Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
28.02.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива Байнова
ЧЛЕНОВЕ: Росица Чиркалева
Петър Вунов
секретар: Ивелина Въжарска
прокурор: Атанас Палхутев
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов АНД(К) № 2 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на С.Г.Д., чрез адв. А.Г. ***, против Решение №
127/24.10.2022 г., постановено по АНД № 457 по описа за 2022 година на Районен
съд – Харманли в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
21-0271-001784 от 04.10.2021 г. на Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ –
Харманли, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) й е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В касационната жалба
са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка на първо място се твърди,
че първоинстанционният съд не приложил правилно чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй
като приел, че непредставянето на част втора на свидетелството за регистрация
на моторното превозно средство (СРМПС) било деяние, което осъществявало състава
на посочения член, а в същия не се конкретизирало коя му част - дали първа или
втора, водачът бил длъжен да носи и представи на органите на МВР при проверка. Ето
защо макар и в случая касационната жалбоподателка да не представила СРМПС част
втора, това не означавало, че тя не носела СРМПС част първа, но
актосъставителят не я поискал от нея, поради което не би могла да му я
представи. На следващо място се поддържа, че районният съд направил неправилна
оценка на доказателствения материал по делото и така достигнал до неправилния
извод, че С.Г.Д. пътувала без колан в автомобила, поради което била нарушила
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. В показанията си свидетелят по АУАН И. П.
Я.заявил, че не станал на свидетел на това дали касационната жалбоподателка
била с колан или не, но съдът възприел, че имал ясен спомен за извършеното
нарушение.
Предвид
изложеното се иска да се отмени Решение № 127/24.10.2022 г., постановено по АНД
№ 457 по описа за 2022 година на Районен съд – Харманли, в частта, в която се
потвърждава НП № 21-0271-001784 от 04.10.2021 г. на Началник група към ОДМВР -
Хасково, РУ – Харманли за нарушенията по чл. 137А, ал. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1
и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, и да се постанови друго, с което да се отмени НП в
тази му част.
Ответникът по касационната жалба
- Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, не изразява становище по
нея.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което
предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърденo.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери
служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и
е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна
с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
който подлежи на касационно оспорване.
Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
С
Решение № 127/24.10.2022 г. по АНД № 457/2022 г. Районен съд – Харманли е
отменил НП № 21-0271-001784 от 04.10.2021 г. на Началник група към ОДМВР - Хасково,
РУ – Харманли в
частта, с която на С.Г.Д., на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, и го
е потвърдил в частта, с която
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП й е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 ЗДвП й е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП й е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
За да потвърди
процесното НП в горепосочената
част, районният
съд е приел, че то, както и съставеният АУАН, са издадени от компетентни органи, в предвидените
от закона срокове, при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание,
без да са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. По
отношение извършването на нарушенията по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и тяхното авторство е посочено, че те се установяват по
ясен и категоричен начин от съвкупната преценка на съставения АУАН, който
съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена стойност и
събраните по делото гласни доказателства, които са единствено в негова
подкрепа.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Съображенията
за това са следните:
При напълно
изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими,
относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и
наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е
формирал правилен краен извод.
Първото
оплакване е явно несъстоятелно, тъй като, макар и да е вярно, че СРМПС
се
състои от две части – чл. 33, ал. 1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Наредбата), съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата Част първа се носи само при
необходимост, като с нея се удостоверява правото на разпореждане на собственика
с превозното средство, а на основание чл. 33, ал. 4 от Наредбата водачът на превозното средство е длъжен да
носи винаги Част втора за идентифицирането му при
движение по пътищата. Следователно, задължението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП се
отнася само до СРМПС Част втора, но не и за
Част първа. Ето защо, след като не е носила и не е представила СРМПС Част втора, касационната жалбоподателка действително е нарушила цитираната разпоредба от ЗДвП.
Освен това, не се твърди и не се установява по делото тя да е носила СРМПС Част първа, за да се преценява дали в този случай
би било налице нарушение от нейна страна. При това положение са налага
изводът, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, приемайки
за установени по несъмнен начин всички елементи от обективната и субективната страна на
нарушението.
Второто
оплакване по своето естество представлява довод за необоснованост на атакувания
съдебен акт, а необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл.
348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 63в ЗАНН, но
доколкото би могло да се приеме, че то имплицитно включва твърдение за допуснато
нарушение в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция и в жалбата се съдържа безмотивно посочване
на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, съдът счита, че следва да му даде
отговор.
Проверката,
извършена от настоящия съдебен състав, сочи на неоснователност и на възражението
за неправилна оценка от районния съд на доказателствения материал по делото и в
частност на показанията на свидетеля И. Я.. Вярно е, че при разпита си е
заявил, че не е видял дали касационната жалбоподателка е била с колан или не,
тъй като той се е намирал до служебния автомобил, а колегата му свидетелят Я.
Я.е спрял автомобила й и се е приближил до него. От мотивите на обжалваното
решение, обаче е видно, че първоинстанционният съд е приел за установено
нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП най-вече от показанията на свидетеля -
очевидец Я. Я., който изрично е посочил, че още при приближаването на лекия
автомобил го е осветил с прожектор и към момента на движението му е видял, че
водачът е без обезопасителен колан, а на въпроса му дали има причина да не го
използва, той му е отговорил отрицателно. На следващо място е отчетено, че от
една страна съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП съставеният в случая редовно АУАН има
обвързваща доказателствена сила за визираните в него факти до доказване на
противното, а от друга страна по делото не са били ангажирани каквито и да било
доказателства, които да я оборват. Следователно, показанията на свидетеля И. Я.
в тази им част са източник на производни
доказателства относно неизползването на предпазен колан от С.Г.Д., а за това
обстоятелство съществуват първични доказателства – показанията на свидетеля Я.
Я., които са били проверени чрез тях. Проверката на първичните доказателства е
една от допустимите хипотези за използване на производните доказателства,
поради което показанията на свидетеля И. Я. напълно
законосъобразно са били интерпретирани като подкрепящи показанията на свидетеля
Я. Я.. С оглед на това районният съдът правилно е ценил това доказателствено
средство, още повече че, то кореспондира с останалите писмени и гласни
доказателства по делото. След като е направен прецизен анализ на всички
доказателствени източници и е обективирана волята на съда по един ясен, убедителен
и несъмнен начин, така че тя и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат
проследени както от страните в процеса, така и от касационната инстанция,
следва да се приеме, че не е налице процесуално нарушение, допуснато в процеса
на оценката на доказателствата.
По
отношение на оспореното решение в частта, в която е потвърдено НП за
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, следва да се отбележи, че
касационната жалба е абсолютно бланкетна, тъй като не съдържа каквото и да е
било конкретно оплакване, което да бъде обсъдено от касационната инстанция. При
служебната му проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН не се
констатира нарушение на материалния закон, а както се посочи по-горе, не се
установяват и основания за неговата нищожност или недопустимост. Само за
пълнота на изложението е необходимо да се подчертае, че в постановеното от Районен
съд – Харманли решение е обсъдена обстойно събраната по делото доказателствена
съвкупност и на тази основа са направени законосъобразни изводи за установяване
по безспорен начин на деянието и на неговия автор, както и за правилното
определяне на наложеното наказание.
По тези
съображения съдът намира, че не са налице касационните основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 127/24.10.2022 г., постановено по
АНД № 457 по описа за 2022 година на Районен съд – Харманли.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.