Р Е
Ш Е Н И Е
№ /26.11.2021 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2248 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Производството е образувано е по жалбата на Х.В.Б. и С.А.Б. *** срещу Заповед № РД-21-7706-177/30.09.2021 година на Областния управител на област с административен център Варна, с която е разпоредено изземване на жилище частна държавна собственост с идентификатор 10135.2562.7.2.47, находящо се в гр. Варна, ***с площ от 77,50 кв.м. от С.А.Б..
С Определение № 2594/14.10.2021 година, постановено по адм.д. 2248/2021 година по описа на Административен съд – Варна производството по жалбата на Х.В.Б. е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателката не е адресат на оспорения акт, поради което няма правен интерес от оспорването му.
С Определение № 11369/10.11.2021 година, постановено по адм.д. 10976/2021 година по описа на Върховния административен съд на Република България определението е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с участието на Х.Б., като жалбоподател. За да постанови този резултат касационният съд е приел, че изпълнението на оспорения акт ще засегне и Х.В.Б., поради което преценката за законосъобразността на заповедта следва да обвърже и нея. Съдът е указал, че Б. следва докаже, че държи жилището на правно основание.
Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърдят, че заповедта е немотивирана, както и че Х.Б. не е участвала в административното производство. Отделно от това твърдят, че договора за наем не е прекратен, както и че след изтичане на 10 годишния срок за отдаване под наем на имота частна държавна собственост е започнал да тече нов 10 годишен срок, тъй като са продължили да ползват жилището със знанието и без противопоставянето на Областния управител.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез
процесуален представител, поддържат жалбата. Претендират направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Областният управител на област с административен център Варна,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е
издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Твърди, че Х.Б. е знаела за започналото административно
производство, поради което правата и не са нарушени. Твърди, че договорът за
наем е прекратен и жалбоподателите държат имота без правно основание. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище от 25.10.2021 година излага
подробните си съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със Заповед АО-1-7704(4)/06.06.2002 година (л.11
от административната преписка (АП) Областният управител на област с
административен център Варна е настанил С.А.Б. в имот частна държавна
собственост, находящ се в тр. В. за неопределен срок срещу
месечна наемна цена в размер на 28,05 лева. В мотивите на заповедта е посочено,
че С.Б. и семейството му имат жилищна нужда.
Въз основа на заповедта е сключен договор за
наем на 09.07.2002 година (л.15-18 от АП) със страни С.А.Б. *** административен
център Варна.
Имотът, предмет на настанителната заповед и
договора за наем, е актуван като частна държавна собственост с Актове за частна
държавна собственост от 19.10.2001 и 20.07.2011 година (л.7 и 6 от АП).
С молба от 07.11.2003 година (л.72 от АП) жалбоподателят е направил искане за закупуване на
жилището.
С писмо от 15.04.2005 година (л.58 от АП)
жалбоподателят е уведомен, че не отговаря на изискванията по чл. 79 от
Правилника за прилагане на ЗДС, тъй като притежава друг имот, поради което
искането му за закупуване на жилището е оставено без уважение.
С писмо изх. № РД-15-9400-1131/28.10.2015 година
(л.38 от АП), връчено на жалбоподателя Б. на 30.10.2015 година (л.48 от АП), е
отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем и
освобождаване на наетото жилище.
С писмо РД-21-9400-308/05.08.2021 година (л.28
от АП), връчено на 20.08.2021 година (л.29 от АП) е отправено едномесечно
предизвестие за прекратяване на договора за наем и освобождаване на наетото
жилище.
С молба от 12.11.2015 година (л.30 от АП)
жалбоподателят е направил искане за сключване на нов договор за наем, тъй като
съпругата му Х.Б. работи като рехабилитатор в Санаториум Министерство на
вътрешните работи – Варна и отговаря на всички необходими изисквания за
предоставяна на жилище – частна държавна собственост. По молбата не е налице
произнасяне.
С писмо РД-21-9400-308(4)/13.09.2021 година
(л.20 от АП), връчено на 20.09.2021 година (л.22 от АП), жалбоподателят е уведомен
за започналото административно производство по издаване на заповед за изземване
на жилището.
Със Заповед № РД-21-7706-177/30.09.2021 година областният управител на област с административен център гр. Варна е разпоредил изземването на жилище частна държавна собственост с идентификатор 10135.2562.7.2.47, находящо се в гр. Варна, ***с площ от 77,50 кв.м. Адресат на акта е С.А.Б..
Заповедта е издадена от компетентен орган, арг. чл. 80 от ЗДС.
В разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС е уредена процедура за изземване на имот, частна държавна собственост от лица, които го владеят или държат без правно основание. Необходимите материалноправни предпоставки за издаване на заповед по чл. 80, ал. 1 от ЗДС са : 1. Имотът да е държавна собственост и 2. Да се владее или ползва без правно основание.
Между страните не се спори, че имотът е частна държавна собственост.
Не се спори, че жалбоподателите са го държали на годно правно основание. Въпреки, че настанителна заповед и сключения въз основа на нея договор за наем са само със С.А.Б., съдът намира, че жалбоподателката Х.В.Б. също е държала на имота, като съпруга на настаненото лице, страна по наемното правоотношение. Същата има правата, респ. задълженията по договора за наем, тъй като същия е сключен за задоволяване на нуждите на семейството, арг. чл. 25, ал. 2 от Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.).
Съдът намира, че договорът за наем е прекратен, с изтичане на 3
годишния срок, предвиден в чл. 19, ал. 3 от ЗДС (Изм.
- ДВ, бр. 124 от 1998 г.) – 19.07.2005 година. Въпреки, че след изтичане на
законоустановения срок, жалбоподателите са продължили ползването на наетото
жилище, не може да се приеме, че срокът на договора е продължен за неопределено
време. Този извод произтича от характера на наемното правоотношение, определен
от предмета му. Имотите частна държавна собственост се отдават под наем на
служители на ведомства, за задоволяване на жилищните им нужди, поради което за
тях не са приложими общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите.
Т.е. за периода след 19.07.2005 година жалбоподателите са държали имота без
правно основание. Въпреки, че административният орган е проявил изключително
укоримо, от обществена гледна точка, поведение, като не е изпълнил правомощията
по чл. 80, ал. 1 от ЗДС в разумен срок, жалбоподателите, също като неизправна
страна, не са придобили права на безсрочно държане на вещта.
Доколкото съпрузите са солидарно отговорни за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, арг. чл. 32 от СК, същите не са задължителни другари в производството по изземване на имота. Преценката е на административния орган срещу кого от двамата съпрузи да започне производство по изземване на имота. Упражнявайки правото си на избор Областният управител е започнал производството по чл. 80, ал. 1 от ЗДС срещу С.Б..
Жалбоподателката Х.Б. не е участвала в административното производство, но и същата не е адресат на оспорения акт, поради което твърденията за нарушено право на защита са неоснователни.
Отделно от това съдът намира, че жалбоподателката има право на защита срещу изпълнението на акта по друг ред – обжалване на действия по изпълнението, в който може да противопостави правото си на държане на имота, ако има такова.
Съдът, като съобрази наличието на кумулативно предвидените в чл. 80 от ЗДС предпоставки и липсата на допуснати в хода на административното производство нарушения, намира, че подадената жалба срещу Заповед № РД-21-7706-177/30.09.2021 година на Областния управител на област с административен център Варна е неоснователна и следва да се отхвърли.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.В.Б., ЕГН ********** и С.А.Б., ЕГН ********** *** Заповед № РД-21-7706-177/30.09.2021 година на Областния управител на Област с административен център Варна, с която е разпоредено изземване на имот частна държавна собственост с идентификатор 10135.2562.7.2.47, с площ от 77,50 кв.м., находящ се в гр. В.
ОСЪЖДА Х.В.Б., ЕГН ********** и С.А.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Администрацията на областния управител – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ :