№ 173
гр. П., 20.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720103322 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД,
с която се иска да се признае за установено, че Н. ДР. КР. дължи сумата в размер на 238,84
лева главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр. П., ул. ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от
24,90 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, представляващи ¼ ид. част от общия дълг за топлонасбдения имот, както и че
Д. Т. ИВ. дължи сумата в размер на 238,84 лева главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. ****, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 24,90 лева – лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, представляващи ¼ ид. част от
общия дълг за топлонасбдения имот.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия,
които са публикувани по установения ред и по отношение, на които ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението
си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от адв.
Г.,[1]пълномощник на ответниците. Заявява, че ответницата Н.К. е заплатила сумата от
289,38 лв., включваща главница, лихви и разноски към 14.07.2021г., за което представя
платежно нареждане, като моли за отхвърляне на исковете спрямо нея. Ответницата Д.И.
признава исковите претенции.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се, че „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответниците, отнасящо се за
вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. В тази връзка е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1638 по описа за 2021 г. на
Пернишкия районен съд.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен
ежедневник.
По делото е представен договор от 30.11.1968 г. за покупко-продажба, сключен
между Градски народен съвет - П. и И.К.Н., по силата на който последният придобива
собствеността върху апартамент **, находящ се в гр. П., ул. *****. Представено е
удостоверение за наследници на И.К.Н., от което е видно, че лицето е починало на
16.06.2013 г. и негови наследници са Б.В.Н. – съпруга, починала на 13.09.2019 г., синът му
Р.К. и синът му Т.И.К., починал на 10.07.2019 г. Видно от удостоверението за наследници на
Т.И.К., негови наследници са ответниците – Н. ДР. КР. и Д. Т. ИВ., които съгласно чл. 5 ЗН
наследяват по-равно притежаваната от него по наследяване от И.Н. ½ ид. част от процесния
имот.
Представено е платежно нареждане от 14.07.2021г., с което Н. ДР. КР. е наредила по
сметка на „Топлофикация П.“ АД сумата от 289,38 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
2
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването
на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот,
както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
Не е спорно между страните, а и от приложените писмени доказателства се установи,
че ответниците са собственици - всяка по ¼ ид. част на процесния имот. Не е спорно по
делото, ответниците признават – Н.К. чрез извършеното плащане, а Д.И., чрез направено
изрично признание, наличието на облигационна връзка между страните и, че до имота е
доставяна топлинна енергия на претендираната стойност за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. Признава се и изпадането в забава за заплащане на задължението и, че
обезщетението за забава за всяка от тях е в размер на 24,90 лева за периода от 09.07.2019 г.
до 04.03.2021 г.
В хода на процеса ответницата Н. ДР. КР. е заплатила сумата от 289,38 лв., която
надвишава размера на претенциите, насочени към нея. В съдебно заседание от 21.01.22 г.
процесуалният представител на ищеца признава плащането, като представя доказателство,
че то е надлежно осчетоводено в счетоводството на ищцовото дружество.
Съдът на осн. чл. 235, ал.3 ГПК отчита извършеното в хода на процеса погасяване на
задължението, чрез плащане от страна на ответницата Н. ДР. КР., което обуславя
неоснователност на предявените спрямо нея искове.
Ответницата Д. Т. ИВ. признава предявените срещу нея искове. Основателността им
се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства, поради което същите следва
да се уважат.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство съобразно уважената част на
иска. Ищецът претендира разноски единствено по отношение на исковете, предявени срещу
Д. Т. ИВ., тъй като с извършеното от другата ответница плащане са погасени и разноските,
3
извършени по насочените към нея искове.
Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва:
25,00 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален
размер), т. е. общо 125 лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски както
следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лева – държавна такса, т. е. общо
75,00 лева. Няма как да се разделят съобразно броя на ответниците тези разноски, тъй като
те са в минимален размер и биха били извършени и ако претенциите бяха насочени само
срещу едно лице.
Ответницата Д. Т. ИВ. следва да понесе отговорността за заплащане на посочените
разноски по делото. Тя не претендира разноски в производството и не е налице хипотезата
на чл. 78, ал.2 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че Д. Т. ИВ. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. «Ком» № 1, ДЪЛЖИ на
“Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 238,84 лева главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. ****, за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 24,90 лева – лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, представляващи ¼ ид. част от
общия дълг за топлонасбдения имот, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 01638 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу Н. ДР. КР.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „ ****, искове по чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да
се признае за установено, че дължи сумата в размер на 238,84 лева - главница за ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. ****, за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 24,90 лева – лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, представляващи ¼ ид. част от
общия дълг за топлонасбдения имот, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 01638 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд,
поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. Т. ИВ. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. «Ком» № 1, ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер
на 125,00 лева – разноски в исковото производство и 75,00 лева – разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01638 по
описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5