Р Е Ш
Е Н И Е
№
180
гр.Враца,
09.06.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, І-ви състав, в открито
заседание на 17.05.2023г. /седемнадесети май две хиляди двадесет и трета
година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Даниела Ванчикова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 191 по описа на съда за 2023г.
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и следващите от АПК вр. чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на "Е.П." ЕООД
***, представлявано от С.В.Ц., срещу Решение № 41/01.03.2023г. на Директора на
ТД на НАП- В. Търново, с което на осн. чл. 267, ал. 2, т. 5 вр. чл. 266, ал. 1 от ДОПК е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане с
Изх. №С230006-026-0005673/08.02.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- В.
Търново, ИРМ – Враца, за разпределение на постъпилите в размер на 41671,92 лв.
суми на 25.11.2022г. по сметката за принудително изпълнение на ТД на НАП – В.
Търново офис Враца от извършените действия в изпълнителното производство срещу
същия длъжник, като остатъка от сумата от 18 129,35 лева е определена да
се преведе по изп. Дело №255/2011г. по описа на *** Н. П.
Жалбоподателят оспорва решението като
незаконосъобразно и иска отмяната му поради противоречие с материалния закон.
Сочи, че действията по принудително изпълнение от публичния изпълнител не са
съобразени с разпоредбата на чл.255 от ДОПК, която предвижда остатъка от
събраната сума да се преведе по сметка посочена от длъжника, а ако не е посочил
такава - остава в Националната агенция за приходите и служи за прихващане с
други публични вземания. Жалбоподателя твърди, че вместо да изпълни
разпоредбата на чл.255 от ДОПК, като уведоми длъжника за остатъка, публичният
изпълнител е превел на основание чл.192 от ДОПК цялата останала сума на частен
съдебен изпълнител. Твърди се, че последната разпоредба не намира приложение в
настоящето производство, тъй като не е налице конкуренция между публично и
изпълнително производство, с оглед обстоятелството, че *** Н. П. не е налагал
обезпечителна мярка върху имуществото на длъжника, т.е не е насочвал изпълнение
върху същото имущество. Моли съдът да отмени Решение №41/01.03.2023г. на
Директора на ТД на НАП Велико Търново. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът – Директора на ТД на НАП – В.
Търново, чрез ** А. изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва,
че публичния изпълнител правилно и законосъобразно е приложил чл.192 от ДОПК,
след като е установил наличие на висящо изпълнително дело по ГПК. Публичният
изпълнител е спазил произтичащите от чл. 192 ДОПК задължения да преведе по сметка на съдебния изпълнител останалите
парични средства след осребряването на имуществото на длъжника и погасяване на
задълженията и разноските по изпълнението като предварително е изяснен размера
на задължението и дали делото пред ЧСИ е активно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК,
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Решението е връчено на 24.03.2023г. Жалбата е
подадена на 30.03.2023г., в законния 7-дневен срок от активно легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 25.11.2022г. е постъпила по сметка на НАП
сумата от 41 671,92 лева от извършени действия по принудително изпълнение
от публичния изпълнител. С Разпореждане Изх. № С230006-026-0005673/08.02.2023г.
на публичен изпъл-нител при ТД на НАП- Велико Търново, ИРМ – Враца е
разпределена сума в размер на 18 129,35 лв., която е преведена по сметка на ***
Н. П. по изпълнително дело № 20118470400255 по описа на ЧСИ срещу същия длъжник
– "Е.П." ЕООД.
Разпореждането е издадено с правно основание чл. 192 ДОПК, според който, при образувано изпълнително производство по ГПК срещу
същия длъжник, ако след осребряването на имуществото на длъжника и погасяване
на задълженията и разноските по изпълнението останат парични средства, НАП ги
превежда по сметката на съдебния изпълнител. Преди разпределението на тази сума
публичния изпълнител е извършил проверка по изпълнителното дело в ИС „С.“, в ПП
АРХАДВ и в Управленската информационна система на НАП /л.37 от делото/, от
която е установено, че петима ЧСИ са извършили уведомяване до НАП по чл.191,
ал.3 от ДОПК за започнали принудителни действия срещу „Е.п.“ ЕООД. В тази
връзка от тях е изискана информация за хода на изпълнителните дела, за които
НАП е получил съобщенията по чл.191, ал.3 от ДОПК. От получените отговори се
установява, че първото дело, по което държавата е присъединена като взискател
- е изп. дело № 20118470400255 по описа
на *** Н. П. Същото е образувано въз основа на издаден на 01.03.2010г.
изпълнителен лист, по т.д. № 373/2010г. по описа на СГС, ТО, VІ – 3 състав. В
уведомлението /л.30/ подробно е описан дълга на „Е. П.“ ЕООД и е посочен
взискателя – „А. д. и. в с.“ ЕООД. Общият размер на задължението по и.д.
№255/2011г. на *** Н. П. възлиза на 41 325,65 лв.
Разпореждането на публичния изпълните е
връчено на жалбоподателя 13.02.2023г. Същото е обжалвано пред Директора на ТД
на НАП Велико Търново на 15.02.2023 г. в законния срок, който оставил жалбата
без уважение. В подробно изложени мотиви Директорът на ТД на НАП Велико Търново
е приел обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно.
Разпореждането
по чл.192 ДОПК за разпределение на постъпилите по сметката на НАП суми е издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, офис Враца, който е материално
и териториално компетентния орган.
Оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане за разпределението чрез превеждане на сумата по сметка на ЧСИ са
издадени от компетентен орган, в съответната писмена форма, изложени са
правните и фактически основания, които ги мотивират, не са допуснати съществени
процесуални нарушения и съответстват на материално-правните разпоредби и целта
на закона.
Съгласно чл. 192 ДОПК, когато след осребряването на имуществото на длъжника и погасяване на
задълженията и разноските по изпълнението останат парични средства, НАП ги
привежда по сметката на съдебния изпълнител.
В настоящия случай правилно е приложена
разпоредбата на чл.192 ДОПК вр. чл.191, ал.1 ДОПК, уреждаща случаите на конкуренция между публично изпълнение и
изпълнително производство по реда на ГПК. В случая образуваното изпълнителното
производство пред публичния изпълнител за събиране на обезпечените вземания на
държавата и общината срещу длъжника е приключило с осребряването на имуществото
на дружеството и погасяване на всички публични вземания срещу длъжника по
образуваното пред НАП производство. В резултат на продажбата на недвижим имот
на дружеството и покриване на задълженията са останали неразпределени средства
и те са преведени по сметка на ЧСИ по образувано изпълнително производство по
ГПК.
Публичният
изпълнител е изпълнил точно произтичащите от разпоредбата задължения да преведе
остатъка от сумата след разпределението по сметката на ЧСИ за погасяване на
задълженията на дружеството по неприключилото изпълнително производство,
образувано по реда на ГПК.
Публичният изпълнител е изпълнил точно
законовите си задълженията да извърши проверка за наличието на други задължения
на длъжника по образувани по ГПК изпълнителни производства и сумата след
разпределението е преведена по сметка на ЧСИ, пред когото производството е било
висящо. Що се касае до останалите задължения на длъжника пред другите частни
съдебни изпълнители, то публичният изпълнител няма правомощия да извършва разпределение
на сумите по реда на чл.460 от ГПК. Това би следвало да го направи ЧСИ по
изпълнителното дело, на когото е изпратен остатъка от сумите, ако има
присъединяване от страна на взискателите.
Що се касае до възражението, че не е приложен
чл.255 от ДОПК, настоящия съдебен състав намира, че тази разпоредба би била
приложима, ако с остатъкът от сумите постъпили по сметка на НАП се погасят
изцяло всички задължения на длъжника, включително и тези събирани по реда на
ГПК, и остане неразпределена сума, едва тогава тя следва да се преведе по
сметка на длъжника. В настоящия случай сумата преведена по сметка на ***Н. П. покрива
само част от дълга по изп.дело № 255/2011г.
Имайки предвид изложеното, Решението на
Директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърденото с него разпореждане на
публичния изпълнител са законосъобразни, поради което жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
При този изход на делото на осн. чл.78, ал.8 ГПК
в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Е.П." ЕООД ***, представлявано
от С.В.Ц. срещу Решение № 41/01.03.2023 г. на Директора на ТД на НАП- В.
Търново, с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 вр. чл. 266, ал. 1 от ДОПК е
оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане с Изх.
№С230006-026-0005673/08.02.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- В.
Търново, ИРМ – Враца.
ОСЪЖДА "Е.П." ЕООД ***, представлявано от С.В.Ц.,
да заплати на ТД на НАП – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
АДМ. СЪДИЯ: