Решение по дело №1311/2020 на Апелативен съд - София

Производството е образувано по реда и при условията на чл.20 ал.2 вр.ал.1 ЗЕЕЗА:
-по частна жалба на а. Б. от БлАК,с посочен съдебен адрес,защитник на исканото за
предаване лице А. Л. М. ,с установена по делото самоличност и
-по частна жалба на адв.Ж.Ж. от САК,с посочен съдебен адрес,защитник на исканото за
предаване лице А. Л. М. .
С решение №260122/02.11.2020 година състав на Софийски градски съд е допуснал
екстрадиция на българския гражданин А. Л. М. ,роден на ******** година в
гр.Плевен,българин,български гражданин,със средно образование,женен, неосъждан,живущ
в гр.***,бул. „***“ № **,ет.*,ап.**,ЕГН ********** и предаването му на съдебните власти в
Съединени Американски Щати на основа официална тяхна молба и Заповед за задържане с
№ 18 CR 10240-02 от Районен федерален съд на окръг Масачузетс от дата 31.07.2018 година
за провеждане на наказателно преследване срещу него по наказателно дело №18CR10240 на
Районен федерален съд,окръг Масачузетс за престъпления:
-заговор за извършване на измама с устройство за достъп, престъпление по Раздел
18,Кодекс на САЩ,чл.1029(b)(2),
-притежаване на оборудване за производство на устройство,престъпление по Раздел 18,
Кодекс на САЩ, чл.1029 (a)(4) и пар.2,
-производство/използване на фалшиви устройства за достъп, престъпление по Раздел 18,
Кодекс на САЩ, чл. 1029 (a)(1) и чл. 1029 (b)(1) и пар.2,
-квалифицирана кражба на самоличност,престъпление по Раздел 18,Кодекс на САЩ,чл.
1028А (а) (1),извършени в период от неизвестна дата,но не по-късно от 07.07.2013 година и
продължавайки до/или до около 29.09.2013 година.С решението си съдът е взел на
основание чл.17 ал.7,изр.2 ЗЕЕЗА мярка за неотклонение „задържане под стража"спрямо А.
Л. М. ,с установена самоличност,до фактическото му предаване на властите на САЩ.
В срока по чл.20 ал.1 ЗЕЕЗА решението е обжалвано от а. Б. и адв.Ж. Ж.,с посочени
съдебни адреси,защитници на исканото за предаване лице А. Л. М. .
В подадената частна жалба адв.Б. сочи,че атакуваното съдебно решение е
незаконосъобразно,неправилно и необосновано.Възраженията са развити в няколко насоки:
Твърди,че срещу исканото за предаване лица са повдигнати обвинения за извършени
престъпления в период 13.07.2013 година до 29.09.2013 година,а М. е напуснал територията
на САЩ на 06.09.2013 година.Едновременно с това се сочи,че първият съд не се е съобразил
с обстоятелството,че обвинителният акт срещу М. е внесен на 31.07.2018 година,а
законодателството на САЩ поставя изисквания във връзка с давност,съобразявана с периода
на извършване на престъпления и внасяне на обвинения за тях.
Възразява се,че не е очертана ясно по време твърдяната престъпна деятелност на
исканото за предаване лице М.,доколкото се твърдят няколко /7-седем/ отделни престъпни
деяния,без яснота кога са извършени и какви са доказателствата за престъпната деятелност
на исканото за предаване лице М.,с оглед преценка на изтекла давност.
Твърди,че в съдебния акт решаващия съд не се е съобразил с разпоредбите на чл.5 и
чл.25 от КРБ,протокол №4 към ЕКЗПЧОС,както и с принципа на съразмерност,коментиран в
решения на КС на РБ.
1

На тази основа е сторено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване
на нов,с който се откаже екстрадиране на българския гражданин М..
В подадената частна жалба адв.Ж. е развил оплаквания в две насоки,оспорвайки от една
страна законосъобразността на съдебния акт по същество,а от втора страна-на взетата мярка
за неотклонение спрямо исканото за предаване лице.
Твърди,че е налице една от предпоставките за отказ от предаване-обстоятелството,че М.
е български гражданин,която макар и да не е абсолютна,то тя следва да се обсъди на
основата на чл.3 ал.30 т.3 от Договор за екстрадиция между РБ и САЩ/обн.Дв.бр.51 от
07.07. 2009 година/,вр.чл.21,ал.2 ЗЕЕЗА,предвиждаща възможност за отказ от предаване на
исканото лице и образуване на наказателно производство в замолената държава РБ.
Претендира спазване принципа на съразмерност в конкретното производство,доколкото
се твърди липса на доказателства за престъпна деятелност на българския гражданин М., на
основата на чл.3 от Протокол №4 към ЕКЗПЧОС.Излага съображения.
Твърди се,че молбата за екстрадиция не отговаря на чл.9 ал.3,т.2 от ЗЕЕЗА,доколкото не
съдържа описание на престъпленията по време,място,обстановка и правна квалификация ,за
които се иска предаване на българския гражданин М.,а обвинителния акт съдържа
единствено твърдения за престъпна деятелност.
Намира да е налице пречка за предаване на М. на съдебните власти в САЩ,с оглед
разпоредбата на чл.7 т.6 ЗЕЕЗА,доколкото наказателното преследване е погасено по
давност. В тази насока акцентира на посоченото в п.21,стр.9 от искането,както и на
чл.3282/а/,Раздел 18 от Федерален кодекс на САЩ.В подкрепа на искането си сочи,че самата
молеща държава е посочила време на извършване на деяния в период,в който М. не е бил на
територията на тази държава.
На тази основа е сторено искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на
ново,с което се откаже предаването на българския гражданин М. на съдебните власти на
САЩ за провеждане на наказателно преследване срещу него.
В частната жалба защитникът е атакувал законосъобразността на взетата и изпълнявана
спрямо М. мярка за неотклонение,като сочи,че липсва опасност М. да извърши престъпление
или да се укрие,а и спрямо М. е взета мярка за процесуална принуда-забрана да напуска
пределите на РБ.Сочи,че макар М. да е официално регистриран на територията на
Обединеното Кралство,то са налице достатъчно доказателства за негова трайна
териториална,семейна и социална обвързаност с Република България.Излага
съображения,свързани с епидемичната обстановка в Р.България и местата за задържане на
лица.
Във връзка с изложеното е направено искане за отмяна на задържането на исканото за
предаване лице М. и постановяване на по-лека мярка за неотклонение спрямо него.
Пред въззивния съд адв.Б. поддържа оплакванията така,както са сторени във въззивната
жалба,като акцентира,че макар молещата държава да е представила всички необходими и
изискуеми за решаване на наказателно-правния спор документи,притежаващи и
изискуемите реквизити по смисъла на Закона,то защитата е „притеснена“ от липсата на ясно
дефинирани обвинения,касателно условия на време,място и обстановка на твърдяната
престъпна деятелност на исканото за предаване лице М. в нарушение нормата на чл.9 ал.3
т.2 ЗЕЕЗА.Твърди липса на точно очертан времеви период на извършване на престъпната
деятелност на М. на територията на САЩ за всяко от деянията във връзка с преценка за
2

изтекла погасителна давност/във връзка с периода от извършване на деянията до внасяне на
обвинителен акт спрямо М./.Намира,че първият съд не се е произнесъл по направено искане
от страна на защитата за коментиране принципа за сътрудничество между молещата и
замолената държави.
Поддържа искането си за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов,с
който се откаже предаване на съдебните власти в САЩ на българския гражданин М. за
провеждане на наказателно преследване спрямо него.
Защитникът на исканото за предаване лице,адв.Ж., е поддържал подадената частна
жалба по основанията и мотивите,подробно изложени в нея.
Исканото за предаване лице поддържа становището на защитниците си.
Представителят на САП оспорва основателността на подадените частни жалби,като
сочи,че атакувания съдебен акт е законосъобразен и следва да се потвърди изцяло.
В последната си дума исканото за предаване лице М. е заявил искане за отмяна на
съдебния акт,включително на взетата по отношение на него мярка за неотклонение
”задържане под стража”.
Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства в съвкупността им,като
анализира сторените доводи от страните и провери атакувания съдебен акт,намери жалбите
за процесуално допустими,но неоснователни по същество.
Фактите,установени от първия съд са споделени изцяло от въззивния съд.
Споделят се и сторените,въз основа на техния анализ,правни изводи от първия съд.
Съображенията са следните:
Производството пред първия съд е проведено по реда на чл.17 от Закона за
екстрадицията и европейската заповед за арест/ЗЕЕЗА/ въз основа постъпила нота
№266/15.09.2020 година на посолство на Съединените американски щати в Република
България,касаеща молба за екстрадиция на българския гражданин А. Л. М. по повод
образувано срещу него наказателно дело №18CR 10240 на Районен федерален съд,окръг
Масачузетс за провеждане на наказателно преследване срещу исканото за предаване
лице.Първият съд е приел искането за основателно,обсъждайки и приемайки да са налице
изискуемите от Закона предпоставки,като е намерил да са изпълнени клаузите по подписан в
тази насока Договор между правителство на Република България и правителство на
Съединените американски щати.
В мотивите си към атакувания съдебен акт първият съд е очертал установените по
делото фактически положения,във връзка с процесуалното развитие на направеното искане
за екстрадиция на българския гражданин М. от съдебните власти на САЩ.
За да постанови атакувания съдебен акт първият съд е приел,че молбата за екстрадиция
на българския гражданин М. е издадена от компетентен орган на съдебните власти на
Съединените американски щати,постъпила е по надлежен ред и е окомплектована с
„…..необходими приложения по чл.9 ал.3 от ЗЕЕЗА,респективно по чл.8 от Договора за
екстрадиция със САЩ“.Приел е,че в съответствие с чл.9 ал.4 ЗЕЕЗА необходимите
документи за правилното решаване на наказателно-правния спор,включително цитираната
по-горе молба,са представени на решаващия съд в превод на български език.Анализирана е
3

представената по делото клетвена декларация на С. Б. и представените приложения А-
Г,представляващи по съществото си заверени преписи на обвинителния акт срещу М., копие
на издадена заповед за арест,копие на раздел 18 от Федерален кодекс на САЩ,касателно
разпоредбите за повдигнатите обвинения против М.,клетвена декларация на специален агент
Дж.Х. от службите на САЩ.В мотивите си съдът е приел,че е представена достатъчна по
обем информация,правеща основателна молбата за екстрадиция на исканото за предаване
лице,като тази информация е достатъчна конкретна,за да се обективират фактически и
правни изводи,касателно повдигнатите обвинения срещу А. М..Решаващият съд е приел
наличие на достатъчно данни за условията на време,място и обстановка на извършване на
твърдяната престъпна деятелност на М. на територията на САЩ,а внесения за разглеждане
на 31.07.2018 година обвинителен акт против М. е достатъчно ясен относно престъпната
деятелност,условията на реализирането и така,като се твърди и правната квалификация на
тази деятелност.
Видно от съдържащите се по делото и оценявани от първия съд писмени доказателства
срещу А. М. са повдигнати обвинения за извършени престъпления:
-заговор за извършване на измама с устройство за достъп,съставляващо престъпление по
Раздел 18 от Федерален кодекс на САЩ,чл. 1029 (b)(2),
-притежаване на оборудване за производство на устройство,съставляващо престъпление
по Раздел 18 от ФК на САЩ по чл.1029 (a)(4) и пар.2,
-производство/използване на фалшиви устройства за достъп,съставляващо престъпление
по Раздел 18 от ФК на САЩ по чл.1029 (a)(1) и чл.1029 (b)(1) и пар.2,
-квалифицирана кражба на самоличност,съставляващо престъпление по Раздел 18 от
Кодекс на САЩ по смисъла на чл.1028А(а)(1).
В мотивите си първият съд е намерил,че обвинителния акт подробно/п.1,п.п.2-5,п.6 и
п.10/сочи конкретика,относно времето и мястото на реализиране на престъпната деятелност
на М.,в съучастие с друго лице,като е очертана „…от неизвестна дата,но не по-късно от
07.07.2013 година и продължавайки до или до около 29.09.2013 година“.подчертано е,че
именно на основата на образуваното наказателното дело срещу А. М. № 18 CR 10240 на
Район федерален съд,окръг Масачузетс,е издадената заповед за арест и е сторено искане за
екстрадицията му/вж. мотиви към постановения съдебен акт,стр.2,посл.абзац и стр.3,първи
и втори абзац/.
Пред първият съд са сторени възражения от защитата на исканото за предаване лице,на
които съда е дал ясен,изчерпателен и убедителен отговор.
Доколкото,обаче такива възражения са сторени и пред настоящият съдебен състав,то на
тях въззивния съд дължи отговор.
Неоснователно е стореното оплакване и от двамата защитници на М. затова,че молбата
за екстрадиция не отговаря на изискванията на ЗЕЕЗА,касателно конкретика на престъпната
деятелност на М. по време,място и обстановка,която липса затруднява възможността да бъде
защитено пред съда това лице,на основата на претендирани нарушения на изискванията на
чл.9 ал.3,т.2 ЗЕЕЗА.
Първият съд/спор между страните по същество в тази насока не съществува и
вж.декларация на Хатер,приложение „Г“ и декларация на С.Бауер/,че безспорно е
установена самоличността на исканото за предаване лица.
4

На второ място решаващият съд е намерил,че в представените по делото документи са
„…..налице непротиворечиви данни относно обстоятелствата,при които са извършени
деянията, за които поисканото лице М. е предаден на съд“.В подкрепа на този извод и с
оглед сторено възражение на защитниците на М.,решаващият съд е посочил,че в
представения по делото обвинителния акт от 31.07.2018 година е налице описание на
условията на време,място, обстановка и начин на реализираната от М. престъпна деятелност
на територията на САЩ/вж.описанието,дадено в обвинителен акт на л.5 до л.9,както и
описаното в приложение А по отделните обвинения/.Начинът,по който е описана
конкретната престъпна дейност на М. и начина,по който е описан периода на престъпната му
деятелност с посочен начален срок /от 07.07.2013 година/ и краен срок /не по-късно от
29.09.2013 година/ не създават пречки защитата и исканото за предаване лице да разберат за
какво наказателно разследване се иска предаването му.В представените писмени документи
се сочи правната характеристика на наказуемите деяния/вж.приложение В/,като описаните
факти позволяват формиране на съответни фактически,а оттам-и правни изводи.Макар и
лаконично,ясно са изложени фактите в обвинителния акт,дали основание за започване на
наказателно разследване срещу М. и негов съучастник.Първият съд коректно се е позовал на
представени клетвени декларации по делото.На основата на точна правна оценка е приел
обосновано,че деянията,за които М. е привлечен към наказателна отговорност съставляват
престъпления и по българското наказателно законодателство /по чл.249 НК на
Р.България/,като е подчертана липсата на изискуемост за „…пълна идентичност в съставите
на престъплението по законодателството на двете държави,а съгласно чл.5 ал.3 ЗЕЕЗА е
достатъчно съвпадението на основните признаци на различните състави, какъвто е случаят,
предмет на производството по ЗЕЕЗА“.Няма спор,че за престъпленията,за които на М. е
повдигнато обвинение на 31.07.2018 година,се предвижда наказание „лишаване от свобода“
повече от 1/една/ година /вж.приложение В/,като този извод следва от посоченото в
обвинението-провеждане на наказателно преследване за престъпления по:
-Раздел 18 от Кодекс на САЩ,чл. 1029 (b)(2),
-Раздел 18 от Кодекс на САЩ, чл. 1029 (a)(4) и пар.2,
-Раздел 18 от Кодекс на САЩ,чл.1029 (a)(1) и чл.1029 (b)(1) и пар.2,
-Раздел 18 от Кодекс на САЩ,чл.1028А(а)(1),предвиждащи максимални наказания до 15
години „лишаване от свобода“.Всичко това е дало основание първият съд правилно да
обобщи,че са налице условията на чл.5 ал.1 ЗЕЕЗА.
Неоснователно е стореното обобщаващо оплакване от двамата защитници на исканото
за предаване лице за незаконосъобразност на постановения и атакуван пред настоящия съд
съдебен акт,доколкото решаващия съд не е съобразил,че срещу исканото за предаване лица
са повдигнати обвинения за извършени престъпления в период около началото на м.юли
2013 година до 29.09.2013 година,а М. е напуснал територията на САЩ на 06.09.2013
година.В тази връзка се сочи,че първият съд не е оценил правилно обстоятелства,установени
по делото и свързани с изтекла давност на наказателно преследване,доколкото
обвинителният акт срещу М. е внесен на 31.07.2018 година,а законодателството на САЩ
поставя изисквания във връзка с давност,съобразявана с периода на извършване на
престъпления и внасяне на обвинения за тях и този срок е 5-годишен.
Възраженията на защитата,свързани с обстоятелството,че след 06.09.2013 година М. не
се е намирал на територията на Съединените американски щати,са възражения по същество
на наказателно-правния спор.В развиващото се производство пред българските съдилища
липсва възможност за преценка на доказателствата,подкрепящи или оборващи
5

обвинителната теза,а,както е посочил и първия съд,се „….осъществява преценка дали са
налице формалните предпоставки за предаване на лицето“.
Неоснователно е и възражението на защитата,касателно твърдени в обвинителния акт
7/седем/ отделни престъпни деяния при липса на яснота кога са извършени и какви са
доказателствата за престъпната деятелност на исканото за предаване лице М.,с оглед
преценка на изтекла давност,като се акцентира на посоченото в п.21,стр.9 от искането и на
чл.3282 /а/,Раздел 18 от ФК на САЩ.
В мотивите си първият съд е дал подробен отговор на сторените възражения и
настоящият съдебен състав намира отговорите за обосновани и съобразени с представените
на съда писмени документи.Както от цитираната клетвена декларация,така и от описаното в
обвинителния акт и приложение „А“ е видно,че обвиненията по п.1 и п.6 са за отделни
деяния /по-скоро при условията на продължавано престъпление/,извършени не по-късно от
07.07.2013 година до и около 29.09.2013 година,обвиненията по п.п.2-5 са за деяния от
август 2013 година,а по п.10- от септември 2013 година.Именно поради това настоящият съд
се съгласява с извода на първия съд,че „….петгодишната погасителна давност съгласно
законодателството на молещата държава към 31.07.2013 година за описаните в него
деяние,не е изтекла“.В тази насока на внимателна оценка следва да се постави разписаното
на л.9-ти,т.21 от обвинителния акт.
С оглед сторено от защитата възражение,първият съд правилно е посочил,че не са
налице основания по чл.8 ЗЕЕЗА,доколкото “….престъпленията,за които се иска
предаването на български гражданин са извършени на територията на молещата
държава,където е проведено разследването и където се намира събраният доказателствен
материал“.Правилно е посочено в мотивите на проверявания съд,че нормата на чл.4 ал.1 НК
се прилага и за български граждани ,извършили престъпления в чужбина,но фактите по
делото не сочат образувано и незавършено такова наказателно производство на територията
на Р.България.По повод това сторено възражение на защитниците следва да се посочи,че не
са налице условията и основанията на чл.18 ЗЕЕЗА за отлагане на екстрадицията на
М.,доколкото спрямо него в Република България няма образувано и незавършило
наказателно производство.Не са налице доказателства спрямо М. да има влязъл в сила
съдебен акт,подлежащ на изпълнение,за престъпление различно от описаното в
представения по делото обвинителен акт на съдебните власти на САЩ.
Следва да се приеме за неоснователно възражението на защитата,че е налице
предпоставка за отказ от предаване,доколкото А. М. е български гражданин и съгласно чл.3
ал.30 т.3 от Договор за екстрадиция между РБ и САЩ/обн.Дв.бр.51 от 07.07.2009 година/
вр.чл.21 ал.2 ЗЕЕЗА е предвидена възможност за отказ от предаване на исканото лице и
образуване на наказателно производство в Република България,а с предаването му ще се
нарушат разпоредбите на чл.5 и чл.25 от КРБ,протокол №4 към ЕКЗПЧОС и принципа на
съразмерност ,обсъждан в решения на КС на РБ.Обсъждайки тези възражения първият съд
обосновано е посочил,че по силата на чл.3 от Договор за екстрадиция на РБ с молещата
държава „…..гражданството на лицето не е основание за отказ то да бъде екстрадирано,ако е
привлечено към наказателна отговорност за извършване на престъпления,които са
изчерпателно изброени в чл.3 от Договора.Сред тях е подправка на платежни
инструменти,каквито са деянията,описани в обвинителния акт срещу лицето М..По тази
причина съдът намира,че българското гражданство…не може да обуслови отказа то да бъде
екстрадирано“.Категорично първият съд е посочил,че„….неоснователно защитата реферира
към чл.3 от Протокол №4 от ЕКЗПЧ, доколкото според обяснителният доклад към същия
протокол екстрадицията на собствени граждани е извън обхвата на посочената
разпоредба.Според практиката на съда по правата на човека екстрадирането на собствен
6

гражданин в изпълнение на националното законодателство и на сключени международни
договори само по себе си не е в противоречие на ЕКЗПЧ,но може да бъде разглеждано като
нарушение на чл.3 от Конвенцията.В случая,обаче не са налице данни за съществуващ
реален риск за поисканото лице М. от изтезания или нечовешко,или унизително отношение
в молещата държава“.С този извод на първия съд настоящият съдебен състав се съгласява
изцяло.От една страна за престъпленията,за които се провежда наказателно преследване
срещу М. от съдебните власти на САЩ,не се предвижда смъртно наказание,а от друга-
правата му са защитени с оглед принципа на особеността,доколкото той може да бъде
наказателно преследван само за деяния,за които е предаден на съответните съдебни власти.
Не са налице предпоставки за отказ от екстрадиция по смисъла на чл.7 и чл.8 от
ЗЕЕЗА,доколкото деянията,вменени на исканото за предаване лице М. не са за извършено
военно или политическо престъпление,не е налице искане за предаването му за провеждане
на наказателно преследване на основата на расова,полова или религиозна принадлежност.
Правилно в мотивите си първият съд е приел липса на основанията по чл.7,т.4 и т.6 от
ЗЕЕЗА.
Неоснователно е стореното оплакване за незаконосъобразност на атакувания съдебен
акт,от страна на защитника адв.Ж.,във връзка с произнасянето по мярката за
неотклонение,която следва да се изпълнява по отношение на исканото за предаване
лице.След като е приел,че следва да пристъпи към предаване на българския гражданин А.
М. на съдебните власти на САЩ за провеждане на наказателно преследване,правилно на
основание чл.17 ал.7 ,изр.2-ро ЗЕЕЗА,съдът е постановил,че взема мярка за неотклонение
„задържане под стража“ на М. до фактическото му предаване на Съединените Американски
Щати.Изискването на Закона в такива случаи е категорично и поставя съдът в условията на
обвързана компетентност за произнасянето си.
В обобщение въззивния съд намира,че състава на съда обосновано е приел,че искането
за екстрадиция съдържа необходимите реквизити и информация,че са налице положителните
предпоставки да уважи искането на молещата Държава и не са налице факултативните и
задължителните предпоставки за отказ,поради което законосъобразно се е произнесъл с
атакуваното решение.При извършената служебна проверка,извън оплакванията изложени в
подадените жалби,настоящият съдебен състав не намери основания за отмяна или изменяне
на атакувания съдебен акт.Не са допуснати процесуални нарушения по смисъла на Закона и
ТР№2/2002 година на ОСНК.
Водим от горното,съдът постанови решението и мотивите си.

7

Номер на акта:	299
Дата:	2 декември 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия:	Камен Иванов

Дело:	20201000601311
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	26 ноември 2020 г.

Решение по дело №1311/2020 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите