№ 185
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110215639 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „****” № 87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К.,
чрез адв. М.Г., против наказателно постановление № Р-10-800/26.10.2021 г., издадено от
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, за
извършени две нарушения на разпоредбата на чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 КЗ. За всяко от тях на
основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ вр.
чл. 648, ал. 1 КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на по 4 000
/четири хиляди/ лв.
В жалбата са изложени доводи в насока незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Като процесуално нарушение е изтъкнато, че фактът на
повторността не е отразен в АУАН, с което правото на защита на санкционираното лице е
накърнено. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила, че датата на
извършване на нарушението е определена неправилно и че е нарушен срокът за съставяне на
АУАН по чл. 34 ЗАНН. Относно наложеното административно наказание се сочи, че не
съответства на тежестта и характера на нарушението, доколкото не са налице отегчаващи
отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства. Поддържа се маловажен случай
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По изложените съображения в съвкупност се иска
наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно наложената имуществена
санкция да бъде преквалифицирана в такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ и да бъде
индивидуализирана в минимален размер.
За проведеното на 13.12.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. ЗД „Б.И.” АД не изпраща процесуален представител, а КФН се представлява от
юрк. Н., който в дадения ход по същество моли атакуваното наказателно постановление да
бъде потвърдено. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен
контрол, от надлежно легитимирано лице, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Със заповед № 3-152/14.06.2021 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор”, била извършена тематична проверка на ЗД „Б.И.” АД
по отношение на пазарното поведение на дружеството - практиките при разпространение на
застрахователни продукти и уреждане на застрахователни претенции, с оглед
съответствието им с разпоредбите на Кодекса за застраховането, актовете по неговото
прилагане и с актовете на Европейската комисия по прилагането на Директива 2009/138/ЕО,
за периода от 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г. В хода на проверката заповед № 3-152/14.06.2021
г. била допълнена със заповед № 3-170/30.06.2021 г., като бил разширен обхватът на
тематичната проверка.
В изпълнение на заповед № 3-152 от 14.06.2021 г., с писмо, изх. № РГ-10-4-
49/14.06.2021 г. по описа на КФН, от ЗД „Б.И.“ АД били изискани справки за всички
изплатени застрахователни претенции в периода от 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г., справки за
всички отказани застрахователни претенции в периода от 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г.,
справки за всички неуредени застрахователни претенции към 31.05.2021 г., и справки за
постъпилите жалби от ползватели на застрахователи услуги в периода от 01.01.2021 г. до
31.05.2021 г.
На 13.07.2021 г., 15.07.2021 г., 16.07.2021 г. и 19.07.2021 г. в сградата на ЗД „Б.И.“
АД били проведени срещи между представители на дружеството и проверяващия екип от
страна на КФН, в който била включена и свидетелката М.С., на длъжност главен експерт в
отдел „Проверки на място“, дирекция „Застрахователен надзор“ при КФН, при които били
прегледани изисканите от КФН справки.
Въз основа представената от застрахователя писмена документация се установило
следното:
1. По претенция № **********:
На 01.07.2020 г. пред ЗД „Б.И.“ АД била предявена претенция от А.М. по повод
настъпило застрахователно събитие - претърпени имуществени и неимуществени вреди
вследствие на пътнотранспортно произшествие. Завеждането на претенцията било
удостоверено с № ********** на основание договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
BG/02/117002091760. На датата на завеждане на претенцията пред застрахователя били
представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера
й.
С писмо, изх. № НЩ-3982/14.07.2020 г. по описа на ЗД „Б.И.“ АД, застрахователят
уведомил увреденото лице, че по претенцията е определено застрахователно обезщетение в
размер на 75 000 лв., и поискал представяне на данни за банкова сметка или пълномощно по
2
смисъла на чл. 338, ал. 1 от КЗ. На 18.12.2020 г. били представени данни за банкова сметка,
по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение. Впоследствие, на 25.03.2021 г.,
между ЗД „Б.И.“ АД и А.М. било сключено извънсъдебно споразумение, с което
застрахователят се задължил да изплати застрахователно обезщетение в размер на 100 000
лв. В споразумението било уговорено обезщетението да бъде изплатено на части, както
следва: в срок до 25.04.2021 г. - 40 000 лв.; в срок до 25.05.2021 г. - 30 000 лв., и в срок до
25.06.2021 г. - 30 000 лв.
От представените справки и от документите по претенция № ********** обаче
проверяващият екип от КФН констатирал, че дружеството не било изплатило уговореното
обезщетение, предвид факта, че падежът на последната част от него настъпил на 25.06.2021
г. След извършена служебна проверка към 08.09.2021 г. в Единната информационна система
за оценка, управление и контрол на риска /ЕИСОУКР/, свид. С. установила, че ЗД „Б.И.“ АД
е подало данни за извършено на 18.08.2021 г. плащане по претенция № ********** в размер
на 50 000 лв.
2. По претенция № **********:
На 24.08.2020 г. пред ЗД „Б.И.“ АД била предявена претенция от Д.Х. чрез адв. З.М. по
повод настъпило застрахователно събитие - неимуществени вреди вследствие на
пътнотранспортно произшествие. Завеждането на претенцията било удостоверено с №
********** на основание договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”
на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/119001485912. На
датата на завеждане на претенцията пред застрахователя били представени писмени
доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й.
С писмо, изх. № НЩ-4970/27.08.2020 г. по описа на ЗД „Б.И.“ АД, застрахователят
уведомил увреденото лице, че по претенцията е определено застрахователно обезщетение в
размер на 80 000 лв., и поискал представяне на данни за банкова сметка или пълномощно по
смисъла на чл. 338, ал. 1 от КЗ. На 11.10.2020 г. между ЗД „Б.И.“ АД и Д.Х. било сключено
извънсъдебно споразумение, с което застрахователят се задължил да изплати
застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв. в срок от два месеца от сключване на
споразумението. На 11.03.2021 г. Х. подала жалба пред ЗД „Б.И.“ АД, в която възразила
срещу забавеното изплащане на застрахователното обезщетение.
От представените с писмо, вх. № РГ-10-4-49 от 23.06.2021 г. по описа на КФН,
справки се установило, че към 31.05.2021 г. по претенцията не било извършено плащане.
Наред с това, от извършената от свид. С. служебна справка в ЕИСОУКР също не било
установено дружеството да е подало данни за извършено плащане към 08.09.2021 г.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, свид. С. приела, че от страна на ЗД
„Б.И.“ АД са извършени две нарушения на разпоредбата на чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, при
което на 15.09.2021 г., и в присъствието на упълномощен представител на ЗД „Б.И.” АД и
двама свидетели, съставила против застрахователя АУАН № Р-06-791/15.09.2021 г., в който
описала времето, мястото и обстоятелствата относно всяко от тях.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
3
фактическо описание на всяко от нарушенията и давайки им аналогична правна
квалификация съобразно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, заместник-
председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издал против „ЗД
Б.И.” АД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 647, ал. 2 и чл.
644, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ вр. чл. 648, ал. 1 КЗ за всяко от тях
му наложил имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелката М.С., и писмени - разменената между ЗД
„Б.И.” АД и КФН кореспонденция; преписките по претенция № ********** и претенция №
**********; заповед № З-2/08.01.2021 г.; заповед № З-152/14.06.2021 г.; заповед № З-
170/30.06.2021 г.; заварени преписи от НП № Р-10-6/02.01.2020 г. и от решение №
71862/13.04.2020 г. по НАХД № 1351/2020 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и
писмени доказателства и доказателствени средства за обективни, относими,
кореспондиращи помежду си и допринасящи за изясняването на правнорелевантните факти.
Посредством показанията на свид. С. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка и направените фактически констатации. Депозираното от нея е последователно,
логично и допринася за изясняване фактологията по проверката и съставянето на АУАН,
поради което съдът го кредитира в цялост.
Показанията на свидетелката в пълна степен кореспондират и с приобщените по делото
писмени доказателства, посредством които се изясняват обстоятелствата по извършване на
проверката, по настъпване на процесните застрахователни събития, завеждането на щетите
и моментът на представяне на относимите документи.
Материалната компетентност на свид. С. по съставяне АУАН следва от
длъжностното й качество и по силата на оправомощаването й съгласно приложените
заповеди на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор”, а компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП следва
по силата на закона.
От приложените към административнонаказателната преписка преписи от НП № Р-10-
6/02.01.2020 г. и от решение № 71862/13.04.2020 г. по НАХД № 1351/2020 г. по описа на
СРС, НО, 135-ти състав, се установяват фактът на издаване на НП № Р-10-6/02.01.2020 г.,
предметът му, санкционираното лице и моментът на влизането му в сила.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на
установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването им на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател.
Възражението относно неспазване на срока за съставяне на АУАН е неоснователно.
Спазен е тримесечният срок от откриване на нарушителя, който е станал известен на
актосъставителя след установяването на всички елементи на всяко от двете описани
административни нарушения. Спазен е и двугодишният срок от извършване на
нарушенията.
АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат описание на всяко от нарушенията, мястото и времето
на извършването му, и дадената правна квалификация. Обстоятелствата при извършването
им са точно и ясно конкретизирани. Налице е съответствие между фактическото описание и
дадените от актосъставителя и наказващия орган правни квалификации.
Фактът на повторността се установява във връзка с определяне размера на наказанието
и не е част от фактическата обстановка по установяване на нарушението, при което не
4
представлява процесуално нарушение, че не е посочен от актосъставителя при съставянето
на АУАН. Правото на защита на санкционираното лице по никакъв начин не е нарушено.
Релевираното възражение в тази насока е неоснователно.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно и по
двата си пункта.
Въз основа доказателствата по делото по отношение на претенция № ********** се
установи, че на 18.08.2021 г. ЗД „Б.И.” АД е подало данни за извършено плащане в размер
на 50 000 лв., при което дружеството не е изпълнило законовото си задължение по чл. 496,
ал. 2 вр. ал. 1 КЗ в тримесечен срок от предявяване на застрахователната претенция пред
застрахователя, сключил застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, да
изплати пълния размер на обезщетението по претенцията, предвид уговорения в
споразумението срок за плащане.
Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите не
може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката „гражданска отговорност” на автомобилистите, или
пред неговия представител за уреждане на претенции. В чл. 496, ал. 2 КЗ са указани
начините за произнасяне на застрахователя, а именно: 1. определи и изплати размера на
обезщетението, или 2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: отказва
плащане, или основанието на претенцията не е било напълно установено, или размерът на
вредите не е бил напълно установен.
Следователно за ЗД „Б.И.” АД е възникнало задължение по чл. 496, ал. 1 КЗ в
тримесечен срок от предявяване на претенцията по задължителна застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, считано от 01.07.2020 г., но не по-късно от 01.10.2020 г.
включително, да се произнесе окончателно по претенция № ********** по един от
указаните в чл. 496, ал. 2 КЗ начини. ЗД „Бул Инс” АД се е произнесло по заведената
претенция извън законоустановения срок, при което е нарушило разпоредбата на чл. 496, ал.
2 вр. ал. 1 от КЗ. Нарушението е извършено на 02.10.2020 г. в гр. София. Отговорността на
юридическите лица е обективна, поради което субективната съставомерност на нарушението
се презумира и не следва да бъде обсъждана.
По отношение претенция № ********** се доказа, че към 31.05.2021 г. не е било
извършено плащане от страна на застрахователя. Същевременно за „ЗД Б.И.” АД е
възникнало задължението по чл. 496, ал. 1 КЗ в тримесечен срок от предявяване на
претенцията по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите,
считано от 24.08.2020 г., но не по-късно от 24.11.2020 г. включително, да се произнесе
окончателно по един от указаните в чл. 496, ал. 2 КЗ начини, като: 1. определи и изплати
размера на обезщетението, или 2. даде мотивиран отговор по предявените претенции,
когато: отказва плащане, или основанието на претенцията не е било напълно установено,
или размерът на вредите не е бил напълно установен. Като не го е направило, дружеството е
нарушило от обективна страна разпоредбата на чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 от КЗ. Нарушението е
извършено на 25.11.2020 г. в гр. София. Субективната му съставомерност не подлежи на
обсъждане.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението относно неправилното
определяне датата на извършване на нарушенията. Изпълнителното деяние на всяко от тях
се изразява в непроизнасяне по претенцията в тримесечен срок от предявяването й, като е
ирелевантно по кой от двата начина по чл. 496, ал. 2, т. 1 или т. 2 КЗ е следвало да се
произнесе застрахователят.
Всяка от наложените на „ЗД Б.И.”АД имуществени санкции е индивидуализирана в
размер, близък до минимално предвидения съгласно разпоредбата на чл. 644, ал. 2, предл. 2
5
вр. ал. 1, т. 2 КЗ, а именно в размер на по 4 000 /четири хиляди/ лв., които размери
съответстват на обстоятелствата по извършване на всяко от нарушенията, в това число
периода на забавата и размерите на неизплатените суми.
И двете процесни нарушения са извършени „повторно” по смисъла на § 1, т. 51 от
Допълнителните разпоредби на КЗ, тъй като са извършени в едногодишен срок от влизането
в сила на наказателно постановление № Р-10-6/02.01.2020 г., влязло в сила на 13.06.2020 г., с
което на ЗД „Б.И. ” АД е наложено административно наказание „имуществена санкция” за
същото по вид нарушение.
Наред с това и като отчете конкретиката на нарушенията и тяхното естество, и
важността на засегнатите обществени отношения, свързани с реализирането на основни
права на застрахованото лице като страна по застрахователното правоотношение,
настоящият съдебен състав прецени, че нито едно от двете нарушения не разкрива
признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, независимо от формалния им
характер. Това е така, предвид факта на извършването им в условията на повторност, което
по категоричен начин разкрива по-високата степен на обществена опасност. С оглед на това,
наред със значителния период на забавата, и доколкото „ЗД Б.И.” АД е търговец-
професионалист, който се занимава със застрахователна дейност по занятие, и в този смисъл
е длъжен да познава в детайли нормативната уредба и стриктно да я спазва, съдът не счита,
че което и да било от процесните нарушения разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от съответния вид.
Наведените доводи в насока приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН са неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за отмяна или
изменение на атакуваното наказателно постановление и по двата му пункта. Същото следва
да бъде потвърдено в цялост като правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните
правила. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН,
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-800/26.10.2021 г., издадено от
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” срещу
ЗД „Б.И.“ АД за извършени две нарушения на разпоредбата на чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 КЗ, за
всяко от които на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. § 1, т. 51
от ДР на КЗ вр. чл. 648, ал. 1 КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на по 4 000 /четири хиляди/ лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. „****” № 87,
представлявано от С.С.П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Комисия за финансов надзор
/КФН/ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляващи юрисконсултско
6
възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7