Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 841
08.12.2022 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова,
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело №
798 по описа на съда за 2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Т.Г.Т., ЕГН : **********, с адрес: ***, против Заповед № 4536з-321/01.08.2022
г. на Началника на Гранично полицейско управление – Свиленград за
налагане на дисциплинарно наказание „Порицание” на държавен служител в
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово към ГДГП – МВР.
Жалбоподателят
оспорва законосъобразността на горепосочената заповед на основанията, визирани
в чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, а именно: съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Твърди,
че в обстоятелствената част на обжалваната заповед било посочено, че на
06.07.2022 г. Началникът на ГПУ – Свиленград, който бил и дисциплинарно
наказващ орган, извършил проверка и установил, че жалбоподателят извършил
нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че през 2021 г. не
извършил проверка, удостоверена с подпис и дата на пет броя оперативни дела,
вменена му с Инструкция 8-Iз- 98/27.11.2019 г. за оперативния отчет в МВР. Гореописаното
било квалифицирано като виновно нарушение на чл. 24, ал. 3 от Инструкция
8-Iз-98/27.11.2019 г. за оперативния отчет в МВР, нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на
служебни задължения“, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение
първо от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения“ било предвидено налагане
на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.
Гореописаната
фактическа обстановка практически не съдържала фактически основания. В този
смисъл липсата на обстоятелствата, при които било извършено нарушението, лишавало
наказания от възможност да извърши преценка налице ли е твърдяното нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Горепосоченото
било грубо нарушение на императивната норма на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В
настоящия случай наказващият орган не посочил обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, нито доказателствата, въз основа на които било
установено, с което ограничил правата на оспорващия и най-вече правото му на
защита. Налагането на дисциплинарно наказание „Порицание” не било в хипотезите
на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, при които дисциплинарното наказание било посочено от
законодателя, поради което излагането на обосновка защо било наложено именно
определеното от наказващия орган наказание като вид и размер, било задължителен
елемент от мотивите към заповедта. В оспорената заповед липсвали мотиви в тази
насока. Действително разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР предвиждала,
че се налага наказание „Порицание”, но при липса на посочени обстоятелства, при
които било извършено твърдяното нарушение, не можело да бъде направен извод, че
следвало да се наложи наказание от вида на наложеното и в конкретния размер.
Оспорената
заповед била издадена при грубо нарушение на чл. 11, ал. 2 от Инструкция №
8121з - 877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Обн.ДВ
бр.59 от 16 юли 2021 г.), според която служител на ръководна длъжност не можел
да бъде дисциплинарно наказващ орган, когато възприел лично извършването на
дисциплинарното нарушение. Според тази разпоредба, било недопустимо Началника
на ГПУ - Свиленград да бъде и дисциплинарно наказващ орган при положение, че
възприел лично извършването на дисциплинарно нарушение. Макар да била налице
тази забрана за съвместяване на няколко процесуални фигури, то допускайки
нарушение на този основен принцип, дисциплинарно наказващият орган издал
незаконосъобразен административен акт, който само на това основание следвало да
бъде отменен.
В
хода на дисциплинарното производство били допуснати и процедурни нарушения по
издаване на оспорената заповед.
Предвид
гореизложеното, се моли да бъде отменена изцяло Заповед № 4536з- 321/01.08.2022
г. на Началника на ГПУ - Свиленград.
В съдебно заседание жалбоподателят,
лично и чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа така
депозираната жалба, както и искането за нейната отмяна. Подробни съображения се
излагат и в представена по делото писмена защита. Претендират се разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Ответникът
по жалбата – НАЧАЛНИК НА ГРАНИЧНО ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ - СВИЛЕНГРАД, не
изразява становище по основателността на жалбата.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 27.07.2022 г., на основание чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР, на оспорващия Т.Г.Т. – началник на група „ОИД“ в ГПУ –
Свиленград към РДГП – Елхово е връчена Покана УРИ 4536р-19418/27.07.2022 г. за
даване на писмени обяснения във връзка констатация по извършена на 06.07.2022
г. проверка от Началника на ГПУ – Свиленград, при която е установено, че през
2021 г. старши инспектор Т.Т. не е извършил проверка, удостоверено с подпис и
дата, на пет броя оперативни дела, с което е нарушил чл. 24, ал. 3 от Инструкция
8-Iз-98/27.11.2019 г. за оперативния отчет в Министерството на вътрешните
работи.
В
указания в поканата срок (до 29.07.2022 г.) старши инспектор Т. е депозирал
обяснение УРИ 4536р-19707/29.07.2022 г., в което е посочил, че съгласно
заповеди с номера 4070з-384/19.02.2021 г. и 4070з-2784/06.12.2021 г. били
извършени комплексна и частична проверка за състоянието на служебната дейност в
група „ОИД“ при ГПУ - Свиленград, за което имало изготвени докладни записки.
Проверките били извършени съгласно разпоредбите на Инструкция
8-Iз-98/27.11.2019 г. За следващия период същите предстояли да бъдат извършени.
Въз
основа на установените при проверката факти е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед № 4536з-321/01.08.2022 г. от Началник на ГПУ - Свиленград,
с която на старши инспектор Т.Г.Т. - началник на група „Оперативно-издирвателна
дейност“ от ГПУ - Свиленград към РДГП - Елхово при ГДГП - МВР на основание чл.
204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на
служебни задължения“, чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР – „неизпълнение
на служебни задължения”, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок
от шест месеца за това, че през 2021 г. не е извършил проверка, удостоверено с
подпис и дата, на пет броя оперативни дела, вменена му с Инструкция 8-Iз-98/27.11.2019
г. за оперативния отчет в министерството на вътрешните работи, с което виновно
е нарушил чл. 24, ал. 3 от Инструкция 8-Iз-98/27.11.2019 г. за оперативния
отчет в министерството на вътрешните работи - нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на
служебни задължения”, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение
първо от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения” е предвидено налагане на
дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца до 1 година.
В
заповедта е посочено, че при определяне вида и размера на наказанията са взети
предвид тежестта на нарушението, което не е тежко, настъпилите от него
последици - няма вредни последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението
- висока ангажираност на служителя, формата на вината - деянието не е извършено
умишлено, като служителят не е целял настъпване на вредни последици и
цялостното поведение на Т. по време на службата, отразено в кадрова справка
peг. № 4536р-19453/27.07.2022 г., от която е видно, че от назначаването му на
работа в МВР на 28.01.2000 г., до момента на издаване на заповедта, има наложени
2 дисциплинарни наказание „Порицание“, и е награждаван 1 път с „Колективна
парична награда“ и 6 пъти с награда „Писмена похвала“.
Заповедта
е връчена на жалбоподателя на 03.08.2022 г. срещу подпис, а жалбата срещу
същата е подадена на 10.08.2022 г. и заведена в ГПУ - Свиленград под № УРИ
453600-1850/10.08.2022 г.
При
така установената фактическа обстановка и като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства и взе предвид доводите на
страните, Административен съд – Хасково направи следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
нормата на чл. 211, предл. първо от ЗМВР, заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, тоест в четиринадесетдневен срок
от съобщаването, съгласно нормата на чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалваната Заповед
№ 4536з-321 от 10.08.2022 г., издадена от началника на ГПУ – Свиленград към РД
"Гранична полиция" – Елхово, е била връчена, срещу подпис, лично на
жалбоподателя Т.Г.Т., видно от оформената и подписана разписка на последната й
страница на дата 03.08.2022 г., в 10:45 часа. Жалбата срещу нея е подадена по
установения ред - чрез началника на ГПУ – Свиленград на 10.08.2022 г., тоест
при спазване на законоустановения срок за обжалване на заповедта по съдебен
ред. Освен това същата е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол по
смисъла на чл. 211 от ЗМВР, в предвидената писмена форма и от лице – неин пряк
адресат, на което лице с тази заповед е наложено дисциплинарно наказание „порицание“
и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на
служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът
следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна
форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с
целта на закона.
По
отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на
настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Процесната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 4 (изм. – ДВ, бр.
14 от 2015 г.) от ЗМВР дисциплинарнонаказващ орган. Съгласно тази разпоредба,
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР се налагат със заповеди на
служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Съгласно чл. 37, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, основни структури на МВР са главните дирекции, като съгласно чл. 38,
т. 4 от ЗМВР, една от тези главни дирекции е Главна дирекция "Гранична
полиция" (ГДГП), която, съгласно чл. 39, ал. 3, предл. първо от ЗМВР, е
национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6,
ал. 1, т. 1–3, 6–9 в граничната зона, в зоните на граничните
контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във
вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния
шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността МВР (ПУДМВР), в
Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) може да се създават
дирекции, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от
функциите и дейността й, а съгласно чл. 7, ал. 4 от ПУДМВР, в Главна дирекция
"Гранична полиция" се създават териториални звена, които се ръководят
от директора на главната дирекция и не се включват в структурата на областните
дирекции на МВР, като съгласно чл. 7, ал. 5 от ПУДМВР, териториалните звена на
ГДГП са регионалните дирекции "Гранична полиция" (РДГП), в които могат
да се създават гранични полицейски управления (ГПУ), бази гранично-полицейски
кораби (БГПК), гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), сектори и
други звена от по-нисък ранг. Такова звено от по-нисък ранг в Регионална
дирекция "Гранична полиция" – Елхово е Гранично полицейско управление
(ГПУ) - Свиленград, като съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ПУДМВР,
граничните полицейски управления се ръководят от началници, като едно от
техните правомощия, съгласно т. 6 на същата ал. 1 на чл. 28, е да налагат
административни наказания и прилагат принудителни административни мерки в
предвидените от закон случаи, като съгласно чл. 28, ал. 3 от ПУДМВР, в
изпълнение на функциите си началниците по ал. 1 издават заповеди. От изложеното
следва, че процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204,
т. 4 от ЗМВР дисциплинарнонаказващ орган – началника на ГПУ - Свиленград, който
съгласно правомощията си по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в качеството му на служител,
заемащ ръководна длъжност, има компетентност да налага наказанието по чл. 197,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР – "порицание", на служителите, заемащи
изпълнителска длъжност, каквато длъжност заема жалбоподателят Т.Г.Т..
Съдът
намира, че са спазени и регламентираните в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срокове, в
които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Съгласно посочената
разпоредба, дисциплинарното наказание следва да се наложи не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му. Според настоящия съдебен състав, нарушението, за което е ангажирана
отговорността на оспорващия, е "открито" по смисъла на чл. 196, ал. 1
от ЗМВР, на 06.07.2022 г., когато при извършена проверка началникът на ГПУ – Свиленград
е установил извършеното деяние. Процесната заповед е издадена на 01.08.2022 г.,
тоест в установения двумесечен срок от откриване на нарушението, като
същевременно към датата на издаването й не е изтекъл и едногодишният срок от
датата на извършване на твърдяното нарушение. Предвид горното, съдът намира, че
оспорената заповед е издадена при спазване на сроковете, регламентирани в
нормата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.
Съдът
намира, че е спазено и императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР,
задължаващо дисциплинарнонаказващия орган, преди да наложи дисциплинарното
наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения.
Видно от данните по преписката, от държавния служител Т.Г.Т., с писмена покана
с № УРИ
4536р-19418/27.07.2022 г. на
ГПУ – Свиленград, връчена на 27.07.2022 г., е било поискано в срок до 29.07.2022
г. да представи писмените cи обяснения, като посочи и доказателствата за
твърдените факти и обстоятелства. Т.Т. е депозирал такива писмени обяснения до
началника на ГПУ – Свиленград (УРИ 4536р-19707/29.07.2022 г.).
Независимо
от всичко изложено по-горе обаче, съдът намира за основателно наведеното в
жалбата оплакване, поддържано и в хода по същество от процесуалния представител
на жалбоподателя, за това, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена в нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от
Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г.). Съгласно § 3 от ПЗР на
тази Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., Инструкцията е издадена на
основание чл. 215а от Закона за Министерството на вътрешните работи, според
която норма, организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се
уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 1, предл.
първо от Инструкцията, с нея се урежда организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания
на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), а според чл. 2, т. 2 и т. 3 от
същата, дисциплинарната практика обхваща: 2. проверките за изясняване на данни
за дисциплинарни нарушения и дисциплинарните производства за тяхното
установяване и 3. упражняването на дисциплинарната власт. В разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от същата Инструкция изрично е регламентирано, че административното
производство за търсене на дисциплинарна отговорност от служители в МВР по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР се извършва при условията и по реда на ЗМВР,
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и настоящата инструкция, при спазване
на изискванията на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на
Министерството на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
1 от същата Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., служителите по чл. 143,
ал. 1, т. 1 и 3 от ЗМВР (тоест служители на висши ръководни длъжности и на
ръководни длъжности) при търсене на дисциплинарна отговорност от техните
подчинени са длъжни да спазват основните принципи, прогласени в АПК, а съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 6 от същата Инструкция, са длъжни да осигуряват извършване на
проверките по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и провеждане на дисциплинарните
производства при спазване на ЗМВР, АПК, настоящата инструкция и съответните
вътрешноведомствени актове. От така посочената нормативна уредба е безспорно,
че при търсене на дисциплинарна отговорност от държавните служители в МВР и при
провеждане на дисциплинарните производства и налагане на дисциплинарните
наказания, съответните служители на висши ръководни длъжности и на ръководни
длъжности в МВР категорично са длъжни да спазват разпоредбите на Инструкция № 8121з-877
от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи. В чл. 11, ал. 2
от Инструкцията ясно е разписано, че "Служител на ръководна длъжност не
може да бъде дисциплинарно наказващ орган, когато е възприел лично извършването
на дисциплинарното нарушение", а в ал. 3 на същия чл. 11 е регламентирано,
че "В случаите по ал. 2 дисциплинарно наказващ орган е горестоящият
ръководител на възприелия дисциплинарното нарушение служител". В случая от
мотивите към процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание еднозначно
и безпротиворечиво се установява, че М. И. - началник на ГПУ – Свиленград към
РДГП - Елхово, който в случая е дисциплинарнонаказващият орган, е извършил и
съответната проверка и установил извършеното нарушение, тоест същият е възприел
лично извършването на вмененото дисциплинарно нарушение на жалбоподателя, като
по този въпрос не се и спори между страните. От това категорично следва, че в
конкретния случай безспорно е била налице хипотезата на чл. 11, ал. 2 от
Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи. Независимо от това обаче, в нарушение на тази разпоредба,
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от
началника на ГПУ – Свиленград, вместо да се изпълни правилото, разписано в
следващата ал. 3 на чл. 11 от Инструкцията, съгласно която, в този случай
дисциплинарнонаказващ орган е горестоящият ръководител на възприелия
дисциплинарното нарушение служител. Така, при издаването на оспорената заповед
са нарушени и двете посочени разпоредби – чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от Инструкция №
8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи, а тези разпоредби, както бе отбелязано и
по-горе, са императивни, тоест те са задължителни за съответните служители на
висши ръководни длъжности и на ръководни длъжности в МВР, осъществяващи
правомощия на дисциплинарно наказващи органи, при търсене на дисциплинарна
отговорност от държавните служители в МВР и при провеждане на дисциплинарните
производства и налагане на дисциплинарните наказания.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че неизпълнението на тези две императивни
разпоредби от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи съставлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на
чл. 146, т. 3 от АПК, което е самостоятелно и достатъчно основание, което
обуславя незаконосъобразност на така издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание и съответно съставлява и основание за отмяната й.
При
това положение, съдът не намира за необходимо да обсъжда материалноправната
законосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
Ето
защо, по така изложените по-горе съображения, Административен съд - Хасково
намира, че обжалваната Заповед № 4536з-321 от 01.08.2022 г., издадена от
началника на Гранично полицейско управление – Свиленград при РД "Гранична
полиция" – Елхово, е незаконосъобразна, тъй като същата е издадена при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила –
основание за отмяната й по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Поради това,
жалбата на Т.Г.Т. се явява основателна и доказана, а оспорената заповед, като
незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
При
този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски, които възлизат общо в размер на
610.00 лева, представляващи внесената държавна такса в размер на 10.00 лева,
както и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева за
осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платени от
жалбоподателя, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна
защита и съдействие от 04.10.2022 г.
За
дължимите на жалбоподателя Т. деловодни разноски, сторени в настоящото
производство, следва да бъде осъдено юридическото лице, което в случая е Главна
дирекция "Гранична полиция" на МВР, към структурата на което
принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен административен
акт и това е така предвид нормата на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, която регламентира,
че главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция",
дирекция "Международни проекти", дирекция "Управление на
собствеността и социални дейности", дирекция "Комуникационни и
информационни системи", Академията на МВР и Медицинският институт са
юридически лица.
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на Т.Г.Т., ЕГН : **********, адрес: ***, Заповед №
4536з-321/01.08.2022 г. на Началника на Гранично полицейско управление –
Свиленград за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание” на държавен
служител в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово към ГДГП – МВР.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ" да заплати на Т.Г.Т., ЕГН : **********, адрес: ***,
сумата в размер на 610 (шестстотин и
десет) лева - разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно оспорване.
СЪДИЯ: