Решение по дело №120/2019 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 6 август 2019 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20191730200120
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

N

гр.Радомир, 28.06.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд- Радомир, наказателно отделение, ІІ състав, в публичното заседание на 11 юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                   Районен съдия: Антон Игнатов                           

                        

при участието на секретаря В. К., изслуша  докладваното от съдията административно наказателно дело N 120 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

С наказателно постановление № .г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, на жалбоподателя Н.В.А., ЕГН **********, с адрес *** 106, е наложено административно наказание по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата- глоба в размер на 1 000 лв.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените от същия в жалбата чрез неговия представител- адв.В.Б. от САК обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.

Наказващият орган Началник отдел „Анализ на риска и оперативен контрол“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол, Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, чрез своя процесуален представител- гл.ю.к.М.М., е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като наказателното постановление бъде потвърдено. 

Р.п.Р. редовно уведомена, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е изразила становище.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства  по реда на чл. 14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н. А.Б.е ангажирана със съставянето на Акт № .г., на С.П., на длъжност „Главен инспектор“ в АПИ- АРОК. Според констатациите в същия, на 14.03.2019 г., в 10.30 ч. на път 1-6, км. 46+440, дясно на разклона за с.Байкал в посока гр.Кюстендил - гр.Перник жалбоподателят Н.В.А. е управлявал и осъществявал движение МПС с четири оси с две управляеми оси марка „МАН“ модел „.“ с рег. .. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППC, както следва:

При измерено разстояние между осите 1.39 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 25.485 т., при максимално допустимо натоварване 18 т., съгласно чл.7, ал.1, т. 5, буква „В“ на Наредбата. Съгласно чл. 3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ППС е тежко. Измерването е извършено с техническо средство ел. везна DFW-KR № 118873 ролетка 1305/18 (5м.). ППС превозва пясък.

Измерените параметри на гореспоменатото ППС, според констатациите,  показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата. Измерването било извършено с техническо средство ролетка № 1305/18/5м., електронна везна модел DFW-KR № 118873.

В съдебно заседание са разпитани като свидетели актосъставителят С.П. и свидетелят по акта Р.П.. Според актосъставителя С.П., на длъжност „гл.инспектор“ в АПИ при МРРБ, екипите работят на територията на цялата страна, като конкретният случай бил на ПП І-6, близо до пътен възел с.Байкал, общ.Радомир. При рутинна проверка той спрял товарен автомобил четириос, който превозвал пясък. Работата била свързана конкретно с Наредба № 11, и проверката се позовавала на базата на технически уреди, с които работят. Направили измерване с колегата и се установило, че автомобилът е над нормите, отразени в Наредба № 11, за което бил съставен АУАН

Според показанията на свидетеля Р.П., на длъжност „старши експерт“ в АПИ при МРРБ, на 14 март, към 10.30 ч. на разклона за с.Байкал, общ.Радомир бил спрян за проверка камион. С измервателен уред било установено, че същият надвишава максимално допустимата маса. На шофьора на товарния автомобил бил съставен АУАН.

Съставеният АУАН бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от жалбоподателя, без възражения от последния.

Въз основа на акта Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“- София, издал обжалваното наказателно постановление № .г., с което на жалбоподателя Н.В.А., ЕГН:**********, с адрес *** 106, е наложено административно наказание по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата- глоба в размер на 1 000 лв.

От правна страна.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и срещу подлежащ на обжалване акт и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

При съставянето на акта, като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, е посочен чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата. Съгласно текста, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Отбелязано е също, че се касае за извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата.

Като нарушен е посочен и текстът на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата, който текст обаче касае правомощията на съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" във вътрешността на страната да спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.

Същите текстове са посочени и в обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Административнонаказателната отговорност е ангажирана по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Текстът гласи: „Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: 2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;“

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени при спазване правилата на чл.42 и чл.57,  ал.1  от  ЗАНН,  от  компетентни  органи  и  в  необходимата форма,  без  допуснати  съществени  процесуални  нарушения, опорочаващи  издаденото наказателно постановление  или  ограничили правото  на  защита  на  наказаното  лице,  които  да  съставляват основание  за  отмяна като незаконосъобразно. 

По отношение на правилността на наказателното постановление. Видно от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, нарушението е било установено от същите пряко и непосредствено, като са описани и техническите средства, с които са били установени отклоненията в нормите- ел. везна DFW-KR № 118873 ролетка 1305/18 (5м.). По делото е приложена декларация за съответствие на джобна ролетка, съгласно директива 2014 /32/ВС, превод от английски език. Приложен е и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, съгласно Директива 2014/32/ЕС, MI-008. Видно от същия техническото средство, от която е видно, че същата е проследима съгласно стандарта за изпитване с официалния регистрационен № 57002 РТВ 17. Относно електронната везна е приложено удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603, издадено на основание чл.32, ал.2 от Закона за измерванията.Видно от същото, въз онова на ЕС сертификат за одобрен тип № 1 03-008, издаден на 21.07.2003 г. от Uficao D3- Strumenti di misura, Италия ел. везна e с първоначален срок на валидност 20.07.2013 г., с приложени регистрации за последващи проверки, като последната е от 29.03.2019 г. с валидност до м.03.2020 г., а предпоследната е от 30.03.2018 г., с валидност до м.март 2019 г. Предвид това съдът намира, че техническите средства, с които са извършени съответните измервания са преминали съответните проверки- проверка за везната, респективно калибриране- за ролетката и при самото измерване не са допуснати нарушения. Употребената от служителите на АПИ електронна везна е произведена и пусната в употреба преди изтичане на срока на валидност и одобрение като редовно е минавала метрологичен контрол.

Видно от нормата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, по която е привлечен към отговорност жалбоподателя, като изпълнително деяние, водещо до ангажиране на отговорността по този текст е отбелязано движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. За нарушение по този текст, съгласно същия, може да бъде привлечено към административнонаказателна отговорност физически лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В този смисъл съдът намира възражението на представителката на жалбоподателя относно това, че по този текст може да бъде ангажирана отговорността на превозвач по смисъла на § 1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози или на собственик на съответното ППС за неоснователно.Този факт е установен по безспорен начин от събраните по делото доказателства, който не е оборен от ответника по касационната жалба с допустими доказателствени средства. В този смисъл изводът на районния съд, че съставът на административното нарушение не е доказан от обективна и субективна страна е напълно необоснован и неправилен.

Друго възражение визирано в жалбата е свързано с липсата на субективна страна при осъществяване на нарушението. Съгласно разпор3дбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянията по принцип се наказват и при двете форми на вината, като ал.2 допуска непредпазливите деяния да не се наказват само в изрично предвидените случаи. В Закона за пътищата липсват подобни изключения, водещи до ненаказуемост, предвид което както умишлените деяния по чл.53, ал.1, т.2 ЗП, така и непредпазливите, водят до осъществяване на състава на нарушението от субективна страна. Същевременно не са ангажирани доказателства по отношение на това да са налице някои от изключващите вината обстоятелства, визирани в чл.8 от ЗАНН, а именно- такива, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост.

По определяне на наказанието. Разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП предвижда за подобен род деяния наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Предвид липсата на доказателства за наличие на отегчаващи вината обстоятелства съдът намира, че при определяне на наказанието наказващият орган правилно е наложил предвиденото наказание глоба към предвидения минимум за подобен род деяния, а именно- 1000 лв. Неоснователно се явява и възражението, изложено в жалбата, свързано с наличие на условията по чл.28 от ЗАНН. Същият текст предвижда възможност за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В случая надвишаването на стойностите на сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 25.485 т., при максимално допустимо натоварване 18 т., съгласно чл.7, ал.1, т. 5, буква „В“ на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, което не може да доведе до извода, че случаят е маловажен по смисъла на този текст /касае се за натоварване от 7.485 т. над допустимото/.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.І-во от ЗАНН, съдът

 

 

               Р    Е    Ш    И   

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № .г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, с което на жалбоподателя Н.В.А., ЕГН **********, с адрес *** 106, е наложено административно наказание по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата- глоба в размер на 1 000 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс, в 14- дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                      

Районен съдия: