№ 1481
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110217653 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба В. Л. М., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 24-4332-007977/17.04.2024 г., издадено от
Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на В. Л. М. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, изразяващо се в
това, че на 03.04.2024 г. в 19:19 часа, в гр.София, на ул.“Пиротска“ и
ул.“Димитър Петков“, като водач на лек автомобил "Шкода Фабия" с рег. № ...,
на кръстовището на двете улици паркира и спира за престой непосредствено в
средата на кръстовището.
С депозирана по делото бланкетна жалба наказателното постановление се
атакува като незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът В. Л. М.,
редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото
писмени бележки (становище) от процесуален представител с доказателства
по делото за надлежно учредена представителна власт, се излагат
1
съображения за законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение
като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност
по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.
От събраните писмени доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на В. Л. М. срещу Наказателно постановление № 24-4332-
007977/17.04.2024 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 03.04.2024 г. в 19:19 часа, в гр.София, въззивникът В. Л. М. управлявал
лек автомобил "Шкода Фабия" с рег. № ..., който паркирал и спрял за престой
непосредствено в средата на кръстовището на ул.“Пиротска“ и ул.“Димитър
Петков“. Последното било забелязано непосредствено от служители на 03 РУ
– СДВР, сред които свидетелят Й., които се намирали на горепосоченото
място и изпълнявали служебните си задължения. Свидетелят Георгиев
извършил проверка на водача на автомобила М., след което и с оглед
направените констатации съставил против В. Л. М. АУАН серия GA №
1167361/03.04.2024 г., в който квалифицирал нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 6
от ЗДвП. Актът бил подписан от Златко Димитров Илиев – в качеството на
свидетел очевидец при установяване на нарушението и при съставяне на акта
и предявен на нарушителя, който отказал да го подпише.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани конкретни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН GA № 1167361/03.04.2024 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
2
наказателно постановление № 24-4332-007977/17.04.2024 г., издадено от
Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на В. Л. М. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на
26.11.2024 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу
последното, инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – а. Й.
и свидетеля А..
Показанията на свидетеля Й. и на свидетеля А. са информативни
единствено относно съставянето на процесния АУАН, доколкото свидетелят
Георгиев потвърждава, че именно той го е съставил, а свидетелят Цветански
сочи, че е следвало да удостовери отказа на водача да подпише акта, като
съдът се довери на показанията им и ги кредитира. Същевременно е
необходимо да бъде отбелязано, че свидетелите нямат какъвто и да било
съхранен спомен за събитията, предмет на конкретната проверката или за
каквито и да било други факти от предмета на доказване, обяснимо предвид
характера на изпълняваната от тях служебна дейност, включваща множество
сходни случаи.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства в тяхната съвкупност, като не са налице
основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното
следствие.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
3
състав намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 2.2
от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи св.
Георгиев има компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3.6 от
цитираната заповед началникът на сектор към ОПП – СДВР има
правомощието да издаде процесното наказателно постановление. По делото е
приложена заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи, от която е видно, че Даниела Дескова е заемала длъжността началник
сектор "Административно обслужване" в ОПП – СДВР.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния
закон.
Независимо от гореизложеното обаче, в случая е налице нарушение,
допуснато при съставяне и предявяване на АУАН. Установи се от показанията
на свидетелите Й. и А., че въззивникът е отказал да подпише акта. Следва да
се има предвид, че това са два различни етапа от
административнонаказателното производство – отказът на нарушителя да
подпише акта и съответно удостоверяването на този отказ с подписа на един
свидетел се прави от гледна точка на това да се удостовери по един безспорен
начин, че същият е запознат със съдържанието му, че му е прочетен актът, че
са му разяснени правата и задълженията по него. В никакъв случай обаче това
не освобождава контролния орган от вмененото с разпоредбата на чл. 43, ал. 5
от ЗАНН задължение да връчи препис от акта срещу разписка. Видно от
приложения по делото АУАН е, че свидетел на отказа на нарушителя да
подпише акта е бил А., чийто подпис обаче не е положен в процесния АУАН,
респективно и липсва надлежно удостоверяване на горепосочените
обстоятелства, а с това е нарушено и правото на защита на жалбоподателя.
В тази връзка следва да се отбележи, че ЗАНН урежда четири категории
свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на АУАН и да го
подпишат. Първата група са свидетели, присъствали при извършване на
4
нарушението, а именно – лицата, възприели пряко и непосредствено един или
повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя,
които в най – голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората група са свидетели, присъствали
при установяване на нарушението, а именно – лицата, възприели факти и
обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които
съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител, чиито показания биха могли да дадат ясна
престава за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата група са свидетели, присъствали при съставяне
на акта, а именно – това са лица, както от посочените по-горе две групи, така и
лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата група са свидетели на отказа
на нарушителя да подпише акта, а именно – това са лица, чието участие се
налага само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от изложеното,
тези четири категории свидетели удостоверяват различни факти и
обстоятелства. Ето защо, според настоящата съдебна инстанция, за да не
възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на а.я и в
истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта,
свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите
по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав достига и
анализирайки разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 7 от ЗАНН и чл.
43, ал. 2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН като
реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на
свидетелите по акта. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят
откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел,
имената и точният адрес на който също се отбелязват в акта. По аргумент от
последното и след като съгласно чл. 42, т. 7 от ЗАНН в акта като негов
реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване,
респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва
единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от
другите по – горе посочени свидетели.
Видно от АУАН № 1167361/03.04.2024 г. свидетел на "отказа" е А., като
5
същият не е посочен като свидетел при съставянето на aкта и/или при
установяване на нарушението, с което формално са спазени изискванията на
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.Същевременно обаче и видно от АУАН
№ 1167361/03.04.2024 г., така посоченият свидетел на „отказа“ на водача не е
удостоверил съответното обстоятелство с подписа си, с което е нарушено
правото на защита на жалбоподателя.
Нарушаването на това правило представлява процесуално нарушение,
което е самостоятелно основание за цялостна отмяна на процесното
наказателно постановление, без да се разглежда спорът по същество и да се
обсъждат доводите и възраженията на жалбоподателя.
С оглед изложеното, атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.
Жалбоподателят не е претендирал разноски и не са представени
доказателства за направени такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне в този аспект.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-007977/17.04.2024 г.,
издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на В. Л. М., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00
лева за извършено административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6