Р Е Ш
Е Н И Е
№ 17
27.01.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Павлина
Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Мария Койнова
и в присъствието на прокурора Цвета
Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 1081
по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Б.Г.Б., ЕГН : **********,***, против Решение №
231 от 06.10.2020г. по АНД № 794/2020г. на Районен съд - Хасково.
Касационният
жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено
при допуснати съществени процесуални нарушения. Същото било едностранчиво, като
всички факти и възражения били тълкувани изцяло в интерес на наказващия орган.
Неправилно районният съд приел, че в Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
не следва да се попълва графата, в която се посочва лицето, предало протокола,
съответно лицето, приело протокола, подписите на тези лица и компютърната
конфигурация, на която се съхраняват данните от АТС.
Цитира се
текстът на чл. 9, ал. 4 от посочената Наредба, и се посочва, че този нормативен
текст останал извън полезрението на решаващия съд. Същият предвиждал задължение
за попълване на съответната графа в протокола, защото проблемът със сигурността
на данните бил първостепенен за целия свят, но явно бил далечен и маловажен за
издалия обжалваното решение съд.
Непопълването
на съответната графа в протокола по чл. 10 от Наредбата, непосочването на
лицето, предало протокола в ОДМВР, съответно непосочването на лицето, получило
протокола и непосочването на компютърната конфигурация - локален сървър, на
който била приета за съхранение информацията от АТС, представлявала съществено
процесуално нарушение, водещо до негодност на приложения протокол като
доказателствено средство. Изтъква се, че толерирането от страна на съда на
такива процесуални нарушения щяло да доведе до проблеми със сигурността на
информацията.
Посочва се,
че с разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - 11 от 3ДвП била въведена възможност за
установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност по опростена процедура, която се
основавала на автоматизирани технически средства. Началото на производството по
издаване на електронен фиш обаче се поставяло със заснемането на извършеното
нарушение посредством техническо средство, което заменяло фазата на съставяне
на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН. Електронното изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства, съставлявало регламентирания в закона
електронен фиш, който бил своеобразен аналог на наказателното постановление.
Доколкото самото заснемане играело ролята на АУАН, а електронният фиш - на
наказателно постановление, то само в случай, че била подписана декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП и се промени авторството на извършеното нарушение, можело да
се приеме, че от получаването на декларацията е открит нарушителят и тече срока
по чл. З4 от ЗАНН, за съставяне на фиша. В случай, че не била подписана
декларация, какъвто бил процесният случай, срокът по чл. З4 от ЗАНН започвал да
тече от датата на заснемането. В тази връзка се цитира разпоредбата на чл. З4,
ал. З от ЗАНН, и се посочва, че процесният електронен фиш е бил съставен след
изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок, след заснемане на
нарушението на 28.11.2019г. От датата на заснемане на нарушението - 28.11.2019г.
до датата на твърдяното връчване на електронния фиш, нямало данни за връчване
на такъв или да бил правен неуспешен опит за това, поради което не можело да се
приеме, че такъв изобщо бил издаден.
Разпоредбата
на чл. З4, ал. З от ЗАНН била императивна и спазването на установените в закона
срокове било задължително. Издаването на електронен фиш след изтичането на
предвидените в чл. З4 от ЗАНН срокове било съществено нарушение на
процесуалните правила. Визираните в чл. З4 от ЗАНН срокове били преклузивни и
след изтичането им било налице процесуално основание за прекратяване на
административнонаказателното производство. Издаването на електронен фиш при
наличието на основания за прекратяване на производството било съществено
нарушение на процесуалните правила, което било достатъчно основание за отмяна
на обжалвания фиш като незаконосъобразен.
Аргумент в
подкрепа на гореизложеното бил и фактът, че специалната процедура за
санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш целяла регламентирането
на ускорена във времето процедура за санкциониране на нарушителите. Не можело
при това положение да важат срокове, по-дълги от предвидените в ЗАНН, или
неограничени във времето.
Жалбоподателят
заявява, че поддържа и всички свои възражения, изложени в жалбата пред
първоинстанционния съд и при разглеждане на делото.
Предвид
изложеното, моли да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд - Хасково
и да бъде отменен обжалваният електронен фиш.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
гр.Хасково, не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна и
предлага решението на РС – Хасково като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С атакуваното съдебно
решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № …., издаден от ОД на МВР – Хасково, с който
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Б.Г.Б. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
лева. Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
28.11.2019г., в 14,50 часа, в гр.Хасково, на бул.“Г.С.Р.“ № 80 до
Бензиностанция „ОМВ“ в посока към гр.Д.., в населеното място, е било извършено
засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство TFR1-M №
597 на преминал лек автомобил марка „Ауди А4“ с регистрационен номер Х .... ВР.
Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 67 км/ч, в
населено място – при разрешена максимална скорост от 50 км/ч. Установено било,
че лекият автомобил е регистриран на името на жалбоподателя.
От правна страна съдът е
преценил, че атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми по
закон, че използваното техническото средство е калибровано – видно от представените
протоколи за проверка, че същото е преминало последваща проверка за техническа годност.
Заявил е, че е съобразен текстът на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
19.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, според
който мястото на разполагане на АТСС се определя така, че измерителят му да
сработва след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта. Приел е за изпълнено и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Съобразен
бил и чл. 10, ал. 3 от Наредбата, който предвижда, че при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Посочил е, че протоколът по
чл. 10, ал. 1 от Наредбата е по утвърдения образец, съдържащ се в Приложението
към чл. 10, ал. 1. Обсъдено е и непопълването на две графи, като е посочено, че
те се отнасят за специфичен режим на работа на АТСС – режим Д на измерване,
който в случая не бил използван, тъй като бил приложим в случаите, когато
измерването с АТСС се извършва в двете посоки на движение. Заявено е, че в
случая такова не било налице, както не било налице и мобилно измерване в
движение. В протокола по чл. 10, ал. 1 ясно било посочено и мястото на извършване на
измерването, като съдът е приел за неоснователен доводът, че мястото на извършване
на нарушението не било ясно. Приел е за осъществено вмененото на жалбоподателя
административно нарушение и за правилно определено наказанието, което му е
наложено. Заявил е, че няма изискване в ЗДвП или Наредба № 8121з-532 от
19.05.2015г. да се посочва длъжностното лице, приело протокола, нито да се
посочва на какъв носител са били снети изображенията и къде се съхраняват.
Като е стигнал до този
правен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият
състав, противно на твърденията в касационната жалба, намира за правилни и
обосновани изводите на районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е
издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати
нарушения на процесуалните правила, като са изпълнени изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи,
и съответно, че не са констатирани твърдените от жалбодателя нарушения, които
да са допуснати при издаването му от административнонаказващия орган. Настоящата
инстанция приема, че фактите по делото са обсъдени от районния съд поотделно и
в тяхната съвкупност, като въз основа на тях в решението са изложени точни и
аргументирани мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Изложените от въззивния съд мотиви за законосъобразност на електронния
фиш са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен
материал.
Не се споделят доводите за
нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, като в тази връзка следва да се
отбележи, че при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на електронни фишове се изхожда
от спецификата на електронния фиш. Изискванията на чл. 34 от ЗАНН са свързани
само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето
на АУАН. Законодателят изрично е записал: „Не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението“. Доколкото ЗАНН не предвижда
изрична регламентация на института на давност за погасяване на
административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на
ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на
електронните фишове, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81
от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената давност е три
години, а абсолютната - четири години и половина. В конкретния случай деянието
е извършено на 28.11.2019г., следователно не е изтекла нито обикновената, нито
абсолютната давност. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че към
настоящия момент не са налице предпоставките на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство
на това основание.
На следващо място, не са
налице и предпоставките за прекратяване на административнонаказателното
производство, посочени в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като от датата на
извършване на нарушението – 28.11.2019г., до датата на връчването му на
наказаното лице – 23.07.2020г., не е изтекъл тригодишният срок, предвиден в чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН.
Неоснователни са и останалите
доводи на касатора, че не са изпълнени изискванията на чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата. Представеният по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система съдържа нормативно
изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима
на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства, необходими да бъде
извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. Непопълването
на посочените от жалбоподателя графи не разколебава и не опровергава
доказателствената сила на протокола, доколкото преценката за същественост на
отсъстващи реквизити от протокола следва да се основава на съпоставка с всички
останали попълнени реквизити и съотнасянето им към останалите писмени
доказателства от преписката.
В заключение касационната
инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената
административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението,
авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на
наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение. Ето защо
решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено
валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 231/06.10.2020г.,
постановено по АНД № 794 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.