№ 207
гр. Враца, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20231420200399 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Д. Г. от гр.Враца, ЕГН ********** против
Наказателно постановление №23-1795-000081/30.03.2023 г., издадено от
началник група в ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което за извършено нарушение
на чл.104б, т.2 Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
В жалбата се твърди, че описаната фактическа обстановка в съставения
АУАН, а впоследствие и в издаденото НП не отговаря на действителната
такава. Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, а
при извършване на завой наляво видял, че се задава лек автомобил и тъй като
не е могъл да го пропусне, тъй като бил в лентата за движение, натиснал по-
рязко газта, за да избегне евентуален удар, но поради рязкото подаване на газ
и неговата неопитност, мокрото пътно платно и мокрите гуми, колата се
поднесла.
Ответната страна по жалбата, не взема становище по жалбата и не
изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
1
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена при условията на
чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните
съображения:
На 10.03.2023 г. в 19:45 часа е съставен АУАН срещу Х. Д. Г. за това,
че на посочената дата и час в гр.Враца ул.Митрополит Паисий с посока на
движение бул.Европа, до бл.30 управлявал лек автомобил БМВ 330d, с
рег.номер ****, собственост на Д.Х. Г., като на кръстовището на
ул.Митрополит Паисий и бул.Европа, до бл.30, правейки маневра ляв завой
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно
извършва демонстративна маневра, изразяваща се в хлъзгане и завъртане на
пътното платно (дрифт), с което създава опасност за другите участници в
движението, с което виновно е нарушил чл. 104б, т.2 от Закона за движение
по пътищата.
В атакуваното Наказателно постановление №23-1795-000081/30.03.2023 г.,
издадено от началник група в ОДМВР Враца, РУ-Враца е изложена
идентична фактическа обстановка с АУАН, като на жалбоподателя на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП е наложена глоба в размер на три хиляди
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
Гореизложените фактически положения съдът възприе от АУАН,
съставен на 10.03.2023 г. от ст. полицай–Г. А., Наказателно постановление
№23-1795-000081/30.03.2023 г., издаден от началник група в ОДМВР Враца,
РУ-Враца, Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
НП е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен, видно от
представеното по делото заверено копие от Заповед №8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи, относно оправомощаване на
длъжностните лица от Министерство на вътрешните работи. Постановлението
е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, като съдържа всички минимално
изискуеми реквизити, нарушението е описано точно и ясно, ведно с
2
обстоятелствата, при които е извършено.
От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на
законово регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС
да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен
в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От
фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице
нарушение е обосновано с констатацията, че 10.03.2023 г. в 19:45ч. в гр.Враца
ул.Митрополит Паисий с посока на движение бул.Европа, до бл.30, Х. Г.
управлява лек автомобил БМВ 330d, с рег.номер ****, като на кръстовището
на ул.Митрополит Паисий и бул.Европа, до бл.30, правейки маневра ляв
завой, използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а
именно извършва демонстративна маневра, изразяваща се в хлъзгане и
завъртане на пътното платно (дрифт), с което създава опасност за другите
участници в движението.
За констатираното нарушение е съставен АУАН № 671762/10.03.2023
г., а впоследствие и атакуваното Наказателно постановление №23-1795-
000081/30.03.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР - Враца, РУ -
Враца, с което жалбоподателят при идентична фактическа обстановка е
санкциониран за допуснатото нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП.
Съдът приема, че е налице съществено процесуално нарушение. В
случая нарушена е разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, предвид това че
актът за установяване на административно нарушение не е бил подписан от
поне един свидетел, съобразно горепосочената разпоредба.
Процесуалната норма на чл.40 от ЗАНН определя реда за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение и има императивен
характер, доколкото спазването на установената процедура е гаранция за
законосъобразно протичане на процеса по установяване на административно
нарушение и неговото санкциониране. Актът за нарушение е важна
предпоставка за издаване на наказателното постановление, тъй като
представлява официална констатация за извършеното нарушение, която има
определена доказателствена стойност пред наказващия орган, респ. поражда
правни последици. Ето защо, за редовността на акта, процедурата по
3
съставянето му не следва да е опорочена, какъвто съществен недостатък е
установен в процесния случай в хода на първоинстанционното производство.
Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН императивно сочи три категории
свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на АУАН и да го
подпишат. Първата-свидетели, присъствали при извършване на нарушението,
а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече
елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които
в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната
фактическа обстановка. Втората-свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими
към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е
възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия
извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това,
дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.
Третата-свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица,
както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели
нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е
било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне
на акта. Прибягването до последната група свидетели е винаги по
изключение, поради което законодателят е предвидил императивно да са
двама. Последното именно дава гаранция на уличеното лице за
законосъобразност на започналото административнонаказателно
производство и за да не възникнат съмнения в обективността и
безпристрастността на актосъставителя.
По същество нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН изисква актът да бъде
подписан от свидетелите, които са присъствали при установяване на
нарушението. Установи се, че нарушението е установено в присъствието на
свидетеля В. П., която обаче не се е подписала в съставения АУАН.
Подписването на акта от този свидетел е гаранция за достоверността на
АУАН и неговото съответствие с обективната истина, т.е. същите имат пряко
отношение към извършеното нарушение. Чрез полагане на подпис при
съставяне на АУАН от формална страна, същите заявяват, че вписаното в
акта съответства на установеното фактическо и правно положение. В
процесния случай този елемент от законовата процедура по съставяне на акта
е опорочена, като допуснатото процесуално нарушение е съществено,
4
доколкото съдържанието на АУАН и неговата правна стойност са необходима
законова предпоставка за ангажиране на административнонаказателна
отговорност, чрез издаване на наказателно постановление. По същество с акта
за установяване на нарушение се сезира наказващият орган и неговите
съдържание, форма и реквизити трябва да са съобразени със законовите
императиви в пълна степен, а това предполага наличие на съответствие между
фактическо положение и обстоятелствена част на акта, удостоверена с
подписа на свидетел, присъствал при установяване на административното
нарушение. По делото е безспорно установено, че това изискване за
законност е нарушено и съдът възприема процесуалното нарушение като
съществен порок в процедурата по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
На следващо място в тежест на наказващия орган е да установи и
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.
Съгласно мотивите на оспорения акт, нарушението на закона
представлява неизползване на пътя по неговото предназначение за превоз на
хора и товари. Приета е специфична цел – демонстративно управление
-дрифт.
На първо място следва да се отбележи, че от
административнонаказващия орган не са събирани доказателства, относно
целта на движението на автомобила в конкретния ден. След като именно
неизпълнение на законово определената цел е съставът на административното
нарушение, то съставомерният елемент е именно целта на водача. В
конкретния случай, при проверката не е изискано обяснение, относно целта на
движението на автомобила. В показанията си свидетелят И. Г., който е бил в
колата на шофьора твърди, че при завиване наляво колата се е поднесла, било
валяло и пътят бил мокър.
След като липсват доказателства за целта на движението на
автомобила, то недоказан е и съставът на конкретното твърдяно
административно нарушение. От свидетелските показания на полицейските
служители В. П. и Г. А., установили нарушението се установява, че Х. Г.,
след като бил спрял на знак „Стоп”, при потегляне наляво, завил рязко,
5
извършил хлъзгане и завъртане на пътното платно /дрифт/, но не се
установява целта и причината за извършването на маневрата. Хипотетично е
възможно описаното от свидетелите движение на автомобила да е в резултат
от грешки на водача, а не демонстративно управление.
При горните разсъждения на съда издаденото наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл.63, ал.3 от
ЗАНН вр. чл.143 и чл.144 от АПК, съдът намира претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото за допустима и
основателна.
В съпроводителното жалбата писмо АНО е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева, което е видно от
приложения договор за правна помощ. Съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административнонаказателен характер възнаграждението е 600.00
лева, поради което заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение в
случая не се явява прекомерно.
Поради това и с оглед разпоредбата на §1, т.6 от ДР на АПК следва да
бъде осъден АНО, в случая ОДМВР - Враца да заплати в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 800.00
/осемстотин/лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-1795-000081/30.03.2023
г., издадено от началник група в ОДМВР Враца, РУ-Враца, с което на Х. Д. Г.
от гр.Враца, ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП,
на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
3000.00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 /дванадесет/ месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Враца да заплати на Х. Д. Г. от гр.Враца, ЕГН
********** сумата от 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Враца
6
по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7