№ 853
гр. С........, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110100795 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от Ю. В. Г. ЕГН ********** срещу „......................” АД с ЕИК ...........,
уточнен с молба от 06.04.2022 г., отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 1009,01 лв. за периода
08.03.2012 г. – 05.05.2020 г., представляваща начислена от ответника главница за ВиК
услуги в имот с клиентски номер 2026831, находящ се в гр. ............... Ищцата излага
доводи, че не дължи процесната сума, поради липса на реално доставена и потребена
услуга на посочената стойност, алтернативно- поради погасяване на вземането на
ответника по давност. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с
изпращането на фактури от ответника. Поддържа, че редовно заплащала задълженията
си, но същите били отчитани погрешно в счетоводството на ответното дружество и
сумите продължавали да фигурират като дължими. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като
недопустими, алтернативно - неоснователни. Поддържа, че за сумата в размер на
826,29 лв. за периода 02.09.2016 г. до 01.09.2019 г. искът е недопустим по арг. от чл.
299 ГПК, доколкото между същите страни и за същия период е налице влязло в сила
решение по гр.д.№72370/2019 г. по описа на СРС, 155 състав, с което е признато за
установено по предявените искови претенции от „......................” АД срещу Ю. В. Г., с
ЕГН **********, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във
1
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ю. В. Г. дължи на „......................”
АД сумата от 826,29 лв. главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК
услуги за периода от 02.09.2016 г. до 01.09.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр.
.............., както и сумата от 151,12 лв. лихва за забава за периода от 03.10.2016 г. до
01.09.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата. Поддържа, че за останалата част от исковия
период задълженията на ищцата били погасени чрез плащане, поради което и същата
няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост
на платени вземания. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК, при предявен отрицателен установителен
иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува. С оглед наведените в исковата молба основания за недължимост
на сумата, ответникът следва да установи на първо място възникнало между страните
облигационно правоотношение, по силата на което е доставил на ищеца ВиК услуги за
процесния период, стойността на които възлиза в посочения в исковата молба размер.
По наведеното възражение за изтекла давност в тежест на ответника е да установи
наличието на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. "а" ДР на ЗРВКУ потребители са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, а според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост.
Между страните по делото липсва спор относно качеството на ищцата като
потребител на ВиК услуги за процесния имот. Не се спори, че с представено по делото
писмо с вх. № О/Ж – 935 от 16.05.2019 г. от „......................“ АД до ищцата, същата е
уведомена, че по партида с кл.№..................., открита на нейно име за недвижим имот с
адрес гр. .............. се дължат суми за периодите от 02.09.2016 г. до 03.05.2019 г., както и
за периода от 01.02.2012 г. до 01.10.2014 г.
Представени са от ищцата разписки за платени суми, неоспорени от ответника,
както следва: от 12.04.2020 г., за задължение в размер от 98,30 лв., е внесена сумата от
30 лв., от 15.03.2020 г., за задължение в размер 100,64 лв., е внесена сумата от 30 лв., от
14.05.2020 г. за задължение в размер 104,26 лв., е внесена сумата от 20 лв., от
10.01.2019 г. за задължение в размер от 91,22 лв., е внесена сумата от 20 лв., от
08.10.2019 г. задължение в размер от 28,39 лв. е погасено изцяло, от 09.12.2019 г.,
2
задължение в размер от 44,96 лв. е погасено изцяло, от 09.01.2020 г., за задължение в
размер от 82,23 лв. е внесена сумата от 20 лв., от 13.02.2020 г., за задължение в размер
от 102,98 лв., е внесена сумата от 30 лв. Приложен е споразумителен протокол №
............. г., съгласно който ищцата е постигнала споразумение с ответното дружество за
разсрочено плащане на сумата в размер от 977,41 лв., дължима за периода от
02.10.2016 г. до 11.05.2022 г. по кл.№....................
По делото е прието заключение от извършена комплексна съдебно-счетоводна и
техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвено. От същото се установява, че количеството на предоставени
ВиК услуги до имота на ищцата за процесния период е 1644,220 куб.м. /1612,000
куб.м., начислени след самоотчет и реални отчети и предходни отчети и 32,224 куб.м.
начислени общи нужди/, като количеството предоставени ВиК услуги до имота на
ищцата, отнасящо се за фактурите, дължими в периода от 04.03.2020 г. до 05.05.2020 г.
е 33,000 куб.м., начислени на база предходни отчети. Вещите лица са посочили, че в
издадените по партидата фактури, количеството услуги са отразени правилно. На
следващо място, според заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната
експертиза, стойността на предоставените услуги за исковия период по издадени
фактури за периода от 08.03.2012 г. до 05.05.2020 г. вкл. е в размер на 3210,97 лв., а
стойността на предоставените услуги по фактурите, дължими в периода от 04.03.2020
г. до 05.05.2020 г., е в размер от 91,28 лв., като стойността на отразените във фактурите
услуги е в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени.
Според посоченото от вещото лице-счетоводител, дължимите суми за периода от
04.03.2020 г. до 05.05.2020 г. са в размер от 84,26 лв., като е конкретизирано, че сумата
от 560,25 лв. представлява салдо- дължими главници и лихви до процесния период,
начислените суми по фактури са в размер от 3210 лв., начислените лихви за забава са в
размер на 389,07 лв., на сумата от 3255,67 лв. възлизат платените главници, лихви за
забава и салдо до процесния период, а 904,62 лв. е сума, формирана от главница и
лихви за доставени ВиК услуги, като 680 лв. от тази сума е предмет на споразумение
между страните от 11.05.2022 г., а 140,36 лв. са отписаните вземания, вследствие на
което дължима остава сумата от 84,26 лв. по следните фактури: № ...... г., частично
дължима главница в размер на 20,64 лв., фактура № ......... г., дължима главница в
размер на 27,66 лв., фактура № 96903539/05.05.2020 г., дължима главница в размер на
35,96 лв.
Съгласно експертното заключение, налице е припокриване на суми по фактури,
предмет на претенцията по настоящото дело и вземанията, предмет на гр. д. №
72370/2019 г., по описа на СРС, 155 състав, за които е налице влязло в сила решение, за
периода 02.09.2016 г. – 01.09.2019 г. в общ размер – 977,41 лв. /826,29 лв. главница и
151,12 лв. лихви за забава/. Посочено е още, че на 11.05.2022 г., между страните е
сключено споразумение за разсрочено плащане № 6300000021723 по съдебна
3
договорна сметка № ............, за сумата от 977,41 лв., с първа вноска 297,41 лв., платена
на 11.05.2022 г. и оставаща сума за погасяване – 680 лв. /555,16 лв. за главници по
фактури от 03.05.2017 г. до 02.08.2019 г. и 124,84 лв. лихви за забава от 03.05.2017 г. до
02.08.2019 г./, както и че са налице данни за извършени от ищцата плащания на суми за
ВиК услуги за периода 08.03.2012 г. – 05.05.2020 г. в общ размер на 3255,67 лв.
Досежно правния интерес от предявяване на настоящия иск, съдът намира
следното: видно от представените преписи от съдебни решения /решение № 20032583
от 04.02.2020 г. по гр. д. № 72370/2019 г. по описа на СРС, 155 състав, потвърдено с
решение № 801 от 11.04.2022 г. по в.гр.д. 6686/2021 г. по описа на СГС, II Е въззивен
състав/, между страните е установено със сила на пресъдено нещо, че ищцата в
настоящото производство дължи на ответника „......................“ АД сумата от 826,29 лв.,
представляваща главница за незаплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за
периода от 02.09.2016 г. до 01.09.2019 г., за клиентски номер ............, сумата от 151,12
лв. – лихва за забава за периода 03.10.2016 г. до 01.09.2019 г., като това се потвърждава
и от заключението на експертизата, съгласно което е налице препокриване на суми по
фактури, предмет на претенцията по настоящото дело и вземанията, предмет на гр. д.
№ 72370/2019 г., по описа на СРС, 155 състав за периода 02.09.2016 г. – 01.09.2019 г. в
общ размер – 977,41 лв. /826,29 лв. главница и 151,12 лв. лихви за забава/. Предмет на
предходното производство е бил положителен установителен иск на осн. чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, ЗЗД. Доколкото в настоящото производство е
предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищцата не
дължи процесните суми /част от които са били предмет на гр. д. № 72370/2019 г. по
описа на СРС, 155 с-в/, съдът приема, че за периода 02.09.2016 г. – 01.09.2019 г.,
съответно за сумата от 826,29 лв. главница, настоящото производство следва да се
прекрати поради формирана сила на пресъдено нещо на осн. чл. 299, ал. 1 ГПК.
Според вещото лице -счетоводител извършените от ищцата плащания за
предоставени от ответника ВиК услуги за периода 08.03.2012 г. – 05.05.2020 г. са в
размер на 3255,67 лв., като стойността на предоставените услуги за исковия период по
издадени фактури от 08.03.2012 г. до 05.05.2020 г., вкл. е в размер на 3210,97 лв.,
389,07 лв. са начислените лихви за забава, а 560, 25 лв. е сума, представляваща салдо
дължими главници и лихви до процесния период. Т.е. цялостното задължение /вкл. и
това преди исковия период/ е в размер от 4 160,29 лв., от които са внесени 3 255,67 лв.,
съответно остатъчното задължение е в размер 904,62 лв. Съгласно представеното
споразумение № ............. г. страните в настоящото производство са договорили, че
ищцата дължи на ответното дружество сумата от 680 лв., като 140,36 лв. са отписани
вземания, съответно сумата от 84,26 лв. се дължи, както следва: по фактура № ...... г.,
частично дължима главница в размер на 20,64 лв., по фактура № .... г., дължима
главница в размер на 27,66 лв. и по фактура № 96903539/05.05.2020 г., дължима
главница в размер на 35,96 лв. Установява се, че ищцата е погасявала суми чрез
4
плащане, съответно сключила е извънсъдебно споразумение /неоспорено в настоящото
производство/, като, видно от заключението на вещите лица, по процесното
облигационно задължение дължима остава сумата от 84,26 лв. по фактури, издадени за
периода 04.03.2020 г. – 05.05.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има правен
интерес от това. Разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК не предвижда като предпоставка за
допустимост на отрицателния установителен иск законът изрично да регламентира
възможността за предявяване на такъв. Отрицателният установителен иск е по-
ограничена форма на защита, защото чрез отрицателния установителен иск ищецът
защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или
отричайки правата му, които са пречка да реализира своето собствено право. Само при
установено защитимо право, което е накърнено и се нуждае от защита, чрез
отрицателния установителен иск ищецът има правен интерес да установи
несъществуването на спорното право в партимониума на ответника. Липсва правен
интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез
осъдителен или конститутивен иск. Това е така, защото и чрез тези искове ще се
разреши гражданският спор със сила на пресъдено нещо, но едновременно с това ще се
постигнат и присъщите им защитни цели. Спрямо тези права, които могат да бъдат
предмет на другите искове, установителният иск е субсидиарна форма на защита.
Нуждата от защита чрез установителен иск се поражда при правен спор, когато едно
субективно право е смутено или нарушено. Липсва правен интерес от установителен
иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или
конститутивен иск.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът за периода от 02.09.2016 г. до
01.09.2019 г., съответно за сумата в размер 826,29 лв. е недопустим на осн. чл. 299, ал.
1 ГПК. За остатъка в размер на 98,46 лв. и за периода 08.03.2012 г. до 01.09.2016 г. и от
02.09.2019 г. до 03.03.2020 г. производството следва да бъде прекратено поради липса
на правен интерес от предявяването му, доколкото сумите са погасени чрез плащане от
ищцата, а в останалата част и за периода 04.03.2020 г. – 05.05.2020 г. и за остатъка от
главницата в размер на 84,26 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно тази сума, давността е прекъсната към момента на сключване на
споразумението – 11.05.2022 г., съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД, като същата не е изтекла
към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция –
19.10.2022 г.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил разноски за платени депозити за възнаграждение на вещите лица в общ размер
5
от 500 лева. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определи по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на 100 лева, предвид
обичайното ниво на фактическа и правна сложност на делото и предприетите от
представителя на ответника процесуални действия. Следователно на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер на 600 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№795/2022 г. по описа на СРС, 29 състав в
частта за сумата в размер от 826,29 лева главница за потребени ВиК услуги в имот с
клиентски номер **********, находящ се в гр. .............. за периода от 02.09.2016 г. до
01.09.2019 г. и в частта за сумата в размер от 98,46 лева главница за потребени ВиК
услуги в имот с клиентски номер **********, находящ се в гр. .............. за периода от
08.03.2012 г. до 01.09.2016 г. и периода от 02.09.2019 г. до 03.03.2020 г. като
недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. В. Г. ЕГН **********, с адрес гр. ............... и
съдебен адрес гр. С.............. офис на партерен етаж, иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК срещу „......................” АД с ЕИК ..........., с адрес на управление гр. С........,
Бизнес Център И.......... Ц................, бул. „Ц................ III” № ............. ет. 2 и 3, за
установяване недължимостта на сумата от 84,26 лева, представляваща главница за
потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер **********, находящ се в гр.
..............за периода от 04.03.2020 г. до 05.05.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю. В. Г. ЕГН **********, с адрес гр. ............... и съдебен адрес гр.
С.............. офис на партерен етаж, да заплати на „......................” АД с ЕИК ..........., с
адрес на управление гр. С........, Бизнес Център И.......... Ц................, бул. „Ц................
III” № ............. ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.4 ГПК, сумата от 600 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част, в
която има характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6