Р Е Ш Е Н И Е № 236
гр. Ямбол, 08.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на първи април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря В. Д. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 18/ 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба Д.Г.Д. *** срещу Ж.Д. ***, Д.В.Т. ***, С.В.Т., Д.Г.Д. и Н.Г.Д.,***, в която се твърди, че ищецът и ответниците са съсобственици на недвижим имот в гр. Я., ул.”***” № *, съставляващо поземлен имот 87374.540.60 с площ от 305 кв.м. по документ за собственост, а по скица-321 кв.м., заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 87374.540.60.1 със застроена площ от 80 кв.м., при граници на имота: ПИ с идентификатори 87374.540.39, 87374.540.61, 87374.540.58, 87374.540.59. Съсобствеността между страните е възникнала от наследяване на първоначалните собственици на имота С. И. Б. и Ж. А. Б. от праводателя на ищеца, от ответниците Д.Т. и С.Т. и от праводателите на останалите ответници. Ищецът е придобил правото си на собственост върху 78/288 ид.ч. чрез дарение, отв. Д.Д.- върху 18/288 ид.ч. чрез дарение и продажба, поради което част от дела й е СИО между нея и съпруга й Н.Д., а отв. Ж.Д. – върху 182/288 ид.ч. чрез покупко-продажби, сключени с няколко от наследниците и по наследство. Поради това, че не са могли да се споразумеят за разпределение на ползването на дворното място и сградата, се иска постановяване на съдебно решение за разпределяне на ползването им.
В с.з. искът се поддържа, като процесуалният представител на ищеца пледира за разпределяне на ползването на дворното място съобразно заключението на вещото лице. Претендират се и разноските по делото.
В срока за отговор ответницата Д.Т. чрез особения си представител признава иска, като заявява, че е основателен и следва да се извърши разпределение на ползването на имота. В с.з. заявява, че вариантът, предложен от вещото лице, не е съобразен с притежаваните от страните дялове в съсобствеността. В срока за отговор отв. С.Т. чрез особения си представител оспорва иска като недопустим и неоснователен, тъй като не е препятствал ползването на имота от ищеца. Останалите ответници не са подали отговори.
Ответницата Ж.Д. чрез пълномощника си в с.з. оспорва твърдените от ищеца квоти на собствениците, но заявява, че ако се запази ползването от нея до момента, няма възражение срещу предложения вариант за разпределение на ползването от вещото лице.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че страните са съсобственици на дворното място. Спорни са посочените в исковата молба квоти. За установяване на правото си на собственост ищецът е представил Нотариален акт за дарение № ***, том *, рег. № ***, дело № ***/2009 г., с който С. П. Б. му е дарил 39/144 ид. части от имота (описан по скица с площ от 321 кв.м.), вкл. от жилищната сграда с площ от 80 кв.м..
Първоначално имотът е бил закупен от С. И. Б. и Ж. А. Б. с Нотариален акт № **, том *, дело № */1972 г., съгласно който дворното място е било 305 кв.м. Те са продали ½ ид.ч. от имота на дъщеря си Й* Д. с нотариален акт № *, том *, дело № */1981 г.
Съгласно Удостоверение за наследници изх.№ */13.08.2014 г. на Община Я., Ж. А. Б. е починала на 15.10.2003 г. и е оставила за наследници съпруга С. И. Б., децата на починалата по-рано –през 1996 г. дъщеря Й. Д.: С. Д. Г., В. Д. С. и ответницата Ж.Д.; дъщеря М. С. К. и син П. С. Б.. Наследници на М- К-, починала през 2007 г., са децата й: ответниците Д.В.Т. и С.Т., както и Ж.В.Т. и Т.В.Т.. Наследници на П. С. Б., починал през 2004 г., са сина му С. П. Б. –праводател на ищеца по договора за дарение- и И. Н. Б. – втора съпруга, починала през 2011 г. С. И. Б. е починал на 09.08.2004 г. и негови наследници съгласно Удостоверение № 2720/14.08.2014 г. на Общ.Я. са низходящите на починалата по-рано дъщеря Й., низходящият на починалия по-рано -на 26.04.2004 г.- син П. С. Б., а именно праводателя на ищеца С. Б. и дъщерята М. К., наследена през 2007 г. от посочените й вече низходящи.
С Нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, рег.№ **, дело № */2009 г., ответницата Ж.Д. е закупила от сестрите си и баща си Д. Д.Д. техните 7/8 ид.части от ½ ид.ч. от имота с масивната жилищна сграда от 90 кв.м. (закупената от Й. Д. през 1981 г. част, нотариалният акт за което е представен по нот.дело от 2009 г.). Съгласно нотариален акт № 99, том 2, рег. 3744, дело № 285/2010 г., Ж.Д. е закупила от сестрите си и от Ж.В.Т. и Т.В.Т. наследствените им общо 7/36 ид.ч..
Ответницата Д.Д. е придобила чрез дарение от И. Н. Б.-втората съпруга на П. С. Б.- 1/10 от собствените й 9/144 ид.ч. от имота, видно от нот.акт № 182, том ІІ, рег.№ 3808, дело № 333/18.04.2008 г. Закупила е по време на брака си с ответника Н.Д. (съгласно Удостоверение № ***/08.08.2014 г. на Общ.Я.) останалите 9/10 ид.ч. от 9/144 ид.ч. с нот.акт № */том *, рег.№ *, дело №**/13.05.2008 г.
Представеното от Ж.Д. Удостоверение за данъчна оценка изх.№ */31.01.2011 г. на Общ.Я. установява какви части от имотите са декларирани за всяка от страните, а именно: Ж.Д. -216/288 ид.ч., Д.В.Т. и С.В.Т. –по 12/288 ид.ч., ищецът-39/288 ид.ч. и Д.Д.-9/288 ид.ч..
По делото е изслушано заключението на вещото лице Д. по съдебно-техническата експертиза, изготвила един възможен вариант за разпределение на ползването на имота-на дворното място и сградата. Вещото лице сочи, че жилищният етаж на сградата е със самостоятелен вход за двора, чрез външно масивно стълбище. На този етаж не е извършван оглед и измерване на помещенията, тъй като не е осигурен достъп на вещото лице от живущите в имота. Първият етаж се ползва от ответницата по делото Ж.Д. и баща й Д. Д.. Полуподземният /избен/ етаж се е ползвал като жилищен, но към момента на огледа не се ползва, с изключение на една от стаите, в която има дърва, и коридора. Този етаж е с осигурен самостоятелен вход за достъп, изпълнен на южната фасада на жилищната сграда. В него са обособени три стаи, входно антре и коридор, общ за две от стаите, и малко помещение с чешма /кухненска ниша/. Вещото лице е приложило схема на етажа с обособените помещения. Площта на всяко от тях е: помещение №1 - стая с площ 12 кв.м., помещение № 2 - общ коридор между помещения 3 и 4 с площ 7,80 кв.м., помещение №3 - стая с площ 14.20 кв. м., помещение №4 - стая с площ 12.80 кв. м., помещение №5 - кухненска ниша с площ 2.40 кв.м. и помещение №6 - входно антре с площ 4.40 кв. м.. Общата площ на всички помещения е 53.60 кв. м. Застроената площ на първи жилищен етаж е 80 кв. м. по приложената по делото скица. Измерената от експерта полезна (светла) площ на помещенията от избения етаж е общо 53.60 кв. м., като приема, че полезната площ на помещенията от жилищния етаж също е 53.60 кв.м. Вещото лице е изчислило полагащите се площи на всеки от страните в проценти въз основа на посочените от ищеца квоти в исковата молба: неговите 78/288 ид.ч. са равни на 27.08 % от имота, 182/288 ид.ч за Ж.Д.Д. са равни на 63.19 % от имота, 10/288 ид.ч. за Д. и С. Т. са равни на 3.47 % от имота и 18/288 ид.ч. за Д. и Н. Г. са равни на 6.25% от имота. Съобразявайки се с обстоятелството, че в нотариален акт № 51, том V, дело № 1791/1981 г. е разпределено ползването на жилищната сграда, като на Й. Д., наследодателка на Ж.Д., е определено ползването на първи жилищен етаж, вещото лице е разпределило ползването само на избения етаж между останалите съсобственици, без Ж. Д., тъй като същата ползва целия първи етаж. Имайки предвид определените площи на помещенията, обособени в полуподземния /избен/ етаж и полагащите се площи на съсобствениците, без Ж.Д., предлага разпределяне на сутеренния /избен/ етаж по следния начин: за Д. Г.Д., с полагаща се обща площ 29 кв. м. (т.е. 27,08 % от 53,60 кв.м., равни на 14.50 кв.м. от избения етаж и 14.50 кв.м. от жилищния) да ползва помещения №2, №3, №4 и №5 с обща площ 37.20 кв.м. За Д. и С. Т. (чиито 3,47% от 53,60 кв.м. са равни на 1,86 кв.м. от избения етаж и 1,86 кв.м. –от жилищния) и Д. и Н. Г. (чиито 6,25 % са равни на 3,35 кв.м. от всеки от етажите) да ползват общо помещение № 1 с площ 12кв.м., тъй като общата им полагаща се площ е 10.40 кв.м. (3.74 кв.м. + 6.70 кв. м.). За общо ползване е определено помещение №6 (входно антре).
В дворното място вещото лице е установило наличието на сграда със стопанско предназначение –складова със застроена площ от 7,80 кв.м., която не е нанесена на скиците. Установило е, че югоизточната част на дворното място, ползващо се от ответницата, е оградено с ограда от мрежа на бетонови стълбове. За да определи площта на незастроената част от дворното място, е извадило от 321 кв.м. на целия имот по скица застроената площ на жилищната сграда – 80 кв.м. по скица, в резултат от което е изчислило незастроената част от дворното място на 241кв.м. За осигуряване достъп на всички собственици до жилищната сграда и дворното място е обособило площадка за общо ползване до входната врата на имота, с площ 10.12 кв.м. /4.40 х 2.30/ кв.м. От незастроената площ от 241 кв.м. е извадило тази площ от 10.12 кв.м. и е получило 230.90 кв.м. От тях е приспаднало и площта на стопанската постройка , както и площта на общите пътеки, определени, за да се осигури достъп до северната част от дворното място, което ще се ползва от Д. Г.Д., Д. и С. Т. и Д. и Н. Г.. Пътеките за общо ползване осигуряват достъп до дела на всеки от тези съсобственици и са с ширина 1.20 м. - изпълняват се по южната и източна фасада на жилищната сграда до стопанската постройка, отбелязани на приложението с щрих. Площта на всички пътеки е 24 кв.м. Т.е. площта на двора за индивидуално ползване остава 199 кв.м. Вещото лице се е съобразило с фактическото ползване на двора от ответницата, която е заградила ползваната от нея част. Изхождайки от квота 182/288 ид.ч. за Ж.Д., е изчислило, че тя съответства на 63.19% от имота или от 199 кв.м., което е равно на 125.70 кв.м. от двора. Разпределянето на останалата част от дворното място е извършено между останалите съсобственици, чийто дял е равен на: при квота 78/288 ид.ч. за Д.Г.Д., което е равно на 27.08% от 199 кв. м., площта за ползване е 53.9 кв. м.; при квота 10/288 ид.ч. за Д. и С. Т., което е равно на 3.47% от 199 кв.м., площта за ползване е 6.90 кв.м.; при квота 18/288 ид.ч. за Д. и Н. Г, което е равно на 6.25% от 199 кв.м., площта за ползване е 12.43 кв.м. На схема - Приложение №2 е изработен следният вариант за ползване на дворното място: №1 за Д.Г.Д. - 53.20 кв.м., обхващащи североизточната част на имота, в очертанията на фигура, означена с букви АБВГДЕЖЗ, оцветена в червен цвят; №2 и №3 общо за Д. и С. Т. и Д. и Н. Г., с полагаща се обща площ за ползване 6.90 плюс 12.40, равно на 19.30 кв.м.- фигура №2 с площ 9.45 кв.м., означена с букви ЕЖЗИ, оцветена в син цвят, и фигура №3 с площ 9.10 кв.м., означена с букви КЛМН, оцветена в зелен цвят. За Ж.Д. е определена фигура № 4 с полагаща се площ 125.70 кв.м., означена с букви АЗИОПРС - оцветена в кафяв цвят..
Разпределението е направено при запазване на наличното строителство, без да се налагат допълнителни преустройства.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск за разпределяне на ползването на недвижим имот с правно осн. чл. 32 ал.2 от ЗС. Съгласно тази разпоредба, ако не може да се образува мнозинство на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ относно ползването и управлението й, или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно назначава управител на общата вещ.
Съдебната администрация за определяне на служенето с дворното място е допустима. По делото не се твърди, нито доказва, да е взето решение на мнозинството от настоящите съсобственици относно начина на ползване на процесния имот. Фактическото ползване не е равнозначно на такова решение, наличието на което изисква изявяване на воля, адресирана до всички съсобственици. В този смисъл е и Решение № *** от 24.10.2013 г. по гр. д. № ***/2013 г., Г. К., І г. о., по чл. 290 от ГПК, съгласно което, за да може решението на мнозинството да породи правно действие и да може да бъде изпълнено, волята на мнозинството трябва да бъде ясно изразена и да достигне до знанието на останалите съсобственици.
Наличието на предходно споразумение за ползване на имота, обективирано в нотариалния акт от 1981 г. за продажба на ½ ид.ч. от първоначалните собственици и наследодатели, не е пречка за ново разпределение при наличие на новонастъпили факти. Както приема и ВКС в Решение № 816 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 2028/2009 г., Г. К., І г. о., преминаването впоследствие на собствеността върху дворното място и отделните жилища върху други физически лица представлява новонастъпили факти. Тези лица не са обвързани от разпределението на ползването, постигнато от техните праводатели, тъй като това са договорни отношения и обвързват само тях. Това дава основание да се постави отново въпроса за разпределение на ползването и когато не може да бъде постигнато съгласие на всички съсобственци, то въпроса следва да се отнесе до съда за произнасяне по спорна администрация. В друго свое решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 25 от 22.04.2014 г. по гр. д. № 3985/2013 г., г. к., ІІ г. о.), ВКС приема, че когато съсобствениците са разпределили реалното ползване на общия имот с договор помежду си, този договор ги обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно съгласие или могат да искат от съда да преуреди уговореното разпределение, ако са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато споразумението: свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на регулационни изменения /или с обема на правата на всички съсобственици/ придобиване на право на собственост по давност върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част от трето лице по реда на чл. 30 ЗН, разпоредителни сделки между съсобствениците, вследствие на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и др./. Изброените примерно промени в обстоятелствата правят извършеното от съсобствениците реално разпределение несъответстващо на новото фактическо положение. Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица не съставлява основание за преразпределение на ползването, ако не е налице друга промяна в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, защото разпределението на реалното ползване не се извършва с оглед личността на съсобственика.
В случая след смъртта на Ж. и С. Б. са настъпили промени в оставената от тях в наследство ½ ид.ч. от имота, вследствие на множество разпоредителни сделки от наследниците им, вкл. в полза на ответницата Ж.Д., която е придобила освен това изцяло останалата ½ ид.ч., продадена на майка й през 1981 г.. Първоначалното разпределение не е съобразено с правата на правоприемника на Й. Д. върху непродадената на нея идеална част. Освен това липсва разпределяне на ползването между останалите настоящи титуляри на правото на собственост. Понастоящем имотът е с площ от 321 кв.м., а към 1981 г. е описан с площ от 305 кв.м., т.е. налице е увеличаване на площта му. Следователно възраженията на отв. С.Т., направени едва в писмената защита на особения му представител, че не е налице промяна на обстоятелствата, са неоснователни.
Липсата на възможност да се разпредели ползването не е предпоставка за недопустимост, а за неоснователност на иска, съгласно трайната съдебна практика.
Искът за разпределение на ползването е основателен, но не при посочените от ищеца квоти.
Както се посочи, съсобствеността върху дворното място на страните е безспорна по делото, като ответницата Ж.Д. оспорва посочените в исковата молба идеални части, притежавани от страните. Възражението за размера на квотите е основателно. При изчисляването им ищецът не е съобразил разпореждането с последно представения от него нотариален акт, представен след уточняване на твърдените от него квоти. Съгласно този нотариален акт –от 1981 г.- наследодателите са продали 1/2 идеална част от дворното място и сградата. Т.е. в наследството им е останала само ½ ид.ч. След смъртта на Ж. Б., нейните съпруг и три деца (като починалата Й. се замества от своите низходящи) са наследили по ¼ от дела й от прекратената със смъртта й СИО, равен на 1/2 от ½ или са наследили по 1/16. Синът й П. е наследен от своя син С. П. Б.-праводател на ищеца-и съпругата си И., които са наследили неговата 1/16 поравно или по 1/32. Тази своя ид.част И. Б. е прехвърлила на ответницата Д.Д. и съпруга й. Приведена под знаменател 288, тази част е равна на 9/288, а не 18/288, както сочи ищецът. Наследодателят С. И. Б. след смъртта на съпругата си Ж. притежава ½ от СИО, т.е. от непродадената ½ (1/2 от ½ е ¼) плюс наследената от нея 1/16, т.е. има 5/16. Те се разпределят между тримата му низходящи поравно, т.е. по 1/3 от 5/16, равна на 5/48, като синът П. се замества като починал преди баща си от своя син С. П. Б. и последният наследява неговите 5/48. Заедно с наследената от Ж. Б. 1/32, притежава общо 13/96, равни на 39/288, колкото би могъл да прехвърли на ищеца, тъй като „никой не може да прехвърли повече права, отколкото има”. Наследодателката на ответниците Д. и С. Т. –М. К. е наследила от родителите си 1/16 от майка си и 5/48 от баща си, т.е. общо 8/48. Четирите й деца наследяват по равно-по ¼, т.е. всеки получава по 2/48, равни на 12/288. Следователно Д. и С. Т. притежават по 12/288, а братята им Ж. и Т. са продали своите ид.части на Ж.Д.-всеки по 12/288. Последната е закупила през 2009 г. частите на сестрите и баща си от продадената на майка й ½ ид.ч. и заедно с придобитата лично по наследство от нея ид.ч. притежава цялата тази ½, равна на 144/288 ид.ч.. От останалата в патримониума на Ж. и С. Б. ½ е наследила поравно със сестрите си по право на заместване на починалата преди родителите си Й. Д. 1/3 от нейната 1/16 от наследството на Ж. и 1/3 от 5/48 на С. или 1/3 от 8/48. Сестрите й са й продали през 2010 г. заедно с Ж. и Т. Т. наследените си ид.части (сестрите по 1/3 от 8/48, равни общо на 4/36, а братята Т.-по 2/48, равни общо на 3/36, т.е. прехвърлени са общо 7/36 ид.ч.). По този начин е придобила цялата наследствена на Й. Д. ид.ч. от 8/48, равни на 48/288, както и 24/288 от Ж. и Т. Т.. Следователно Ж.Д. има общо 216/288 ид.ч. Същите части са посочени в представеното от ответницата удостоверение за данъчна оценка, което макар да не е доказателство за право на собственост, каквито възражения се правят от ищцовата страна, отразява точно дяловете на съсобствениците.
Съдът счита, че следва да разпредели ползването по варианта, предложен от вещото лице. На ответницата Ж.Д. бе предоставена възможност, като внесе допълнителен депозит, да бъде изготвено допълнително заключение от вещото лице, в което то да изходи от посочените от нея квоти на съсобствениците. Поради проявеното от нея процесуално бездействие, такъв вариант на разпределение вещото лице не е изготвило. Неоснователно е възражението й, че вещото лице е некомпетентно, тъй като разпределение на ползване на сградата не би могло да извърши вещо лице геодезист, каквото според нея следва да бъде назначено. С невнасянето на депозита страната създава пречки за събиране на допуснати от съда доказателства и следва да понесе санкцията на чл. 161 от ГПК, като съдът приема за доказано обстоятелството, че е налице възможност за разпределение на ползването на имота и при действителните квоти в съсобствеността, поради което искът следва да бъде уважен.
Що се отнася до факта, че вещото лице е работило въз основа на посочените от ищеца квоти, липсва пречка за извършване на разпределението по този начин, освен поради това, че ответницата не следва да черпи права от собственото си неправомерно процесуално бездействие (невнасяне на депозита за изготвяне на друг вариант за разпределение на ползването), а и доколкото никоя от страните не е оспорила предложения вариант при изслушване на заключението в съдебно заседание. Пълномощникът на ответницата е заявил само, че не възразява срещу такова разпределение, ако тя продължи да ползва помещението от приземния етаж, както досега. Същото е определено за ползване по заключението от страните, които не претендират за предоставяне на реално ползване. От друга страна за разпределяне на ползването не е определящо съответствието на площите за ползване от всеки от съсобствениците на дяловете им в общото право на собственост, тъй като ползващият по-малко от притежаваната от него част може да иска заплащане на обезщетение по чл. 31 ал.2 от ЗС за разликата. Съдебната практика принципно приема, че когато в производството е невъзможно правата на страните да бъдат съобразени или това създава значителни неудобства, е допустимо да се получи несъответствие, като съсобственикът, получаващ за ползване по-голяма от притежаваната част от дворното място, ще дължи обезщетение съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС /Решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на ВКС, I-во г. о., по чл. 290 ГПК/. В случая ответницата не би могла да черпи права и от недопускането на вещото лице в жилищния етаж, за да извърши измерване, при което не може да се приеме категорично, че самостоятелното ползване от нея на този етаж не надхвърля правата й в съсобствеността. Ако се изходи от предположението на вещото лице, че светлата площ на етажа е равна на тази на приземния етаж, то предостяването на ищеца на по-голяма площ за ползване от последния би могла да обуслови претенция по чл. 31 ал.2 от ЗС срещу него, но не е пречка за извършване на разпределението по този начин.
В заключението на вещото лице е съобразено наличното строителство и не се предвиждат преустройства. Освен това всяка от страните може да ползва свой отделен вход за сградата. Вещото лице при това е изходило от волята на праводателите на страните за самостоятелно ползване на приземния етаж и отделно-на жилищния. Тази воля не може да се игнорира като ирелевантна, доколкото промените в обстоятелствата, при която е била формирана, не засягат възможността за самостоятелно ползване на двата етажа. Както се посочи, права върху предоставената през 1981 г. за ползване част от имота на праводателката на ответницата Ж.Д. е придобила именно тя, като делът й в съсобствеността е нараснал, придобивайки и дял от правата на ползващите останалата част от сградата. Следователно ответницата следва да продължи да ползва жилищния етаж самостоятелно, а ползването на приземния –да се разпредели между съсобствениците. Вещото лице се е съобразило с фактическото ползване на двора, като е определило ответницата да ползва заградената от нея негова част. Общите площи за ползване е определило с оглед необходимостта от осигуряване на достъп на съсобствениците до определените им самостоятелни части за ползване. Поради това заключението следва да бъде кредитирано.
При този изход от делото, искането на ищеца за присъждане на разноските е частично основателно и следва да бъде частично уважено. Съгласно задължителната практика на ВКС (Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., г. к., ІІ г. о.) в производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима, когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Поради това на ищеца следва да се присъдят заплатените вповече от неговия дял разноски за вещо лице и държавни такси, като всеки от ответниците понесе такава част от тях, съответстваща на дела им в съсобствеността. За вещо лице е заплатил 255 лв., заплатените общо държавни такси за образуване на делото и удостоверения са 100 лв.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32 ал.2 от ЗС между Д.Г.Д. ***, Ж.Д. ***, Д.В.Т. ***, С.В.Т., Д.Г.Д. и Н.Г.Д.,***, на недвижим имот в гр. Я., ул.”***” № *, съставляващо поземлен имот 87374.540.60 с площ от 305 кв.м. по документи за собственост, а по скица-321 кв.м., заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 87374.540.60.1 със застроена площ от 80 кв.м., при граници на имота: ПИ с идентификатори 87374.540.39, 87374.540.61, 87374.540.58, 87374.540.59, по начина, показан на скиците –Приложения № 1 и 2 към заключението на вещото лице Ф.Д., представляващи неразделна част от решението, а именно: Ж.Д.Д. да ползва целият жилищен етаж от еднофамилната жилищна сграда, а приземния етаж да се ползва по следния начин, показан на скицата Приложение№ 1: Д. Г.Д. да ползва помещения №2, №3, №4 и №5 с обща площ 37.20 кв.м.; Д.В.Т. и С.В.Т. и Д.Г.Д. и Н.Г.Д. да ползват общо помещение № 1 с площ 12 кв.м., с общо от всички тях ползване на помещение №6 (входно антре).
Дворното място да се ползва по начина, показан на схема - Приложение №2: Д.Г.Д. да ползва част №1 с площ от 53.20 кв.м., очертана като фигура, означена с букви АБВГДЕЖЗ, оцветена в червен цвят; Д.В.Т. и С.В.Т. и Д.Г.Д. и Н.Г.Д. да ползват общо фигура №2 с площ 9.45 кв.м., означена с букви ЕЖЗИ, оцветена в син цвят, и фигура №3 с площ 9.10 кв.м., означена с букви КЛМН, оцветена в зелен цвят; Ж.Д. да ползва фигура № 4 с площ 125.70 кв.м., означена с букви АЗИОПРС, оцветена в кафяв цвят, като съсобствениците ползват общо площадка до входната врата на имота, с площ 10.12 кв.м., стопанската постройка в двора, както и пътеки, с ширина 1.20 м. и обща площ от 24 кв.м., находящи се до южната и източна фасада на жилищната сграда, до стопанската постройка, отбелязани на приложението с щрих.
ОСЪЖДА Ж.Д. *** да заплати на Д.Г.Д. *** направените по делото разноски в размер на 266,25 лв., Д.В.Т. и С.В.Т. да му заплатят по 14,79 лв. и Д.Г.Д. и Н.Г.Д. да му заплатят 11,09 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от върчването на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: