РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. гр. Хасково, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102231 по описа за 2021 година
Предявени са от ДР. Н. Н. с ЕГН:********** и Л. ВЛ. П. с ЕГН:**********,
двамата от **********, със съдебен адрес **********, адв.Г. П., против Община
Хасково, пл. „Общински“ №1, представлявана от кмета Станислав Дечев, ЕИК
*********, субективно и обективно съединени искове с правни основания чл.49 вр.
чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 04.09.2021г. сутринта около 5,30ч. ищецът ДР.
Н. Н. се движел по **********, управлявайки л.а. „**********“ с рег.№**********,
собственост на майка му Л. ВЛ. П.. Посоката на движение била север – юг, а скоростта
на движението не повече от 10км/час. Тази скорост била предопределена от
изключително лошото състояние на улицата, която била с асфалтово покритие, но
толкова изкъртена и с дупки по цялото платно. Времето било на зазоряване ,
автомобила бил с включени светлини, но по улицата нямало улично осветление.
Когато приближил бл.3, вх.В, автомобилът внезапно пропаднал в пропаст,
намираща се на самото платно за движение. Въпреки че се движел с изключително
ниска скорост, поради лошото състояние на пътя и паркираните от двете страни леки
автомобили, препятствието било внезапно и непредвидимо. По-късно водача
установил, че пропастта е с дълбочина около 4м., а на дъното й тече вода. При
падането лекия автомобил се обърнал по таван, а водачът излязъл през предното ляво
стъкло, тъй като вратата му не се отваряла и се оказал в пропастта, от която трудно
можело да се излезе. Ищецът успял да измъкне през предното ляво стъкло и
спътницата си, която пътувала на предната дясна седалка.
След като пристигнали органите на полицията и пожарната установили, че колата
е деформирана изцяло, като същата не е в движение и ще бъде бракувана, поради
изключително големите увреждания.
Няколко дни след инцидента ищецът изпитвал физически болки в предната стена
1
на гръдния кош, като след преглед му бил разрешен 3-дневен отпуск по болест.
Изпитвал болки освен в гръдния кош и в коленете, като имал и силно главоболие. След
инцидента ищецът изгубил спокойствието си, непрестанно в съзнанието му изниквал
инцидента в неговите подробности. Това довело до загуба на сън, апетит, желание да
контактува с други хора, дори и с най-близките си. Наложило се ищеца да посещава
психолог, който да го консултира как да се справи със стреса и останалите негативни
преживявания. Ищецът твърди, че не можел да се справи с негативните чувства и
емоции, животът му се променил коренно в отрицателен смисъл.
Ищцата Л. ВЛ. П. като собственик на увредения автомобил претендира заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8000лв., представляващи стойността
на автомобила.
Предвид гореизложеното налице били основания за ангажиране отговорността на
ответната община, тъй като било безспорно, че улицата е общинска собственост.
Процесната пропаст не била обезопасена, не била сигнализирана, в което се състояло
виновното поведение на ответника. Няколко дни след инцидента там били поставени
бетонови конуси, които да ограничават ямата. Това поведение на ответната страна
било признание за невзетите предварително охранителни мерки по безопасността на
движение в гр.Хасково. Улицата била собственост на Община Хасково, която съгласно
нормите на ЗОС следвало да управлява в интерес на населението на общината, като
собственикът й полага грижи на добър стопанин. Следвало ответната община да
поддържа улицата в такова състояние, че същата да е с надлежна маркировка и
сигнализация, за да се осигурят условия за безопасно движение по същата. В случая
това не било така, нито имало данни да е бил осъществен някакъв вид контрол в тази
насока.
Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдена Община
Хасково да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди под формата на болки, страдания, стрес, страх, притеснения, както и други
неудобства, които законът квалифицира като морални вреди, в размер на 12000лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.09.2021г., а на ищцата –
обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 8000лв., представляващи
стойността на увредения й автомобил „**********“ с рег.№**********, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 04.09.2021г. Претендират присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението, че
ищецът се е движил със съобразена с пътните условие скорост в населено място, без
улично осветление, и на светлини, а дори и да се движил със съобразена скорост, не
предприел мерки да спре при възникване на опасност в осветеното от светлините на
МПС улично платно. В отговора се твърди, че ищецът не сигнализирал веднага
органите на МВР за инцидента, за да се установят действителните причини за
настъпване на инцидента. Твърди се, че ищецът управлявал под въздействието на
алкохол или наркотични вещества или техни аналози. Оспорва се, че ищецът е получил
твърдените психологически и физически увреждания, както и че са се осъществили
всички останали факти и обстоятелства, изложени в исковата молба.
На участъка от улицата пред бл.3, който бил с три входа имало два работещи
улични стълба с осветление, които били разположени точно пред вх.В и вх.А, по тази
причина ********** в този участък била осветена. Улицата свършвала с пропаст, но
пред вх.А, а не пред вх.В, както се твърдяло и както било отразено в протокола за ПТП,
поради което ответникът го оспорва в частта за констатациите. Ищецът не уточнявал
на какви светлини се движил – къси или дълги. Дори само на осветяваната от фаровете
2
повърхност от уличното платно пред л.а. при тази скорост на движение ищецът бил
длъжен и могъл да види, че пред него улицата прекъсва и има пропаст, т.е. при
възникване на опасност да намали скоростта или в случай на необходимост да спре.
Защото не контролирал непрекъснато МПС, ищецът не съобщавал името на
спътницата си, а тя и обстановката с нея отклонили вниманието му и му попречили да
възприеме опасността. Ищецът твърдял, че инцидентът станал около 5,30ч., но
органите на МВР били извикани 2 часа след това – в 7,20ч. В протокола за ПТП било
отразено, че ищецът не е тестван за употреба на наркотици или техни аналози. Бил
тестван за употреба на алкохол и не било констатирано такъв, но не било посочено
техническото средство, с което е тестван. Твърди, че представените болничен лист и
съдебномедицинско удостоверение били за някакви други увреждания, а не за тези от
04.09.2021г. Ищецът имал възможност в първия работен ден след ПТП да извърши
прегледите, но психологическият бил едва от 07.09.2021г., а физическият от 09.09. и
10.09.2021г. – близо седмица след инцидента. От консултацията на 07.09.2021г. нямало
никакви констатации за психологични проблеми. В този смисъл единствено виновен за
настъпване на инцидента бил ищецът.
Ответникът претендира присъждане на разноските в производството и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
Ищцата Л. ВЛ. П. е вписана като собственик на л.а.“Джип **********“ с рег.
№**********, цвят тъмно син металик, година на производство 2008г., в част втора от
свидетелството за регистрация на автомобила.
На 04.09.2021г. е съставен протокол за ПТП, в който е описано станалото
произшествие на същата дата в гр.Хасково на ********** до бл.№3, като е посочено,
че автомобила, управляван от ищеца Д.Н., пропада в пропаст, образувана в платното за
движение /необезопасена пропаст/, собственост на Община Хасково и реализира ПТП
с материални щети.
На ищеца ДР. Н. Н. е издаден болничен лист на 09.09.2021г., с който е
определен домашен режим на лечение за периода 09.09.2021г. – 11.09.2021г. На
07.09.2021г. на ищеца е издадена фактура от психолог за заплащане на стойността на
психологично консултиране в размер на 40лв.
В издаденото от съдебен лекар съдебномедицинско удостоверение на
10.09.2021г. е отразено, че ищецът ДР. Н. Н. се е явил на преглед на същата дата, при
който е констатирано следното : Контузия на гръдния кош, контузия на главата и
контузия на коленете, протичаща с чувство на болка. Съдебния лекар приема, че е
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Становището на съдебния лекар е, че описаните увреждания могат да се получат при
автомобилна травма в купето на автомобил, по начина, времето и при обстоятелствата,
описани в предварителните сведения, т.е. съобщените от прегледания и от
медицинската документация. Представена е цялата преписка, образувана от полицията
по повод възникналия инцидент и съставения протокол за ПТП.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът
назначи съдебна автотехническа експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. Вещото лице подробно описва механизма на
настъпване на процесното ПТП. От депозираното заключение се установява, че при
обявената скорост на придвижване 10км/ч в нощни условия по непознат тесен път
/6м./, зает двустранно с паркирали автомобили, последният от които на 2м. от
пропастта, опасната зона за спиране е 6,48м. Според вещото лице, в тази зона е
възможно да се приложи действие за избягване опасността. Експертът обяснява, че ако
3
водачът е имал възможност след подминаване на последния паркиран автомобил да
освети и забележи пропастта, от разстояние по-голямо или равно на 6,48м. е имал
възможност да спре пред нея. Поради сложните реални условия за предвижване на
автомобила през нощта, които не са позволявали водачът да забележи и да реагира на
препятствието до достигане крайния участък от несигнализирана улица без изход,
късите светлини не са осветили повърхността в края на улицата така, че той да
възприеме опасното препятствие от разстояние по-голямо от опасната зона за спиране.
Вещото лице сочи, че улицата има низходящ наклон, като в края й, след вход А, тя не
просто е затворена, а пропаднала и зад пропастта е била зашумена с храсти.
Според експерта, водачът е можел да види опасния участък едва след
подминаване на последните паркирани автомобили върху пътното платно, които били
на 5-6м. отдясно и на 2м. отляво до ръба на пропастта. Тези разстояния били по-къси
от опасната зона на спиране, дори при движение със скорост 10км/ч.
След оглед на автомобила на 04.03.2022г. вещото лице описва всички
констатирани повреди по степен и начин за възстановяване поотделно в таблица 1 при
съблюдаване методиката на Наредба №49 за задължителното застраховане. В таблица 2
изчислява общата стойност на разходите за възстановяване на автомобила до
състоянието, в което е бил преди ПТП от 04.09.2021г. Според експертизата, стойността
за възстановяване би била 10208,40лв., която е по-голяма от действителната стойност
на автомобила към датата на инцидента. Вещото лице определя щетата като тотална, а
изводът, до който достига е, че възстановяването не е икономически целесъобразно.
От показанията на свидетеля Н. М. М. се установява, че той е актосъставителят.
Спомня си, че около 7ч. сутринта дежурният ги изпратил за настъпило ПТП на
********** до блок №3. При пристигане на място имало „**********“ пропаднал в
необезопасена пропаст, образувала се от копаенето на пътното платно. Водачът бил на
място и заявил, че както си карал бавно изведнъж попаднал в дупка надолу. Св.М.
твърди, че автомобилът бил долу в пропастта. Свидетелят твърди, че познава улицата,
но за пръв път видял, че там има дупка и не знаел, че я има. Твърди, че поведението на
водача било нормално. Спазили всички процедури при съставяне на протокола за ПТП.
Водачът бил тестван за алкохол, като пробата била отрицателна. В случай на
положителна проба това щяло да бъде отразено в протокола за ПТП. Не бил тестван за
наркотици. С водача имало и едно момиче, която била отвън с него. Те били излезли от
автомобила и били отгоре на платното.
От показанията на свидетеля В. Н. Н. /брат на ищеца/ се установява, че брат му
се обадил между 5,30ч. и 6ч. сутринта на 04.09.2021г. и му казал, че трябва спешно да
тръгне за гр.Хасково, защото катастрофирал с джипа. Като отишъл на мястото, където
станал инцидента, свидетелят не видял шофираната от брат му кола. Видял брат си
седнал на тротоара с едно момиче и когато го питал къде е колата, той му показал
дупката. Свидетелят отишъл до дупката и видял, че колата е обърната по таван на 4-5м.
в пропаст, в която тече река. Св.Н. твърди, че брат му и момичето не можели да вземат
решение какво трябва да се направи и затова той решил да повика полиция. Свидетелят
повикал полиция и те дошли след известно време, установили каквото трябва. След
това двамата братя повикали за свои разноски кран да дойде да извади колата от
пропастта. Преди това към 12ч. свидетелят видял брат си да паркира същият този джип
пред тях, но не излезли от колата, а тръгнали пак и после разбрал, че тръгнали да
търсят телефона на момичето, тъй като го изгубила в този район. През цялото време
обикаляли и търсили телефона. Още в момента, когато видял брат си след инцидента,
той бил смачкан и не му се говорело. От тогава свидетелят не виждал много да е
променен. Твърди, че брат му станал по-страхлив, сякаш бил осакатен емоционално, не
4
искал да шофира. Можел да общува с клиентите на заведението им за хранене, макар
че една част от жизнеността му я нямало. Водили го да му леят куршум, за психиатър
не бил чувал да е ходил, но пък вече не си спомнял. Свидетелят твърди, че майка му
решила бързо да се прибере от Америка след като 20 години била там и не си била
идвала от 13 години, с което загубила възможността да се върне пак там. Доколкото
св.Н. знаел, спътницата тогава на брат му, сега била в Англия, където учела и работела.
Знаел, че известно време поддържали връзка с нея по телефона, но от месеци не бил
чувал нищо за нея. Твърди, че са търсили телефона там, защото мислели, че е
откраднат и го търсили по някакъв GPS. Те били някъде другаде и GPS-а ги водил там,
местонахождението на телефона се променило.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи относно основателността на предявения иск:
Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща кумулативното
наличие на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка
и вина. В конкретния случай се установява, че ищецът Д.Н. е пострадал при
възникнало на 04.09.2021г. ПТП в гр.Хасково. Механизма на самото произшествие е
описан както в съставения протокол от органите на полицията, така и в депозираното
от автотехническата експертиза заключение. По категоричен начин се установява, че
автомобила, управляван от ищеца е пропаднал в пропаст, намираща се на пътното
платно, като се обърнал по таван. Установи се, че въпреки изключителното ниската
скорост, с която се е движил ищецът не е успял да спре, като очевидно не е възприел
навреме намиращата се на самото пътно платно пропаст. Както от свидетелските
показания, така и от депозираното експертно заключение се установи, че намиращата
се на платното дупка не е била обозначена със знак или табела, а освен това е била
дотолкова затревена, че водачът на автомобил, който не познава този район и не знае
предварително, че пътя завършва с пропаст, не разполага с възможност да я възприеме
достатъчно навреме, за да спре. Несъмнено задължение на Община Хасково е да
поддържа пътното платно на територия на града, като в случая не е изпълнено
задължението за обезопасяване на пътната настилка, което е довело и до възникване на
процесното ПТП. Неоснователни са възраженията на ответната община, че не носи
отговорност за настъпването на процесното ПТП, както и че единствено и само
ищецът носи вина за настъпване на произшествието. От една страна още при съставяне
на протокола за ПТП е отразено, че именно състоянието на пътното платно в този
участък от пътя е станало причина за настъпване на ПТП. От друга страна, както от
депозираното експертно заключение, така и от показанията на свидетелите се
установи, че ищецът е шофирал с по-ниска дори от разрешената скорост, но въпреки
това не е разполагал с възможност да предотврати произшествието. Съдебната
автотехническа експертиза подробно описва механизма на настъпване на
произшествието, като достига до извод, че ищецът не е разполагал с възможност да
възприеме препятствието, находящо се на самото платно и да спре своевременно.
Според експертизата, водачът е можел да види опасния участък едва след подминаване
на последните паркирани автомобили върху пътното платно, които били на 5-6м.
отдясно и на 2м. отляво до ръба на пропастта. Същевременно вещото лице сочи, че
така посочените разстояния са по-къси от опасната зона на спиране от 6,48м., дори при
движение със скорост 10км/ч. Установи се от показанията на разпитаните по делото
свидетели и отговорите дадени от ищеца на поставените му въпроси па реда на чл.176
от ГПК, че никога преди датата на произшествието не е минавал по тази улица и не
познава този пътен участък, за да знае за наличието на пропастта в края на пътното
платно. Установи се, че въпреки скоростта от 10км/ч., с която се е движил автомобила,
ищецът не е имал възможност да възприеме навреме препятствието, за да задейства
спирачната система и да предотврати пропадането в пропастта. Още повече от данните
5
по делото става ясно, че произшествието е станало в тъмната част на денонощието,
улицата не е била добре осветена, липсвали са указателни табели или знаци, които
поне да заострят вниманието на ищеца за наличие на някакво препятствие. Наред с
гореописаната фактическата обстановка видимостта на водача на автомобил в този
участък се затруднява и от наличието на паркирали или спрени автомобили от двете
страни на улицата.
С оглед гореизложените съображения съдът намира за установено по безспорен
начин наличието на настъпило ПТП на 04.09.2021г., нанесените по автомобила на
ищцата материални щети, както и отговорността на Община Хасково за репарирането
на тези щети. Установиха се също така по безспорен начин понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получените
травми при настъпване на процесното ПТП. По категоричен начин от събраните по
делото доказателства става ясно, че на ищеца Н. е причинено разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Възраженията на ответника относно
наличието на съпричиняване в случая се явява неоснователно. В настоящия случай не
съществува съмнение за причината за възникване на ПТП-то, а именно необезопасен
участък от пътното платно, при попадането на който ищецът губи контрол върху
управлявания от него лек автомобил и пропада в пропастта, с която завършва пътното
платно. По категоричен начин се установи, че пропастта не е можела да бъде възприета
от водача на автомобил, който не познава пътния участък, тъй като е била затревена и
са липсвали каквито и да е указателни табели, знаци или ограждения, които да
препятстват пропадането на автомобил в пропастта. При тези данни по делото не може
да се търси причина за настъпване на произшествието в неправилна или неадекватна
реакция на ищеца като водач на увредения автомобил. В тази насока са и показанията
на свидетелите, както и съставения протокол за ПТП от органите на полицията.
Неподкрепени с доказателства останаха твърденията на ответната община, че е
възможно ищецът да е управлявал МПС след употреба на упойващи вещества, поради
което същите се явяват неоснователни.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи
извод за нанесените по автомобила на ищцата щети, които следва да бъдат репарирани
в пълен размер от ответника. Отговорността на ответната община следва да бъде
ангажирана в случая за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди.
Относно техния размер съдът кредитира изцяло депозираното от вещото лице
заключение, което сочи на извод за наличие на тотална щета на увредения автомобил.
Експертизата сочи, че при формиралите се разходи за възстановяване по автомобила до
състоянието, в което е бил преди ПТП, стойността за възстановяване възлиза на
10208,40лв., която е по-голяма от действителната стойност на автомобила към датата
на инцидента. Съдът напълно споделя изводите на вещото лице, че щетата в случая
следва да бъде определена като тотална, т.е. икономически неизгодно е
възстановяването на този автомобил, респ. нецелесъобразно. Доколкото вещото лице е
изчислило, че стойността на необходимия ремонт възлиза на сумата от 10208,40лв., а с
исковата молба се претендира сумата от 8000лв., до този именно размер съдът счита, че
следва да се уважи иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на
собственика на увредения автомобил.
По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 04.09.2021г. ПТП съдът счита, че те също следва да бъдат репарирани
от ответника. В контекста на нормата на чл.52 от ЗЗД размерът на вредите трябва да
се определи съобразно принципите за справедливост, като се отчита и съдебната
практика в подобни случаи, при които претърпените увреждания се преценят
6
конкретно, като се аргументира подробно характера им, настъпилия вредоносен
резултат, продължителността на лечението и понесените болки и страдания.
В случая от съдебномедицинското удостоверение, издадено на ищеца след
произшествието, както и от депозираното заключение на съдебномедицинската
експертиза се установи, че на ищеца са нанесени контузии вследствие на процесното
ПТП, причиняващи разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Установи се също така, че дори към момента нанесените на психиката на ищеца
нарушения не са отшумели. Преценявайки тези обстоятелства в тяхната съвкупност и
взаимна връзка, съдът намира предявения иск за основателен и доказан до размера на
4000лв., който размер като парична стойност се явява напълно съобразен с процесната
фактическа обстановка и реално причинените неимуществени вреди на ищеца Д.Н.. В
тази сума се включват и неимуществените вреди за изживените от ищеца стрес и
уплаха при настъпилото произшествие. Ето защо, следва да се уважи иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на 4000лв., а в
останалата част до пълния предявен размер от 12000лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер общо на
1220лв., а на ищеца съобразно уважената част от исковата претенция разноски в общ
размер на 460лв. От своя страна ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната
община направените разноски съобразно отхвърлената част от исковата му претенция,
а именно сумата от 267лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Хасково, пл. „Общински“ №1, представлявана от кмета
Станислав Дечев, ЕИК *********, да заплати на Л. ВЛ. П. с ЕГН:********** от
**********, сумата от 8000лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие непозволено увреждане – ПТП, настъпило на
04.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.09.2021г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл. „Общински“ №1, представлявана от кмета
Станислав Дечев, ЕИК *********, да заплати на ДР. Н. Н. с ЕГН:********** от
**********, сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане – ПТП, настъпило на
04.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.09.2021г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от
12000лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл.“Общински“ №1, представлявана от Кмета
Станислав Дечев, да заплати на Л. ВЛ. П. с ЕГН:********** от **********,
направените по делото разноски общо в размер на 1220лв.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл.“Общински“ №1, представлявана от Кмета
Станислав Дечев, да заплати на ДР. Н. Н. с ЕГН:********** от **********,
направените по делото разноски общо в размер на 460лв., съобразно уважената част от
исковата претенция.
7
ОСЪЖДА ДР. Н. Н. с ЕГН:********** от **********, да заплати на Община
Хасково, пл.“Общински“ №1, представлявана от Кмета Станислав Дечев, направените
по делото разноски общо в размер на 267лв., съобразно отхвърлената част от исковата
претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
8