Решение по дело №8539/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 869
Дата: 2 ноември 2021 г.
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20211110208539
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 869
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110208539 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л.А. Г., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП)
№ 21-4332-003326 издадено от Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на Л.А. Г., ЕГН ********** са наложени
административни наказания „глоба, както следва:
1) За нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП на основание чл.177 АЛ.1 Т.4, пр.1 от ЗДвП -
Глоба в размер на 100лв
2) За нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 АЛ.1 Т.1 ПР.2 от ЗДвП -
Глоба в размер на 10лв

В жалбата се съдържат доводи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно и съставено в нарушение на ЗАНН. Сочи, че никога не е уведомяван, че
автомобилът е спиран от движение и не му е известно кога и на какво основание
автомобилът е спрян от движение. Счита, че НП е издадено от некомпетентно лице. Сочи,
че няма заповед за спиране на автомобила от движение. Твърди, че е следвало да се отчете
обстоятелството, че жалбоподателят е депозирал сигнал срещу неправомерни действия на
служители на ОПП СДВР. Сочи, че не е доказана вината на жалбоподателя. Счита за
съществено процесуално нарушение обстоятелството, че наказващият орган не е изложил
1
мотиви за приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-4332-004297 от
30.06.2020г. на Архолл ЕООД била наложна принудителна административна мярка по
чл.171, т.2, б „А“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на
неизправностите без да е посочено в диспозитива на заповедта за кое МПС се отнася
въпросната ПАМ. В обстоятелствената част на заповедта се посочва, че Л.А. Г. е
управлявал МПС ЛЕНД РОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР СПОРТ с per № СВ****КВ със затъмнени
предни странични стъкла и задно стъкло. За това нарушение се установява от заповедта за
ПАМ, че на предишния ден – 29.06.2020г. му е съставен АУАН за нарушение на чл.105, ал.1
от ЗДвП. За заповедта не било уведомено лицето, управлявало автомобила на 29.06.2020г.,
нито собственикът му. На автомобила не били поставяни знаци и стикери, удостоверяващи
спирането му от движение.
При съставяне на АУАН от 29.06.2021г. на жалбоподателя бил отнет контролен талон към
СУМПС, който бил изпратен в ОДМВР Русе, където Г. се водил на отчет.
На 11.02.2021 г. около 12:39 часа в ГР.СОФИЯ на БУЛ.ЛОМСКО ШОСЕ с посока на
движението от бул.Бели Дунав към ул.Остров товарен автомобил - ЛЕНД РОВЕР РЕЙНДЖ
РОВЕР СПОРТ с per № СВ****КВ бил управляван от жалбоподателя Л.А. Г.. Същият бил
спрян за проверка от С.С. и Н.К., служители на ОПП-СДВР. От направена проверка в
системата на ОПП СДВР се установило, че автомобилът е спрян от движение по чл. 171,т.2,
бук.А.2 ЗДвП, а водачът не носил контролен талон към СУМПС.
За констатираното нарушение свидетелят С. съставил на жалбоподателя АУАН
GA281210/11.02.2021 г., в който било посочено, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е спрян от движение, както и че водачът не представя КТ към СУМПС.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното Наказателно постановление
(НП) № 21-4332-003326 издадено от Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР,
ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на Л.А. Г., ЕГН ********** са наложени
административни наказания „глоба, както следва:
1) За нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП на основание чл.177 АЛ.1 Т.4, пр.1 от ЗДвП -
Глоба в размер на 100лв
2
2) За нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 АЛ.1 Т.1 ПР.2 от ЗДвП -
Глоба в размер на 10лв
В НП наказващият орган посочил, че от направена проверка в системата на ОПП СДВР се
установило, че автомобилът е спрян от движение по чл. 171,т.2, бук.А.2 и, че водачът не
представя контролен талон към СУМПС.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетеля-актосъставител С. и от събраните по делото писмени доказателства - АУАН, НП,
заповед за ПАМ, придружително писмо от ОПП СДВР, заповед от 14.05.2018г., справка
картон на водача, и другите, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.
283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, като ги намира за обективни и логични, без вътрешни
противоречия, като същите са израз на непосредствените възприятия. Съдът се довери и на
надлежно приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите доизясняват
обстоятелствата по процесния казус. Анализът в съвкупност на посочените относими гласни
и писмени доказателства води на несъмнени и еднозначни фактически изводи, без
противоречия, които да налагат подробно и поотделно обсъждане на доказателствените
материали. Еднопосочността и непротиворечието в доказателствата не налагат подробното
им обсъждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН 7-дневен срок (24.05.2021г. е официален почивен ден), от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва
да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, видно от
приложените удостоверения и заповеди за компетентност. Не се споделят аргументите в
жалбата, че НП е издадено от некомпетентен орган, доколкото Съгласно чл.189, ал.1 от
ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
3
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност. Гергана Борисова е упълномощена надлежно със
заповедта от 14.05.2018г. и има правомощието да издава НП.

Съдът следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че при съставянето на АУАН
и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
следното:

АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3 ЗАНН, а НП на тези по чл. 57, т. 5
ЗАНН, тъй като липсва посочване факти от значение за обективната страна на нарушението.
Твърди се, че автомобилът е бил спрян от движение, но не се сочи, нито в акта, нито в
постановлението кога е станало това. Това е от значение за преценка дали това е било така в
действителност и съответно за съставомерността на деянието.

Всяко деяние, съставляващо административно нарушение, има своите признаци от
обективна страна. Посочването на всички обстоятелства, свързани с извършване на
твърдяното от наказващия орган нарушение, позволява то да бъде индивидуализирано.
Разпоредбите на чл. 42, т. 3 ЗАНН /за АУАН/ и чл. 57, т. 5 ЗАНН /за НП/ изрично сочат
необходимите реквизити на двата акта, като липсата им води до опорочаване на издадените
актове, до неконкретизирано и индивидуализирано административно нарушение с всички
признаци от обективната му страна. Всички те трябва да бъдат предявени ясно и точно на
лицето, чиято отговорност е ангажирана, така, че то да може да противопостави своите
възражения в тази връзка, ако има такива. Липсата на обективен признак на деянието
нарушава правото на защита на жалбоподателя, доколкото на практика същият е лишен от
възможността да му бъде предявено конкретно обвинение за конкретно нарушение.

Наред с това, по този начин съдът няма възможност за преценка дали не се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Не е налице и хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН - наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина т. е. тази
нередовност да е отстранена с НП. В процесния казус процесуалният порок, допуснат в
АУАН, е пренесен и в постановлението – т. е. той не е саниран с последното и е налице
4
съществено нарушение на процесуалните правила.

Налице процесуален порок от категорията на съществените при издаването на АУАН и
НП, засягащ правото на защита на жалбоподателя. Допуснатото нарушение съдът приема за
съществено, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на него
не са му предявени правнорелевантни факти от състава на нарушението, по които то следва
да се защитава. Всичко това на практика го лишава от възможността да изгради пълноценно
своята защита. Допуснатото процесуално нарушение не може да бъде преодоляно в хода на
съдебното производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакуваното НП на
формално основание, без да е необходимо обсъждането на спора по същество.

Въпреки това съдът следва да посочи и следното:

Чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП забранява на водачите да управляват пътно превозно средство,
спряно от движение. Санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП предвижда
наказание " "глоба" от 100 до 300 лева за водач, който управлява моторно превозно
средство, което е спряно от движение.

В случая, автомобилът е бил спрян от движение на основание чл. 171, т. 2, б. А ЗДвП
до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически
неизправно. Едва при изрично разпореждане на съда е посочена заповедта въз основа на
която автомобилът се твърди да е спрян от движение, съответно съдът констатира, че
същата е издадена ден след като на жалбоподателя е повдигнато
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП, съответно
той не е бил запознат с нея, не му е връчвана, а няма и данни да е връчвана на собственика
на автомобила. При липса на отличителни знаци върху автомобила, че е спрян от движение,
няма как лице, което не е запознато със заповедта, да формира умисъл, че управлява спряно
от движение МПС. Деянието не е съставомерно от субективна страна. Предвид това, че няма
данни собственикът на автомобила, спрян от движение, да е получил ЗППАМ, не е ясно
дали е знаел за това, а оттам няма как и жалбоподателят да е знаел. Съответно у лицето не са
се формирали такива представи, които да навеждат до извода, че е налице умишлено деяние,
каквато форма на вина се изисква в случая.
Отделно, самата заповед не съдържа в диспозитива си никаква индивидуализация на
процесния автомобил, неговата марка, модел, рама, държавен контролен номер или друго.
Съответно няма как на база на така посоченото да се приеме, че именно с представената
заповед от 30.06.2020г. именно автомобилът, управляван от жалбоподателя е спрян от
движение, което води до невъзможност на още едно основание да се ангажира
административнонаказателната му отговорност за такова нарушение.
5

За нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Съдът, при извършената служебна проверка, констатира и в тази част допуснати в
производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са спазени
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като и двата документа не съдържат
изискуемите законови реквизити.

Следва да се отбележи, че е налице пълна неяснота относно описанието на нарушението,
допуснато от актосъставителя и наказващия орган. Според актосъставителя нарушението се
е изразило в това, че по време на извършената проверка е "не представя контролен талон
към СУМПС". Задължението за "носене" на определени документи е предвидено
разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Фактическото описание на нарушението „не
представя" създава неяснота и относно факта какво действие или бездействие се твърди да е
осъществил жалбоподателят, за да извърши въпросното нарушение, защото от такова
описание не би могло въобще да се установи дали водачът-жалбоподател изобщо има
издаден контролен талон, който не носи и не представя на контролните органи, съответно
дали няма издаден такъв талон, като употребата на посочения в АУАН израз „не представя“
създава неяснота, която при фактическо описание на нарушение не би следвало да се
допуска. Възможно е дори и талонът да е бил отнет от контролните органи при съставяне на
АУАН за друго нарушение и в този случай управлението на МПС без контролен талон не е
нарушение, доколкото съгласно чл. 157, ал. 6 от ЗДвП при съставяне на акт за нарушение по
този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до
един месец от издаването му, като в разпоредбата на чл. 157, ал. 7 от ЗДвП е предвидено, че
при връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба
контролният талон се връща незабавно. В случай, че наложената глоба не бъде заплатена,
съобразно чл. 157, ал.8 от ЗДвП, наказателното постановление заменя контролния талон за
период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на
съда при обжалване. В с;случая се констатира, че именно такова хипотеза е налице,
доколкото контролният талон на водача е отнет при съставянето на АУАН от 29.06.2021г. и
е предаден в ОДМВР Русе без данни върнат ли е на жалбоподателя, издадено ли е НП,
същото обжалва ли се, съответно правомерно ли се управлява МПС при липса на контролен
талон. Управлението на МПС с отнет контролен талон към СУМПС е отделно
административно нарушение.
В допълнение, буквалното съдържание на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи, че водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Видно е, че
6
разпоредбата визира конкретно задължение за носене на съответните документи (СУМПС и
контролен талон към него), което няма нищо общо с фактическото описание на
нарушението, осъществено от наказващия административен орган – "... не представя
контролен талон към свидетелство за управление на МПС ...", от което не става ясно дали
жалбоподателят е имал въобще издаден контролен талон към СУМПС, или не е имал, и ако
е имал – носил ли го е, или не го е носел, носел ли го е и е отказал да го представи. По този
начин фактическото описание на нарушението не съответства изобщо на неговата правна
квалификация. Без да е ясно на какъв конкретен факт почива констатацията, че Г. е бил без
контролен талон към свидетелството си за управление на МПС - просто защото не го е
носил у себе си и по тази причина не е бил в състояние да го представи на контролните
органи или пък контролният талон е бил отнет на водача, няма как да се даде еднозначен
отговор, в крайна сметка какво нарушение е извършил, респ., че законосъобразно и
правилно е била приложена административнонаказателната разпоредба, въз онова на която е
била ангажирана отговорността по този пункт, а още по-малко пълноценно да бъдат
реализирани правомощията на съда в рамките на настоящото производство, както и правата
на жалбоподателя. Ето защо и в тази част НП подлежи на отмяна.

При незаконосъобразно водено административно-наказателно производство, с
допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно
прилагане на материалния закон и неправилно ангажиране на отговорността на
жалбоподателя, процесното НП следва да бъде изцяло отменено.

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, който претендира
адвокатско възнаграждение в размер за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38,
ал.2 вр, ал.1, т.2 от ЗАдв. Съдът констатира, че по делото е налице само пълномощно за адв.
П., но не и договор между страните, от който да са видни договореностите им във връзка с
възнаграждението на процесуалния представител, поради което твърденията за уговорена
безплатна правна помощ са недоказани и съответно възнаграждение не следва да се
присъжда.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 21-4332-003326 издадено от Г.В.Б.
на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на
Л.А. Г., ЕГН ********** са наложени административни наказания „глоба, както следва:
1) За нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП на основание чл.177 АЛ.1 Т.4, пр.1 от ЗДвП -
Глоба в размер на 100лв
7
2) За нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 АЛ.1 Т.1 ПР.2 от ЗДвП -
Глоба в размер на 10лв

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град, в 14-
дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8