РЕШЕНИЕ
№260028
гр.
Силистра, 01.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков
въззивно гражданско дело № 440 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„Енерго-про продажби“ АД с ЕИК ********* против Решение № 260523 от 09.11.2020
г. по гр.д.№ 535/2020 г. на Районен съд Силистра В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
искът на жалбоподателя против М.Г.С. с ЕГН **********, за установяване, че
ответникът дължи сумите по издадената Заповед за изпълнение № 419/13.02.2020 г.
по ч.гр.д.№ 178/2020 г. на СсРС, а именно: за разликата над уважените 717,34
лева до претендираните 1942,79 лева, представляващи стойността на електрическа
енергия, потребена в имот, находящ се в с. Бабук, общ. Силистра, ул. „Цар
Калоян“ № 19, за периода 06.06.2017-05.06.2018 г., по корекция, обективирана
във фактура № **********/14.06.2019 г.; както и за разликата над уважените 42,64
лева до претендираните 115,49 лева, представляващи обезщетение за забава върху
главницата за периода 25.06.2019-24.01.2020 г.
В необжалваната установителна част
решението е влязло в сила.
За да постанови своя акт, Силистренският
районен съд е прел за недоказано, че цялото количество електроенергия от 10582
квч, отчетено в невизуализирания регистър на процесния електромер, е натрупано
в твърдения в исковата молба период 06.06.2017-05.06.2018 г. От справката на
„Електроразпределение Север“ АД не става ясно на какво обективно основание е
приет за меродавен именно този период, при положение че в метрологичната
експертиза на БИМ той не е упоменат и в нея не се съдържа алгоритъм за неговото
установяване. Според мотивите на съда консумацията на тези 10582 квч хипотетично
би могла да се разположи в рамките от датата на монтажа на електромера до
05.06.2018 г., на която дата е направена проверката и е съставен констативния
протокол. Районният съд е съобразил приетия по делото констативен протокол от
дата 21.08.2015 г. за монтаж на електромер в имота на ответника, който е
различен от процесния електромер, и затова е приел, че при липса на
доказателства, кога последният е
монтиран, това е станало не по-рано от 21.09.2015 г. и оттогава е започнало
натрупването на 10582-та квч електроенергия. Частта от тях, попадаща в исковия
период, съдът е изчислил пропорционално спрямо цялото време от 21.09.2015 до
05.06.2018 г., затова е уважил установителния иск само за 717,34 лева със
съответната му мораторна лихва.
Процесуалният представител на
жалбоподателя намира решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в
съществено противоречие с материалния закон. Счита, че правото на „Енерго-про
продажби“ АД да начислява суми в случай на преизчисляване на количества електроенергия
по реда на чл. 56 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ) е изрично регламентирано, които са действащ
нормативен акт от 2019 г. Настоява, че чл. 55 от ПИКЕЕ’19
не поставя изискване да се установи моментът, от който е започнало натрупване
на ел. енергия в невизуализирания регистър. В съдебното заседание се позовава
на § 2 от ПИКЕЕ’19 г. за да
обоснове приложимост на едногодишния срок по чл. 50 от старите ПИКЕЕ’13, тъй като констативният протокол, въз основа на
който е започнала процедурата, е от дата 05.06.2018 г., т.е. преди влизане в
сила на ПИКЕЕ’19 (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). Освен това счита, че чл.
55 от новите ПИКЕЕ’19 също е приложим, защото протоколът от БИМ за
метрологичната експертиза на електромера е от 05.06.2019 г. Моли за отмяна на
обжалваното решение в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което
да се уважи изцяло исковата молба. Претендира разноски.
Въззиваемият, редовно призован, не
депозира писмен отговор и не се представлява.
Силистренският окръжен съд, като взе
предвид оплакванията в жалбата, събраните доказателства и относимите законови
норми, намира от фактическа и правна страна следното :
Решението на първоинстанционния съд е
валидно в своята цялост, в обжалваната част е допустимо и правилно, а
въззивната жалба срещу него е неоснователна.
Към момента, когато е съставен
констативният протокол № 1901015/05.06.2018 г. са действали ПИКЕЕ’2013 г., но към момента, когато е
извършена корекционната процедура и е начислена електрическата енергия във
фактурата с № **********/14.06.2019 г. чл. 50 от ПИКЕЕ’2013 г. вече е бил отменен с Решение №
2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.
Това означава, че едногодишният срок, посочен във фактурата, не може да черпи
основание от отменената разпоредба. Нещо повече: тази норма, дори когато е била
действаща, няма приложение в казуса. Тя се отнася за случаите, когато е налице несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия. „Данните за параметрите на измервателната
група“ това са показанията на електромера. Коя е „информационната база данни“,
се разбира от Раздел VII
на ПИКЕЕ’13,
където в чл. 35, ал. 1 е записано, че данните от измерването се събират,
обработват, администрират и съхраняват от собственика на измервателната система.
В чл. 37, ал. 1 – че операторът на съответната мрежа създава, поддържа и
администрира база данни от измерването за всички клиенти и производители,
присъединени към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. В
чл. 38, ал. 1 – че собственикът на измервателните системи отговаря за
проверката на валидността на данните и заместващите данни в случай на грешка
или липсващи данни. В чл. 39, ал. 3 – че при несъответствие между данните от
измервателната система и тези в базата данни засегнатият участник и
собственикът на измервателната система съвместно определят най-подходящия начин
за отстраняване на несъответствието въз основа на данните от измервателната
система. Всички тези разпоредби недвусмислено сочат, че „базата данни“ това е
информацията, която се събира, обработва, администрира и съхранява при
оператора. Несъответствието, което се има предвид в чл. 39, ал. 3 и чл. 50 от
ПИКЕЕ’13 г.,
е между действителните стойности в показанията на електромера и стойностите,
които са записани при оператора. Значението на последните е голямо, защото на
тяхна база се съставят фактурите. Или, ако трябва хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ’13 да бъде илюстриранa с пример, такъв би бил случаят,
при който електромерът показва едни стойности, но инкасаторът ги записва
погрешно и тогава неговата грешка от тетрадката ще се пренесе по пътя на информационната
верига до фактурата. Дали грешката (причината) ще е в инкасатора; в
технологията за дистанционно събиране на данните, ако се ползва такава вместо инкасатор;
в деловодителя, който впоследствие обработва данните; в самото съхранение на
данните; или в обработващия софтуер при оператора – няма никакво значение – чл. 50 ПИКЕЕ’13 има за цел да коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването ѝ. Указанието, че става въпрос
за грешка, означава, че същата трябва да е лесно установима, да е видима.
Наличието на стойности в невизуализираната памет не попада в тази хипотеза.
Следователно корекционната процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ’13 е неприложима, не само защото
нормата е била вече отменена към момента на
съставяне на фактурата, а защото механизмът, който придава нормативно значение
на измерените количества електроенергия в невизуализираните регистри, е предвиден за първи път с чл. 55
от новите ПИКЕЕ от 2019 г. Тези правила също не са приложими пряко към
процесния казус. Параграф 2 от ПИКЕЕ’19
е пределно ясен, когато поставя приложението на съответния нормативен акт в
зависимост от датата на констативния протокол. Има се предвид констативният
протокол, с който започва процедурата по преизчисляване на количествата
електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите
отношения с клиентите, и това е констативният протокол по чл. 49, ал. 1 от
ПИКЕЕ’19, респективно
по чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ’13.
Изискването към тези протоколи е да се
съставят на място
на измервателната система/средствата за търговско измерване – арг. чл. 43 и чл.
44 във вр. чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ’13,
респективно чл. 45 и
чл. 46 във вр. чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ’19.
Констативният протокол № 1901015/05.06.2018 г. е съставен от служителите на
жалбоподателя в с. Бабук на ул. „Цар Калоян“ № 19. Следователно това е
протоколът и датата, които обуславят неприложимостта на ПИКЕЕ’19. С констативния протокол от
метрологичната експертиза при БИМ не започва процедурата по преизчисляване на
количествата електроенергия по реда на чл. 55 от ПИКЕЕ’19.
Независимо от гореизложеното, че нито
ПИКЕЕ’13, нито
ПИКЕЕ’19 са
пряко приложими по делото, окръжният съд намира, че същите могат да се ползват
непряко, само за тълкувателна опора, защото нормативният режим, който е уреден
в тях, не противоречи на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 6, ал. 2 от ГПК. Съгласно
тези норми купувачът е длъжен да плати цената на получената вещ, а предметът на
делото и обемът на дължимата защита се определят от страните. Задължение на
продавача е да предаде вещта на купувача – чл. 187, изр. 1 ЗЗД. Във връзка с
това негово задължение, и в противоречие със становището на въззивника, чл. 55
от ПИКЕЕ’19 като
дава възможност на оператора да начисли стойностите от невизуализирания
регистър, изисква количеството електрическа енергия в него да е „измерено след монтажа на средството за търговско
измерване“. Тази норма не поставя друго темпорално ограничение за периода, за
който следва да се отнася корекцията в сметката на клиента, стига само
електроенергията да е измерена след монтажа на СТИ. Спазването на това
изискване означава изпълнение на задължението на продавача по чл. 187, изр. 1 ЗЗД – за предаване на вещта, защото измерването на електроенергията става в
момента на нейната консумация, значи при получаването ѝ от купувача. Ето
защо, щом ищецът твърди, че е доставил на ответника електрическа енергия, която
не му е платена, искът е допустим и делото следва да се разгледа по правилата
на договора за продажба, но в рамките на фактическите твърдения, че: първо,
енергията в количество 10582 квч е консумирана от ответника, и, второ, че това
е станало в периода 06.06.2017-05.06.2018 г. С доклада по чл. 146 от ГПК именно
тези твърдения са поставени в тежест на ищеца да ги докаже. Както вече се
спомена, никоя норма, в т.ч. неприложимият към казуса чл. 50 от ПИКЕЕ’13, не задължава ищеца по настоящия казус да
ограничи претенцията си в рамките на едногодишен период от датата на
констативния протокол. Въпреки това, щом сам го е посочил във фактурата и
исковата си молба, това следва да е предметната рамка на спора – аргумент от
чл. 6, ал. 2 ГПК.
Установява се от констативния протокол
на БИМ, че в невизуализираната памет на процесния електромер е отчетена
стойност 10582 квч, отразяваща преминало през СТИ електрическа енергия. Тази
стойност не е била регистрирана своевременно всеки месец в базата данни на
ищеца и това го е провокирало да начисли консумираната ел.енергия наведнъж във
фактура № **********/14.06.2019 г. Недоказано остава твърдението, че
количеството електроенергия от 10582 квч е преминало точно в посочения от ищеца
период 06.06.2017-05.06.2018. Въззивният съд счита, че чл. 162 от ГПК не може
да намери приложение в случая и затова не следва да се използва
пропорционалният подход, базиран на съотношението между исковия период и
периода, през който е бил монтиран електромерът, защото предпоставка за него е
искът да е установен по своето основание. Това означава да е доказано пълно и
главно, че поне някаква част от всичките 10582 квч са консумирани през исковия
период. Събраният по делото доказателствен материал не дава възможност на съда
да достигне до извод за частична основателност на исковата претенция. От КП №
19106684 се доказва, че на 21.08.2015 г. е монтиран електромер с фабричен № 111503100047522,
а за процесния електромер с фабричен № 1114021666935888 не е представено
доказателство кога е монтиран. Дори да се приеме условно, че монтажът се е
случил на следващия ден – 22.08.2015 г., или на следващата седмица, или месец и
т.н., остава неясно и недоказано какви
са били стойностите в невизуализирания регистър към момента на монтажа. Не
е ясно какви са били стойностите на общия брояч, ако изобщо електромерът има
такъв, който да отчита преминалата през СТИ енергия изцяло, без значение към
коя тарифа е отчетена – дневна, нощна, скрита и т.н. Не са ясни впрочем какви
са били стойностите дори на видимите тарифи – дневна и нощна. Оттук не може да
се направи извод дали е поставен чисто нов електромер, или използван такъв,
който вече има натрупани стойности в явните и скритите регистри. Събраните
доказателства не изключват вероятността както цялата стойност (10582 квч) да е натрупана
(измерена) в невизуализираната памет преди началото на исковия период 06.06.2017 г., така и преди още да е бил
монтиран на ответника, ако се допусне, че същият електромер преди това е
използван от оператора за отчитане на консумацията на друг абонат.
Метрологичната експертиза на БИМ е достатъчна само за установяване на
количеството електрическа енергия, която е регистрирана в невизуализираната
памет на СТИ, но не доказва периода, в който е консумирана. Оттук нито цялата,
нито част от натрупаната стойност в невизуализираната памет на устройството не
може да се обвърже по сигурен начин с периода, през който електромерът е бил
монтиран при ответника в село Бабук.
Гореизложеното налага извода, че
установителният иск по чл. 422 ГПК е изцяло неоснователен, като само липсата на
жалба от страна на ответника е причината решението да остане в сила в частта, с
която е уважен искът. В обжалваната част първоинстанционният акт следва да се
потвърди като правилен, макар мотивите на въззивния съд да не съвпадат с тези
на районния.
Водим от горните съображения,
Силистренският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в отхвърлителната част Решение
№ 260523 от 09.11.2020 г. по гр.д.№ 535/2020 г. на Районен съд Силистра.
В останалата част решението е влязло в
сила поради необжалване.
Въззивното решение не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.