№ 1270
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500231 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по т.д.№ 300/2019г. по описа на СОС срещу
решението от 21.10.2020г., с което е уважен предявения от Д. А. П. срещу ЗК Лев инс АД
иск по чл. 432 КЗ, като му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
баба му Е. Д. С., настъпила в резултат от ПТП от 25.08.2018г., в размер на 50 000 лева, ведно
със законната лихва от 14.06.2019г.
Въззивникът ЗК Лев Инс АД иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, като твърди
да е останала недоказана активната легитимация на ищеца и евентуално - присъденото
обезщетение е завишено.
Въззиваемият Д. А. П. не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно, допустимо и неправилно. Съображенията на
въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията по жалбата, са следните:
Безспорно е , че ищецът е внук на починалата при ПТП от 25.08.2018г. Е. С.. Съгласно
установеното от събраните пред първата инстанция доказателства и безспорно пред
настоящата, смъртта на С. е в пряка причинно – следствена връзка с виновното
противоправно поведение на застрахован при ответника водач на автобус „МАН“ , рег.№
СО7959ВС.
Съгласно показанията на св. П., майка на ищеца, починалата е била като негова „втора
майка“ , гледала го е, прала го е, готвила му е, откакто той заживял при нея пет години
преди разпита ( т.е. от 2015г.). Починалата се гордеела с ищеца, който бил ІТ специалист,
обичала го много, помагала му. Ищецът пък виждал в баба си модел на поведение, който
1
одобрявал при сравнение с поведението на майка си ( св. П.). Станал изнервен и агресивен
непосредствено след смъртта на баба си, продължава да си спомня с носталгия за нея,
посещавал гроба й, заедно с майка си, свидетелката П..
Като кредитира посочените свидетелски показания и без да отчита оценъчните твърдения
в тях, въззивният съд приема, че ищецът не е доказал материалноправната си легитимация
по иска.
С ТР № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/61 и № 5/69 и по изключение, всяко друго лице, създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
По делото не е доказана нито една от така посочените предпоставки.
Ищецът не доказва да е изградил с починалата особено близка и трайна житейска връзка.
Създадената фактическа връзка между тях е съответна на родствената връзка и не се
отличава от традиционната за българското семейство сърдечна, близка връзка между внуци
и баба, част от която често е радостта и гордостта от професионалните постижения или
житейската реализация на първите, от една страна, а от друга – провокираното от
житейската мъдрост на възрастните уважение към тях от младите. Обстоятелството пък, че
починалата и ищецът са живели в едно домакинство три години преди инцидента и първата
е обгрижвала ( готвила и прала) ищеца, който по това време вече е бил пълнолетен, следва
да се прецени като подпомагащо, а не заместващо родителската грижа.
Ищецът не доказва да е търпял болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Емоционалната реакция
на ищеца от загубата на баба му, установена от гласните доказателства, е нормалната в
подобна ситуация ( ищецът е станал изнервен, агресивен , изпитва носталгия) и не е
продължила неестествено дълго.
В обобщение, настоящата инстанция приема, че ищецът не е доказал да е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени т.е. искът е неоснователен.
Като достига до различен краен извод от първата инстанция, въззивната следва да отмени
решението в обжалваната част и отхвърли иска.
При този изход на спора на въззивника се следват сторените пред двете инстанции
разноски в пълен обем или 4000 лева, съгласно списъка на лист 101 от делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СОС, ІV ти състав от 21.10.2020г. по т.д.№ 300/2019г. в частта, с
която е уважен иска по чл. 432 КЗ, ведно със законната лихва от 14.06.2019г. и е присъдена
държавна такса и разноски по сметка на СОС и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. П. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Т.Г., гр.***, жк
***, бл.2, офис 66 срещу ЗК Лев инс АД, гр.София,съдебен адрес адв. Т. П., гр.***, бул. ***
№ 67А иск по чл. 432 КЗ за присъждане на 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на баба му Е. Д. С., настъпила в резултат от ПТП от 25.08.2018г., ведно със
законната лихва от 14.06.2019г.
ОСЪЖДА Д. А. П. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Т.Г., гр.***, жк ***, бл.2, офис
66 да плати ЗК Лев инс АД, гр.София,съдебен адрес адв. Т. П., гр.***, бул. *** № 67А, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 4000 лева за съдебно – деловодни разноски пред двете
инстанции.
2
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3