Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 27.09.2024г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, двадесет и първи състав в публично заседание на
25.04 две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА Н.
при участието на
секретаря КРИСТА КИРОВА
като разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело
№1475/2020г., по описа на ДРС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на В.Г.С., ЕГН **********,***,
чрез упълномощения адвокат Ц.Б. ***, със съдебен адрес:***, * срещу “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЗАД, със седалище и адрес на управление:
*** с ЕИК *********, представлявано от изп. директори Н. Ч. и К.Р. Исковете са
с пр. основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да осъди
ответника, да му заплати сумата от 12495.80
лв. /претенцията е заявена като частична от иск с цена 15 000
лв./, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица със
застрахователен сертификат № 2214Е190452 от 31.01.2019г. за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане жилището на ищеца, находящо се в
***в резултат на настъпил на 04.01.2020 г. пожар и последиците от гасенето му,
ведно със законната лихва върху главницата от 12495.80 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба – 08.07.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
В ИМ ищецът твърди, че е собственик на
жилище, находящо се на трети етаж в сграда в ***, със застроена площ от 48 кв.м.,
представляваща имот с кадастрален идентификатор №*** по КККР на гр.Добрич,
видно от нот. акт №90, том І, нот. дело №51 от 12.02.2008г. на нотариус Р. Г.,
вписан с рег. №330 в НК и с район на действие РС-Добрич.
На 04.01.2020г., след полунощ в дома на ищеца е възникнал
пожар, който е бил потушен от РСПБЗН гр.Добрич. Вследствие на пожара и гасенето
му, е била унищожена покривната конструкция на сградата, а имотът и имуществото
в него са били значително увредени. Установено било, че огънят е тръгнал от комин
на покрива на сградата.
Между страните по делото имало сключена застраховка на
недвижимо имущество, видно от застрахователен сертификат №2214Е190452, със срок
на покритие: от 00.00ч. на 18.02.2019г. до 24.00ч. на 17.02.2020г.
Застрахователната сума в полза на която било застраховано имуществото е
37700.00 евро, или левовата и равностойност - 62000.03 лв.
След пожара бил извършен оглед на 06.01.2020г. от
представител на ответника, за което е съставен констативен протокол от
07.01.2020г., в който били обективирани нанесените щети на апартамента и общите
части. Така, напълно била компрометирана покривната конструкция с обща площ 120
кв.м. с изгорели и без товароносимост елементи. Щетите по жилището са описани
конкретно във всяка една от стаите - спалня, кухня, коридор, мокро помещение,
детска стая, като точно са посочени по вид извършените СМР и съответните кв. м.
След пожара се наложило да се подмени и ел. инсталацията в имота в 18 точки,
както и ел. таблото.
Ищецът твърди, че вследствие на пожара и гасенето му са
нанесени имуществени щети, неописани в протокола от 07.01.2020г., но подробно
заснети на снимки от вещо лице, експерт по пожарите, съответно и подробно
описани в исковата молба.
В. С. твърди, че м. септември 2019г. направил основен
ремонт на жилището и закупил нови ел. уреди, мебели, била монтирана и нова ел.
инсталация в кухнята. За съжаление, само след няколко месеца - на 04.01.2020г.
при възникналия пожар, имотът на ищеца бил силно увреден и негоден за живеене,
това наложило В. Г. и семейството му да се преместят да живеят в жилище на
приятели за около половин година, докато успеят да възстановят дома си.
Ответникът изплатил на ищеца застрахователно обезщетение
в размер на 4900 лв. по б. път, което, според В.С. било изключително занижено и
не покривало действителните щети от пожара.
С оглед гореизложеното, ищецът
твърди, че за него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
осъдителен иск, като моли, съдът на осн. чл.405 от КЗ във вр. чл.386, ал.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, да осъди ответника да му заплати сумата от 12495.80.00 лв., представляваща
частичен иск от общо 15000.00 лв., представляваща обезщетение по
застрахователна полица със застрахователен сертификат № 2214Е190452 от
31.01.2019г. за претърпени имуществени вреди, вследствие пожара и гасенето му
на 04.01.2020г. в имота на ищеца, находящ се в ****, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на увреждането до окончателното изплащане на
задължението, която сума била сформирана така:
1.
за доставка и
монтаж на дървена конструкция каратаван,
в размер на 1536,00 лв.;
2.
отливане на стоманобетонен пояс върху стени 35 л.м., в размер на 1400,00
лв.;
3.
възстановяване
на външни стени на жилището /направа
на частично разрушена тухлена зидария/, с площ 42 кв.м. в размер на 2100,00лв.;
4.
частично възстановяване на външна топлоизолация 42
кв.м., в размер на 1470,00 лв.;
5.
доставка и монтаж на гипсокартон и шпакловка 120
кв.м., в размер на 2880,00 лв.;
6.
шпакловка на
стени и тавани от 152 кв.м., в размер на 912,00 лв;
7.
грундиране
на стени и тавани от 152 кв.м., в
размер на 380,00 лв.;
8.
боядисване - двукратно на 152
кв.м. в размер на 912,00 лв.;
9. монтаж на ламинат и первази 30 кв.м., от които: да се счита предявен за сумата
570,00 лв., представляваща доставка и монтаж на ламинат 32,5 кв.м на стойност
520.00лв. и доставка, демонтаж и монтаж на 20 л.м. ъглови первази
на стойност 50,00лв.;
10.
полагане
на теракот в кухня и коридор 15
кв.м., от които: 495.00лв., представляваща изравнителна замазка в кухня и коридор
и полагане на теракот;
11.
монтаж на алуминиев ъглопротектор
35 кв.м., в размер на 1750.00лв.;
12.
обръщане на прозорци в
размер на 180,00 лв.;
13.
доставка и монтаж
на 4 прозореца с комарници- 580,50
лв.
14.
доставка и монтаж на 3 броя
дървени врати, от които, искът да се
счита предявен в тази част за сумата от 600,00
лв.;
15.
монтаж на щендерни стени от гипсокартон и шпакловка
на фугите 7 кв.м., в размер на 224,00 лв.;
16.
събаряне на зидария, почистване на отпадъци и
извозване на отпадъци /на вишка и на контейнер/, от
1485,00 лв. да се счита предявен за сумата 1565,00
лв.;
17.
подмяна
на ел. инсталация в 18 точки на жилището /монтаж на лампени и контактни изводи, доставка и монтаж на ел. табла/,
искът да се счита предявен в тази част за 580,98
лв;.
18.
сваляне на тапети
от стени на килер с плитък релеф - 26,00 лв.
/по протокола на Булстрад/;
19.
недокументирани,
но необходими дейности за възстановяване на щетите- 5% от остойностените
дейности, без СМР извършени върху общите части на сградата- 829,32 лв.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски.
С разпореждане от 15.07.2020г. ДРС е
изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към
нея. Разпореждането е било получено от ответника на 28.07.2020г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението застрахователното дружество е изпратило отговор на
исковата молба, като оспорва по основание и размер исковете, навежда твърдения
за недължимост на сумите, моли за отхвърляне като неоснователни и недоказани на
исковите претенции. В този аспект, ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил
нормата на чл.366 от ГПК, като към ИМ не приложил справка, която да съдържа
необходимите изчисления за размера на всяка една от претенциите, не било конкретизирано
състоянието на сградата преди пожара, какви са били точните увреждания от
събитието от 04.01.2020г., оценката на щетите, за да се установяла стойността
на реалните разходи за ремонт и възстановяване.
Ответникът сочи, че процесната застрахователна полица
имала за предмет самото жилище на ищеца, но не и движимите вещи в него.
Полицата била сключена в полза на „Юробанк България” АД по искане на банката
във връзка с отпуснат кредит на В. Г.. Ответникът прави възражение по отношение
на застрахователната сума, определена в полицата, като в нея изрично било
посочено, че застрахователната сума е равна на оценката на застрахованото
имущество, определено като обезпечение по кредит, направена или приета от
горепосочената банка, като тази оценка включвала само жилището като недвижима
вещ, но не и оборудването в нея – мебели, ел. уреди, компютърна техника и др. В
този аспект, ответникът твърди, че застр. полица не покривала загубата от
застрахователното събитие на движимите вещи и обзавеждането, които/което се намирало
в дома към момента на пожара.
Отделно от горното, ищецът присъствал при огледа на
вещите лица в имота и е подписал изготвения констативен протокол без забележки,
като в протокола нямало описани движими вещи /обзавеждане, ел. уреди и др./,
тъй-като полицата покривала само недвижимия имот.
Ответното дружество оспорва, че е настъпило
застрахователното събитие, описано в исковата молба, че от събраните
доказателства не се установявало, че е настъпило събитие, явяващо се покрит
риск по смисъла на Общите/специалните условия към застрахователния договор, че
телевизионните рапортажи, не са и не могат да бъдат доказателство за наличието
на извършен основен ремонт в жилището, както и за закупуване на нови мебели,
ел. уреди и др. Оспорва се представения диск с презапис на телевизионен
репортаж да се приобщава към доказателствения материал.
Ответникът оспорва по размер исковите претенции, тъй-като
те не кореспондирали с действително претърпените вреди, описани в КП, както и с
експертната оценка за стойността на вредите, описани от независим
експерт-консултант. Също така, ищецът не установявал дали и каква част от
увреденото имущество реално е повредено в срока на действие на застрахователния
договор, по-точно на 04.01.2020г., а не преди, или след тази дата, че изброените
и описани в ИМ щети в обекта са нанесени само и единствено от пожара.
Ответникът оспорва касовите бонове и гаранционни книжки за уреди, в които
липсвало вписване на собственика на уреда и не ставало ясно от кого е закупен и
дали се съхранява в обекта, както и че е погинал в пожара.
Ответникът прави възражение за подзастраховане, като
твърди, че е спазвал стриктно всички разпоредби на КЗ и отрича да е неизправна
страна в случая.
Ответното дружество възразява да бъде допусната СТОЕ,
поради това, че ищецът не е конкретизирал кое е точно увреденото имущество и че
то е повредено само от пожара. Също така се възразява по искането за допускане
на 2 свидетели на ищеца, които да установяват вида на унищожените движими вещи,
модела, марката периода им на закупуване и цената им.
Застрахователят представя към отговора си копие от
застрахователния сертификат и застрахователната преписка по щетата. Прави
искане да се задължи „Юробанк България” АД, да представи по делото изготвената
или приета от банката оценка на застрахованото имущество, определено като
обезпечение по кредит №HL31484,
както и информация, какво е предоставеното обезпечение по кредита.
Претендират се съдебните разноски от
ответника.
Съдът като прецени представените по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Безспорно установено е, че между
ищеца В.С., като „застрахован“ и ответника “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЗАД, като
„застраховател“ е сключен договор за застраховка №№
2214Е190452 от 31.01.2019г., със срок на
покритие от 00.00ч. на 18.02.2019г. до 24.00ч. на 17.02.2020г. /приложен на
л.38-40/. Застрахователната сума, в полза на която е застраховано имуществото е
37700.00 евро, или левовата и равностойност - 62000.03 лв. Съгласно клаузите на договора, обект на застраховане
е жилище /т.е. недвижимата собственост, не и движимите вещи в него/, находящо
се на адрес: *** Застрахователната сума
в полза на която било застраховано имуществото е 37700.00 евро, или левовата и
равностойност - 62000.03 лв. Тази сума е равна на оценката на застрахованото
имущество, определено като обезпечение по кредит.
Процесната застраховка е била
сключена в полза на „Юробанк България“ АД, по искане на банката във връзка с
отпускане на кредит в полза на ищеца, като за обезпечението му е включено
въпросното жилище, собственост на В. Г..
Сред
посочените в горецитирания договор за застраховка, изчерпателно са визирани
покритите застрахователни рискове, като на първо място е посочен –
пожар.
Поради възникнал на
04.01.2020г. в имота пожар, застрахованият В. Г. е подал на 06.01.2020г.
заявление за възникнало събитие до застрахователя за оглед и оценка на щетите
/л.48/ и претенция за обезщетение от 06.01.2020г. /л.50/, за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение, в резултат на което е образувана
преписка по щета №**********/55-20.
На 07.01.2020г. е съставен
КП /л.52-54/ от оценители В.В.и Б.Н.А., в който са описани щетите в имота на
ищеца. Последният е подписал протокола /л.52/. По щетата е изготвен доклад и
експертна оценка /л.43-44/ от лицензирани оценители. Видно от Писмо изх.
№01086/12.02.2020г. /л.45/, на застрахования е определена
сума за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 4920.01 лв., която
му е преведена по посочена от него банкова сметка.
В. Г. е депозирал
заявление с вх. №1143/12.03.2020г. /л.42/ до ответното дружество, в което
изразява несъгласието си с получения размер на застрахователно обезщетение и
моли за преразглеждане на щетата и за покриване на действителните увреждания в
имота му в размер на 13926.00 лв. Застрахованото лице сочи, че съставения от
оценители на застрахователя опис на щетите е непълен и не кореспондира с
реалните щети.
Ответникът е уведомил В.
Г., че няма основание за промяна на становището му по случая и потвърждава
размера на изплатеното обезщетение, още повече, че пострадалият не е поискал
допълнителен оглед в опожарения имот.
Отказът на
застрахователното дружество да преразгледа размера на застрахователното
обезщетение е мотивирало ищеца да подаде настоящата искова молба.
По делото не се спори, че
на 04.01.2020г. е настъпил пожар в имота на ищеца /същият е собственик на
жилището, заедно със съпругата си Е.С., съгласно нот. акт№31, том 3, дело
№695/12.02.2008г. по описа на СВ-Добрич, приложен на л.5/. В тази връзка е
представено писмо от 06.01.2020г., издадено от РСПБЗН-Добрич /л.9/, в което е
посочено, че при пожара е унищожена покривната конструкция на сградата и
имущество на третия етаж, собственост на В.Г.С..
Съдът е изискал от
РСПБЗН-Добрич, цялата документация във връзка с пожара. Същата е приложена на
л.182-187. От телефонограмата се установява, че в 01.24ч. на 04.01.2020г. е
подаден сигнал за пожар в процесното жилище, като м 01.30 ч. на место е
пристигнал една пожарна, а после е изпратена в 01.50 ч. втора кола. Около 230
кв.м. е била площта на гасене на пожара. Същият е ликвидиран в 04.00ч, като за
това са били използвани 8000л вода. При пожара са пострадали и съседните две
жилища-апартаменти в сградата, собственост на Х.Н.и на Х. Х.. Предполагаема
причина за пожара е неправилно ползване на отоплителни уреди – непочистено
коминно тяло /л.185/..
По делото е назначена
съдебно пожаро-техническа експертиза, като част от обща комплексна СОТЕ, със задачи: да се установи механизма на пожара и вероятните
причини за настъпването му и щетите от пожара.
Видно от заключението на в.л. инж. П.И. /л.199-202/, предполагаема
причина, е възникване на техническа неизправност в системата (димоход-комин) за
отвеждане на изгорелите газове в процеса на експлоатация. В комина е
имало пукнатини, които не са били измазане и коминът не е бил почистен от
сажди. Те са се запалили от високата температура /около 350 градуса/ и се е
подпалила и покривната конструкция, която е била над апартамента на ищеца. По
негови данни, съседът му от втория етаж през зимата се е отоплявал с камина на
твърдо гориво. Според инж. И., няма данни за умисъл при възникване на пожара.
Пожарът е потушен от осем пожарникари, с
два пожарни автомобила, като за изгасянето са били необходими около три часа и
са използвани 8000 л. вода. От пожара е унищожено следното имущество:
1. покривна
конструкция – общо 230 кв.м., а за конкретния обект – 120 кв.м.;
2. мебели
– 2 бр.;
3. бяла,
черна и компютърна техника – 2 бр.;
4. врати –
2 бр.;
5. сервизно
помещение – 1 бр.
Съдът
кредитира заключението по СПТЕ на в.л. инж. П.И., като пълно, обективно,
неоспорено от страните, кореспондиращо като крайни изводи и с останалия
доказателствен материал по делото.
Съдът е
събрал гласни доказателства, чрез разпит на свидетели на ищеца и на ответника.
Св. С.
М.К./тъст на В. Г./ заяви, че дъщеря му живее със зет му в жилище в центъра на
гр.Добрич, близо до пощата. През 2019г., те си направили основен ремонт на
дома, като и свидетелят им помагал с труд и пари. Сложили вътрешна и външна
изолация на стените, сменили дограмата с нова – ПВЦ, подменили входната врата,
частично подменили покрива с нови цигли и дървени греди, а каратавана изцяло го
обновили.
Свидетелят е отишъл да види жилището на ищеца, ден след пожара. Сподели,
че целият покрив е бил изгорял, паднал е каратавана, две от стените били
съборени, мебелите, покъщината им била унищожена. Всичко било подгизнало от
водата, с която са гасили пожара, имало съборени греди, керемиди, тухли,
гипсокартон и др. върху печката, мебелите, на практика, сградата нямала покрив.
Докато разчиствал, св. К. бил с каска, защото било опасно, местейки едно нещо,
да не падне друго върху него.
С.М.
споделя, че се уплашил, като видял в какво състояние е домът на дъщеря му,
плачело му се.
Ищецът
и семейството му живели около 6 месеца в дома на приятели, докато възстановят
жилището след пожара.
Свидетелят отново помагал с труд на зет си и дъщеря си при ремонта през
2020г., при товареното на строителните отпадъци с контейнери, при смяната на
ламината с теракот, при възстановяването на стените, при шпакловане и
измазване, боядисване, подмяна на ел. инсталацията. Ищецът наел фирма за
ремонта на опожарения му дом.
Съдът кредитира показанията на св. С.К., през призмата на чл.172 от ГПК,
предвид близката му родствена връзка със съпругата на ищеца, но доколкото
показанията му са преки, лични и непосредствени, досежно състоянието на
процесния имот след пожара и кореспондират с останалия събран доказателствен
материал, съдът ги намира за достоверни.
Св.
С.Г.К. /без родство с ищеца/, заяви, че е близка на семейството на В. Г.,
тъй-като от години била учителка на детето му по английски език и многократно е
посещавала дома му, и преди пожара и след това. Свидетелката заяви, че ищецът е
правил основен ремонт на апартамента си през 2018 или 2019г., направили си нова
баня, нова детска стая, нова кухня, сложили ламинат, поставили вътрешна и
външна изолация на стените, сменили дограмата с нова – ПВЦ, измазали с хубава
мазилка. Свидетелката не може да каже, дали ищецът е правил ремонт и на
покрива.
След пожара, К. отишла до дома на В. Г.,
но само се качила до етажа и не влязла вътре в жилището, виждало се небето,
нямало покрив, гредите били изгорени, всичко било подгизнало и мокро от водата,
с която са гасили пожара, било черно, опушено, в окаяно състояние.
Свидетелката заяви, че ищецът и семейството му няколко месеца е живяло
при приятели, докато ремонтират жилището си. В. наел фирми за ремонта, сам им
плащал, а и близки са му помагали. След като той приключил Г. отишла в
апартамента на ищеца. Всичко било сменено, наново били изградени стените,
измазано с поставен гипсокартон, ел. инсталацията и дограмата били подменени,
имало нови врати на стаите, спалнята, кухнята и детската стая били ремонтирани,
с нови мебели, поставен бил теракот на мястото на ламината, само банята не била
ремонтирана. Каратавана бил изцяло наново правен. Ищецът казал на свидетелката,
че само каратавана му струвал 18000 лв.
Св.
К. знае, че В. сам си поръчвал и плащал за специализирана техника, за да извози
изгорелите мебели, вещи, строителни боклуци.
Съдът кредитира показанията на св. К. като преки, лични и кореспондиращи
с останалия събран доказателствен материал, относно състоянието на процесния
имот след пожара и след ремонта.
Свидетелят В.К.В.е лицензиран оценител към ответното дружество и работи
от години към него. Същият, заедно с колегата си Б., който е от Варна, посетили
имота на ищеца около 2-3 дни след пожара и е съставил констативния протокол, в
който са описани щетите /К. не отрича, че подписите в протокола са негови и той
е изписал текстовата част в документа/. Правени са цветни снимки и от двете
лица.
Св.
К. казва, че имотът бил на 7 етаж /а процесната сграда е триетажна/ и пожарът
бил в тавански етаж, приспособен за живеене /а сградата има каратаван/, че
пожарът обхванал само покрива. Свидетелят казва: „не беше горяло вътре“, т.е. в
апартамента, "почти„нямаше щети“ в жилището, „нямаше горяло
вътре“.Свидетелят на въпроси на съда, не даваше отговори, а мълчеше, всяко негово
изречение съдържаше изразите: „не знам“, „не си спомням“, „не мога да кажа“,
„не съм сигурен“.
Съдът не кредитира показанията на св. В.К., предвид това, че същият
работи в ответното дружество от години и е заинтересован от изхода на спора,
отделно от това, показанията му не кореспондират с останалия събран
доказателствен материал, а и изложеното от свидетеля в немалко от описанието на
имота след пожара е неясно и неконкретно. Свидетелят е разпитан от съда на
03.06.2021г., т.е.година и половина след пожара, т.е. не се касае за инцидент,
много отдалечен във времето, за да са избледняли възприятията му, а и К. не е
бил на преклонна възраст при разпита /същият тогава е бил на 61 г./, за да
приеме съдът, че са налице причини от обективен характер, които възпрепятстват
спомените му.
Св.
Б.Н.А. е оценител, който не е в трудови отношения с ответника, но той е ползвал
услугите му. За процесният пожар, свидетелят от Варна дошъл в Добрич, за да
помага на колегата си В. К.. Двамата отишли в опожареното жилище дни след
пожара на оглед, като са правили много снимки /около 20/ с личен фотоапарат на
свидетеля Н.. Той изпратил по имейл всички снимки на В. Свидетелят не пази
направените снимки, нито ги е вадил на хартиен носител.
При огледа А. не видял отвън на сградата явни следи от пожар, качили се
вътре и установили, че част от покрива е паднал, имало обгорели греди, но не се
виждало небето, нямало дупка в покрива. Свидетелят не си спомня, дали вътре в
жилището на ищеца е имало паднали греди, тухли, керемиди.
Св.
Н. заяви, че му направило впечатление, че в дома на ищеца било сухо, нямало
следи от вода, което било твърде необичайно. Обикновено при пожар, при гасенето
с вода, щетите в имота били по-големи от водата, отколкото от огъня. Всички
стаи в жилището на В. Г. или обходени при огледа, но нямало подгизнали мазилки,
стени, ламинати. Свидетелят видял само обгорели стени, но не видял
съборени/срутени стени. Жилището било ситуирано върху покривното пространство.
В
жилището оценителите се движели свободно, нямало отломки от изгорели греди,
цигли, тухли, които да възпрепятстват придвижването им. Ел. инсталацията в дома
била изгоряла. Свидетелят не си спомня, дали дограмата е била изгоряла, но
каза, че миришело на сажди.
Св.
А. подписал констативния протокол /а колегата му В. по писал/ в офиса на
ответното дружество в гр.Добрич /защото в процесното жилище нямало условия за
това/. Свидетелят не е връчвал копие от протокола на ищеца. Той присъствал при
огледа и не е пречел на оценителите.
Съдът не кредитира показанията на св. Б. Н., тъй-като те не
кореспондират с останалия събран доказателствен материал по делото, досежно
състоянието на имота след пожара. Така, свидетелят сочи, че в дома е била сухо,
нямало следи от вода, не било подгизнало. От представените документи от
РСПБЗН-Добрич е видно, че два пожарни автомобила и осем пожарникари са
потушавали пожара около 3 часа и са ползвали 8000 л вода. При такова количество
вода не е възможно да няма следи от вода. Нещо повече, в заключението на в.л.
инж. П.И. /стр.200 по делото/ е посочено, че след като е потушен пожара, ищецът
е взел от пожарникарите помпа за отводняване, за да може да отводни дома си.
Всичко гореизложено, мотивира съдът да не кредитира показанията на св. Н.
Не се спори по делото, че
двамата оценители В. К.и Б. А.при огледа в процесния имот са правили снимки с
фотоапарат, че застрахователят е разполагал с тях. Видно от доклад по
щета№**********/55-20 /л.44/, изготвен от застрахователя, в т.4 е посочено, че
към приложените документи към щетата има и „снимков материал“. Съдът е задължил
ответника с Определение от 23.07.2021г., да представи в 7-дн. срок от
получаване на съобщението снимковия материал, като го е предупредил, че ако не
изпълни указанието, на осн. чл.161 от ГПК, съдът ще приеме за установени
твърденията на ищеца, досежно състоянието на процесния имот след пожара на
04.01.2020г.
В контекста на
гореказаното, тъй-като в хода на процеса, ответното дружество не представи
снимковия материал /същият се намира в негово държание/, съдът намира, че
следва да го санкционира с правните последици на чл.161 от ГПК.
По делото е спорен
въпросът за това, какъв следва да е размерът на действителната пазарна стойност
на нанесените имуществени щети в процесното жилище, вследствие на пожара от
04.01.2020г.
В тази връзка са назначени и приети заключения по първоначална,
повторна и тройна съдебно-техническа експертиза.
От заключението по първоначалната СТЕ на
в.л. инж. Я. К. Д. /л.216-222/ се установява, че при
изготвената експертна оценка от лицензиран оценители на ответното дружество,
щетите от пожара са оценени на 4920 лв, като в оценката били описани само част
от описаните в констативния протокол от 07.01.2020г. повреди /част от
ремонтните работи вътре в жилището/, както и били допуснати аритметични грешки
в изчисленията /площта на стените и на таваните не била една и съща - 55
кв.м./, площта на стените в жилището била не по-малко от 136 кв.м., а на
подовете и тавани - 48 кв.м. Вещото лице стига до заключение, че платеното от
ответника обезщетение от 4920.01 лв. не съответства по видове и количество
извършени СМР и на стойността на описаните в констативния протокол щети към
04.01.2020г.
Действителната пазарна стойност на
нанесените имуществени щети в дома на ищеца, вследствие на пожара, е на
стойност 16236 лв. /в тази сума не са включени ремонтните дейности на общите
части на сградата./
СМР, извършени в процесния имот по
повод възстановяване на щетите от пожара, отговарящи напълно на описаните в КП
от 07.01.2020г., са на стойност 11266.00 лв.
Допълнително са добавени стойности на
зидария по стени, топлоизолация и външна мазилка в размер на 4970 лв., тъй-като
по сведения на ищеца и на разпитаните свидетели, стените са паднали след огледа
на обекта от оценителите на застрахователното дружество.
Стойността на направените разходи за
специализирана техника възлиза на 480.00
лв. с ДДС за ползване на челен товарач, т.е. 2 дни работа по разчистване,
съгласно представена от ищеца проформа фактура и 1085.00 лв. за ползване на 7
контейнера /с обем 4 куб.м./ за строителни отпадъци.
Към експертизата е приложен снимков
материал на фасадата на сградата преди пожара и след ремонта.
Заключението на инж. Я.К. е оспорено
от ответника, с мотив, че вещото лице е некомпетентно. Съдът по искане на
застрахователя е назначил повторна единична СТЕ със същите задачи, като
първоначалната и допълнителен въпрос, дали има дадено разрешение от Община град
Добрич за промяна на покривната конструкция на сградата след датата на пожара.
От заключението по повторната единична
СТЕ, изготвено от в.л. инж. А.А. /л.311-317/, се установява, че действителната
пазарна стойност на имуществените щети в процесното жилище на ищеца, вследствие
пожара на 04.01.2020г., е в размер на 28686 лв. /които не вкл. общите части и
покрива от стълбищната клетка на сградата.
Извършените СМР по вид и количество за
възстановяване на имота в първоначалния му вид и тяхната стойност, като
материали и труд по средни пазарни цени към датата на пожара, възлиза на
27121.29 лв.
Стойността на направените от ищеца
разходи за специализирана техника /челен товарач/ и контейнери за строителни отпадъци,
е в размер на 1565 лв. с извозването, като те били минимални в конкретния
случай.
Изплатеното от ответника обезщетение в
размер на 4920 лв. не съответствало на количествата и видовете нанесени щети,
описани в КП за оглед от оценители на застрахователя към датата на
застрахователното събитие.
Община град Добрич не е издавала
разрешение за промяна на покривна конструкция на сграда с идентификатор №*** по
КККР на гр.Добрич, след 04.01.2020г., но съгл. чл.151, ал.1 от ЗУТ ,след като не
се променя нивото на кота „корниз“ и кота „било“, както и архитектурния вид на
сградата, приет с Общия устройствен план на Общината, не се изисквало такова
разрешение/проект/заснемане/.
Заключението на в.л. инж. А.А. е
оспорено отново от ответника, с мотив, че експертът не е отговорил
аргументирано и пълно на въпросите, затова е поискана тройна СТЕ. Съдът е
уважил искането на ответника и е допуснал експертизата.
Съгласно заключението по нея /л.431-434/, вещите лица
К.М., Н.А. и Р.Д., са изчислили, че действителната пазарна стойност на
имуществените щети в процесното жилище на ищеца, вследствие пожара на
04.01.2020г., е в размер на 26080.48лв., а крайната пазарна стойност на тези
вреди към същата дата е 27384.50 лв. /към 26080.48 лв. са прибавили 1304.02 лв.
– недокументирани, но необходими дейности за възстановяване на щетите, при тях
експертите са приели, че те са 5% от остойностените дейности/. Вещите лица в
табличен вид подробно са описали извършените СМР в процесното жилище при възстановяване
на щетите от пожара по пера /вид, количество, труд и материали/.
Стойността на направените от ищеца
разходи за ползване на специализирана техника /челен товарач/ за 2 работни дни
е 480 лв. /при средна цена за машиносмяна около 220 лв. без ДДС/ и за
контейнери /7 броя/ за извозване на строителни отпадъци до специално сметище,
вкл. и такса смет, стойността е в размер на 1085 лв., като тези суми отговаряли
на средните пазарни цени за периода на извършване на ремонта за гр.Добрич.
Изплатеното от ответника на ищеца
обезщетение в размер на 4920 лв. не съответствало на стойността на описаните в
КП от 07.01.2020г. щети към 04.01.2020г.
Към 08.01.20204г. не било постъпвало
искане до Община гр.Добрич за промяна и ремонт на покривна конструкция на
процесната сграда с административен адрес: ***. За
процесният ремонт не били налични строителни книжа, не се открили разрешения за
строеж и предвид отговора на писмото от Община град Добрич от 08.01.20204г.: „в
случай, че е направен ремонт, същият е изпълнен като неотложна, аварийна и
възстановителна работа.“
Съдът е изслушал заключението по
тройната СТЕ и го е приел, кредитира го като пълно, обективно, неоспорено от
страните и кореспондиращо с останалия събран доказателствен материал по делото.
Заключенията на вещите лица по СТЕ са
почти идентични, като с оглед всички доказателства по делото, съдът възприема
като по-пълна /и неоспорена/ тройната съдебно-техническа експертиза и базира
изводите си на нея.
От всичко посочено по-горе, съдът счита за доказано, че се
осъществил сложният фактически състав, обосноваващ отговорността на
застрахователя по чл.405, ал.1 от КЗ, а именно: наличие на валидно учредено застрахователно
правоотношение между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие
в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които
се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в
качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия;
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване. При
кумулативната даденост на тези предпоставки, съгласно цитираната разпоредба, в
тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение на застрахования.
Налице е спор, относно размера на застрахователното обезщетение.
От заключенията на ВЛ по първата, повторната единична СТЕ и тройната СТЕ,
преценени в съвкупност с представените писмени доказателства и показанията на
свидетелите, съдът намира, че искът, относно претендираните щети в недвижимия
имот на ищеца, настъпили вследствие пожара на 04.01.2020г., е основателен и
доказан, вкл. и по размер за търсената сума от 12495.80 лева, заявен като
частичен от общо 15000.00 лв. Следва да се отбележи отново,
че обезщетението е по „перо“ – щети по сградата, /без техника, уреди
и обзавеждане в жилището/.
Ищецът не претендира обезщетение в размер на законната лихва по
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за периода от датата на настъпване на
застрахователното събитие 04.01.2020г. до 08.07.2020г. /дата на подаване на
исковата молба/, въпреки, че съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, освен
в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. Видно от съдебните книжа, уведомлението от В.
С. до застрахователя е подадено на 06.01.2020г. /л.48/, от който
момент, съобразно уговорките в договора и разпоредбите на КЗ, започва да тече
15 дневен срок за произнасяне на застрахователя. Законна лихва се дължи след
изтичане на този срок, но само при условие, че застрахованият е представил
банкова сметка, ***.01.2020г. /л.56/, от която дата за ответника е възникнало
задължение да изплати обезщетението или да откаже изплащането му в 15 дневен
срок. Но ищецът не е предявил иск по чл.409 от КЗ и съдът, след като не е
сезиран, не дължи произнасяне свръхпетитум.
В. С. претендира от ответника, да му заплати законната лихва върху
главницата от 12495.80 лв., считано от датата на подаване на исковата молба
/08.07.2020г./ до окончателното изплащане на задължението. За акуратност,
следва да се отбележи, че в исковата молба, законната лихва се търси, считано
от датата на увреждането на имуществото – 04.01.2020г., но в последното съдебно
заседание, проведено на 25.04.2024г., в хода на устните състезания,
процесуалният представител на ищеца е заявил, че претендира законната лихва,
начиная от датата на подаване на исковата молба, което съдът следва да съобрази
и да уважи акцесорния иск /след като е приел за основателен и доказан по размер
и главния иск/, така, както е поискан от ищцовата страна в хода по същество, а
именно, считано от 08.07.2020г.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 4183.73 лв., /приложен
е списък по чл.80 от ГПК на л.455 по делото/, от които: 499.83 лв. общо –
държавна такса /сформирана от сбора на внесените първоначално с подаване на ИМ
60.00 лв. – л.25 плюс допълнително внесените при изменение на иска 392.64 лв. –
л.215 плюс 47.19 лв. – л.441/, 2535.00 лв. – адвокатско възнаграждение общо
/приложени три броя пълномощни и договори за правна защита и съдействие от
25.01.2021г., 23.01.2023г. и 18.01.2024г. на л.456-458 и адв. пълномощно от
17.02.2020г. на л.13/ и 748.90 лв. общо – внесени депозити по съдебни
експертизи /приложени платежни документи на л.181 за 300 лв., л.245 и л.249 за
довнесени 48.90 лв., на л.242 за платени 200.00 лв. и л.330 за доплатени 200.00
лв./.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че ответникът не
е направил възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.405,
ал.1 от КЗ във вр. чл.386, ал.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЗАД, със седалище и адрес
на управление: *** с ЕИК *********, представлявано от изп. директори Н. Ч. и
К.Р., да
заплати на В.Г.С.,
ЕГН **********,***, сума в размер на 12495.80
лв. /дванадесет хиляди четиристотин деветдесет и пет
лева и осемдесет стотинки/, като претенцията е заявена като частична от иск с
цена 15 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователна полица със застрахователен сертификат
№2214Е190452 от 31.01.2019г. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане жилището на ищеца, находящо се в ***в резултат на настъпил на
04.01.2020г. в имота пожар и последиците от гасенето му, ведно със законната
лихва върху главницата от 12495.80 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЗАД, със седалище и адрес
на управление: ** с ЕИК *********, представлявано от изп. директори Н. Ч. и
К.Р. да
заплати на В.Г.С.,
ЕГН **********,***, сторените съдебно-деловодни разноски по гр. д. №1475/2020г. по
описа на ДРС в размер на 4183.73 лв. (четири
хиляди сто осемдесет и три лева и седемдесет и три стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: