№ 14547
гр. С, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110139472 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от “Е П” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.”Ц Ш” №.., бл.Б М Б Ц представлявано от К К, Д С С и Х Б Б, черз адв.З., със съдебен
адрес гр.С, ул.”Н Р” № 57, партер, за признаване за установено по отношение на ответника
„Е“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”В” №..., представлявано от
С. И. С., че последното дължи на ищеца сума в размер на 8519.67 лв., представляваща
главница за доставена и потребена, но незаплатена електрическа енергия за периода от
01.12.2020 г. до 28.02.2021 г., за клиентски номер .... /обект с адрес гр.Б, ул.“А“ №../, ведно
със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК - 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата
от 947.36 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2021 г. до 30.03.2022 г.
Претендира се присъждане на направените в настоящето производство разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува облигационно
правоотношение, възникнало по силата сключен комбиниран договор за покупко-продажба
на ел.енерегия. Твръди се, че ищецът е доставчик на електрическа енегрия на обособена
територия, съгласно издадената му лицензия. Поддържа се, че ответникът не е заплатил
дължимите суми за ползвана електрическа енергия, за което има 10-дневен срок, определен
както в ОУ, така и в клаузите на индивидуално сключения с ответника договор. Поддържа
се, че ищецът има право на обезщетение за заваба върху неизплатанета главница, считано от
падежа й.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
исковете. Ответникът твърди, че не е обвързан от договор с ищцото дружество за доставка
на ел.енергия през м.декември 2020 г. Освен това оспорва като недостоверна датата на
сключване на представения комбиниран договор от 01.01.2021 г., както и обстоятелството,
че ищецът му е доставял ел.енергия в твърдените количества и съответното качество. С
отговора са оспорени представените с исковата молба фактури и справки за консумация на
клиент и за възникнали задължения и постъпили плащания.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски по делото.
1
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа исковете. Ответниъкт не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД
вр. чл.98а от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 20232/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за сумите от 8519.67 лв., представляваща задължение
за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 01.12.2020 г. до 28.02.2021 г.,
ведно със законна лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва в размер на 947.36 лв. за периода от 21.01.2021 г. до 30.03.2022 г. С възражение от
17.06.2022 г., ответникът е оспорил вземането поради погасяването му по давност.
От така посоченото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесните вземания и исковета са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е
доставял на ответника през исковия период електрическа енергия по количество и цени,
формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
В случая ищецът, спредходно наименование „ЧЕЗ Е Б“ АД, е лицензиран снабдител
на електрическа енегрия за обособена територия, в която се намира процесния обект с адрес
гр.Б, ул.“А“ №.., съобразно отразеното в представената лиценция №../29.11.2006 г.
Ответникът пък има качеството небитов клиент по смисъла на § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ.
Съгласно чл.117, ал.1 от ЗЕ /в ред. до изм. с ДВ бр.83/2018 г./, преносното, съответно
разпределителното, предприятие е длъжно да присъедини всеки обект на потребител на
електрическа енергия, разположен на съответната територия, който: има изградени
електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на
изискванията за безопасна работа; е изпълнил условията за присъединяване към преносната,
съответно разпределителната, мрежа, и е сключил писмен договор с преносното, съответно
разпределителното, предприятие по цена за присъединяване, определена съгласно
съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Условията за присъединяване към преносната и
разпределителните ел.мрежи са конкретизирани в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
към разпределителните електрически мрежи.
Присъединяването на обекта на отвеника към преносната мрежа е видно от
заключението по съдебно-техническата експертиза, в което е отразено, че се касае за
присъединен към ел.мрежа обект, в който измерването на консумираната ел.енергия е
ставало със средство за търговско измерване фабричен № 94815698 в техническа
изправност, с посочени показания в началото и в края на исковия период.
Отношенията между страните по повод продажбата на електрическа енергия се
уреждат от публично известни общи условия по арг. от чл. 98а от Закона за енергетиката.
2
Такива са представени по делото, като са ангажирани доказателства и за изпълнение на
процедурата по чл.98а, ал.2 ЗЕ, а именно за публикуването им в един централен и един
местен ежедневник /в тази насока е отразеното в приложените на л.56-57 от заповедното
дело сертификати за публикувана реклама във вестник „Посредник“ и вестник „Телеграф“/.
Видно от заявление за отсрочване/разсрочване на задълженията от 06.04.2021 г.,
подадено от законния представител на ответника, със същото е направено искане
задълженията за периода от 20.10.2020 г. до 22.03.2021 г. да бъдат отсрочени/разсрочени
поради затруднения с плащанията, произтичащи от влошената епидемична обстановка. С
оглед на това, на 19.04.2021 г. страните са сключили споразумителен протокол, в който
потребителят е признал задълженията си по 6 изрично посочени фактури, издадени в
периода от 30.09.2020 г. до 28.02.2021 г. на обща стойност 21 452.22 лв., а продавачът е
приел разрочването им по изготвен погасителен план с падеж на последната вноска
28.09.2021 г. Това споразумение следва да бъде ценено от съда като извънсъдебно
признание на задълженията, включени в предмета му, сред които са и процесните такива.
В същото време страните са сключили на 01.01.2021 г. и комбиниран договор №..., в
сила от 01.01.2021 г., с който са уредени отношенията им при свободно договорени цени.
От заключенията и по двете допуснати и изслушани експертизи, които съдът
кредитира като обективни, безпротиворечиви, отговарящи в пълна степен на поставените
въпроси и съответстващи на останалия доказателствен материал, се налага извод, че
претендираните в настоящето производство задължения на ответника съответстват на
доставеното количество ел.енергия, съобразно извършения редовен реален отчет на
средството за търговско измерване, свързано с обекта на отвеника. От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, е видно, че за исковия период има извършено частично
плащане на задължението по фактурата от 31.12.2020 г., като след отчитането му, дължима
остава сумата от 8 519.67 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени платежни документи, установяващи погасяване на сумата от 8 519.67 лв. или на
част от нея, поради което съдът приема, че тя се дължи от ответника.
От страна на ответника /с възражението по заповедното дело/ е направено
възражение на погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност, което съдът
намира за неоснователно по следните съображения: По отношение на характера на
вземанията за ел. енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при
бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК
№ 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на
чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
059/07.11.2007 г. на ДКЕВР и изменени и допълнени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на
ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията. Видно от чл.19, ал.2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд продажби“
АД, периода за плащане на задълженията е 10 дни, като в ал.5 е предвидена възможност да
се определи и друг срок за плащане със съобщенията, изпращани до потребителите. В
случая, във всяка една от представените по делото фактури, издадени през исковия период,
е предоставен различен срок за плащане, с по-късен от установения в ОУ падеж. С оглед на
това, погасени по давност биха били само задължения, чийто падеж е преди 14.04.2019 г. /3
години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
3
ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД/. В случая
такива задължения не са включени в исковия период, поради което възражението на
ответника е изцяло неоснователно.
С оглед изложеното, съдът намира, че иска за главница се явява основателен и
доказан до пълния му предявен размер от 8519.67 лв.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане /по арг. от чл.35 от ОУ/. Видно от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, размера на това вземане за исковия период е 947.36 лв., т.е. съвпадащ изцяло с
предявнеия иск, поради което и претенцията за това акцесорно вземане следва да се уважи
изцяло.
С оглед изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото
изрично искане е направил с исковата молба. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР
4/2014 г. на ОСГТКВКС, съдът в настоящето исково производство следва да разпредели
разноските и във воденото преди това заповедно такова. От данните по делото се установиха
разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение в общ размер по двете дела 240.00 лв., за
държавна такса по двете дела от 390.79 лв. В настоящето производство ищецът е заплатил и
депозит на изготвяне на експертизи в размер на 800.00 лв. Тези разноски, с оглед изхода на
делото, следва да бъдат поставени в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е“ ООД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление гр.С, ул.”В” №..., представлявано от С. И. С., че дължи на “Е П” АД
/с предходно наименование “ЧЕЗ Е Б” АД/, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:
гр.С, бул.”Ц Ш” №.., бл.Б М Б Ц представлявано от К К, Д С С и Х Б Б, следните суми, за
които на 09.05.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 20232/2022 г. по описа на Софийски районен съд: сума в размер на 8519.67
лв., представляваща главница за доставена и потребена, но незаплатена електрическа
енергия за периода от 01.12.2020 г. до 28.02.2021 г., за клиентски номер .... /обект с адрес
гр.Б, ул.“А“ №../, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 14.04.2022 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 947.36 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2021
г. до 30.03.2022 г.
ОСЪЖДА „Е“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”В” №...,
представлявано от С. И. С., да заплати на “Е П” АД /с предходно наименование “ЧЕЗ Е Б”
АД/, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Ц Ш” №.., бл.Б М Б Ц
представлявано от К К, Д С С и Х Б Б, сумата от 1430.79 лв., представляваща направени от
последното разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 20232/2022 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се докладва частно гражданско дело №
20232/2022 г. по описа на СРС с приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4