Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 26.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Мая Симеонова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 12703 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С решение № 141341 от 14.06.2019 г., постановено по гр.д. № 62321/2019 г. на
Софийски районен съд, 51 състав, е отхвърлен
изцяло иска за признаване за установено по предявения от Т.Е.М., ЕГН **********, с адрес: *** против „Ч.Е.Б.“ АД, ***,
Бенч Марк Бизнес център, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т.Е.М.,
ЕГН **********не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата
2 026,68 лв. – стойност на електрическа енергия, начислена по
фактура № **********/07.08.2018 г., въз основа на констативен протокол от
09.01.2018 г. и констативен протокол на БИМ № 837/20.07.2018 г.
Със същото решение Т.Е.М. е осъдена да заплати
на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, разноски
по делото в размер на 425 лв.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищцата Т.Е.М., чрез адв. Е.. В жалбата
се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Навежда се, че не са налице основания за
извършване на едностранна корекция на сметката за консумирана ел.енергия, тъй
като правилата за преизчисляване на погрешно измерена енергия са отменени.
Формулираната законова разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ съдържа делегация
за приемане на подзаконов нормативен акт, с който се уреждат спорната
възможност за корекционна процедура, но не урежда условията, при които може да
бъде извършена корекцията. Според ищцата възможността за корекция не означава
автоматично начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, а
извършване на преизчисление на потребената в минал период електроенергия след
надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на
потребителя, регламентирани в чл. 45, чл. 47 и чл. 48 ПИКЕЕ, както и след
установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането се дължи на виновното
поведение на клиента, съгласно чл. 82 ЗЗД. Моли съда да отмени решението и да
уважи предявения иск, като й присъди направените по делото разноски пред двете
съдебни инстанции.
Ответникът
по жалбата - „Ч.Е.Б.“ АД, чрез пълномощника си, е депозирал в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба по съображенията
изложени в него. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
съобразено със задължителната съдебна практика. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени направените разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач на ответника „Ч.Р.Б.“ АД не взема становище по въззивната жалба и
не ангажира доказателства.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 2 026,68 лв., посочена като дължима по
фактура № **********/07.08.2018 год., тъй като същата е начислена без основание.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо, но неправилно.
От фактическа
страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не
е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия. Във връзка с
извършена проверка от ответника е установено неотчитане на електрическата
енергия, която е потребена от ищцовото дружество.
Спори
се между страните
в производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от ответника или не.
От приетия пред СРС констативен протокол № 1019319 от 09.01.2018
г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа
енергия, съставен от служители на „Ч.Р.Б.“ АД, в присъствието на двама
свидетели от Федерацията на потребителите се установява, че липсва пломба на
предпазния щит на електромерното табло, че са нарушени холограмният стикер и
пломбата на големия капак на електромера, както и че пломбата на капачката на
клемния блок е нарушена. Посочено е също, че електромерът е демонтиран за
метрологична експертиза.
От представеното по делото пред СРС копие от констативен протокол № 837/ 20.07.2018 г. на Български институт по
метрология се установява, че при извършване на метрологична експертиза на
електромера е установено, че е унищожен фирмен знак (пломба) № ZPA 06/15 - 2
бр., както и че са налични следи от повторно пломбиране; че допълнителен стикер
№ S2679788 е унищожен със следи от разлепване. В протокола е отбелязано също, че
при отварянето на електромера е констатирано, че е осъществен достъп до
вътрешността му, както и че на електронната платка точките на присъединяване на
проводниците, свързващи вторичните токови бобини на фази R и S, са окъсени две
по две за всяка фаза чрез припой. Посочено е, че индикаторите KEY4 и KEY5 за
отворен капак на електромера са манипулирани.
Начинът на извършване на проверката се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Св. Б.Т.Т.- служител в „Ч.Р.Б.“ АД, свидетелства, че е
подписал констативния протокол, който му се предявява, и споделя следното: При проверката установил,
че липсва пломба на щита на ел.таблото, пломбата на капачката на клемния блок
на електромера е нарушена и по-точно лепена, с допълнително лепило.
Холограмните стикери и пломбите на големия капак на електромера също били
нарушени. Потърсили потребителя, но се оказало, че отсъства, затова пред
свидетели от Федерацията електормера бил демонтиран и запечатан в безшевен чувал,
пломбиран с две пломби и изпратен за експертиза в БИМ. Не са викали служители
на МВР, тъй като нарушението не било видимо, а било вътре в таблото.
Св. Д.В.Т.– свидетел от Федерацията, свидетелства, че е
подписал предявения му протокол. Присъствал на проверката, при която било
установено, че липсва пломба на щита на ел.таблото, била нарушена и капачката
на клемния блок, както и стикера. Потърсили потребителя, но той отсъствал,
затова техниците демонтирали електромера и го изпратили за метрологична
експертиза.
За начислената сума ответникът е съставил Фактура № **********/07.08.2018 г. с
получател – Т.Е. ИВАНОВА на стойност 2 026,68 лв.
От заключението на вещото лице инж. В.Е.Б.по изслушаната
пред СРС съдебно-техническа експертиза,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че описаното
състояние на процесното средство за търговско измерване е вследствие на
осъществен нерегламентиран достъп и неправомерно въздействие до защитената вътрешност
на електромера. От заключението се установява също, че е извършена промяна в
схемата на измерване, което води до частично измерване на консумираната
електрическа енергия; че при съответната манипулация на електромера не е
възможно да бъде измерена цялата консумирана от потребителя електроенергия;
както и че когато индикаторите KEY4 и KEY5 за отворен капак са манипулирани се
губят данните за неправомерно отваряне. Вещото лице е изложило, че изчисленията
са по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1,6. “б” ПИКЕЕ на база 1/3 от максимален базов
ток на СТИ при липса на точен измерител за битов потребителен за две фази,
както и че при проверка на корекцията на сметката на ищцата е установено, че
изчисленията са математически верни и съответстват на одобрение цени на електрическата
енергия за процесния период от КЕВР. Посочило е също, че средството за
търговско измерване не е било проверявано в период до 90 дни преди 09.01.2018 г. При изслушване на заключението му в
открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че престоят на електромера
между датата на демонтирането му и датата на метрологичната експертиза от БИМ
не може да окаже влияние върху показанията му.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
Страните
не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани
от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за апартамент
№ 26, находящ се в гр. София, ул. „*******, с клиентски № 310215758003.
Във
връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане на
електрическата енергия, която е потребена от ищцовото дружество. Съдът
възприема удостоверените в съставения констативен протокол обстоятелства,
доколкото пряко кореспондират с ангажираните свидетелски показания от лицата,
участвали при извършената проверка и съставянето на констативния протокол.
Спори
се между страните в производството дали е налице основание за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от ответника или не.
Настоящият
съдебен състав, намира, че от събраните доказателства не може да се направи
извод, че ответникът има основание да начисли сумите по корекцията. При
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищцата да му дължи исковата сума на основание предвидена отговорност
в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
Следва
да се отбележи, че след измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2
ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да
приеме нов особен подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Законовата
делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното
съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от чл. 98 а ЗЕ, в тях
трябва да се изрично да се предвиди ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба се налага извод, че по силата на делегацията е дадена
възможност за приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е да
създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки
за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да
предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и
задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал.
2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението и на двете предвидени в закона кумулативно
предпоставки – изменение на съдържанието на ОУ и одобряване от ДКЕВР на
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
По
въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при
действието на заварените Общи условия, е налице съдебна практика, намерила
израз в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и решение №
203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., според която е въведено законово основание крайният снабдител
да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за
корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена
електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф
199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД не съставляват подзаконов нормативен акт
или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД
ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила
от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова
изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените
от новата уредба Общи условия на ответника. В чл.17, ал.2 от действащите Общи
условия е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за
това. Ето защо и с оглед разясненията, дадени с горепосочената съдебна
практика, снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ да
издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на
изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва
уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.
Ако
се приеме, че второто условие - одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г.
(понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017
г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят
и чл. 48, 49, 50 и 51), то не се установява да е реализирано първото условие -
изменение на съдържанието на ОУ. Въззивният съд намира, че в ОУ на ответника
липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на
сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата делегация по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а също така ПИКЕЕ е изцяло отменен, поради което настоящия
въззивен състав намира, че не са налице и двете кумулативни предпоставки.
Относно необходимостта от едновременното наличие на посочените две
предпоставки се е произнесъл и ВКС в
решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение №
173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
Представените
по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-056/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, която да урежда реда
за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с
корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел. енергия. В чл. 17, ал. 2 от действащите ОУ на ответника е
предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17
от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен
срок за уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото
като в предходната норма: че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в
отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол. Тези норми не са
нови и не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6
ЗЕ).
След
като ответникът не е доказал да е променил, съобразно изискването на чл. 98 а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ, Общите си условия, следва да се приеме, че е налице
неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената в закона процедура не
е завършена, от там - правото на ответника да коригира сметките на клиентите не
се е породило.
Независимо
от изложеното, дори задължението за изменение на ОУ да беше изпълнено от
доставчика, въззивният съд намира, че не са налице основания за ангажиране на
обективната отговорност на потребителя - ищец. Настоящият състав споделя
тезата, че предвидената с приемането на ПИКЕЕ обективна отговорност за потребителя на електрическа
енергия в хипотезата на неотчитане или неточно отчитане на електрическа енергия
е извън делегацията по чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, която ЗЕ дава на ДКЕВР (КЕВР)
за издаване на Правила. В закона е предвидено Правилата, които изработва ДКЕВР,
единствено да уреждат процедурата при констатирано неотчитане или неточно
отчитане на електрическа енергия, но не е предвидено, чрез тях да се променя
характера на договорната отговорност при неизпълнение. Обективната отговорност в договорните задължения е
изключение от общото правило, че отговорността за страните по договорното
правоотношение е за виновно неизпълнение на задълженията им. Поради това,
обективният характер на отговорността следва да е предвиден изрично от
законодателя, а не да се предполага или извежда чрез тълкуване. Въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че законодателят, в чл. 83, ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ, е
делегирал право на ДКЕВР (към онзи момент) само
да приеме правила, в които да се уреди въпроса, буквално: „за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия“, т. е. да се уредят единствено начините на извършване на проверката на
средствата за търговско измерване на електрическата енергия, но не и следващите
тази констатация действия. По силата на законовата делегация в приетите правила
(ПИКЕЕ) може да се създават само норми, уреждащи изчерпателно посочената в
закона материя.
Въззивният съд намира, че с чл. 48 ПИКЕЕ (действащ в
процесния период, понастоящем отменен - чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ са изцяло
отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879
от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се
надхвърлят рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила
за създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за
минал период от време, без действителната консумация да бъде установена. Както
се посочи и по – горе, въззивният съд намира, че ЗЕ делегира правомощия на
ДКЕВР да изработи правила, по които да се отчита и измерва неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, но не и правомощия да въвежда обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава
отговорност, според настоящият състав, може да се уреди само по силата на закон
или по изрична законова делегация, не и с подзаконов нормативен акт.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че в процесния период не съществува законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите само поради
обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно
поведение от страна на потребителя.
Следва
да се отбележи също така, че доставчикът на електрическа енергия има задължение
да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и
поддържане в изправност на средствата за търговско измерване. При осъществяване
на тази дейност доставчикът на електрическа енергия следва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира надлежен отчет на подадената
електрическа енергия.
За
потребителя не е налице задължение да следи за техническата неизправност на
средството за техническо измерване, а контролът върху изправността и
функционалността на това измервателно устройство е в тежест на
разпределителното предприятие. След получаване на лицензия за определените
дейности в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия - лицензиант, е
длъжен да осигурява както надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите с електрическа енергия, така и измерване и отчитане на
електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване, назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане
на измервателните средства, предвид нормите на чл.69 ЗЕ, чл.116 ЗЕ, чл.120 ЗЕ,
чл.84 и чл.87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката. Следва да
се съобрази също така, че на основание чл.120, ал.1 ЗЕ средството за техническо
измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да
осигури правилното и коректно му функциониране, да констатира своевременно
грешката в измерването или неизмерването на потребената електрическа енергия
(решение № 134/20.10.2011 г. по т. д. № 1119/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, постановено
по реда на чл.290 ГПК и др.).
По
изложените съображения съдът счита, че жалбоподателката не дължи процесната
сума на ответника по жалбата, поради което предявеният иск се явява
основателен.
В
упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да
отметни обжалвания съдебен акт като уважи предявения установителен иск.
По разноските: При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да се присъди
сумата от 81,07 лв., представляваща сторени пред СРС разноски за ДТ и сумата от
40,53 лв. – разноски пред въззивната инстанция за ДТ.
При тези
мотиви, Софийски градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 141341 от 14.06.2019 г., постановено по гр.д. № 62321/2018 г. на Софийски
районен съд, 51 състав, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Т.Е.М., ЕГН **********,
с адрес: *** против „Ч.Е.Б.“ АД, ***, Бенч Марк Бизнес център, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т.Е.М.
не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 2 026,68
лв., - стойност на електрическа енергия, начислена по фактура № **********/
07.08.2018 г. въз основа на констативен протокол от 09.01.2018 г. и констативен
протокол на БИМ № 837/ 20.07.2018 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес: ***, „Бенч Марк бизнес център“, да заплати на Т.Е.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК, сумата от 81,07 лв., представляваща
сторени разноски пред СРС, както и сумата от 40,53 лв., представляваща сторени
разноски пред въззивния съд.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ответника
„Ч.Р.Б.“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ на младши съдия Мария Малоселска,
член
на IV-Д въззивен състав, по въззивно гр. дело № 12703 на СГС за 2019г.
Не
съм съгласна със становището на мнозинството от състава, че след като
ответникът не е доказал да е променил, съобразно изискването на чл. 98 а, ал.
2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на
законовото му задължение, а предвидената в закона процедура да се счита
незавършена, от там - правото на ответника да коригира сметките на клиентите -
невъзникнало, предвид което при произнасяне на решението и подписването му
останах на особено мнение, като съображенията за това са следните:
С
приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. /изцяло отменени с
Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879 от 2017 г.
на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., но действащи през
процесния период/, се установи възможност за коригиране на сметката на абонати
на ел.енергия за минал период при условие на стриктно спазване на предвидените
в правилата изисквания.
Уредената
в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство
за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които при проверка на измервателната система
се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/, при които е
установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/.
Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013
г. в сила от 16.11.2013 г. /., действали към процесния период, за който
ответното дружество е начислило чрез корекция потребление на електрическа
енергия, е предвидена възможност за оператора на ел. разпределителната мрежа да
коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена
или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина
за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията.
В
исковата молба ищецът, предявил отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумите, претендирани от
ответното дружество по процесната фактура, се позовава на липса в общите
условия, приложими към договора между страните, на клауза, установяваща ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка при доказано
неточно отчитане на потребена електрическа енергия. Възприемането на посочените
доводи за основателни от мнозинството на състава обуслови и изхода от правния
спор, поставен за решаване пред настоящата инстанция.
Намирам,
че липсата на клаузи за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършване на корекция при неточно, според дружеството, отчитане на потребена
електрическа енергия, не съставлява пречка правният спор да се разгледа по
същество, като събраните в хода на производството доказателства бъдат
анализирани и обсъдени самостоятелно и в взаимовръзка, а делото бъде решено въз
основа на същите. Разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са действащи през
исковия период. Както е посочено в решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. №
2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице непълнота в посочените разпоредби,
тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на
общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура
по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане
на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се
позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия,
а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора
значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия,
следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото
нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия
в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение
е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред.
Ето
защо съм на мнение, че правото на потребителя, като страна по договора, да бъде
информиран за корекционната процедура, какъвто е смисълът на изискването общите
условия да съдържат ред за това уведомяване, не е накърнено. Както е посочено в
решението по настоящото дело, представените от ответника общи условия в чл. 17,
ал. 2 от същите предвиждат, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на
чл. 17, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен
срок за уведоми потребителя за сумите. От приобщените по делото писмени
доказателства е видно, че ищецът е уведомен за извършената корекциия на
сметката му за ел.енергия, като същият е отнесъл въпроса за недължимостта на
процесната сума с предявяването на отрицателен установителен иск срещу
ответника, т.е. осъществил е правото си на защита срещу претенцията на
ответника да са налице основания за прилагане на корекция. С оглед последното
намирам, че целта на закона, съдържаща се в изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, е изпълнена, доколкото потребителят е узнал за корекционната процедура и
предвид несъгласието си с нея е предявил иск за недължимост на сумата по
издадената фактура.
По
изложените съображения считам, че на обсъждане следваше да се подложат
въпросите относно спазването на самата корекционна процедура, правилността на
начисляване на количеството електрическа енергия, респективно дали
претендираната от ответника с процесната фактура сума се дължи от ищеца.
Мл.
съдия:
/М.
Малоселска/