№ 85
гр. Ловеч, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20254300200266 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от
ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано по изпратено ни от германските компетентни
власти Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
и касае засегнатото лице К. К., роден на ****.
Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума, в размер на 2 400 евро, която е наложена с
решението за осъждане за престъпление, както и 81 евро разноски по
съдебното и административното производство, довели до решението или
общият размер на финансовата санкция е 2481 (хиляда осемстотин и
осемдесет и един евро) евро.
От приложената справка от НБД „Население” (л. 27 от делото) се
установяват пълните данни на засегнатото лице – К. М. К., роден на **** г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането за признаване на
1
финансовата санкция, като счита, че са налице законовите предпоставки за
това.
Засегнатото лице К. М. К., нередовно призован, не се явява, като на
основание чл. 16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС същото се представлява от
служебно назначения му от съда защитник - адв. Д.С. от ЛАК.
Защитата взема становище, че са налице предпоставките, визирани в
закона, като следва да бъде признато решението на компетентния орган от
Федерална република Германия.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства,
съобрази следното:
Удостоверението издадено по чл.4 от Рамковото решение 2005/ 214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на
финансови санкции е издадено въз основа на Решение № 219 Cs 804 Js
12680/23 на Amtsgericht Leipzig – Федерална република Германия за
прилагане на финансови санкции, като същото е постановено на 06.04.2023
г. и е влязло в законна сила на 09.02.2024 година. Решението се отнася за
деяния (престъпления), представляващи принуда и телесна повреда. За
посочените деяния се изисква двойна наказуемост (по аргумент от
противното), съгласно разпоредбата на чл.14, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
Същите са наказуеми и по българския наказателен закон – съответно по чл.143
и чл.129 от НК. Деянията са извършени на територията на издаващата
държава и не попадат под юрисдикцията на българските съдилища.
Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл.4 от
Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа
на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на
български език (л. 14 – л. 19 от ЧНД). Не са събрани доказателства, че срещу
осъденото лице за същите деяния в Република България или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице
имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото лице не е представило
доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във
връзка с решението за налагане на финансова санкция. Изпълнението на
решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
2
решението не се отнася за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от
70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай
наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 2481
евро за извършеното нарушение.
Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство
се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Република
България или са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяния, както се посочи по-горе, които
съставляват принуда и телесна повреда, които са наказуеми от издаващата
държава – по реда на чл. 240, ал. 1, ал. 2, чл. 223, ал. 1, чл. 230, ал. 1, чл. 53 от
наказателния кедкс (StGB). Същите са наказуеми и по българския наказателен
закон – съответно по чл.143 и чл.129 от НК.
В удостоверението е посочено, че:
1. „На 17.09.2022 г. около 17:38 ч. на паркинг на ул. „Гросе флайшгасе“ в
04109 гр. Лайпциг осъденият няколко пъти е носочвал своя автомобил BMW с
регистрационен номер СВ 14 33 НХ в посока към стоящия пред автомобила
му пострадал Доминик Б., който всеки път е трябвало да се отдръпва на
разстояние 1 до 1,5 метра, за да не бъде ударен от автомобила. По тази
причина осъденият е искал да принуди пострадалия Б. да освообди пътя, за да
може да напусне пракинга, без да плати дължимата такса за паркиране в
размер на 12 евро. Същият спрял автомобила в ръба на тротоара.
2. След извършване на нарушението по точка 1 осъденият слязъл от
автомобила и отишъл при пострадалия Б., който стоял пред автомобила му, за
да продължи да дискутира с него относно таксите за паркиране. При това той
се приближил толкова близо до пострадалия, че почти допрял челото си в
неговото, като не се отдпръпнал дори когато пострадалият Б. го подканил да
го направи. Поради неспазването на никакво разстояние както и на факта, че
осъденият продължавал да потръпва с тялото си, което се струвало
заплашително на пострадалия, пострадалият го отблъснал от себе си. Това
било повод за осъдения да хване пострадалия за врата и да насочи коляното си
към слабините на пострадалия. След това хванал крака на пострадалия като го
3
издърпал нагоре, в резултат на което пострадалият паднал на земята. След
като пострадалият се съвзел, осъденият отново тръгнал към пострадалия с
протегнати към него ръце. Пострадалият се опитал да отблъсне новото
нападение, като посегнал към него с левия си юмрук. В следствие на това
осъденият ударил пострадалия в лицето с десния си юмрук. Стигнало се до
сбиване. В резултат на това устната на пострадалия била разкървавена,
появили се зачервени петна в областта на шията и гърдите му, силни болки в
лицето, каето осъденият е можел да предвидили, но е допуснал да се случи.
Засегнатото лице – К. М. К., към момента на извършване на
престъпленията е бил пълнолетен и наказателно отговорен и подлежи на
наказателно преследване за деянията, обосноваващи решението. Видно от
представеното удостоверение К. е бил уведомен съгласно законодателството
на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете на обжалване.
Решението е постановено от съдебен орган в издаващата държава –
Районен съд - Лайпциг, същото е постановено на 06.04.2023 г. и е влязло в
законна сила на 09.02.2024 година. Финансовата санкция се изразява в
налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 2 481 евро,
която е наложена с решението за осъждане за правонарушение, като
равностойността на тази сума по официалния фиксиран курс на БНБ (1 евро =
1.95583 лева) към деня на постановяване на решението – 06.04.2023 г. е била
4 852.41 български лева.
От така представените доказателства се установява, че представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията,
при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице
условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под
юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Предвид изложеното, следва представеното решение да бъде признато и
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 219 Cs 804 Js 12680/23 на Amtsgericht
4
Leipzig – Федерална република Германия, с което по отношение на
българския гражданин К. М. К., роден на **** г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ****е наложена финансова санкция – ГЛОБА в размер на
2 481 (две хиляди четиристотин осемдесет и едно) евро, равностойни на 4
852.41 лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението –
06.04.2023 година, за извършени престъпления принуда и телесна повреда -
чл. 240, ал. 1, ал. 2, чл. 223, ал. 1, чл. 230, ал. 1, чл. 53 от Наказателния кодекс
(StGB) на ФР Германия.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция
за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за
приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
След получаване на решението, Националната агенция за приходите
незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение
на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да
се уведоми компетентния орган на издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава, както копие от решението да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. Велико Търново, като обжалването съгласно чл. 20, ал.1
изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5