Решение по дело №10/2017 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 74
Дата: 9 март 2020 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20171890100010
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

   74

гр. София, 09. 03. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГР. СЛИВНИЦА, пети състав в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАРКОВА

при участието на секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от „СОМАТ“ АД, с ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Г.“, ул. „С.ш.“, № 1, представлявано от изпълнителния директор В. И. чрез пълномощника им адв. Д.от АК – гр. Ямбол, срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който се иска спрямо ответника да бъде признато за установено, че ищцовото дружество е собственик на следния недвижим имот: ПИ № 5 с площ от 1080 кв.м., находящ се в югоизточната част на ПИ № 35479.108.31 по кадастралния план на ГКПП Калотина, с. Калотина, община Драгоман, Софийска област, заедно с построените в него три сгради с работни помещения с площ от 60 кв.м. всяка.

Поддържа се, че търговското дружество ищец е станало собственик на процесния недвижим имот и на построените в него три сгради на основание преобразуване и приватизация на еднолично търговско дружество със собственик на капитала държавата „Сомат ЕАД - гр. София на основание чл. 17а ЗППДОП. Отразено е, че имотът бил предоставен  на дружеството за стопанисване и управление на основание чл. 2 ал.1  от НДИ (отм.), през 1977 г. с цел изграждане на „Гранично бюро“ на ДСО „МАТ“. През 1993 г. на основание чл. 81 от НДИ бил съставен АДС № 645/04.10.1993 г., в който било посочено, че имотът е предоставен на „МАТ“ АД. Ищцовото дружество е правоприемник на ДСО „МАТ“, като процесният имот бил включен в баланса на преобразуваното търговско дружество. Изложено е, че със Заповед № РД-02-14-516/06.07.2016 г. министърът на РРБ отказал да отпише процесния имот от актовите книги за държавна собственост. Със заповед № ОА- 323/15.12.2016 г. на Областния управител на Софийска област имотът е иззет от „СОМАТ“ АД, на основание чл. 80 ал. 1, вр. чл. 18 от ЗДС.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

С решение № 50 от 30. 03. 1989 г. на Министерския съвет е образувана фирма „МАТ – СОМАТ“, която поема активите и пасивите на прекратените организации по баланса им към 28. 02. 1989 г., както и другите права и задължения.

От представеното по делото удостоверение от 17. 03. 2006 г. по ф. д. № 26049/1991 г. на Фирмено отделение на Софийски градски съд се установява, че първоначалната регистрация по Търговския закон на търговското дружество с фирма „СОМАТ АД е извършена със съдебно решение № 1 от 15. 11. 1991 г.

Съгласно извършената справка от съда в Търговския регистър с цитираното решение е регистрирано „СОМАТЕАД - гр. София въз основа на Разпореждане № 25 от 15. 10. 1991 г. на Министерския съвет за преобразуване на основание чл. 1 ЗОЕТДДИ на държавна фирма „СОМАТ в цитираното дружество. В решението за първоначална съдебна регистрация съобразно акта на органа на централна изпълнителна власт, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала е посочено, че дружеството поема всички активи и пасиви на фирма „СОМАТ по баланса й към 15. 09. 1991 г.

С акт за държавна собственост № 645 от 04. 10. 1993 г. като такава е актуван следният обект – гранично бюро: имот (земя) с площ 1080 кв.м., 3 бр. сгради с работни помещения с площ от 60 кв., общо 180 кв.м.  КПП Калотина. Посочено е, че е касае до имот бивша собственост на ДЗС, и че имотът е предоставен за оперативно управление на „МАТ - АД. Направено е отбелязване, че имотът не е заплатен.

По делото е представена справка - опис към 31. 08. 2005 г. за балансовата стойност на ДМА, разположени на площадка Гранично бюро Калотина, част от „Сомат АД, където по сметка 201 п. 2 е записана земя Калотина от 1, 080 дка с първоначална и балансова стойност от 6 480 лв. и три броя сглобяеми сгради – бараки.

С договор за приватизационна продажба от 22. 07. 1994 г. Агенцията за приватизация като орган, упълномощен от ЗППДОП /отм./ да извърши приватизацията на „Сомат ЕАД - гр. София, е продал на командитно дружество по германския закон Willi Betz Internationale Spedition GmbH, 10 966 747 бр. акции, представляващи 55 на сто от уставния брой акции на „Сомат“ ЕАД. Видно от договор за приватизационна продажба от 20. 02. 1998 г. Агенцията по приватизация е прехвърлила на Willi Betz Espana 7 919 367 бр. поименни акции с право на глас с номинална стойност 100 лв. всяка една, представляващи 38 на сто от съдебно регистрирания капитал на „Сомат АД. В информационен меморандум и оценка за нуждите на приватизацията от 1997 г. като недвижим имот, включен в имуществото на приватизиращото се дружество „Сомат АД, съгласно АДС № 645 от 04. 10. 1993 г., е описана земя от 1080 кв. м. и три броя сгради тип павилион.

С акт за публична държавна собственост от 26. 03. 2003 г. на основание чл. 2, ал. 2 ЗДС и Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове е актуван терен за гранично-пропускателен пункт с площ от 211 604 кв. м., включващ имот № 000031 с площ от 194 604 кв. м. и част от имот № 001010 с площ от 17 000 кв. м. съгласно влязъл в сила план за земеразделяне на землището на с. Калотина, застроен с описани в акта сгради. Посочено е, че са предоставени права върху имота на Министерство на финансите - ГУ „Митници, Министерство на вътрешните работи - НС „Гранична полиция и на МРРБ - ИА „Пътища.

От заключението на основна и допълнителна съдебно-технически експертизи на вещото лице П., приети от съда и неоспорени от страните, се установява, че сградите в процесния имот са построени през 1978 г. при действието на ЗТСУ. Сградите са поставени в територия без одобрен и влязъл в сила ПУП. Според вещото лице това са второстепенни стопански сгради по смисъла на чл.120 ППЗТСУ, тъй като липсват данни за урбанизация на територията, но за тях е следвало да бъде съставена строителна документация. Действащият план е одобрен със заповед РД – 02 – 14 – 254 / 11.02.2011 г. Предходен план е одобреният със заповед № 300-4-48/03.10.2003 г. на ИД на АК. Преди плана от 2003 г. е действала КВС на землището на населеното място, поради което са издавани ситуационни скици или скица по геодезическо заснемане без действащ план. Графичната основа, ползвана за съставяне на АПДС № 4281/07.02.2011 г. е одобрения кадастрален план със заповед № 300-4-48/03.10.2003 г., като процесният имот не е със самостоятелни граници, а е включен в имот 35479.108.31. АПДС № 29/26.03.2003 г. е съставен на базата на КВС на землището на с. Калотина, като процесният имот е част от имот с № 31 от масив 0, сградите не са отразени в основата. Първият графичен материал, в който процесният имот е включен в границите на ГКПП е КВС, което е станало след 1997 г., като до този момент е извън зоната на граничния пункт. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице посочва, че с плана от 2003 г. имотът е включен в ГКПП – Калотина.

Останалите събрани по делото доказателства като неотносими към спора съдът не обсъжда.

При горните факти съдът прие следното от правна страна:

По исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК с предмет установяването на правото на собственост върху недвижим имот ищецът следва да проведе пълно доказване на осъществяването на правопораждащия собствеността юридически факт. В случая с оглед въведеното основание за придобиване на правото на собственост върху процесния недвижим имот ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: процесният недвижим имот да е заприходен в баланса на приватизиращото се еднолично търговско дружество, на чийто праводател преди това е бил предоставен за стопанисване и управление като държавна собственост, да не е изключен от акта за преобразуването и да е включен в баланса на новообразуващото се дружество. Съгласно чл. 17 а ЗППДОП (нов, обн. ДВ, бр. 51 от 1994 г., отм., ДВ, бр. 28 от 2002 г.), на който се позовава ищецът, при преобразуването и приватизацията на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в акта на преобразуването е било предвидено друго. Аналогично е и разрешението на въпроса за вещноправните последици на преобразуването и приватизацията в Постановление № 201 на МС от 25. 10. 1993 г. за прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, което е с тълкувателен и разяснителен характер и се отнася и до осъществени преобразувания (какъвто е настоящия случай предвид преобразуването на държавната фирма в приватизираното еднолично търговско дружество и регистрирането му като такова с решение на регистърния съд от 15. 11. 1999 г.), и Правилникът за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/94 г. Цитираните актове предвиждат придобиването на право на собственост върху вещи от едноличните търговски дружества, създадени при преобразуването на държавните предприятия, ако последните са имали правото да стопанисват и управляват съответното имущество - дълготраен актив на предприятието, посочено в баланса.

В конкретния случай по делото е установено, че приватизацията на „СОМАТ“ ЕАД се е осъществила като съответна част от акциите на дружеството, представляващи 55 на сто от капитала на дружеството, са закупени от чуждестранно търговско дружество с договор от 22. 07. 1994 г., и друга част от акциите, съответстващи на 38 на сто от капитала на дружеството, са придобити от друго чуждестранно търговско дружество с договор за приватизационна продажба от 20. 02. 1998 г. Установените по делото факти са основа за извод, че процесният недвижим имот е бил включен като дълготраен материален актив в баланса на новообразуваното дружество - обсъдената от фактическа страна справка - опис към 31. 08. 2005 г. за балансовата стойност на ДМА. В противоречие с тежестта за доказване обаче ищецът не доказва осъществяването на останалите елементи от фактическия състав, твърдяно основание за придобиване на правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Липсват доказателства процесният недвижим имот да е бил предоставен за стопанисване и управление на държавна фирма „СОМАТ“, на която правоприемник е едноличното дружество с държавно имущество „СОМАТ“ ЕАД - гр. София, образувано на основание чл. 1, ал. 1 ЗОЕТДДИ и вписано в търговския регистър с решение от 15. 11. 1991 г. по ф. д. № 26049/1991 г. на СГС, и имотът да е бил включен в баланса на преобразуваната държавна фирма към 15. 09. 1991 г. съобразно волята на принципала за осъществяваното правоприемство - съгласно решението на регистърния съд дружеството поема активите и пасивите на държавната фирма „СОМАТ“ по баланса й към 15. 09. 1991 г. Такъв баланс обаче не е представен по делото.

Събраните по делото доказателства обосновават извод за изграждане на три сглобяеми конструкции, разположени в процесния имот, преди 1980 г., за които не е съставена строителна документация. Сградите са поставени в територия без одобрен и влязъл в сила ПУП. По одобрения кадастрален план със заповед № 300-4-48/03.10.2003 г., процесният имот не е самостоятелни граници, а е включен в имот 35479.108.31.

Не се установява и предоставянето на процесния имот и трите сгради за стопанисване и управление на държавно предприятие, чийто правоприемници са съответно държавната фирма „СОМАТ“ и преобразуваното въз основа на нея „СОМАТ“ ЕАД. С оглед позоваване на акт за държавна собственост № 645/04. 10. 1993 г., в който е отразено, че имот от 1080 кв. м. и три броя сгради, са предоставени за управление на „МАТ“ АД, трябва да се посочи, че последният е съставен след преобразуването на държавната фирма в дружество и отразява изрично, че земята не е заплатена. Предвид това отразяване следва да се приеме за вероятно, че се касае до приложение на нормата на чл. 81, ал. 4 НДИ /отм./. Освен това, както бе посочено, по делото не е установено включването на имота в баланса на преобразуваното държавно предприятие.

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че в противоречие с тежестта за доказване ищецът не установява процесният имот да е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие и включен в баланса му при образуването на държавната фирма, както и че този имот е бил отразен въобще като дълготраен материален актив по баланса на държавната фирма „СОМАТ“, съответно по баланса на последната към 15. 09. 1991 г., основа за правоприемството на приватизираното „СОМАТ“ ЕАД. Ето защо съдът приема, че не се е осъществило твърдяното основание за придобиване на правото на собственост върху процесния недвижим имот от търговското дружество ищец, представляващо приватизирано еднолично търговско дружество с държавно имущество, и предявеният установителен иск за собственост върху имота подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗЗП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, което следва да се присъди на ответника е 300 лева, като за определянето му съобрази материалния интерес, както и проведените съдебни заседания.

Воден от горното, съдът

                                                           РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен  от „СОМАТ“ АД, с ЕИК  , със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Г..“, ул. „С. Ш.“, № .., представлявано от изпълнителния директор В.И. чрез пълномощника им адв. Д. от АК – гр. Ямбол, срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който се иска спрямо ответника да бъде признато за установено, че ищцовото дружество е собственик на следния недвижим имот: ПИ № 5 с площ от 1080 кв.м., находящ се в югоизточната част на ПИ № 35479.108.31 по кадастралния план на ГКПП - Калотина, с. Калотина, община Драгоман, Софийска област, заедно с построените в него три сгради с работни помещения с площ от 60 кв.м. всяка.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал. 3 ГПК „СОМАТ“ АД, с ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление гр. C. кв. „Г.“, ул. „С.ш.“, № 1, представлявано от изпълнителния директор Владимир Иванов, да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрк. З., направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултското възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

 

                                                                                              Районен съдия: