Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе взе предвид следното: С Решение № 281 от 20.03.2013г. постановено по гр. д. № 4510/2012год. Великотърновският районен съд е отхвърлил предявения от Н. А. Г., с ЕГН: *, от гр. В. Т., ул. „Ас. Р.”, № 5 против „Г.” Е., със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Д. Ц.”, № 14, В.В, .1, А.4, с ЕИК ... иск, имащ за предмет претендирано парично вземане за сумата от 7 200,00лв., което първият изрично твърди да има трудовоправен произход/ да произтича от възникнало трудово правоотношение / - сбор от остатъчни трудови възнаграждения за 24 месеца от периода 01.04.2010 г. – 28.07.2012/ по 300 лева на месец/ – с правна квалификация чл.128, чл.242, вр. с чл. 357, ал.1от КТ, като неоснователен. Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от Н. А. Г., с ЕГН: *, от гр. В. Т., относно отхвърлените претенции. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно представените по делото доказателства, както и приложението на Закона. Ответник жалба - „Г.” Е., гр. В. Т., чрез управителя К.П оспорва жалбата. ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: По гр. д. № 4510/12г. ГОРС е постановил решение, с което е отхвърлил предявения от Н. А. Г. иск с правно основание чл.128, чл.242, вр. с чл. 357, ал.1 от КТ против „Г.” Е., гр. В. Т.. По направените оплаквания съдът намира, че липсва законно основание за уважаване на жалбата. Принципен е въпросът относно несъществуващия между страните писмен трудов договор. С изменението в Кодекса на труда от 2002г., бе възстановена писмената форма като условие за действителността на трудовия договор, а не само за доказването му. Чл.62, ал.1 КТ установява основното правило, че договорът се сключва в писмена форма, в която волята на страните за сключването и съдържанието му се изразява писмено и договорът се подписва от тях. В чл.63, ал.2 КТ е въведена забрана за работодателя да допуска до работа работник/служител, преди на последния да бъдат предоставени екземпляр от двустранно подписан трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТП на НА. Работникът от своя страна е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаване на трудовия договор и уведомлението. С въвеждането на така описаните законови изисквания на практика отпада възможността за възникване на трудово правоотношение без сключен между работника/служителя и работодателя писмен трудов договор, който да е връчен на работника/служителя, преди да започне да престира работната си сила. В настоящия казус бе установено, че между страните не съществува сключен писмен трудов договор, респективно страните не са уговаряли задължителните реквизити от съдържанието на трудовия договор – основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; размера на основния и удължения платен годишен отпуск; продължителността на работния ден или седмица и др. Безспорно е, че ищецът - жалбоподател не е подписвал трудов договор. Подписите обективират съгласие по клаузи в договора, а страните не са изразили такова. В настоящето производство се установи, че между страните не е съществувало трудово правоотношение. Такива са и твърденията на ответник жалба, изложени и по съществото на спора. Съдът счита, че при липса на трудово правоотношение, за жалбоподателя не е съществувало през процесния период задължение на ответника за заплащане на трудово възнаграждение. Поради това и разглежданата претенция на жалбоподателя се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като ирелевантни са останалите наведени от страните доводи по този спор. При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение в ¯бжалваната част е правилно и законосъобразно. При тази констатация горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение. В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване, въззивната инстанция на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ВТРС. Водим от горното Окръжният съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 281 от 20.03.2013г. постановено по гр. д. № 4510/2012год. по описа на Великотърновския районен съд като, ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |