Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, ...10.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-14 състав в закрито заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГАЛЯ ВЪЛКОВА
Като разгледа докладваното ч.гр.д. № 12516 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 435, ал. 2 вр. чл. 436 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕТ „Д. – Д.С.“ срещу действия на частен
съдебен изпълнител М.Б., изразяващи се в образуване на изпълнително дело
№20198380403372 срещу жалбоподателката и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на Д.Ю.С. и всички вземания на ЕТ„Д. – Д.С.“. Поддържа се, че
сумите, дължими по изпълнителното дело са погасени през 2012г. – преди
издаването на изпълнителния лист срещу жалбоподателката и образуването на
процесното изпълнително дело. Това обстоятелство се установява от удостоверение
за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК от 11,06,2018 г., издадено на
жалбоподателката. Излагат се съображения, че дейността на жалбоподателката е
прекратена, считано от 01,09,2012 г. За плащане на задълженията по
изпълнителното дело било видно и от представените към жалбата касови ордери.
Поддържа се, че между жалбоподателката и взискателя Столична община е подписан
двустранен приемно-предавателен протокол, от който също се установява да липсват
задължения към общината. Сочи на жалбоподателката да е издадено удостоверение за наличието на
жилищно-спестовен влог, което би било невъзможно при наличието на задължения
към общината. Предвид изложеното твърде
да не е налице основание за образуване на
изпълнителното дело. С оглед липсата на основание за иницииране на
производството не се дължат разноски за взискателя. При условията на
евентуалност поддържа да е налице
прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Твърди да не се установява заплащането на адвокатско
възнаграждение от взискателя по изпълнителното дело, в размер на 450,00лв., не
е представен списък по чл.80 от ГПК, както и
адв.възнаграждение не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно изложеното моли да бъдат отменени действията по образуване на
изпълнителното дело, да бъдат намалени
разноски за адв. възнаграждение. Претендира разноски в настоящото производство.
Взискателят- Столична община в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК излага съображения
за неоснователност на жалбата. Представеното
Удостоверение за липса на задължения не съставлява доказателство за погасяване
на дълга, тъй като задълженията към Столична община не са информация обменяна
от НАП. Поддържа, че представените доказателства по изпълнителното дело се
отнасят за задължения за периоди различни от тези, за които е издаден
процесният изпълнителен лист, представеното удостоверение за наличието на
жилищно-спестовен влог не доказва липсата на задължения към Столична община.
Поддържа, че приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение
съответства на фактическата и правна сложност на делото, като плащането на
същото е удостоверено с договора за правна помощ.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ М.Б. излага становище за неоснователност
на жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, в частта, с която се претендира отмяна на образуването на
изпълнително дело е недопустима, доколкото не попада в предметния обхват на
подлежащите на обжалване от длъжника действия
по арг. от чл.435, ал.2 от ГПК. В жалбата е изложено, че поради
погасяване на задълженията на жалбоподателката изпълнителното производство необосновано
е образувано. Изложените мотиви следва да бъдат отнесени към преценка налице ли
е основание за прекратяване на
изпълнителното производство, както е
и заявено с молба на длъжника
вх.№50188/09,09,2019год. Произнасяне на
ЧСИ по искането за прекратяване
не е налице. Видно от Разпореждане от 11,09,2019год. е налице произнасяне по възражението за
прекомерност на адв. хонорар на осн.чл.78, ал.5 от ГПК, но не и по искането за
прекратяване на делото, в който случай
евентуален отказ би подлежал на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т.6,
пр.2 от ГПК. Същевременно не са наведени доводи за насочване на изпълнението
срещу несеквестируемо имущество на длъжника.
В допълнение следва да се посочи, че изложените твърдения касаят съществуване
на вземането по материалното
правоотношение и законосъобразност на принудителните изпълнение, които не подлежат
на разглеждане в производството по чл. 435 и сл. от ГПК. Действително, в закона
е уредена хипотеза за прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК при заплащане на задълженията по изпълнителния лист, но тази хипотеза касае
случаите на постановено изпълнително основание и извършено плащане след влизането
му в сила. В конкретният случай твърдението за погасяване на вземането на
взискателя е за период преди постановяването на заповедта за изпълнение по чл.
417 от ГПК и имащо характер на правопогасяващо възражение подлежи на
разглеждане в евентуално производство по чл. 422 от ГПК.
По допустимостта на жалбата срещу постановление на ЧСИ от 11,09,2019год.:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от активно процесуално легитимирана страна в производството срещу
подлежащ на обжалване акт на осн.чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и в законоустановения
срок по реда на чл.436 от ГПК, поради
което е процесуално допустима.
По основателност.
Видно от преписката по делото, изп.дело № 20198380403372 по описа на ЧСИ М.Б. е
образувано по молба на взискателя Столична община от 26,07,2019г. на основание
изпълнителен лист от 30,06,2019г., издаден по гр. д. № 32740/2019 г. по описа
на СГС срещу длъжник -ЕТ„Д.-Д.С.“, представляван от Д.Ю.С. за осъждане за сума в размер на 501,36лв., представляваща
неплатен наем на общинско помещение – помещение в сградата на ***-то СОУ „Иван
Богоров“, с площ 9,80 кв.м., за периода от 01,12,2011г. до 19,08,2012г. по
Договор за отдаване под наем на части от недвижим имот – публична общинска
собственост № РД-7000-230 от 17,08,2009г., ведно със законна лихва от
07,06,2019 г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху главницата в
размер на 305,67лв., за периода от 11,12,2011г. до 17,06,2019г., сумата от
546,43лв., представляваща обезщетение за ползване на общинско помещение –
помещение в сградата на ***-то СОУ „Иван Богоров“, с площ 9,80 кв.м., за
периода от 20,08,2012г. до 31,05,2013г., ведно със законна лихва от
07,06,2019г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху главницата в
размер на 298,30 лв. за периода от 20,08,2012г. до 17,06,2019г., както и сумата
от 95,11лв., а именно: 45,11лв.-държавна такса и 50,00лв.- възнаграждение за
юрисконсулт. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен
договор за правна защита и съдействие, от който е видно да
е договорено и заплатено адв. възнаграждение в размер на 450,00лв. с
ДДС.
Приложена е покана за доброволно изпълнение връчена на жалбоподателя на
26,08,2019год. С молба от 09,09,2019год. длъжникът ЕТ Д. Д.С.
е заявил искане за прекратяване на
изпълнителното производство и намаляване на адв. възнаграждение. С
постановление от 11,09,2019год. ЧСИ е оставил без уважение възражението по
чл.78, ал.5 от ГПК. Не е налице произнасяне по искането за прекратяван на
делото.
Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че не се установява извършен
разход за взискателя за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнителното дело. В представения по делото договор за
правна защита и съдействие е посочено, че е заплатено уговореното
възнаграждение в размер на 450,00лв. с ДДС. Тази част на договора има характер на разписка за извършеното плащане. В последния
смисъл са и указанията по т.1 на ТР 6/2012г. на ОСТГК на ВКС.
Що се касае до възражението за прекомерност на приетия от съдебния
изпълнител размер на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съдът
намира следното. На осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се
възлагат разноски извършени от взискателя, включително за адвокатски хонорар.
Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т.1-4 от същата норма.
В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело
се дължи – 200,00лв.; за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2; Съобразявайки стойността
на паричното вземане общо в размер на 1746,87 лв., минималният размер на
адвокатския хонорар по чл.10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ възлиза на
376,14лв. Адвокатското дружество, осъществило адвокатската услуга е
регистрирано по ЗДДС, видно от публичния регистър на НАП и върху тази сума на
основание § 2 от Наредбата следва да се начисли и 20% ДДС в размер на 75,22лв.
или адв.възнаграждение е общо 451.36лв. Ето
защо размерът на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е по-нисък
от нормативно установения минимум и не е налице основание за намаляването му на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предвид изложените мотиви не се дължат разноски по делото.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 108229/02,09,2019 год. по описа на СГС, депозирана от ЕТ „Д.
– Д.С.“ по изпълнително дело № 20198380403372 по описа на ЧСИ М.Б., район на
действие СГС, рег. № 838 на КЧСИ, в частта с която се претендира отмяна на действия
по образуване на изпълнителното дело
като процесуално недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 108229/02,09,2019 год. по описа на СГС, депозирана от ЕТ „Д.–
Д.С.“ по изпълнително дело № 20198380403372 по описа на ЧСИ М.Б., район на
действие СГС, рег. № 838 на КЧСИ, в частта за отмяна на отказа на съдебния
изпълнител за намаляване на разноските по изпълнителното дело на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК, обективирано в Разпореждане от 11,09,2019 г. като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, в частта с която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване през
САС в едноседмичен срок от връчване му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.