П Р О Т О К О Л
05.02.2020 г. град
София
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 23 състав,
на пети февруари, две хиляди и двадесета
година,
в публично съдебно
заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.
Секретар: А. С.
Прокурор: С. К.
Сложи за
разглеждане, докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, н.ч.д. № 170 по описа на СпНС за 2020 г.
На именното повикване в 10:00 ч. се явиха:
За СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОКУРАТУРА – прокурор К.
ОСЪДЕНИЯТ М.Р.К. – редовно призован, не се
явява.
По отношение
на същия са направени справки относно адресна регистрация и задгранични
пътувания. От предходното съдебно заседание е изискано от Националния регистър
за правна помощ определяне на служебен защитник.
В залата се
намира адв. Е.Й., определена от САК за служебен защитник на осъдения К., поради
което
АДВ. Й.:
Запозната съм с материалите по делото. Ще представлявам осъдения М.К..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА за служебен защитник
на осъдения М.Р.К. по настоящото ч.н.д. № 170/2020 г. по описа на СпНС, адв. Е.Х.Й.
– САК.
Становище по хода на делото.
ПРОКУРОР: Да
се даде ход на делото, тъй като е редовно призовано осъденото лице. Този съд
намирам за компетентен да разгледа предложението за кумулиране на осъжданията.
Нямам доказателствени искания.
АДВ. Й.: Да
се даде ход на делото. Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ намира, че са
налице процесуални предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание.
С назначения служебен защитник е обезпечено и гарантирано правото на защита на
неявилия се осъден М.К., поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
С оглед заявеното, че не се
правят други доказателствени искания, СЪДЪТ
счита делото за изяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОР: Уважаема госпожо съдия,
поддържам внесеното предложение за произнасяне с определение по реда на чл. 309
и чл. 306 ал. 1 от НПК. Налице са две осъждания на М.р.К. ***, последното от които
по време е по н.о.х.д. № 4620/2019 г. по описа на СпНС. Преди това имаме
осъждане по н.о.х.д. № 889/2019 г. по описа на РС Плевен. И по двете са определени
наказания „лишаване от свобода“. Считам, че са налице основанията на чл. 25,
ал.1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК да се определи едно общо най-тежко наказание по двете,
тъй като деянията по тези дела са извършени преди да е влязъл в сила съдебен
акт, за което и да е от тези престъпления. Предлагам да определите едно общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, като не
намирам същото да бъде ефективно изтърпяно. Предлагам на съда то да бъде
отложено за четири години по реда на чл. 66 ал. 1 НК. Както и по делото на СпНС
е направено зачитане на периода на предварително задържане. Моля също да
зачетете отново тези периоди, които съм
посочил конкретно в предложението.
АДВ. Й.: Поддържам така
направеното предложение от прокуратурата. Намирам, че тази комбинация на
наказанията по присъдите е най-благоприятна за осъдения и най-благоприятния
вариант за кумулиране на наказанията. Моля да определите наказание, предложено
от представителя на СП, като приложите чл. 66 НК и приспаднете задържането под
стража.
Съдът се оттегля на тайно съвещание, след провеждането на което обяви
съдебния акт в присъствието на страните.
Производството е по реда на чл.
306, ал. 1, т. 1 НПК и е образувано по повод подадено предложение от СП за
допускане на кумулация на наложените на осъдения М.К. наказания. В депозираното предложение се излагат доводи в подкрепа на
отправеното искане.
В съдебно заседание двете
процесни страни изразяват единодушно становище за допускане на търсената
кумулация, като доводите им са подробно отразени по-горе в протокола.
Съдът приема предложението на СП
за процесуално допустимо, като подадено от активно легитимирано лице и в кръга
на правомощията му, а разгледано по същество – за основателно.
По делото съдът е изискал и
приложил писмени документи, свързани с обстоятелството на наложени на осъдения К.
наказания и с обстоятелството на изтърпени такива.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По отношение на осъдения М.К. са
постановени няколко осъдителни съдебни акта, които разгледани хронологически са
както следва:
С определение от 15.07.2019 г. по н.о.х.д. № 889/2019 г. по описа на РС – гр. Плевен, М.К. е осъден
за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК с наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, като изтърпяването му на осн. чл.
66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
С определение от 17.12.2019 г. по н.о.х.д. № 4620/2019 г. по описа на СпНС, М.К. е осъден за две престъпления както
следва:
за престъпление по чл. 214, ал.
2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3
от НК с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и
за престъпление по чл. 321, ал.
3, т. 3, вр. ал. 2 от НК с наложено наказание „лишаване от свобода за срок от
две години.
На осн. чл. 23, ал. 1 от НК на М.К.
е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години, като изтърпяването му, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
срок от четири години.
При така депозираното искане и
при така предложения вариант, съдът намира, че са налице основанията за
групиране и същият е най-благоприятен по отношение на осъдения К., а именно да
бъде наложено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по н.о.х.д. № 4620/2019 г. по описа на СпНС и н.о.х.д. № 889/2019 г. по описа на РС – гр. Плевен, а именно наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години.
Съдът също споделя виждането, че определеното
общо наказание не се налага неговото ефективно изтърпяване, а следва да бъде
отложено за така предложения срок от четири години, от който срок да се
приспадне времето, през което същият е бил с ограничителна мярка „задържане под
стража“, така както е вписано коректно във внесеното предложение.
Водим от горното и на осн. чл. 306
ал. 1 т. 1 НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КУМУЛАЦИЯ на осн. чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23
ал. 1 НК на наказанията, наложени на М.Р.К. с ЕГН ********** по присъди,както следва:
По н.о.х.д. № 889/2019 г. по описа
на РС – гр. Плевен, влязло в сила с определение от 15.07.2019 г. с наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от пет месеца, като изтърпяването му на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
По н.о.х.д. № 4620/2019 г. по
описа на СпНС, влязло в сила с определение от 17.12.2019 г. с наложено едно
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, като
изтърпяването му, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири
години, като
ОПРЕДЕЛЯ общо най-тежко наказание от горепосочените, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
На осн. чл. 25, ал. 4, вр. чл.
66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изтърпяването
на така наложеното наказание за срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На осн. чл. 59, ал. 1 НК, ПРИСПАДА от горепосоченото общо
наказание времето, през което М.Р.К. е търпял „задържане под стража“ по н.о.х.д. №
4620/2019 г. по описа на СпНС считано от 15.03.2019 г. до 12.06.2019 г., задържане по ЗМВР, считано от 12.03.2019 г.
до 15.03.2019 г., както и „домашен арест“ от 12.06.2019 г. до 17.12.2019 г.
Определението подлежи на
обжалване или протестиране пред АСпНС в петнадесетдневен срок от днес.
Да се издаде
препис от протокола, ведно със съдебния акт на служебния защитник адв. Е. Й..
Съдебното
заседание приключи в 10.30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: