Р Е Ш Е Н И Е № 38
гр. Шумен, 04.04.2018 г
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на сед- ми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Анелия Атанасова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 63 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „М и В ко- мерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 6, представлявано от управителя М.Д.М., чрез ад. Б.Д. ***, със съдебен адрес ***, офис 4 против ЕТ „...”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 6, представляван от В.Н.В.ЕГН **********.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 01.10.2010 г. между него и ответ- ника е сключен договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на ищеца за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ свине- комплекс, находящ се в гр. Смядово, местност „Кераната”, съставляващ имот № 000 948, с площ от 13 224 кв. м., ведно с построените в него сгради за срок от пет години, считано от 01.10.2010 г., при наемна цена в размер на 6 500.00 лв. месечно, без ДДС, платима до 5-то число на предходния месец. След изтичане на срока на договора, наемателят е продължил да ползва имота без противопоставяне на наемодателя до 07.03.2016 г. На 08.03.2016 г. имота е продаден и владението е пре- дадено на новия собственик. До прекратяването на наемния договор - 07.03.2016 г., ответникът не е заплатил дължимия наем за периода от м. май 2014 г. до м. юни 2015 г., а за периода от м. юли 2015 г. до прекратяването на договора и прекратява- не на ползването – 07.03.2016 г. ответникът е заплащал частично дължимите месеч- ни наеми. Общото задължение на ответника към датата на подаване на исковата молба е в размер на 145 600.00 лв., а дължимата върху него мораторна лихва е в размер на 31 631.41 лв. Ищецът предявява претенция ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 177 231.41 лв., от които главница – 145 600.00 лв. представляваща неплатени наемни вноски за периода от 05.05.2014 г. до 07.03.2016 г. по договор за наем от 01.10.2010 г. и мораторна лихва за периода от деня след- ващ датата на падежа на всяка от тях до завеждане на исковата молба в размер на 31 631.41 лв., ведно със законната лихва за забава от завеждане на иска до оконча- телното изплащане на задължението.
Ответникът оспорва предявените искове, счита ги за допустими но неосно- вателни. Твърди че договорът за наем е недействителен, тъй като е привиден, пора- ди което прави възражение за неговата нищожност. Позовава се на абсолютна си- мулация, тъй като страните никога, както към момента на сключването му, така и впоследствие не са имали за цел възмездното предоставяне от страна на ищеца на ответника възмездното ползване на имота. Със сключването на наемния договор страните са имали за цел да прикрият действителни техни уговорки за заплащане от страна на ответника на дължимите от ищеца погасителните вноски по сключе- ния между него и ТБ „МКБ Юнионбанк” АД кредитен договор от 28.02.2008 г. От- ветникът реално е ползвал само малка част от имота за три месеца – септември, октомври и ноември 2011 г., като е заплатил на ищеца договорения наем, като са издадени и съответните фактури. От този момент имотът е ползван и владян изцяло от ищеца. Оспорва обстоятелството, че ползването на имота е продължило след из- тичане на уговорения в наемния договор срок.
От събраните по делото доказателства и неоспореното и прието заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, преценени по отделно и в съвкуп- ност съдът приема за установено следното:
Ищецът е собственик на недвижим имот, а именно: свинекомплекс, изграден в гр. Смаядово, обл. Шумен, състоящ се от свинарник № 1 с разгъната застроена площ (РЗП) от 503 кв. м., свинарник № 2 с РЗП от 431 кв. м., свинарник № 3 с РЗП от 638 кв. м. и свинарник № 4 с РЗП от 728 кв. м., заедно със застроеното и незаст- роено место върху което е изграден свинекомплекса и което место е с площ от 13.2 24 дка., съставляващо имот № 000948 в местността „Кераната” по плана за земли- щето на гр. Смядово, при граници и съседи на имота: имот № 000947 животновъд- на ферма на ЕТ „...”, имот № 000946 ведомствен път на ЕТ „...”, имот № 000949 животновъдна ферма на ЕТ „...” и имот № 000239 залесена територия на община Смядово – Нота- риален акт № ...от 2004 г. на съдията по вписвания- та при ВПРС (л.106-л.107), вписан в Службата по вписванията, вх. Рег. № 1195 от 23.07.2004 г., акт № .../2004 г.
На 01.10.2010 между ищеца и ответника е сключен договор за наем (л.10), по силата на който ищецът в качеството си на наемодател предоставя на ответника в качеството му на наемател за временно и възмездно ползване собствения си нед- вижим имот, а именно: свинекомплекс, находящ се в гр. Смядово, местност „Кера- ната”. Наетият имот ще се ползва от ответника за птицекомплекс за кокошки но- сачки – чл.1 от договора. Съгласно чл.2 от договора ответникът заплаща наемна цена в размер на 6 500.00 лв. месечно плюс ДДС, като плащането на наема се извършва по банков път. Договорът е сключен за срок от пет години, считано от 01. 10.2010 г. – чл.4 от договора. За изградените в имота сгради е издадено Удостове- рение за търпимост № 24 от 30.09.2010 г. от главния архитект на Община Смядово (л.186).
От 5 бр. преводни нареждания с дати съответно 29.06.2015 г., 21.07.20 15 г., 07.10.2015 г., 07.12.2015 г. и 05.01.2016 г. (л.11-л.15), издадени от ответника и 10 бр. извлечения от банковата сметка на ищеца в „Първа инвестиционна банка” АД, в периода от 29.06.2015 г. до 07.03.2016 г. (л.16 – л.25) се установява, че ответникът е привел по банковата сметка на ищеца сума в общ размер на 33 800 лв. В платеж ните нареждания и в повечето от издадените от банката отчети по сметка, като ос- нование за извършените преводи е посочено „наем ферма Смядово по договор”.
На 28.02.2008 г. между ТБ „МКБ Юнионбанк” АД, гр. София и ищеца е сключен договор за кредит „Бизнес алтернатива” № 324 – 4032/28.02.2008 г., по си- лата на който банката е предоставила на „М и В комерс” ЕООД кредит за оборотни средства в размер на 204 500.00 евро (л.111-л.116). На 27.04.2011 г. страните по кредитния договор са постигнали съгласие за изменението му, отразено в подписа- ния от тях Анекс № 3 към договор за предоставяне на кредит „Бизнес алтернатива” № 324 – 4032/28.02.2008 г. (л.125-л.128). Анексът е подписан и от ответника ЕТ „...” в качеството му на съдлъжник. С подписването му ответни- ка встъпва в дълга по кредитния договор по реда на чл. 101 от ЗЗД, като поема нео- граничена солидарна отговорност за изпълнението на задълженията на кредитопо- лучателя по договора за кредит, съгласно разпоредбите на чл.121 и сл. от ЗЗД – р-л І, чл.3.1.1 и р-л ІІ, чл.1 от анекса. В качеството си на солидарен длъжник, ответни- кът е подписал и последващите шест анекса към кредитния договор, а именно № 4 от 27.04.2011, № 5 от 31.01.2012 г., № 6 от 03.02.2012 г., № 7 от 24.09.2013 г., № 8 от 07.11.2013 г. и № 9 от 30.01.2015 г. (л.129-л. 148).
От Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 8/23.01.2012 г. на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен (л.158) се установява, че предоставения под наем имот е птицеферма, в която се отглеждат 12 105 бр. ко- кошки носачки, собственост на ответника. Същият е регистриран като производи- тел на кокоши яйца, с местонахождение на животновъдния обект птицеферма гр. Смядово, местност „Кераната” с Удостоверение за вписване № 16/25.02.2014 г. – Списък на производителите на първични продукти, регистрирани в съответствие с чл.1, т.1 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. (л.164). Към 06.03.2017 г., т.е. след изти- чане на уговорения с наемния договор срок, той е продължавал да отглежда птици в имота - Регистър на кокошки носачки отглеждани в алтернативни системи /актуа- лизиран към 06.03.2017 г./(л.162-л.163).
От писмо изх. № 02-270-1100/2516-1 от 22.11.2017 г. на директора на ОД- Шумен на ДФ „Земеделие” (л.199) се установява, че има сключен договор под № 27/588822/00127 от 20.12.2012 г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птици- те”, с бенефициент ЕТ „...” за отглеждани 28 384 бр. кокошки носачки. Съгласно т.3.5 от договора ответникът се е задължил да прилага мерките, за които е получена помощта за период от 5 години, считано от датата на кандидат- стване. При кандидатстването на 04.12.2012 г. ведно със заявлението за предоставя- не на помощ, ответникът е представил Удостоверение за регистрация на животно- въден обект № 8/23.01.2012 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен, в което е описано местонахождението и капацитета на живот- новъдния обект, предмет на договора.
Впоследствие на 29.03.2016 г. е подадено Заявление за помощ за реализира- нето на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, което е приложено ново Удостоверение за регистрация на животновъден обект по реда на чл.137 от ЗВМД № 40/22.03.2016 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен, в което са променени имотите и капацитета. Сключен е анекс № 10 към договор под № 27/588822/0 0127 от 20.12.2012 г. за предоставяне на държавна помощ „помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците” за отглеждане на 1 396 бр. кокошки носачки.
Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено об- стоятелството, че на 08.03.2016 г., процесният имот е бил подаден на трето лице.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна екс- пертиза (неоспорено от страните) както и от допълнително дадените разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че за периода от м. май 20 14 г. до м. март 2016 г., съгласно сключения договор за наем дължимата сума за 23 месечни вноски по 7 800.00 лв. с вкл. ДДС е 179 400.00 лв., от които частично са платени 33 800.00 лв. неплатената наемна цена е в размер на 145 600.00 лв.
За периода м. май 2014 г. – м. юни 2015 г. общо за 109 200.00 лв. не са изда- вани фактури, няма плащания за този период и няма начисления за вземания при ищеца и задължения при ответника.
В периода м. юни 2015 г. – м. март 2016 г. има издадени 10 бр. фактури за наем в общ размер на 33 800.00 лв. Фактурите са начислени като вземания в счето- водството на ищеца и като задължения при ответника. С извършените плащания по банков път са закрити вземанията и задълженията. Плащанията по издадените фак- тури за наем съвпадат с датите на фактурите, с изключение на фактура № 374/06. 12.2015 г., при която плащането е на следващия ден. В „М и В комерс” ЕООД изда- дените фактури са осчетоводени като вземане по дебита на сметка 411 „Клиенти” и по кредита на сметка 703 „Приходи от услуги” и сметка 453 „Начислен ДДС про- дажби”. В ЕТ „...”, фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 602 ”Разходи за ВУ – наем”, 453 „ДДС при покупки” и по кредита на 401 „Доставчици”, като задължение за плащане. Размера на приведените наемни вноски в лева съвпада с размера на главницата по кредита и лихвите, дължими в евро. Да- тите, на които са приведени дължимите наеми съвпадат с датите на погасяване на кредита по погасителния план към последния сключен анекс към договора за кре- дит с изключение за месеците юни, юли, август, септември и октомври 2015 г., за който период е платена лихва просрочена главница в размер общо на 17.98 евро. Наемните вноски са използвани за погасяване на месечните вноски по кредитния договор.
Дължимата законна лихва за забава от датата на падежа на всяка месечна наемна вноска до завеждане на исковата молба е 31 619.03 лв.
В хода на процеса са разпитани двама свидетели. Свидетелят С.А.С. *** и през 2007 г. е постъпил в Областна дирекция по безо- пасност на храните като главен инспектор по здравеопазване на животните, отгова- рящ за Община Смядово и Община Върбица. През същата година е избран за кмет на Община Смядово, но след изтичане на мандата му се е върнал на същата длъж- ност в областната дирекция. В това си качество в периода 2011 г. до излизането му в пенсия през 2014 г. е извършвал проверки на място в процесния имот, във връзка с държавната профилактична програма, като е вземал проби за салмонела. В периода когато свидетелят е осъществявал проверките, имота се е стопанисвал като птицеферма от ЕТ „...”. В съставяните при всяка проверка доку- менти е било записван едноличния търговец като стопанисващ птицефермата. Го- дина след пенсионирането му, свидетелят чул, че фермата е продадена на някакви момчета от Преслав. До продажбата му процесния имот е бил птицеферма, стопа- нисвана от ЕТ „...”.
Свидетелят уточнява, че през 2007 г., когато е започна работа в Областна дирекция по безопасност на храните процесния имот е бил свинеферма, но впо- следствие когато отново се е върнал в дирекцията е бил преустроен в птицеферма. След преустройството в имота не са отглеждани прасета.
Свидетелят Д.П.П.отглежда птици от 8 години. Познава страните от 2012 г., когато се срещнал с тях във връзка с приложението на Наред- бата за пакетаж на яйцата. Свидетелят е закупил птицефермата на 08.03.2016 г. , като сделката била оформена на следващия ден. Свидетелят е закупил целия сто- пански двор, една част от който е собственост на „М и В комерс” ЕООД, а другата част на ЕТ „...”. Сградите които се ползвали от ЕТ „...” били пригодени за отглеждане на птици и там се отглеждали птици, а другите сгради били ниски и не се използвали. Свидетелят е продължил използва- нето на имота за птицеферма.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че имат преки и непосредствени впечатления от използването на процесния имот за птицеферма в срока на действие на договора за наем. На следващо място техните показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължение от страна на наемателя за плаща- не на наемната цена, уговорената с договора за наем. Налице е и акцесорна претен- ция за законна лихва върху главницата от датата на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно и комулативно съе- динени искове са с правно основание чл. 232, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 ГПК от 06.11.2017 г.. Разгледани по същество искът с правно основание чл.232, ал.1 от ЗЗД е основателен, а претенцията за мораторна лихва е частично ос- нователна, поради следните съображения:
Претенцията на ищеца се основана на сключения между него и ответника договор за наем от 01.10.2010 г. Не се оспорва обстоятелството, че договорът е под- писан от страните. Спорът в настоящия процес е относно неговата действител- ност. Основното възражение на ответника е че договорът е нищожен, тъй като съ- щият е привиден – чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД. Ответникът твърди наличие на абсолют- на симулация, тъй като страните по договора не искали да бъдат обвързани от наемния договор, а са го сключили за да прикрият действителни техни уговорки за заплащане от страна на ответника на погасителните вноски, дължими от ищеца по сключения между него и трето лице договор за кредит. Ответникът с изключение на един кратък период през 2011 г. не е ползвал имота предмет на наемния договор.
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, привидните договори са нищожни. За да е нали- це симулация е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, чието настъпване не са желаели. Ответни- кът, предвид чл.154, ал.1 от ГПК, не представи в хода на процеса обратен доку- мент от ищеца (contre letter), съдържащ изричното му волеизявление, че не желае правното действие на наемния договор, нито писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, изходящо от другата страна или пък удостоверяващо нейни во- леизявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че съгла- сието е привидно.
В случая налице е не само подписан от двете страни наемен договор, в който ясно и недвусмислено е изразена волята на ответника за негово сключване и осъ- ществяване на правното му действие. Но налице са и други писмени доказателства - Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 8/23.01.2012 г. на Об- ластна дирекция по безопасност на храните, писмо изх. № 02-270-1100/2516-1 от 22.11.2017 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие”, Регистър на кокошки носачки отглеждани в алтернативни системи /актуализиран към 06.03.2017 г./, Списък на производителите на първични продукти, регистрирани в съответствие с чл.1, т.1 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г., пл. нареждания и фактури, установяващи че ответ- ника е декларирал и действително е ползвал имота като птицеферма не само в сро- ка на действие на договора, но и след това до продажбата му на трето лице. Възникналите в резултата на сделката облигационни отношения са намерили отражение в счетоводството на ответника. Видно в издадените от него платежни нареждания и фактури като основание за плащането е посочен наемния договор. Освен това ответникът е отразил в счетоводството си плащанията като разходи за наем. С оглед на гореизложеното възражението на ответника, че наемния договор от 01.10.2010 г. е нищожен, поради привидността му е неоснователно. Неоснова- телни са и възраженията на ответника, че е ползвал имота само през месеците септември, октомври и ноември 2011 г., както и че не е ползвал имота след изтича- не на уговорения с наемния договор срок.
Налице е валидно сключен срочен договор за наем. С изтичане на уговоре- ния срок, в предвид липсата на изрично противопоставяне, от страна на наемодате- ля, договорът е продължил своето действие, като безсрочен, при хипотезата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, до момента в който наемодателят е продал имота на трето лице. на 08.03.2016 г. Наличието на изрична клауза в договора (чл.4, ал.2), че срокът на договора може да се продължи само с писмено съглашение между страните не де- рогира прилагането на чл.236, ал.1 от ЗЗД. С разпоредбата е уредено мълчаливото подновяване на наемния договор. С изтичането на срока договорът не обвързва ве- че страните. Той е имал действие до уговорения от страните срок и наемното пра- воотношение е прекратено по право с настъпването му. Но, както и в настоящия случай, наемателят продължава да използва наетия имот и наемодателят, осведо- мен за това обстоятелство (в случая продължава да получава и приема част от дъл- жимия за ползването месечен наем) не му се противопоставя. Тези обстоятелства дават основание за заключението, че страните са съгласни да встъпят отново в наемни правоотношения, т.е. да сключат нов договор за наем, продължение на предходния, при същите условия с изключение на клаузата за срока.
Съдът не възприема тезата на ответника, основаваща се на чл.12, ал.1, пр.5 от договора, че договорът за наем е прекратен поради факта, че не е заплащал договорената наемна цена от м. май 2014 г. Съгласно тази клауза договорът се пре- кратява при забава плащането на наемни вноски от наемателя с повече от един месец. Налице е едно изрично съглашение постигнато между страните, което създа- ва едно субективно потестативно право на наемодателя с едностранно волеизявле- ние да развали договора, ако наемателят не изпълни навреме задължението си за за- плащане на наема, без предварително да го предизвестява за развалянето. Т.е. пре- кратяването на договора не става с факта на неизпълнение на задължението в уго- ворения срок, а е необходимо и изричното волеизявление на наемодателя, че го разваля. По делото не са представени доказателства от които да се установи, че ищецът се е възползвал от предоставената му с чл.12, ал.1, пр.5 от договора въз- можност да прекрати договора с едностранно волеизявление, считано от м. май 2014 г. Възникналата вследствие на него облигационна връзка е продължила да съ- ществува. Това се потвърждава и от факта, че на основание сключения между страните наемен договор в периода от м. юни 2015 г. до м. март 2016 г., ответникът е заплатил сума в размер на 33 800.00 лв., представляваща част от дължимия за периода наем. В издадените от него платежни документи изрично е посочил като основание за плащането наемния договор.
Предвид гореизложеното, ответникът дължи заплащане на наемна цена за периода от м. май 2014 г. до прекратяването на ползването на имота – 07.03 2016 г., поради съществуването на облигационното правоотношение, възникнало по силата на наемния договор. Извършената съдебно-счетоводна експертиза, безспор- но установи, че ответникът е заплатил само част от дължимия за периода наем, ка- то към момента в който вещото лице е проверявало счетоводната документация, неиздължения наем по сключения на 01.10.2010 г. договор за наем е в размер на 145 600.00 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасил задължението си. С оглед на това съдът, счита, че предявения на основание чл. 232, ал. 1 от ЗЗД иск е основате- лен и доказан и следва да се уважи изцяло, така както е предявен.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в раз- мер на законната лихва върху неиздължените суми по сключената сделка. Съгласно чл.3, ал.1 от наемния договор ответникът е следвало да заплати наема за съответ- ния месец авансово до 5-то число на предходния месец и след тази дата е изпаднал в забава. Следователно същия дължи не само незаплатената от него наемна цена за съответния месец, но и обезщетение в размер на мораторната лихва, съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД. От заключението на извършената ССЕ се установява, че размера на дължимата мораторна лихва от датата на падежа на всяка от месечните наемни вноски до завеждане на исковата молба – 13.04.2017 г. е в размер на 31 619.03 лв. Следователно претенцията за мораторна лихва е основателна и доказана и следва да бъде уважена за сумата от 31 619.03 лв., а за разликата до претендирания размер от 31 631.41 лв. да бъде отхвърлена.
Основателна е и претенцията за
законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 13.04.2017 г. до окончателното й
заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парично задължение от ответника, по
сключения между страните договор за наем.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от пре- тенциите му в размер на 12 495.37 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответни- ка следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 0.42 лв.
По
компенсация ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни
разноски в размер на 12 494.95 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда ЕТ „...”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 6, представляван от В.Н.В.ЕГН ********** да заплати на „М и В ко- мерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 6, представлявано от управителя М.Д.М. сумата от 177 219.03 (сто седемдесет и седем хиляди двеста и деветнадесет лева и три стотинки) лева, от кои- то главница в размер на 145 600.00 (сто четиридесет и пет хиляди и шестстотин) лева, представляваща незаплатена наемна цена за периода от 05.05.2014 г. до 07.03. 2016 г. по договор за наем от 01.10.2010 г. за отдаване под наем на недвижим имот и 31 619.03 (тридесет и една хиляди шестстотин и деветнадесет лева и три стотин- ки), представляваща мораторна лихва върху главницата от падежа на всяка от дъл- жимите месечни наемни вноски до датата на предявяване на исковата претенция – 13.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното й заплащане, а в останалата част над уважения размер от 177 219.03 лв. до претендирания размер от 177 231.41 лв. отхвърля претенцията на ищеца, като неоснователна.
Осъжда ЕТ „...”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 6, представляван от В.Н.В.., ЕГН ********** да заплати на „М и В комерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 6, представлявано от управителя М.Д.М. сумата от 12 494.95 (дванадесет хиляди че- тиристотин деветдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки) лв. представля- ващи направените от „М и В комерс” ЕООД деловодни разноски
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: