№ 1942
гр. Варна, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря С.ка М. Г.ева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110114081 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. М. С.,
*************, с адрес: ************* чрез процесуалния му представител –
адв. В. Ц., срещу Община Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: *************, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
************* по КККР, одобР. със Заповед № *******. на ИД на АГКК,
находящ се в ************* трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план – *** с площ 946 кв. м., при
граници и съседи: *************
В исковата си молба ищецът твърди, че на 21.11.2023 г. закупил от
Б************* процесния недвижим имот, с площ 946 кв. м., находящ се в
************* като сделката била обективирана в НА № ******* г. на
нотариус Веселин Петров. Поддържа, че преди закупуване на имота,
посредникът и нотариусът изследвали имота за вещни и облигационни
тежести и го уверили, че той е бил лична собственост още от 1986 г., за което
съществувал нотариален акт. Имотът никога не е бил актуван като държавен и
като общински, не е бил отчуждаван от Държавата или от Община Варна. При
последващи действия от негова страна за застрояване на имота, посещавайки
АГКК – Варна, установил, че през м. март 2024 г. в СВп е вписан акт за
общинска собственост № *******. Посочва, че не е виждал този
административен акт, но същият засяга правата му на собственост върху
имота, което обуславя и правния му интерес от воденето на настоящия иск. По
изложените съображения моли същият да бъде уважен.
Ответникът Община Варна, редовно уведомен, е депозирал отговор на
1
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му
представител – юрк. ************* Поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди, че Община Варна се легитимира
като собственик на процесния имот въз основа на Акт за частна общинска
собственост /АЧОС/ № ******* г., вписан в СВп – гр. Варна. Посочва, че този
акт няма правопораждащо действие, като собствеността на Община Варна не
възниква със съставянето му, а по силата на определени правнорелевантни
факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС,
посочена като правно основание за съставяне на АЧОС, общинска собственост
са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност
или по друг начин, определен в закон. Поддържа, че в случая имотът е
придобит от общината по силата на специален закон – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ,
съгласно която правна норма земеделска земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Излага,
че имотът попада в обхвата на ПНИ, одобрен със Заповед № ************* на
Областния управител на област Варна. Към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ
/04.03.1991 г./ имотът не попада в границите на урбанизирана територия,
определени с ПУП или с околовръстен полигон, поради което по смисъла на
чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ представлява земеделска земя. Ето защо счита за
безспорно обстоятелството, че имотът попада в територия по пар. 4, ал. 2 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че са налице всички изискуеми предпоставки за
придобиване на собствеността от общината в хипотезата на чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ. За имота няма постъпвали реституционни претенции и постановени
решения за възстановено/признато право на собственост; липсва ползвател,
трансформирал правото си на ползване в право на собственост по реда на пар.
4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочва, че имотът не е държавна собственост. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. В. Ц. и адв.
А. Ж., които поддържат подадената искова молба и молят предявеният иск да
бъде уважен.
Ответната страна се представлява от юрк. С. Н., който поддържа
становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде
отхвърлена. В предоставения срок представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищецът
следва да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията, с
които обосновава правния си интерес от търсената защита, като установи
наличието на свое защитимо материално право.
В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, за да
бъде отхвърлен искът, е да установи правоизключващите си възражения, от
които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно да установи свое
противопоставимо право на собственост върху процесния имот – че е
придобил имота по силата на закона – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита с
2
твърдението, че притежава самостоятелни права върху процесния недвижим
имот, доколкото го е придобил по силата на сключен договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ******* г. /л. 60 – 61 от делото/. Ето защо съдът приема, че същият
установява наличието на свое защитимо материално право, поради което и
предявеният от него иск е процесуално допустим, по аргумент и от
задължителните разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2012
г., постановено по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК.
Видно от представения акт № ******* г. за частна общинска
собственост, процесният поземлен имот с идентификатор № *************
по КККР – ************* с площ 946 кв. м., е актуван като собствен на
Община Варна, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.
С отговора на исковата молба е представена административната
преписка относно издаването на този акт.
По делото е прието без възражения от страните заключението на вещото
лице инж. Р. П. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът
цени изцяло като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението,
за територията, в която попада процесния имот, описан в исковата молба, а
именно: имот № *************, са налични следните планове: 1. Кадастрален
план на местност *******“ от 1977 г., с попълване 1999 г., съгласно който
имотът съответства и е част от имот № ******* /допусната е техническа
грешка от вещото лице, като е посочен имот № *** целият с площ 981.50 кв.
м., записан в разписния лист към плана – „гора на ГНС“; 2. План на
новообразуваните имоти на с. о. *******, одобрен със заповед №
************* на Областен управител на Област Варна, съгласно който
имотът е идентичен на новообразуван имот № *******, с площ 946 кв. м.,
записан на ************* /по ½ ид. ч. за всеки един от двамата/, съгласно
документ: нотариален акт № *** Съгласно помощния план към плана на
новообразуваните имоти, процесният имот попада в три стари имота от плана
на старите имотни граници, а именно: стар имот № ***, записан на Г. Н. С.,
стар имот № *** записан на Х.В., както и стар имот № *** записан на
наследници на И.Д.К. 3. Кадастрална карта на гр. Варна, адм. *******и,
одобрена със заповед № *******. на ИД на АГКК, съгласно която процесният
имот представлява: поземлен имот *************, находящ се в гр. Варна,
******* с. о. *******, вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана,
НТП: ниско застрояване /до 10 м/, с площ 946 кв. м., стар номер *******. Като
собственици на имота са посочени: ответникът Община Варна, съгласно Акт
за общинска собственост ************* вписан в СВп – гр. Варна, ищецът Г.
М. С., съгласно нотариален акт ************* вписан в СВп – гр. Варна,
както и лицата *******, притежаващи по ½ ид. ч. от правото на собственост,
съгласно нотариален акт № *******
Вещото лице в заключението си при отговора на поставените въпроси в
т. 4 от задачата посочва, че процесният имот преди колективизацията е бил
земеделски имот. Не са открити писмени данни за предходно съставен Акт за
държавна собственост. Територията, в която попада същият, е включена в
баланса на ТКЗС, но конкретно за този имот няма данни за включването му в
ТКЗС или друго ДЗС. Имотът е съществуваща собственост и не попада под
разпоредбите на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма данни за изменение на ПНИ по
отношение на процесния имот. Същият не представлява земя по чл. 19
ЗСПЗЗ.
3
Съгласно експертизата, налице е идентичност между имота, предмет на
АЧОС № ******* с новообразуван ПИ *** по ПНИ на с. о. *******, ПИ с
идентификатор ************* и имота, предмет на НА за покупко-продажба
на недвижим имот № ******* г. Идентичността се установява по
местонахождение, номер на имота, площ, граници и съседи.
В обясненията си, дадени в проведеното по делото открито съдебно
заседание, вещото лице инж. П. посочва, че имотът е бил земеделски до 2000
г., когато с решение на Общински съвет са приети околовръстните полигони
на селищните образования, включително и на с. о. ******* и от тази дата
нататък се счита за урбанизирана територия, селищно образувание. Имотът не
е бил част от блок на ТКЗС, а е попадал в зона, негодна за машинна обработка
и слабо продуктивни земи, затова тези райони са били изключени от блоковете
на ТКЗС, от кооперативна обработка, но са стояли в баланса на земеделските
земи. Конкретно този имот е съществуваща собственост, включително към
1986 г. Тя никога не е била давана по пар. 4. Според вещото лице, по
отношение на този имот никога не е имало блок на ТКЗС, така че едва ли ще
се намерят документи за отчуждаване на имота.
Видно от представения от процесуалните представители на ищеца
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №
******* г., *******, са признати за собственици по давностно владение на
следния недвижим имот: овощна градина от 1200 кв. м., находяща се в
землището на ************* Именно въз основа на този нотариален акт
посочените лица са вписани като собственици на по ½ ид. ч. от имота в
кадастралната карта, съгласно и заключението на вещото лице П.,
коментирано по-горе в изложението.
Изрично разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОС предвижда, че АЧОС
няма правопораждащо действие, поради което в настоящото производство
ответникът следва да установи предпоставките за издаването му, а именно
наличие на посочените като основание за издаване на акта законови
разпоредби.
Правното основание за издаване на процесния АЧОС, както вече се
посочи по-горе в изложението, е чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, съгласно който
общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез
правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.
Конкретно в отговора на исковата молба ответникът посочва, че имотът
е придобит по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Изречение първо от този текст
предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост.
В тази връзка общината следва да установи, че процесният имот има
земеделски характер, не е реституиран, съответно изкупен от ползватели по
някои от предвидените по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както и че не е
държавен.
В случая обаче съдът намира за категорично установено
обстоятелството, че процесният имот е съществуваща собственост, както
посочва еднозначно вещото лице в приетата СТЕ и в дадените пред съда
обяснения във връзка с изслушване на заключението. Това всъщност обяснява
и липсата на данни за включването му в ТКЗС или друго ДЗС. Този имот не
попада под разпоредбите на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тоест не подлежи на
реституиране, съответно няма как да бъде изкупен от ползвателите по
4
уредените в закона способи, доколкото никога не е предоставян за ползване.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските земи могат да
бъдат собственост на граждани, на държавата, на общините и на юридически
лица. В случая, и от записването в разписния лист към ПНИ на с. о. *******, и
от представения нотариален акт от 1986 г., може да се направи обоснован
извод, че имотът винаги е бил собственост на физически лица /на граждани по
смисъла на закона/.
Ето защо и само на това основание съдът намира, че община Варна не
може да се легитимира като собственик на този имот на посоченото от нея
правно основание – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. В този смисъл така предявеният
отрицателен установителен иск за собственост се явява основателен и следва
да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 770 лв., в това число:
платени такси – 270 лв. и платено в брой адвокатско възнаграждение – 500 лв.,
която сума следва да бъде присъдена на страната, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. М. С.,
*************, с адрес: ************* от една страна, и Община Варна,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: *************, от
друга страна, че ответникът Община Варна не е собственик на следния
недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ************* по КККР,
одобР. със Заповед № *******. на ИД на АГКК, находящ се в *************
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план – *** с площ 946 кв. м., при граници и съседи: *************
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: *************, да заплати на Г. М. С., *************, с
адрес: ************* сумата 770 лв. /седемстотин и седемдесет лева/,
представляваща стоР.те в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5