Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,09.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VII въззивен
състав, в публично
заседание на двадесети и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
МАРИНА
ГЮРОВА
при участието на секретаря Татяна
Асенова и в присъствието на прокурор Калина Накова, като разгледа докладваното
от съдия Младенов ВНОХД № 1976/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на глава XXI НПК.
С
Присъда от 29.09.2017г. по НОХД№ 8351/2016 г. СРС, НО, 133-ти състав
признал подс. Е.Б.К. за виновна в извършване
на престъпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК, като ѝ наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок
от 8 месеца с отложено изпълнение по реда на
чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от 3 години. СГС, НО, 1-ви въззивен състав с Решение по ВНОХД № 1179/2018г. потвърдил тази Присъда като
правилна и законосъобразна.
САС,
НО,
2-ри състав
на основание чл.424,
ал.1,
вр. чл. 420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК по реда Глава
33 от НПК „Възобновяване на наказателни дела“ с Решение от 02.05.2019 г. по н.д. № 119/2019 г. възобновил ВНОХД
№ 1179/2019
г. по
описа на СГС,
НО,
1-ви въззивен
състав, отменил Решението по ВНОХД № 1179/2018
г.
/цитирано
по-горе/ и върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на
въззивния съд от стадия на
съдебното заседание.
В
мотивите си съставът на САС приема, че неоснователно и немотивирано са отклонени доказателствените искания за повторна
СМЕ и за повторен разпит на св.
К.К.
/съпруг
на осъдената/, като това е довело
до неизпълнение на задължението на съда по
чл. 13, 14 и 107 от НПК, а именно да изследва
обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства
по делото.
Незаконосъобразното формиране на вътрешното убеждение
по фактите на въззивния съд
се явява съществено процесуално нарушение.
Въззивният
съд, по реда на чл. 327 от НПК, счете, че за отстраняване на констатираните от
САС съществени процесуални нарушения е необходимо назначаването на Повторна
тройна СМЕ, която да бъде изготвена от вещи лица със специалност неврология,
рентгенология и съдебна медицина, след обстойното им запознаване с цялата медицинска
документация по делото, включително и с диска от Медико-диагностична
лаборатория „М.Тех“, съдържащ данни за проведено изследване на пострадалата с
методите на т.нар. „образна диагностика“ - ядрено-магнитен резонанс, както и
провеждането на повторен разпит на свидетеля К.К..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП счита, че травматичните
увреждания разкриват медико-биологичния признак на престъпление по чл. 130 от НК, поради което моли съда да отмени присъдата и да върне делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд.
Повереникът
на Гражданския ищец и частен обвинител – адв. Х.,
моли съда да реши делото съобразно съвестта си.
Частният обвинител и граждански ищец – Р.Н.
се присъединява към казаното от защитника си.
Защитникът на подсъдимата – адв. М., счита, че липсва на причинно-следствена връзка
между поведението на подсъдимата и установеното травматично увреждане, поради
което моли съда да постанови оправдателна присъда.
Подсъдимата К. поддържа казаното от
защитника си и моли да бъде оправдана. Заявява, че не е нанасяла побой на Р.Н.
нито на тази дата, нито когато и да било. В предоставеното ѝ право на
последна дума моли да бъде оправдана.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и
след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК,както и след събирането на допълнителни доказателства по указание на
касационната инстанция, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Е.Б.К., с EГH: **********, е
родена на *** ***. Тя е българка, българска гражданка, неосъждана, с висше
образование, омъжена, работи. Живее на адрес: гр. София, ул. „*********
Подсъдимата Е.К. и К.К.
имали сключен граждански брак, като до 2014 г. двамата обитавали недвижим имот -
триетажна къща, находящ се в гр. София, ул. „*********
В края на 2014 г. отношенията между двамата сериозно се влошили и подсъдимата К.
заявила на съпруга си К.К., че иска да се разведе с
него, в следствие на което К.К. се изнесъл от
жилището на ул. „********* Тъй като вещите му останали в семейното жилище,
последният решил да ги вземе и на 23.01.2015 г. сутринта, К.К. отишъл до
къщата, намираща се в гр. София, на ул. „*********, с два автомобила - бус и пикап, придружен от сестра
си - Р.Н. и нейния съпруг - М.Н..
Първо в къщата влязъл К.К., а свидетелите Р.Н. и М.Н. останали отпред да го чакат. Когато
К.К. влязъл, подсъдимата все още се намирала в
жилището и, виждайки го неочаквано, започнала да му вика. Свидетелите Р.Н. и М.Н.
чули виковете и също влезли в къщата. Подсъдимата Е.К., като ги видяла,
започнала да ги гони и обижда. Докато К.К. събирал
вещите си, между него и сестра му и подсъдимата К. били разменени множество
обиди и се стигнало до физически сблъсъци. М.Н., след като видял това, позвънил
на тел. 112, за да съобщи на оператора, че К.К. искал
да вземе личните си вещи, докато подсъдимата го биела и му крещяла. По телефона
М.Н. поискал съдействие от правоохранителните органи.
С цел да вземе личните си вещи, К.К. се насочил към втория етаж на къщата, след него по
стълбите вървяла Р.Н.. Подсъдимата Е.К. тръгнала след тях, а след нея ходел св.
М.Н.. След като лицата влезли в спалното помещение, подсъдимата К. с ръка
хванала пострадалата Р.Н. за косата, след което я дръпнала силно и рязко надолу
с усукващо движение. Свидетелката Н. усетила силна болка във врата си, като
паднала на земята. Подсъдимата К. продължавала да държи Н. за косата с едната
си ръка, а с другата ѝ нанесла няколко удара по тялото, при което Н. си
ударила главата няколко пъти в намиращ се до нея радиатор. Свидетелят М.Н. бързо
успял да отмести подсъдимата от неговата съпруга и помогнал на последната да се
изправи. Свидетелката Р.Н. казала на К., че ще я съди за това, което ѝ
причинила.
След този инцидент Н. и съпругът ѝ
излезли от къщата. Малко по-късно на мястото пристигнали родителите на К., повикани
от внучката си –Б.К., полицай, отзовал се на сигнала на тел. 112 - свидетеля С.И.,
както и служителки от Служба „Закрила на детето“ - свидетелките К.Т.и Д.Й.,
които пристигнали случайно, по предходен сигнал. Свидетелят Б.Б., който бил пристигнал на мястото с К.К.,
Р. и М.Н.и, също стоял пред къщата.
Тъй като след случилото се Н. изпитвала
силни болки във врата, още същия ден потърсила медицинска помощ в УМБАЛСМ
„Пирогов“. На пострадалата била направена рентгенова снимка, като била
поставена диагноза - изкълчване на шията. Били ѝ предписани обезболяващи
медикаменти, както и обездвижваща яка, като същата била освидетелствена
и от съдебен лекар за получените наранявания, следствие на нанесения ѝ от
подсъдимата побой. При прегледа съдебният лекар констатирал оток със
зачервяване в лявата половина на лицето зад скулата и навяхване на шията.
Тъй като болките във врата не отминали,
около 10 дни след инцидента Н. се
консултирала с невролог, който я насочил за ядрено-магнитен резонанс (МРТ). На
10.03.2015 г. било проведено посоченото образно изследване, от което се
установили начални спондилозни изменения с тотална
дискова протрузия на ниво С5-6; изправена шийна лордоза; параневрална киста на ниво С5-6 и хипобластична
дясна вертебрална артерия.
Според заключението на назначената повторна
тройна съдебномедицинска експертиза вследствие на деянието на подсъдимата -
рязко издърпване на главата ѝ назад за косата, на Н. били причинени
следните травматични увреждания: оток със зачервяване в лявата половина на
лицето зад скулата и навяхване на шията, реализиращи медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а описаните патологични
промени, установени на рентгенограмите и от МРТ изследване, са характерни и
типични за стари дегенеративни изменения на шийния
сегмент на гръбначни стълб. Описаните
дегенеративни промени в шиен отдел на гръбначен стълб били с голяма давност с
клинични изяви от постоянен дискомфорт до рецидивиращ
болков синдром в шийно-раменната
област, изразен в различна степен.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд прие въз основа
на събраните от първата инстанция доказателствени
материали: обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите М. и Р. Н., Б.и
Г.И.,К.Т., Д.Й.,Б.К., В. К. С.И., Д.Т., А.Х., Д.К.иБ.К.,
заключенията на съдебномедицинската, съдебно-психиатричната и техническите
експертизи, приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства: медицинската
документация на свидетелката Н., справката за съдимост на подсъдимата,
приложените снимки и другите приложени по делото писмени доказателства, както и
въз основа на показанията на свидетеля К.К., депозирани
пред настоящия състав и заключението на повторната тройна съдебномедицинска
експертиза.
Както правилно е
отбелязал районният съд, липсва спор относно силно влошените към онзи момент
отношения между подсъдимата и съпруга ѝ и неговите роднини и относно
посещението на К. и Н. в къщата на инкриминираната дата, при което е възникнал
конфликт. Тези обстоятелства непротиворечиво се потвърждават както от писмените
доказателства, така и от показанията на свидетелите, присъствали около къщата –
Б.и Г.И., Д.Й.,К.Т., С.И., А.Х. и Б.Б.. Не се оспорва
и това, че след посещението в къщата, на подсъдимата и свидетелите К.К., Р.Н. и В. К. са били причинени телесни увреждания,
подробно описани в приложените по делото съдебномедицински удостоверения.
Основният спорен
момент по делото касае поведението на участниците в конфликта в спалнята, при
който е нанесена телесната повреда, за което се оформят две противоположни
групи твърдения. При формиране на изводите си за това обстоятелство, настоящият
състав съобрази наличието на роднински връзки между свидетелите очевидци на
деянието и подсъдимата, както и обтегнатите им отношения, породени от
фактическата раздяла между подсъдимата и съпруга ѝ. Поради това ги
подложи на подробно изследване, в следствие на което изцяло споделя проведения
от първоинстанционния съд анализ на свидетелските показания
и противоречията в тях, като не намира за необходимо да го преповтаря.
Прави впечатление,
че показанията на свидетелите очевидци на конфликта в къщата разкриват
пристрастия към страната, с която се намират в по-близки отношения и целят
минимизиране на участието на пострадалата, съответно на подсъдимата в конфликта.
С оглед на това правилно първостепенният
съдебен състав не се е доверил на заявеното от свидетелитеБ.и
В. Костови (деца на подсъдимата), както и на обясненията на Е.К., за това, че
последната не е нанасяла удари. Техните твърдения не само съдържат противоречия
помежду си за това дали е имало физическо съприкосновение, но и се опровергават
от приложеното съдебномедицинско удостоверение № V-16/2015 г. относно установените при прегледа на подсъдимата травматични
увреждания. От друга страна обосновано районният съд е кредитирал показанията
на свидетелите Р. и М.Н.и за нанесените на пострадалата удари от подсъдимата,
които настоящият състав също прецени като логични, непротиворечиви и подкрепени
от медицинската документация. Данни за сборичкване между съпругата и сестра му
се съдържат и в показанията на свидетеля К., депозирани пред въззивния съд, поради което възраженията на защитата за
липса на доказателства за осъществено от подсъдимата противоправно
поведение са неоснователни.
За наличието на
причинени на пострадалата Н. травматични увреждания заявеното от свидетелите Н.
намира подкрепа както в показанията на свидетелите Д.Т., Д.К., В. К. и Б.Б., които непротиворечиво и независимо един от друг излагат
твърдения за изпитвани от пострадалата болки във врата, така и в медицинската
документация на пострадалата от посещението ѝ в УМБАЛ „Пирогов“
непосредствено след инцидента, поради което резонно районният съд е приел, че
подсъдимата К. е засегнала телесната неприкосновеност на Н..
Като достоверни въззивният
съд прецени показанията на свидетеля К.К.. Същият е в
близки отношения, които биха могли да породят съмнения за предубеденост, както
с подсъдимата, така и с пострадалата, но въпреки това не се констатира
пристрастност към поддържаната от нито една от тях позиция. На първо място, в
заявеното от него се съдържа информация за сборичкване между жена му и сестра
му, което, преценено в съвкупност с другите доказателства по делото, подкрепя
обвинителната теза за нанесени от подсъдимата удари. Същевременно изнесената от
него информация, касаеща поведението на пострадалата
след инцидента кореспондира със заключението на експертизата за липса на причинени
тогава по-сериозни увреждания. К. не отрича, че след инцидента сестра му си е
взела болничен, по време на който са празнували заедно рождения му ден в друг
град, като по време на празненството тя е била без поставена яка, танцувала е и
не е споделяла оплаквания. Обстоятелството, че е била без яката, се потвърждава
от приложените по делото снимки, а от разпита на вещото лице С. става ясно, че
при описаните дегенеративни промени в шийния отдел на
гръбначния стълб, Н. може да си носи яката постоянно, което съответства на
възприятията на свидетелите В. К., Тотева и Кьосев тя да е била с поставена
яка. Макар вещите лица да не обвързват произхода на дегенеративните изменения с
преживяна в миналото травма от пострадалата, не се откриват доказателства,
които да оборват твърденията на свидетеля за наличието на такава - при разпита
на баща им този въпрос не е бил обект на обсъждане, а сестра му потвърждава
твърдението, че не кара ски. Поради това настоящият състав се довери на
показанията на свидетеля К., като същите не се опровергават от другите доказателствени източници.
Неправилни, с оглед
събраните от въззивния съд доказателства, са изводите
на първата инстанция относно вида на причинената телесна повреда, като настоящият
състав намира за категорично установено, че същата е лека, а не средна.
Водещо значение за това
има заключението на приетата повторна тройна съдебномедицинска експертиза. За
да кредитира него, а не на първоначалната, настоящият състав взе предвид, че при
изготвянето му са участвали вещи лица, притежаващи компетентност в съответните
области на медицината – неврология и рентгенология, необходими за даване на
отговор на поставените въпроси. Освен това при повторната експертиза е
изследвана цялата медицинска документация на пострадалата, вкл. е изискан и прегледан
дискът от проведения ядрено-магнитен резонанс (високочувствителен метод при
определяне на динамиката на развитие и точната морфологична характеристика на установената
патология, който е в състояние да отдели пресни от стари дегенеративни
изменения), поради което заключението обективно е по-пълно, точно и обосновано.
При обсъждането на приложените образни изследвания, вещите лица подробно са
посочили установените патологични изменения в организма, придружени с ясно обяснение
относно изводите им за голямата давност на получаването им – ниският сигнал на
излъчване от диска С5-С6 и от дискова протрузия при
проведения ядрено-магнитен резонанс, както и наличието на предни и задни ръбови остеофити, за формирането
на които е необходимо време – много месеци и години. В подкрепа на
заключението, при разпита си, вещото лице П. пояснява, че се касае за общ
дегенеративен процес, който може да настъпи по-рано или по-късно в зависимост
от различни фактори при отделните индивиди и да се прояви в тази възраст, като
категорично отрича наличието на причинно-следствена връзка между инцидента и
установената находка. В същото време експертът е сигурен, че и преди инцидента
е имало болкова симптоматика и по време на
преживяната травма, която определя като навяхване в най-леката му форма, е
възможно обостряне на оплакванията, които са съществували и преди. Въззивният съд намира дадените отговори за компетентни,
непредубедени и основани изцяло на обективно съдържащите се в медицинските
изследвания данни, поради което ги ползва при формиране на фактическите си
изводи и намира възраженията на повереника за
неоснователни.
Настоящият състав
кредитира заключенията на съдебно-психиатричната и техническите експертизи като обективни, компетентни и изчерпателни. Подобно на първоинстанционния, въззивният съд основава изводите си на приложените
по делото писмени доказателства, като намира същите
за относими към предмета на
доказване.
При така
установената фактическа обстановка въз основа на доказателствата по делото,
настоящият съдебен състав намира, че подсъдимата Е.Б.К. е осъществила от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.
130, ал. 1 от НК, а не на това по чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
От обективна
страна, на посочените в обвинителния акт време и място, подсъдимата К. рязко издърпала
косата и усукала главата на Р.Н., в следствие на което последната паднала на
земята, а подсъдимата К. ѝ нанесла няколко удара с ръка, с което
причинила на пострадалата Н. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, изразяващо се в оток със зачервяване в лявата половина на лицето зад
скулата и навяхване на шията. Уврежданията, получени от пострадалата, по своята
медико-биологична и правна характеристика, представляват лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От субективна
страна, подсъдимата К. е извършила деянието виновно, при форма на вината - пряк
умисъл. Същата е съзнавала, че издърпва силно и рязко косата на пострадалата,
както и че с тези действия може да увреди здравето на последната. Същевременно
подсъдимата е искала, пряко се е стремяла към настъпването на увреждане,
показателно за което е цялостното ѝ поведение и приложената сила.
С оглед констатацията
за осъществен състав на престъпление от подсъдимата не може да бъде уважено
исканото от защитата за оправдаването ѝ, като такова би било възможно
само ако действията ѝ не осъществяват състав на престъпление. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 304 от НПК подсъдимият се признава за невинен
когато се установи, че деянието не е извършено от него, не е извършено виновно
или когато не съставлява престъпление, като в случая не е налице нито една от
трите хипотези, доколкото установената от въззивния
съд фактическа обстановка разкрива признаците на осъществен състав на
причиняване на лека телесна повреда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 НК, престъплението по чл. 130, ал. 1 НК е такова
от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия. Въззивният
съд намира, че в настоящия случай, може да измени квалификацията на
осъщественото деяние, дори и без да е направено изрично искане от частното
обвинение по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК, като наложи на подсъдимата
наказание за извършеното от нея престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, макар и
същото да съставлява престъпление, преследвано по частен ред /в този см. Решение
№ 119 от 31.03.2015 г. по н. д. № 44/2015 г., ІІ н.о. на ВКС/. Наказателното
производство е образувано по общия ред по инициатива на пострадалата Р.Н., след
втори по ред (при първоначален отказ за образуване на досъдебно производство с осн. чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 пр. 2 вр. чл. 191 и 199 от НПК) сигнал за
извършено деяние, подаден преди изтичане на предвидения в чл. 81, ал. 3 НПК
шестмесечен срок. Впоследствие извършеното е било квалифицирано като средна
телесна повреда по чл. 129 НК. С тази правна квалификация е бил внесен
обвинителен акт, а първоинстанционният съд е
постановил осъдителна присъда спрямо подсъдимата К.. В тази хипотеза обективно
е било невъзможно образуването на наказателно производство по тъжба на
пострадалата за същото деяние, нещо повече – до настоящият момент наказателното
производство се е водело само по обвинението по чл. 129 НК. В хода на
производството Н. е била конституирана като частен обвинител и граждански ищец,
като през цялото време е поддържала обвинението и е упражнявала правата си в
процеса, вкл. да подаде въззивна жалба със съответно
искане за влошаване на положението на подсъдимото лице. По този начин пострадалата
е реализирала правото си на защита и е демонстрирала явно своето намерение да
възбуди и проведе наказателно преследване срещу подсъдимата, дори и правната
квалификация на деянието първоначално да е била за причинен по-тежък престъпен
резултат, поглъщащ установения във въззивното
производство по-лек.
По изложените
съображения настоящият състав намира, че се налага изменение на постановената
присъда, което е в рамките на законосъобразното с оглед разпоредбата на чл.
337, ал. 1, т. 2 и т.4 от НПК, доколкото следва да се приложи закон за по-леко
наказуемо престъпление. Осъщественото от подсъдимата Е.К. следва да се
квалифицира като престъпление по чл. 130, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК, като едновременно с това същата бъде оправдана по
първоначално повдигнатото ѝ обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Така приетата
правна квалификация на деянието налага и промяна на наложеното наказание. Съдът
отчете, че са налице всички предвидени от закона предпоставки за да бъде
приложен чл. 78а от НК: за извършеното умишлено престъпление е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“;
подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана
от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК, от
престъплението не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване и не е налице някое от обстоятелствата по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на чл. 78а, ал. 1-6 от НК. При кумулативно наличие на изискуемите в императивната
норма на чл. 78а НК от материалния наказателен закон предпоставки за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, съдът е ангажиран с приложението на този правен
институт, което не зависи от волята и усмотрението на участващите в производството
по делото страни, поради което
подсъдимата К. следва да бъде освободена от наказателна отговорност като ѝ
бъде наложено административно наказание.
При определяне на
наказанието „глоба“ настоящият състав съобрази сравнително ниската степен на
обществена опасност на подсъдимата и на конкретното деяние в контекста на влошените
взаимоотношения със съпруга ѝ и близките му, и ескалиралия конфликт. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд
прецени инцидентния характер на постъпката, трудовата заетост на подсъдимата,
съчетана с грижите за двете ѝ деца, както и обстоятелството, че
пострадалата се е намирала в дома на подсъдимата без нейно съгласие. Чистото
съдебно минало не следва да бъде ценено като такова, доколкото е една от
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК. Като единствено отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде ценена яростта, с която е нанесено
увреждането. С оглед на това съдът счете, че за постигане целите на наказанието
на подсъдимата К. следва да бъде наложено адм.наказание
„Глоба“ в размер от 1000 лв, като намира, че този
размер би оказал необходимото поправително и възпитателно въздействие.
При изводите на
двете съдебни инстанции за осъществено противоправно
деяние от подсъдимата, законосъобразно районният съд е преценил, че са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за уважаване
на предявения от пострадалата Р.Н. граждански иск за претърпени неимуществени
вреди, като същият се явява доказан по основание. С оглед характера на
причиненото на пострадалата увреждане, а именно лека телесна повреда, въззивният съд намира, че следва да измени първоинстанционната присъда и в тази част, като намали
размера на уважения граждански иск. Предвид липсата на съществена промяна в
начина на живот на пострадалата след инцидента и наличието на претърпени болки
и страдания в значително по-кратък период от приетия от първата инстанция и с
по-нисък интензитет, позволяващ неспазването на лекарските предписания за
носене на яка, то въззивният съд, на основание чл. 52 ЗЗД, намира за справедливо обезщетението на пострадалата за причинените ѝ
неимуществени вреди да бъде в размер от 1000 лв.
Предвид изхода на делото,
законосъобразно направените по делото разноски, както и дължимата държавна
такса върху уважения граждански иск са възложени в тежест на подсъдимата. С
оглед намаления размер на обезщетението по гражданския иск е необходимо да бъде
намален размерът на държавната такса по него до 4% върху уважената му част. На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата К. следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на СГС и сумата от 1512 лв., представляваща направените
във въззивното производство разходи за повторна
експертиза.
По изложените
съображения този състав счете, че първоинстанционната
присъда следва да се измени относно правната квалификация на деянието, като
следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на К. за престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК, подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна
отговорност, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, като ѝ бъде наложено
административно наказание „глоба“ и следва да бъде намален размерът на уважения
граждански иск, съотв. на държавната такса върху него.
В останалата част присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3, и т. 6, вр.
чл. 337, ал. 1, т. 2,пр.3-то и т.4 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда от 29.09.2017 г. по НОХД № 8351/2016 г. СРС, НО, 133-ти състав по следния начин:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимата Е.Б.К. в престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като я признава за невиновна и я ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
ИЗМЕНЯ цитираната присъда в частта, с която на Е.Б.К. на осн. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години, като вместо това прилага закон за по-леко наказуемо престъпление –по чл.130,ал.1 от НК и ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а, ал. 1 от НК от наказателна отговорност Е.Б.К., като ѝ НАЛАГА административно наказание „глоба“ в размер н 1000 лв. за извършеното от нея престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК
НАМАЛЯВА размера на уважената част от предявения от Р.В.Н. граждански иск за причинени неимуществени вреди от 3000 лв./три хиляди/ лв. на 1000 лв.
НАМАЛЯВА на основание чл. 189, ал. 3 НПК размера на държавната такса върху уважения граждански иск, като дължимата сума възлиза на 40 лв ведно с ДТ в размер на 5 лв . за служ. издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Е.Б.К. да заплати по сметка на СГС сумата от 1512 /хиляда петстотин и дванадесет/ лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.