№ 9444
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110172130 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на .......... срещу ............, с която
са предявени искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 03.10.2019 г. в гр. София, на кръстовището на .......... и
............. е настъпило ПТП с участието на л.а. ...... с рег. № ........., управляван от Н.Н., и
застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ /полица №
...... със срок на валидност: 25.09.2019 г. – 24.09.2020 г./ л.а. „.......“ с рег. № ............,
собственост на ........, при следния механизъм: водачът на л.а. ...... с рег. № ......... поради
неспазване на дистанция и недостатъчно внимание е ударил отзад и вдясно л.а. „.......“ с
рег. № ............, който е изчаквал преминаването на пешеходец, при което му е нанесъл
щети в задна дясна част. Твърди, че повредите са отстранени в сервиз ......, като
стойността на ремонта възлиза на сумата от 4 091, 58 лв., като същата е изплатена от
ищеца на 19.03.2020 г. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател,
при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на
делинквента. Твърди, че е отправил регресна покана към ответника, както и че с писмо
с вх. № 1101-4101-3217/14.12.2020 г. ответникът е отказал изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4 091, 58,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва от исковата молба – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане, и
сумата от 410 лв. мораторна лихва за периода 15.12.2020 г. – 15.12.2021 г. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
............, с който оспорва исковете. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че от
съставената в протокола за ПТП скица и забележка е видно, че ПТП е настъпило с
участието и на пешеходец, който е преминавал на червен светофар в нарушение на
1
чл.113, ал.1, т.3 ЗДвП. Твърди, че е налице виновно поведение от страна на
пешеходеца, което се намира в причинна връзка с настъпване на ПТП. Прави
възражение за съпричиняване.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от представената
застрахователна полица № ......, че л.а. „.......“ с рег. № ............ е застрахован при ищеца
по силата на имуществена застраховка „Каско“ - полица № ...... със срок на валидност:
25.09.2019 г. – 24.09.2020 г.
Не е спорно между страните, че в срока на застрахователното покритие - на
03.10.2019 г. в гр. София е настъпило ПТП на кръстовището на .......... и ............. с
участието на л.а. ...... с рег. № ........., управляван от Н.Н., и л.а. „.......“ с рег. № ............,
собственост на ......... Горното обстоятелство се потвърждават от представения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП г. Съгласно данните от последния, на
посочената дата в 19:35 часа в гр. София, .........., е настъпило ПТП с участието на л.а.
„.......“ с рег. № ............, управляван от Ц.Й., и л.а. ...... с рег. № ........., управляван от
Н.Н.. В протокола е посочено, че в момента, в който кола Б (л.а. ......) се опитва да
завие надясно с навлизане в кръстовището след светнал зелен сигнал на светофара се
получава сблъсък.
Видно от протокола за ПТП, в същия е изготвена схема на произшествието,
отразени са видими щети по л.а. ...... – одраскана задна броня в лявата част, а за л.а.
„.......“ – задна дясна врата и калник, а по л.а. ...... – броня и маска отпред ляво, ляв фар
за мъгла. Протоколът е подписан от водачите без възражения.
С уведомление за щета от 22.01.2020 г. ЦВ. Д. Й. е уведомил .......... за
настъпилото ПТП.
По образуваната щета № ..... са съставени опис на щета и доклад по щета.
С преводно нареждане от 19.03.2020 г. ищецът в качеството на застраховател и е
изплатил застрахователно обезщетение в размер н сумата от 4 091, 58 лв.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на л.а. ...... с рег. № ......... - Н.Н. е била застрахована при ответника по силата
на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От заключението на АТЕ, изготвена от вещото лице Й.Й., се установява, че ПТП
е настъпило при следния механизъм: на 03.10.2019 г. около 19:35 часа л.а. „.......“ с рег.
№ ............ се движи по .........., където, навлизайки в кръстовището с ............., водачът
изчаква преминаването на пешеходец на пътното платно. В същото време водачът на
л.а. ...... с рег. № ......... навлиза в кръстовището от ............. с маневра за десен завой по
.........., вследствие на което удря намиращия се в кръстовището „.......“. От техническа
гледна точка според вещото лице причина за настъпването на ПТП е поведението на
водача на л.а. ......, който при маневра за десен завой не е осигурил безопасна
дистанция и е ударил л.а. „.......“. Констатира се, че щетите по л.а. „.......“ са в причинна
връзка с процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „.......“, по
средни пазарни цени възлиза на сумата от 3 413, 50 лв.
От показанията на свидетеля ЦВ. Д. Й., управлявал л.а. „.......“ с рег. № ............,
се установява, че е спрял на червен светофар и след като е светнало зелено, е потеглил
направо, при което му е бил нанесен удар в задна дясна врата и калник от автомобил
...... идващ от ............., от ВМА с посока самото кръстовище, който го е ударил с
2
предната си част. Потвърждава съставянето на предявения му протокол за процесното
ПТП. Свидетелят заявява, че към посочения момент управляваният от него автомобил
не е бил в гаранция, както и че за него другият водач е минал на червено, иначе не би се
стигнало до удар.
Представено е писмо от ............ до .......... изх. № 0-92-15706/10.12.2020 г., с
което се връща изпратената от ищеца регресна претенция с отказ за изплащането й.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени
от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
изисквания, които в дадената хипотеза са налице.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от ангажираните писмени доказателства – констативен протокол за ПТП,
заключението на АТЕ и показанията на свидетеля Й., с оглед на което неоснователно се
явява възражението на ответника за недоказаност на механизма на произшествието.
Като е предприел маневра завиване надясно, без осигуряване безопасно извършване на
последната, водачът на л.а. ...... е осъществил противоправно деяния, в причинна
връзка с което са нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на
имуществена застраховка „Каско“ автомобил.
От страна на ответника не е оборена презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Възражението на ответника, че поведението на трето за спора лице – пешеходец,
се намира в причинна връзка с произшествието, не е от естество да го освободи от
отговорност. Дори да е налице преминаване на пешеходец в нарушение на правилата за
движение, то би била налице вреда, причинена от неколцина, а не обстоятелство,
изключващо отговорността на ответника. С оглед изложеното, възражението се явява
неоснователно.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства в подкрепа на
възражението му за съпричиняване, осъществено от водача на л.а. „.......“.
Не се спори между страните, че към момента на ПТП гражданската отговорност
на виновния водач е била застрахована при ответника по силата на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
3
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите,
респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи
действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или
частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде
купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
3 413, 50 лв.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му
отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от
колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е
равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото
деликтно обезщетение.
С оглед изложеното предявеният иск следва да се уважи до размера на сумата от
3 413, 50 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от 4 091, 58 лв.
Основателността на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД се предпоставя от съществуването
на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
По делото не са ангажирани доказателства относно момента на връчване на
регресната покана, поради което най-ранният момент, от който може да се приеме
такова да е било осъществено, е датата на изходящия номер на отказа на ответника –
10.12.2020 г. По изложените съображения и с оглед принципа на диспозитивното
начало в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва за периода
15.12.2020 г. – 16.12.2021 г. в размер на сумата от 343, 98 лв., определен по реда на
чл.162 ГПК.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до пълния
предявен размер от 410 лв. – да се отхвърли.
По разноските:
От общия размер на разноските на ищеца – 1 384, 19 лв. (180, 06 лв. държавна
такса, 450 лв. депозит за АТЕ, 100 лв. депозит за свидетел и 654, 13 лв. адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.5 ГПК с оглед заявеното от ответника
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно предвид фактическата
и правна сложност на спора, вида и обема на правната защита и броя на проведените
открити съдебни заседания и при съобразяване нормата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), в полза на
4
ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 155, 39 лв.
разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 16, 53 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............, ЕИК ........ да заплати на .........., ЕИК ........, както следва:
на основание чл.411 КЗ – сумата от 3 413, 50 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по образувана при ищеца щета №
..... във връзка с настъпило на 03.10.2019 г. ПТП в гр. София, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, и
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 343, 98 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.12.2020 г. –
16.12.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 3 413, 50 лв. до 4 091, 58 лв. и
иска за мораторна лихва – за сумата над 343, 98 лв. до 410 лв.
ОСЪЖДА ............, ЕИК ........ да заплати на .........., ЕИК ........, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 155, 39 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ........ да заплати на ............, ЕИК ........, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 16, 53 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5