№ 1168
гр. Плевен, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430102225 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „***“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния
директор Й.В.В..“ против М. К. В. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се
в исковата молба, че дружеството има вземане към ответника за следните
суми: ***. за отопление без индивидуален разпределителен уред (ИРУ);
сумата от ***. за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
сумата от ***. – услуга дялово разпределение за периода ***. Задълженията
на ответника произтичат от ползване на услугите на дружеството за доставка
на топлинна енергия до недвижим имот, регистриран под абонатен номер
*** на името на ответника. Иска се от съда да признае за установено, че в
полза на „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В.В..“, съществуват вземания
против М. К. В. с ЕГН **********, адрес: *** и последният дължи следните
суми: сумата от ***в.-главница, представляваща доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от ***., сумата от ***.- лихва за периода **,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
1
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***) до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. *** по описа
на РС Плевен.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника. В законоустановения месечен срок не е постъпил
отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема
становище по проекта на съда за доклад по делото.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. *** като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№ 5195820г.
по описа на РС-***, че на *** ***“ ЕАД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против М.
К. В., както и че в хода на производството била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС – ***
разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата от ***в.-главница,
представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
***., сумата от ***.- лихва за периода **, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК ( ***) до окончателното изплащане на вземането,
както и направените деловодни разноски". Заповедта била връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане №261450/19.02.2021г.
заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на правото си. Съобщението било получено на 01.03.2020г. С
искова молба вх.№4996/01.04.2021г. в законовия месечен срок е инициирано
настоящото гражданско дело №2225/2020г. по описа на ПлРС.
2
Установява се от заверено копие на молба от 16.09.1996г., че Кирил
Методиев В., адрес: гр.***, ул.“ П.Хитов“ бл.“Чайка“ 05, ет.2, вх.Б, ап.5,
подал заявление до „***“ за откриване на партида, като молбата била входена
под № ***.
Не се спори и се установява от заверено копие на договор от 18.02.2002г., че
етажната собственост на адрес гр.***, ул.“П.Хитов“ №5, входове А и В, блок
„Чайка“ сключили договор с топлинен счетоводител ЕТ „***“ гр.Варна с
Булстат 13013625 за доставка, монтаж и експлоатация на уреди за
индивидуално измерване на топлоенергията, монтирани в жилищата на ЕС.
Служебно е известно на съда от други гр.дела, по които е била съдия
докладчик със страна „***“ ЕАД, че Общите условия на „***“ ЕАД са
публикувани в един централен („Нощен труд“ бр. от 13.12.2007г.) и един
местен ( „Посоки“ в бр.239 от 2007г.) ежедневник и са одобрени от ДКЕВР.
Спори се между страните собственик респ.ползвател на имота ли е ответника,
има ли качеството потребител, както и дължи ли и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, топлроснабден ли е имота.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
вземания в полза на ищеца против ответника, а именно сумата от ***в.-
главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от ***., сумата от ***.- лихва за периода **, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ( ***) до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. *** по описа на РС ***.
При установената по-горе фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 27 от Директива 211/83/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25.10.2011г. относно правата на потребителите „потребителят е
освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана
доставка на стоки , вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или
цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана, в
нарушение на чл. 5, пар.5 и т.29 от приложение I към директива 2005/29. В
тези случаи липсата на отговор на потребителя след такава непоръчана
3
доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост са
потребители на топлинна енергия, а нормата на чл.150 от същия нормативен
акт предвижда възникването на договорни отношения по продажба на
топлинната енергия по силата на публикувани общи правила, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.
Съгласно чл. 133, ал.2 от Закона за енергетиката присъединяването на
инсталациите на клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва с
писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост. Съгласно чл. 140, ал.3 от
същия нормативен акт сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост.
Чл.38, ал.1 от Закона за собствеността гласи, че при сгради, в които етажи
или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите,
външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите,
стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии
на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
През процесния период е действала Наредба №16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, а от 20.03.2020г. последната е отменена с действащата
понастоящем Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването (
обн.Д.В бр.25 от 20.03.2020г.)
Съгласно чл. 70, ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването,
количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово
разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по
правилата съгласно приложението. Т.6.1 от приложението към наредбата
предвижда, че количеството топлинна енергия за отопление включва
количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
4
топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в общите части, и
топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти
Освен това в т.6.3 от приложението се посочва, че количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект.
Съгласно чл. 66 от Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването,
количеството топлинна енергия, доставено в сградата, се разпределя според
различните видове потребление – за битово горещо водоснабдяване,
отопление, вентилация и климатизация. Чл. 70,ал.1 от наредбата предвижда,
че количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово
разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по
правилата съгласно приложението.
В конкретния случай се доказа по безспорен и категоричен начин, че
ответницата е собственик на недвижим имот в сграда етажна собственост и
има открита партида при ищцовото дружество в качеството на собственик на
жилищен имот в топлофицирана сграда – етажна собственост, на посочения в
исковата молба административен адрес в гр.***, ул.“Панайот Хитов“ №5,
вх.Б, ап.5. В този смисъл са и писмените доказателства – заверено копие на
молба за откриване на партида в ***“ ЕАД, заверено копие на договор за
включване в системата за индивидуално топло отчитане от 18.02.2002г.,
заверено копие на споразумителен протокол №18673 от 19.03.2002г.,
заверено копие на споразумителен протокол от 19.03.2002г
По делото няма доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл.
150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът приема, че между ищцовото дружество и
ответника съществуват валидни облигационни правотношения, които се
уреждат от Общите условия на „***“ ЕАД за продажба на топлинна енергия
на потребители за битови нужди в град ***, в сила от 2007г.
Ето защо съдът приема, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и между нея и ищцовото дружество съществува валидно
облигационно правоотношение по доставка и продажба на топлинна
енергия, което се регламентира от действащите в тази област нормативни
актове – Закон за енергетиката и от приетите въз основа на него Общи
условия, които са приложени по частно гражданско дело №***. по описа на
5
РС-Плевен.
Следва да се има предвид, че обстоятелството, че името на ответника не е
отразено в протокола на Общото събрание на етажната собственост, не
дисквалифицира обстоятелството, че лицето има качество на потребител на
топлинна енергия и върху качеството на процесния апартамент като част от
етажната собственост. Топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост се извършва само след отправено искане от потребителите на
топлинна енергия ( чл. 133, ал. 2 ЗЕ), но субектът, който трябва да отправи
искането, е различен. Чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.
30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Запазва се
принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни
собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи
квалифицирано мнозинство от 2/3, ( чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото
мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153,
ал. 2 ЗЕ) т.е. отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Видно от посочените разпоредби, с
приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна
енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се
ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда
като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
"доставка на централно отопление". Действително Закона за защита на
потребителя изрично забранява доставката на централно отопление без
искане на потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът
предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да
е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за
потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). Законодателното
решение обаче не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в
топлоенергетиката, защото и двата нормативни акта изискват искане
(съгласие) от потребителя на топлинна енергия да му бъде доставяна такава,
за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът,
6
който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под
режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от
естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива
сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010
г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща
част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина
на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава
мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да
ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата. Обстоятелството, че ответникът не е
подписала протокола или не е била съгласен с избора на топлинен
счетоводител не го освобождава от обвързаността му с решението на
мнозинството, което е взето в съответствие с предвидените в закона правила.
Още повече, че по делото няма данни решението на Общото събрание на
етажната собственост да е било оспорено респ.отменено. Именно въз основа
на предоставените му правомощия топлинния счетоводител е извършвал
отчитането и дяловото разпределение на потребената топлинна енергия за
7
процесния период. Затова не е било необходимо подписването на
индивидуален договор между всеки от етажните собственици и ищцовото
дружество. Видно от представените фактури, неоспорени от ответницата, са
начислени и суми за сградна инсталация, за отопление и горещо битово
водоснабдяване през процесния период. Сумите за сградна инсталация се
начисляват през месеците в отоплителния сезон на основание чл.143 от
Закона за енергетиката. А съгласно чл. 153 от ЗЕ потребителите в сграда
етажна собственост , които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В конкретният случай сумите за отопление в конкретния случай са начислени
от ЕТ „***“ съгласно правилата и методиката, определени в наредбите за
топлоснабдяването. Ето защо суми за мощност, за сградна инсталация и
отопление на общите части се дължат от всички абонати в абонатните
станции с топлоподаване на топлоенергия за отопление т.е. всички етажни
собственици на вход, който се отоплява с топлинна енергия от абонатна
станция с топлоподаване.
От изложеното дотук се налага извода, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден имот, който е част от етажна собственост на
посочения по-горе административен адрес и който поради съществуващото
валидно облигационно правоотношение с „***“ ЕАД относно жилищния имот
в топлофицирана сграда – етажна собственост, дължи заплащане на
доставената и консумирана в имота му топлинна енергия. Доказан е и
размера на вземанията на ищцовото дружество към ответника. В тази насока
са множеството писмени доказателства по делото.
Ето защо исковете на „***“ ЕАД следва да бъдат уважени изцяло като
основателни и доказани.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство - сумата
от *** платена държавна такса, сумата от ***. ***, както и деловодни
разноски в заповедното производство – сумата от 12,50 лв. платена държавна
такса и *** *** или общо ***. По отношение на разноските, направени в
заповедното производство, същите съставляват акцесорно вземане, което е
пряко обвързано от изхода на настоящето производство. Разноските нямат
характер на самостоятелно съдебно предявено притезание, а представляват
8
правна последица. Въпреки обстоятелството, че не се включват в спорното
право по делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед
направеното искане от страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че
установителните искове са явно основателни и доказани, то отговорността за
разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника –
ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение
№290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д.№ 244/2010г.; Определение №
666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.; Решение № 40 от 05.06.2012г.
на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в полза на „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В.В..“
съществуват вземания против М. К. В. с ЕГН **********, адрес: *** за
следните суми: сумата от ***в.-главница, представляваща доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от ***., сумата от ***.- лихва за
периода **, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (
***) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д.
*** по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 М. К. В. с ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В.В.., сумата от ***. общо
направени деловодни разноски в производството по гр.д.№ *** и по ч.гр.д.№
***, и двете по описа на РС-Плевен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.№***.
9
описа на РС-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10