оспорените документи в
оригинал, както и след сравнителен материал от публични регистри и др., да даде
заключение по следните въпроси:
1. Подписът на представените с исковата молба анекси № 1/02.10.2012 год., 2/22.10.2013
год., № 3/07.11.2018 год., № 4/28.04.2020 год. и № 5/19.03.2021 год., за съдлъжник,
положен ли е от К. И. Т.?
2. Подписът на представените с исковата молба анекси № 1/02.10.2012 год., 2/22.10.2013
год., № 3/07.11.2018 год., № 4/28.04.2020 год. и № 5/19.03.2021 год., за съдлъжник,
положен ли е от К. В. Т.?
3. Подписът на представените с исковата молба анекси № 3/07.11.2018 год., №
4/28.04.2020 год. и № 5/19.03.2021 год., както и договор за встъпване в дълг от
29.10.2018 год., за съдлъжник, положен ли е от Д. Д. К.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лева, вносими от ответниците в едноседмичен
срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.
НАЗНАЧАВА, в качеството на вещото лице, Е.А., който да се уведоми за
поставената му задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице съдебно удостоверение, което да го легитимира
като назначен експерт по делото.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК
– най- късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за опреД.е на окончателен размер на дължимото по СТЕ
възнаграждение следва да представи справка – декларация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за допускане на СГЕ на
представения договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“ № 17927/03.06.2008
год. и приложение от 06.06.2008 год.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.183 ГПК на ответниците за представяне
в оригинал на останалите представени с исковата молба писмени доказателства.
8
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 27.06.2023 год.
от 10.00 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на ищеца се връчи препис и от писмения отговор.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9