Решение по дело №2967/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1498
Дата: 28 март 2024 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20241110202967
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1498
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110202967 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен фиш серия К № 8526984, издаден от СДВР, с който на П. М. Д.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
В законоустановения 14-дневен срок е подадена жалба срещу електронния фиш от
легитимирано лице – санкционирания с елекронния фиш П. М. Д.. В жалбата се твърди, че
фишът е незаконосъобразен. Посочва се, че не е достатъчно ясно посочено мястото на
извършване на твърдяното в електронния фиш нарушение, както и че не са достатъчно ясно
описани самото нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. Навеждат се
твърдения, че е изтекъл предвиденият в закона давностен срок. Моли се електронният фиш
да бъде отменен.
Въззиваемата страна – СДВР, изразява становище в съпроводителното писмо и депозирани
писмени бележки, в които излага становище по същество и моли електронният фиш да бъде
потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
В последното открито съдебно заседание страните не се явиха и не изпратиха процесуални
представители.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
1
На 05.07.2021 г. в 19:20 в гр.София, бул. „Владимир Вазов“, до бензиностанция „Теком“, с
посока на движение от ул. „Поп Грую“ към бул. „Ботевградско шосе“ при ограничение на
скоростта 50 км /ч за населено място за лек автомобил “Мадза ЦХ 3” с per. № ХХХХХ, е
отчетено, че е управляван със скорост 67 км/ч, установена и заснета с автоматизирано
техническо средство № № MD1192. След приспаднат толеранс от 3 % е приета за установена
скорост 64 км/ч, при максимално допустима скорост за населено място от 50 км/ч, като по
този начин констаираното превишение на позволената скорост е 14 км/ч. Собственици на
автомобила към този момент са били „ХХХХХ и П. М. Д..
За така установеното нарушение на първоначално е бил съставен Елекронен фиш Серия К
номер 5146376 на Юлия Сергеева Арбекова, която в рамките на установения в чл. 189, ал. 5
от ЗДвП срок подала декларация, в която посочила, че П. М. Д. е управлявал автомобила,
като представила и копие от неговото СУМПС. Съгласно законодателната уредба
издаденият на нея Електронен фиш бил анулиран и бил издаден обжалваният в настоящото
производство Електронен фиш серия К № 8526984, издаден от СДВР, с който на П. М. Д.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
Съдът приема така посочената фактическа обстановка за установена съобразно всички
събрани по делото писмени доказателства, а именно: снимков материал (в т.ч. на
процесното превозно средство и на АТСС, с което същото е заснето), справка за собственост
на МПС, заповед на МВР, протокол от метрологична проверка, преглед на вписан тип
средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол за
използване на АТСС, справка разпечатка от АИС АНД, ежедневна форма на отчет, справка
за нарушител/водач, декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, сертификат за завършен курс на
обучение и разписки за връчване на ЕФ, както и останалите писмени доказателства по
делото, приложени в преписката. Съдът кредитира представените доказателства, доколкото
не констатира противоречия и несъответствия между същите.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съдът констатира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган – СДВР. Съгласно
§. 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН ЕФ представлява електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на данни, получени от
автоматизирано техническо средство, следователно не се нуждае от име и подпис на
физическо лице като негов издател. По тази причина и в ЗДвП се съдържа изискване фишът
да съдържа означение само на териториалната структура на МВР, на територията на която е
извършено нарушението, а не и други индивидуализиращи белези на административния
орган.
Електронният фиш съдържа всички останали изискуеми реквизити, предвидени в чл. 189, ал.
4 ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното
2
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката и начините за доброволното заплащане. Относно мястото на нарушението ясно и
недвусмислено е посочено конкретното място, където е била установена скоростта на
автомобила, конкретизирани са посоката на движение и до коя бензиностанция, като
данните кореспондират с тези от протокола за използване на АТТС за място, на което е било
поставено, поради което съдът намира за неоснователни възраженията за неясно посочване
на мястото. Посочени са видът и номерът на използваното АТТС, приложен е протокол за
използването му, сертификат за преминат курс от служителя за използването му, данните от
който подкрепят посочените в електронния фиш констатации, приложени са документи за
премината метрологична проверка и за одобрен тип средство. От приложената по делото
справка за собственост на автомобила се установява, че жалбоподателят е собственик на
автомобила, както и че е посочен в декларация от представителя на дружеството –
съсобственик като лице, което е управлявало автомобила към момента на извършване на
нарушението. От описанието на мястото на извършване на нарушението и данните от
протокола за използване на АТТС се установява, че на мястото на извършване на
нарушението е действало общото ограничение на скорост за населено място – до 50 км/ч.
Цифровата квалификация съответства на словесното описание на нарушението.
Извършеното от жалбоподателя нарушение е доказано. Установено е, че същият е нарушил
правило за движение, съдържащо се в ЗДвП, управлявайки автомобила си със скорост над
максимално допустимата. Извършеното нарушение е по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, каквато правна
квалификация е дадена и в оспорвания фиш. В чл. 21, ал. 1 се съдържат максимално
позволените скорости на движение, които се разграничават съобразно вида на пътното
превозно средство и съответния път. Видно от таблицата в чл. 21, ал. 1 за населени места
максимално допустимата скорост на движение за превозно средство от категория В е 50
км/ч.
От всички събрани доказателства е видно, че са спазени изискванията във връзка с
изправността на АТСС, с което е установено нарушението, а именно същото притежава
удостоверение за одобрен тип уред за измерване, преминало е през метрологична проверка и
е вписано в Българския институт по метрология. В протокола за използване на АТСС е
предоставена и информация относно местоположението на АТСС, като е приложена и
снимка на същото. Съдът не намира основания да се поставя под съмнение правилното
функциониране на АТСС.
Към делото е приложена справка за собственост, от която се установява, че жалбоподателят
е един от собствениците на процесното превозно средство. Доколкото представителят на
другия собственик е подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с данни за жалбоподателя като
лице, управлявало автомобила, а жалбоподателят не е подал такава декларация, в която
посочва друго лице, което счита за извършител, съдът приема, че жалбоподателят е
извършител на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП.
Административният орган правилно е определил размера на наказанието по чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП., с оглед установеното превишаване на скоростта и изричната
3
разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, в която е фиксиран размерът на глобата, а именно 50
лева.
Предвид горното съдът намира, че обжалваният електронен фиш е издаден при спазване на
законовите изисквания и следва да бъде изцяло потвърден.
Относно разноските – такива не са поискани от жалбоподателя, поради което, въпреки
изхода на делото, липсват основания за присъждането на разноски в негова полза.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът:



РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 8526984, издаден от СДВР, с който на П. М.
Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на основание чл. 63в ЗАНН вр. чл. 211, ал. 1 АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4