Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 153
гр. П.,
12.10.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П., в публично съдебно заседание проведено на тринадесети септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветелина Гоцова
при съдебния
секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно
дело № 279 по
описа за 2022 година на Административен съд – П., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 65, ал. 4, във връзка с ал. 1 от Закона за общинската
собственост /ЗОбС/.
Образувано е по
жалба на Н.Б.И., ЕГН ********** срещу Заповед № 946/13.06.2022г. на Кмета на
община П. за изземване на имот общинска собственост – апартамент № 1, находящ
се в гр. П., кв. **** ****от Н.Б.И. и членовете на семейството/домакинството й,
които владеят жилището без правно основание, с изтекъл срок на наемното
правоотношение. Жалбоподателката
твърди, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен,
постановен при съществено нарушение на
административно-производствените правила, противоречие с материалния
закон. Твърди, че след изтичането на срока за настаняване са продължили да
ползват имота, като срочният договор за наем се е превърнал в договор за наем
без определен срок. Твърди, че заповедта за изземване й е връчена едва в деня
на изземването. Прави искане за упражняване на право на задържане на жилището
до изплащане на стойността на направените от нея подобрения.
В проведеното
съдебно заседание на 13.09.2022г. жалбоподателят се явява лично и с адв. М..
Поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира
присъждане на разноски, в съответствие с което представя списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното
съдебно заседание на 13.09.2022г. ответникът по жалбата, кметът на община П.,
редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Л., която оспорва
жалбата като неоснователна. Моли съда да отхвърли оспорването, тъй като
заповедта е правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, в съответствие с което представя списък по чл. 80 ГПК.
Жалбата е
процесуално допустима. Постъпила е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
като е подадена от лице, което има правен интерес и е срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол. С оглед на това същата следва да бъде разгледана по
същество.
Административен
съд – П., в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед №
915/17.05.1993г., на основание чл. 22 от Закона за наемните отношения /ЗНО/
Кметът на община П. настанява Б.В.И., Н.Б.И., заедно с членовете на семейството
им в оборотно жилище, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящо се в гр. П.,
кв. ****, ****със срок за настаняване – 3 години./л.36/
Сключен е
договор за наем на процесния имот между Б.В.И. и ЕООД „****“ от 18.05.1993г.
без посочен краен срок на договора. /л. 37/
За процесния
имот е съставен Акт за общинска собственост /АОС/ № 9342/01.04.2015г. /л.54/
С решение № 27
по протокол № 6 /л. 69/ от заседание на Комисията по чл. 10, ал. 1 от Наредбата
за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Община П. /НРУУРОЖ/ комисията е решила да се издаде заповед за
изземване на имота, тъй като към настоящия момент срокът на настаняване е
изтекъл и Н.Б.И. и членовете на семейството й владеят имота без правно основание.
Със Заповед №
946/13.06.2022г. на основание чл. 44,
ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от Закона за общинската собственост, чл. 34, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Община П. /НРУУРОЖ/, Решение № 27, обективирано в Протокол № 6 от 19.05.2022г.
на Комисията по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖ кметът на Община П. е наредил на 23.06.2022г.
да се изземе от Н.Б.И. и членовете на семейството й общински имот,
представляващ апартамент № 1, находящ се
в гр. П., кв. ****, ****Залепено е уведомление по чл. 18а, ал. 9 АПК на
входната врата на апартамента на 14.06.2022г.
Изземването е
извършено на 23.06.2022г.
С жалбата са
представени копия на вносни бележки за платени наеми и фискални бонове за
платени електричество и ВиК услуги.
Представена е
епикриза от 29.02.2020г. от МБАЛ ****, психиатрично отделение на дъщерята на
жалбоподателката С.Б.В.с диагноза „дисоциативно разстройство, дисоцативен
ступор“.
С Определение №
178 от 04.07.2022 година, оставено в сила с Определение № 7575/03.08.2022г. на
ВАС по адм.д № 6870/2022г. Административен съд – П. е оставил без разглеждане
искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение
на обжалваната заповед.
В хода на
съдебното производство, по искане на жалбоподателя, са разпитани свидетелите С.Б.В.–
дъщеря на Н.Б.И. и М.С.Г..
Свидетелката С.В.заявява, че от 29 години
живеят в процесното жилище, там е израснала. Плащали са всички консумативи и
наеми редовно. Всяка година подавали документи към общината, включително и
тази. След като подали документите, след един месец дошли да им връчат
заповедта за изземване. Те били в шок, отказали да я вземат и служителката
залепила уведомление на вратата. Твърди влошено здравословно състояние. За
преценката на събраните гласни доказателства съдът съобразява обстоятелствата
по смисъла на чл. 172 от ГПК, вр. чл.
144 от АПК, че свидетелката С.Б.И. е дъщеря на жалбоподателката, което
предполага нейна заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят М.С.Г.заявява,
че е председател на сдружение за защита на човешките права. На 27 юни 2022г.
националният омбудсман е имал среща с граждани в П., а свидетелят е имал
записана среща при омбудсмана с двама други граждани. С Н.И. се запознал пред
сградата на областната управа, където те търсели помощ. Свидетелят им
съдействал да влязат на среща с омбудсмана, не е присъствал на самата среща,
тъй като вдигнал кръвно и отишъл в „Спешна помощ“. Не е запознат лично как са
връчили заповедта за изземване, Н.И. му е разказала, че е неграмотна и затова
отказала да подпише на 14-ти юни, когато са дошли да я връчат. След срещата,
омбудсмана се обадил в община П., за да отиде Н.И. и да вземе копие на
заповедта. Съдът намира показанията на свидетеля за конкретни, логични,
непротиворечиви и безпристрастни, както и за съответстващи на останалия събран
доказателствен материал, поради което ги кредитира.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – П., като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
По силата на чл.
65, ал. 1 от ЗОбС заповедите за изземване се издават от кмета на общината в
рамките на неговата компетентност по реда на чл.44,ал.2 от ЗМСМА, поради което
оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган.
Спазени са
установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт -
чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК, като е посочен издателят на заповедта, адресатът,
правното и фактическото основание за издаване на заповедта. Формално е
мотивирана, тъй като в същата се съдържат както правните норми на основание, на
които е издадена, така и фактическото основание за това, а именно, че към
настоящия момент срока за настаняване е
изтекъл.
Заповедта обаче
е издадена при съществено нарушение на
административно-производствените правила и в нарушение на материалния
закон.
В Закона за
общинската собственост няма специални правила и ред за издаване на заповедите
за изземване на общински имоти, затова приложение ще намерят общите правила за
издаване на индивидуалните административни актове по АПК.
Жалбоподателката
не е уведомена за започване на административно производство спрямо нея в
нарушение на чл. 26 АПК, което е ограничило правото й на защита, включително да
участва в административното производство, да се запознава с доказателствата, да
изрази становище по събраните доказателства-права гарантирани с разпоредбата на
26, ал.1 и чл. 34 от АПК. Безспорно се установява от административната преписка
и гласните доказателства, че преди издаване на заповедта за изземване жалбоподателят
не е бил уведомен, че срещу него се открива производство по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване на жилището, в което живее от 1993 г. Нарушението в случая е особено
съществено, тъй като е допуснато спрямо лица в неравностойно положение – от
събраните доказателства се установява, че жалбоподателката живее в жилището с
дъщеря си, която има здравословни проблеми и внуците си – на 17г. и 5г., без
данни, че е отпаднала нуждата й от настаняване в общинско жилище.
След като от 1993г.
насам жалбоподателката ползва и обитава жилището необезпокоявано, тя не е имала
знание, че собственикът на имота счита, че го държи без правно основание - без
валидно наемно правоотношение. При липсата на конкретика относно основанията на
административния орган за предприемане на действия по изземване на имота без
преди това да уведоми лицето, че наемното правоотношение следва да се счита
прекратено и тя трябва да освободи жилището, наемателката на общинския имот е
била поставена в невъзможност за предприемане на адекватни действия по
събиране, представяне на доказателства или изразяване на обосновано становище
по настъпващите промени в наемните отношения с общината.
Процесната
заповед е издадена и в нарушение на материалния закон - чл. 65, ал. 1 ЗОС. По
силата на цитираната разпоредба, заповеди за изземване се издават при
кумулативното наличие на трите предпоставки: 1. да се касае за имот - общинска
собственост, а така също и вида на собствеността - публична или частна; 2. този
имот да се владее или държи без основание или на отпаднало основание; 3. да не
се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала.
В случая е налице само първата от изброените
предпоставки, тъй като е безспорно, че имотът е частна общинска собственост,
обстоятелство което се установява от АОС № 9342/01.04.2015г. Съставеният акт за
частна общинска собственост се ползва с обвързваща за съда материална
доказателствена сила и макар да няма правопораждащо право на собственост
действие, удостоверява по надлежен начин това вещно право до доказване на
обратното
Административният орган не е доказал наличието
на втората предпоставка - имотът, предмет на оспорената заповед да се владее
без правно основание от жалбоподателката, тъй като не е прекратено по надлежния
ред наемното правоотношение, следователно жалбоподателката държи имота на
правно основание, което е пречка за издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС. Изземването
на общински имот по реда на чл. 65 от ЗОС е една привилегия в полза на местната
власт. За да бъде приложен този ред е необходимо безспорно да са налице
условията, посочени в нормата на чл. 65 от ЗОС. В случая това не е така, тъй
като между страните няма валидно прекратяване на наемното отношение.
В процесната заповед за настаняване, въз основа
на която е възникнало наемното правоотношение с жалбоподателката през 1993 г., в графа „срок за настаняване“ е
посочено 3 години. В настанителната заповед са вписани всички членове от
семейството на настанения, вкл. Н.Б.И. и дъщеря й, поради което наемното
правоотношение е възникнало на 17.05.1993г. и с жалбоподателката. Срокът за
настаняване е изтекъл на 17.05.1996г. без
да намира в случая приложение на хипотезата на чл. 236 ЗЗД. Разпоредбата на чл.
236 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) се отнася за договори,
сключени между равнопоставени субекти, по отношение на вещи, собственост на
частни лица и не намира приложение при предоставяне под наем на жилища –
общинска собственост, чието управление и ползване се подчинява на специален
ред, а именно: Законът за общинската собственост. Изтичането на срока на наемното правоотношение е факт –
основание за издаване на заповед по чл. 46 от ЗОС за прекратяването му т.е.
необходимо е да се издаде административен акт, с който да се констатира
настъпването на фактите, преклудиращи предоставеното право и същото да се
прекрати. Използваната в чл. 46 ал.2 от ЗОС законодателна техника сочи, че
наемното правоотношение не се прекратява по силата на закона с настъпване на
посочените в чл. 46 ал.1, т.6 от ЗОС факти, а с изричен административен акт,
като едва след изтичане срока за неговото доброволно изпълнение може да се
пристъпи към изземване по реда на чл. 65 от ЗОС. /Решение № 7085 от 10.06.2020г. по
адм.д. № 13680/2019г. IV отд. ВАС/. Срочните
наемни правоотношения за общински имоти не се прекратяват с изтичането на
срока. Те, както и наемните правоотношения без срок, се прекратяват по реда на
чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост - със заповед на органа,
издал настанителната заповед, при наличието на нормативните основания. /ВАС, III o. - Решение № 10534 от 30.07.2014г. на
ВАС по адм.д. № 2722/2014г., Решение № 6788 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2015 г./. Така
е предвидено и в Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с
общински имоти на община П., в чл. 31 на която е записано, че с изтичане срока
на настаняване наемното правоотношение се прекратява и жилището се изземва със
заповед на кмета на общината. В заповедта за прекратяването се посочват както
основанието за прекратяване на наемното правоотношение, така и срокът за
опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. От доказателствата по делото се
установява, че не е налице прекратяване на наемното правоотношение с
жалбоподателката за процесното жилище по установения ред, със заповед на кмета
на общината и следователно не са били налице кумулативно изискуемите
предпоставки по чл. 65 от ЗОС за издаване на процесната заповед. Към
изземването се е пристъпило направо без преди това жалбоподателката да е била
уведомена по какъвто и да е начин, че договорът й за наем е прекратен и не й е
даден срок да освободи жилището, което е обитавала повече от 20 години.
Не е спазен регламентирания в чл. 34, ал. 2 от
НРУУРОЖСО ред според който заповедта по чл. 65 от ЗОС задължително се предхожда
от съставяне на констативен акт в който се посочват данни за: собствеността,
физическото или юридическото лице, което владее или държи жилището, основанието
за това, предложението на кмета на община П. /в определените от тази Наредба
случаи/, заповедта за прекратяване на наемното правоотношение или писмото, с
което кметът на общината е задължил самонастанените лица в определен срок
доброволно да освободят жилището, и за неизпълнението на това задължение. Видно
е, че Наредбата изисква посочване на заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение. В случая такава заповед няма. Веднъж възникнало, наемното
правоотношение следва да бъде прекратено с мотивиран нарочен акт - заповед
издадена от компетентния административен орган, каквото е изискването на чл.
46, ал. 2 от ЗОбС и то само ако са налице визираните в ал. 1 на текста
изчерпателно изброени от законодателя условия. Тази заповед подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност и едва след влизането й в сила и след отказ за
доброволно изпълнение може да се пристъпи към принудително изземване на имота
по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС.
Освен това,
административният орган не е приложил хипотезата на чл. 46, ал. 4 ЗОбС.
Съгласно тази разпоредба при изтичане на срока на настаняване наемното
правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за
настаняване под наем в общинско жилище. Употребеният в разпоредбата на
цитираната разпоредба глагол "може" не означава, че от волята на
органа по настаняването зависи продължаването или не на наемното
правоотношение. Напротив - смисълът е, че наемното правоотношение ще продължи,
тогава когато наемателят отговаря на условията за настаняване в общинско
жилище. Комисията, която е разгледала заявлението на Н.Б.И. с с вх. № 22/ЖН-142
от 04.04.2022г. не е изследвала дали Н.И. отговаря на условията за настаняване в
общинско жилище, а е констатирала, че е изтекъл срока на договора за наем и е
решила да се издаде заповед за изземване на жилището. Във всички случаи при
изтичане на срока на наемния договор, органът по настаняването трябва да изследва
наличието или не на условия за продължаване на наемното правоотношение.
Неизпълнението на посочените задължения опорочава издадената заповед до степен
на незаконосъобразност. /Решение № 1831 от 11.02.2019г. на ВАС по адм.д. №
9017/2018г., II о., ВАС/
Видно от
доказателствата лицата живеят трайно и постоянно в жилището, което сочи, че
между тях и общинския имот е налице трайна фактическа връзка, която попада в
обхвата на понятието "жилище" по см. на чл. 8 ЕКПЧ. Настоящата
инстанция намира за необходимо да приведе като цитат част от решението по
делото Й.и др. с/у България, а именно:
(v) Когато компетентните национални органи в
решенията си поддържат и нареждат преместването на жалбоподателя и не
предоставят каквото и да било обяснение или излагат каквито и да било
аргументи, доказващи, че отстраняването на жалбоподателя е необходимо, Съдът
може да си направи извода, че законният интерес на държавата да контролира
неговата собственост трябва да отстъпи място на правото на жалбоподателя на
зачитане на неговия дом". Съгласно член 8 от Конвенцията, заповедта
засягаща жалбоподателите може да се счита за "необходима в едно
демократично общество", със законна цел, ако тя отговаря на "належаща
обществена нужда" и по-специално, ако тя е пропорционална на преследваната
законна цел. Съдът намира, че тази намеса обаче в случая е непропорционална и
липсват мотиви в обжалваната заповед, които да обуславят извода, че издаването
на обжалваната заповед отговаря на належаща обществена нужда. Следователно
издаването на обжалваната заповед не е съобразена с чл.8, ал.1 от Конвенцията,
която е материалноправна разпоредба, ползваща се по силата на чл.5 от Конституцията на Република България с приоритет над националните норми, които й
противоречат.
От
доказателствата по делото за семейното, имущественото и здравословното
състояние на жалбоподателя и членовете на семейството му, следва категоричния
извод, че оспорената заповед за изземване е издадена в противоречие с принципа
на съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, тъй като с нея явно се засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която се издава и че причинява на жалбоподателя вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел.
С оглед на
изложеното, съдът намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административно
производствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което
следва да бъде отменена.
Относно
разноските:
При този изход
на спора на основание чл. 143 АПК и с оглед своевременното направено искане за
присъждане на разноски от процесуалния
представител на оспорващия, следва на оспорващия да бъдат присъдени направените
разноски по делото в общ размер на 310 лв., представляващи заплатена държавна
такса в размер на 10 лв. и 300 лв. адвокатско възнаграждение съгласно Договор
за правна защита и съдействие от 13.09.2022г.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – П.
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на Н.Б.И., ЕГН **********, Заповед № 946/13.06.2022г.
на Кмета на община П., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОБЩИНА П.
с адрес: гр. П., пл.“Св.Иван Рилски“ 1 А да заплати на Н.Б.И., ЕГН **********,***
сумата от 310 /триста и десет/ лева
разноски по делото.
Решението може
да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му
пред Върховен административен съд на Република България.
Съдия: /п/