Р Е
Ш Е Н
И Е № 222
гр.Пловдив, 22.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на трети
октомври две хиляди и деветнадесетата година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при секретаря Златка
Чобанова и прокурора Мирослав Христев, след като разгледа докладваното от съдия
Бозева ВАНД № 1405 по описа на ПОС
за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
Решение № 806/23.04.2019г. по АНД № 6349/2018г. по описа на Районен съд
Пловдив, съдът е признал обвиняемия Г.М.К., с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 10.05.2017 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди е причинил
другиму - Т.М.П. от гр. Пловдив, лека телесна повреда, изразяваща се в две
кръвонасядания по гърдите - в лява и дясна гръдни половини, довело до
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по
чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. На основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил обвиняемия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР
гр.Пловдив направените разноски в размер на 179,22 лева, както и сумата от 310
лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд гр.Пловдив, представляваща направените разноски
на съдебното производство.
Против
решението е подадена въззивна жалба и допълнение към същата от адв. Ц.И. –
защитник на обв. К.. В същите се сочи, че решението на съда е постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че наложеното наказание
е явно несправедливо. Формулират се конкретни оплаквания за формални мотиви към
съдебния акт, който се сочи за неподкрепен от събраните доказателства, за
неизлагане на съображения за противоречия в показанията на отделните групи
свидетели, както и за заинтересованост в показанията на онази група свидетели,
на чийто показания съдът е дял вяра. Аргументира оплакването за процесуално
нарушение с липса на мотиви касателно квалифициращия признак „хулигански
подбуди“ в мотивите на долната
инстанция. Отправя се искане за отмяна на решението на районния съд и връщане
на същото на друг състав на съда за ново разглеждане.
В
съдебно заседание представителят на ОП Пловдив посочва, че обжалваното решение
е законосъобразно, поради което предлага на съда да остави въззивната жалба без
уважение.
Адв. И. в
съдебно заседание поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към същата,
като преповтаря изложените в допълнението към жалбата аргументи.
Жалбоподателят
К. поддържа въззивната жалба и допълнението към същата и по наведените в нея
аргументи от защитника си моли съда да бъде оправдан.
Съдът в
настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди
доводите и съображенията на страните, а и сам служебно провери правилността на
атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивната
жалба е подадена в законния срок от лице, посочено в кръга на правоимащите по
чл. 318 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
За да
постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е възприел за установена
следната фактическа обстановка:
На
10.05.2017г. свид. Т.П., управлявала лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *******.
На предната седалка, до нея, се возела свид. Л.Г., а на задната седалка – лице
от женски пол, неустановено до този момент. Около 01:00 часа свид. П.
преминавала по ул. „Капитан Райчо“, на кръстовището с ул. „Петко Д. Петков“,
посока хотел „Тримонциум“. На кръстовището П. намалила, но не спряла на знак
„стоп“, като преминала през кръстовището. В същото време по ул. „Петко Д.
Петков“, посока църквата „Св. Петка“ се движил таксиметров автомобил марка и
модел „Кия Сийд“, с рег. № ****. Същият бил управляван от свид. К.Т., който
превозвал клиенти – обвиняемия Г.К. - на предна седалка до шофьора и Н.А.- на
задната седалка. Тъй като свидетелката П. не спряла на знак „стоп“ и навлязла в
кръстовището на ул. „Капитан Райчо“ с ул. „Петко Д. Петков“, където по това
време преминавал таксиметровия автомобил, между двете МПС-та настъпил удар.
Ударът между
двата автомобила бил съвсем лек, като свид. П. излязла от управлявания от нея
автомобил, за да установи дали са настъпили някакви вреди. Същата възприела, че
двете предни брони на автомобилите са ударени. От таксиметровия автомобил
излезли шофьорът – свид. Т. и обв. К.. Те започнали да нападат вербално свид. П..
Свид. Т. предложил да се позвъни на тел. 112 и да се извика КАТ, което и сторил,
като съобщил за настъпило ПТП, без пострадали лице. От таксиметровия автомобил
излязла и свид. А., която клекнала до тротоара. Обв. К. започнал да снима
автомобила на свид. П.. Казал, че свид. А. е бременна в третия месец и заради
настъпилото ПТП същата е загубила бебето. Същият започнал да обижда и заплашва П.
и останалите момичета, като ги наричал „курви мръсни“, казвал им: „ще ви убия,
ще ви запаля“. Свид. П. казала на обвиняемия, че не е нужно да снима колата й,
тъй като няма да избяга. В този момент обв. К. се нахвърлил върху свид. П. и й
нанесъл няколко удара с юмрук в областта на гърдите и шамари по лицето. Третото,
неизвестно за настоящото производство момиче, се изплашило и избягало, а свид. Г.,
която решила да си тръгне от мястото на ПТП-то, възприемайки нападението на
обвиняемия и решила да се върне. Свид. А. направила опит да спре обвиняемия. В
един момент П. успяла да се измъкне и се качила в притежавания от нея
автомобил, като се заключила. Обадила се на тел.112 и на нейния приятел – свид.
И.Н., като на последния казала да отиде при нея бързо, защото ще я убият. Обв. К.
се преместил при свид. Г., като опитал да я удари, но в този момент пристигнал
свид. Г.Б.и Г. успяла да се качи в управлявания от него автомобил. Двамата
отишли в IV РПУ при ОДМВР Пловдив, където съобщили за случая.
На мястото на
събитието пристигнал полицейски екипи, между които били свидетелите Б. и П.. В
този момент свид. П. отключила МПС-то, в което се намирала и отишла при тях, за
да им съобщи какво се е случило. Пристигнал и свид. И.Н.. Полицейските
служители поискали документите на присъстващите, като разделили на разстояние
свид. П. и нейния приятел от обв. К., неговата приятелка – свид.А., и
таксиметровия шофьор – свид. Т.. В присъствието на същите обвиняемият
продължавал да обижда свидетелката П.. Той се приближавал заплашително към нея
и нейния приятел, но свид. Б. и неговите колеги го възпирали. В този момент
свид. А. се оплакала, че ѝ е прилошало.
На място пристигнала линейка, в която била качена свид. А., придружена от обв. К.,
и двамата били откарани в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив.
Възприетата
фактическа обстановка се установява според първостепенния съд частично от
обясненията на обв. К., от показанията на свид. П., дадени в хода на съдебното дирене и от частично
приобщените от досъдебното производство, на свид. Г., Н., Б., Б. /включително и
от частично приобщените от ДП/, Т. /от ДП/, от писмените доказателства
/подробно изброени на стр.6 от мотивите на първата инстанция и обсъдени по-нататък/,
а така и от изготвените по делото и приети от съда съдебно-медицинска
експертиза и допълнителна СМЕ. Съдът е кредитирал показанията на горепосочените
свидетели, които е намерил за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви
и в съответствие помежду си и със събраните писмени доказателства по делото,
както и с приобщеното ВД. Показанията на свид. П. и Г. досежно твърденията за
нанесени удари от страна на обвиняемия по П., е приел за достоверни. Частично е
дал вяра на обясненията на обв. К. /касателно присъствието му при настъпилото
ПТП/. В останалата част, в която отрича да е проявявал физическа агресия спрямо
свид. П., както и че бил обиждан от нея, съдът е приел обясненията на К. като
защитна теза. Посочил е кои доказателства оборват обясненията на К.,
респективно – от кои доказателства е извел наличието на доказателствен
интензитет и тежест, годни да обосноват по несъмнен начин повдигнатото
обвинение. Като е приел, че така събраните доказателства по несъмнен начин
доказват, че на инкриминираната дата и място обвиняемият е реализирал
съставомерните признаци на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130,
ал.2 от НК. Преценил е, че са налице материално-правните предпоставки за
приложението на императива на чл. 78 А, ал.1 от НК и като е освободил обвиняемия
от наказателна отговорност, му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
Според
въззивната инстанция фактическата установеност на деянието, отразена в мотивите
към обжалвания съдебен акт, е правилна, съответна на наличните по делото
доказателства. Всъщност оплакванията на
защитата в допълнението към въззивната жалба, формулирани като нарушение на
материалния и процесуален закон, касаят несъгласие с фактическите и правни
изводи на долната инстанция.
Първо няма
спор относно присъствието на обв.К. и на пострадалата на инкриминираната дата и
място, както и че възникналото ПТП между автомобила, управляван от пострадалата,
и таксиметровия автомобил на свид. Т., е провокирало последващата конфликтна
ситуация. Не е коректен защитникът в твърдението си, че районният съд не се е
спрял на безспорния факт относно причиненото ПТП, като е игнорирал налични
писмени доказателства, а е коментирал единствено показанията на свид. П..
Изрично в мотивите на първата инстанция /стр.7-първи абзац/ съдът е посочил, че
кредитира именно обясненията на обв. К. относно настъпилия удар между двата
автомобила , тъй като в тази част обясненията му се подкрепят и от цитираните
от РС писмени доказателства, така и от показанията на всички останали
свидетели. Съдът изрично при излагане на възприетата от същия фактическа
установеност е посочил, че именно поведението на свид. П. е довела до
настъпване на ПТП /стр.3, абзац 4 от мотивите/. Следва настоящата инстанция да
допълни, че в тази насока действително свидетелските показания и приобщените
писмени такива – АУАН, КП за ПТП с пострадали лица, както и НП – са абсолютно
еднопосочни и не разкриват каквото и да било разминаване в твърдението на всяко
от присъствалите лица, че именно виновно поведение на П. е причинило ПТП.
Втората група
възражения на защитата касаят липсата на мотиви за противоречията в събраните
гласни доказателства, както и доверяването от РС на онази група свидетели,
които се явявали заинтересовани от изхода на делото. Настоящата въззивна
инстанция не споделя тези възражения, като видно от мотивите на районния съд, същият
след като е констатирал разминаване в твърденията на отделните групи свидетели
относно релевантните обстоятелства, е изпълнил стриктно задължението по чл.
305, ал.3, изр.2 от НПК да посочи кои групи гласни доказателствени източници
кредитира и защо, както и основанията, поради които не дава вяра на твърденията
на останалите.
Правилно
районният съд се е доверил на показанията на свидетелите П., Г., а така и на
свидетелите Б. и Н., тъй като са били последователни, без противоречия относно
релевантните за делото факти. Напълно вярна е забележката на адв. И., че
свидетелите Б. и Н. не са преки очевидци на случилото се, като са пристигнали
на местопроизшествието по-късно и пресъздават разказаното им от приятелките си относно
поведението на К. спрямо П., но това не означава, че следва автоматично да
бъдат изключени показанията им от доказателствената маса. Макар и с производен
характер, техните твърдения напълно кореспондират с показанията на двете
очевидки, а наред с това свид. Б. сочи лично да е възприел как обвиняемия държи
П. за реверите на дрехата. Наличието на близки приятелски отношения на двамата със
свид. П. и Г. не ги прави непременно и заинтересовани, доколкото, както се
посочи, първо – не остават изолирани, а и пресъздават кореспондиращи със същите
гласни източници възприети непосредствено от тях факти за интересуващото
наказателното производство поведение на обвиняемия след пристигането им. За да
бъдат базирани изводите на настоящата инстанция на показанията на тази група
свидетели, съдът преценява, че освен кореспондиращи помежду си, същите намират
опора отчасти от показанията на полицейските служители, които също
свидетелстват, че при пристигането им П. се оплакала, че преди това „господинът
/бел. - обвиняемият/ я бил бутнал“ /л.69-гръб от НОХД свид. Б../ А в приобщените
отчасти показания на Б. от АНД № ******г. по описа на ПРС, 2 н.с. се сочи, че е
бил възпиран от полицейските служители да „тръгва към тях“. В приобщените и
кредитирани и от настоящата инстанция показания на Б. от ДП, свидетелят сочи,
че П. се била оплакала именно от блъскане в гърдите от пътника от таксито преди
тяхното пристигане. Показанията на полицейските служители коректно са оценени
от РС като незаинтересовани и им е дадена вяра.
Правилно РС е
посочил, че показанията на свид. П. намират опора и в приобщеното по делото
веществено доказателство – диск от НС 112, на което в хода на досъдебното
производство е направен и оглед, като изрично в разговора, иницииран от свид. П.,
последната недвусмислено се оплаква и търси съдействие поради агресивно към нея
поведение от клиент на таксиметровия автомобил, с който се сблъскала / л. 100-гръб
от ДП/. В този смисъл некоректно адв. И. цитира в допълнението към въззивна
жалба този разговор и че същата се оплаквала от действия на таксиметровия
шофьор. Вярно е, че така е отразено в съставения електронен картон, но от
съдържанието на записа от телефонния разговор несъмнено става ясно с каква
насоченост, т.е. от кого е оплакването на свид. П..
Настоящият
съдебен състав напълно споделя доводите на първата инстанция, поради които е
приела, че обясненията на обвиняемия в частта, в която отрича да е удрял и
обиждал пострадалата, се явяват изцяло защитна позиция. Опровергават се
категорично от посочените по-горе гласни доказателства, а косвено – и от
вещественото доказателствено средство, коментирано в предходния абзац. Свид. А.
е била очевидец на случилото се, но същата посочва да се е намирала в
състояние, което да не й е позволявало да наблюдава, възприема и реагира
адекватно на създалата се ситуация /“…губеха ми се моменти“ - л. 66 от НОХД/. Същата
нито отрича, нито потвърждава твърденията на П., сочейки „аз не си спомням“ на
въпроса дали се е опитвала да възпира обвиняемия да нанася удари по П.. Аналогично
в показанията си свид. Т. /от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с
ал.1, т.4 от НПК/, единствено сочи, че не е видял обвиняемият да удря или
обижда жените от другия автомобил, т.е. и неговите показания не със съдържание,
което да дискредитира твърденията на П. и Г..
И не на
последно място – за да възприеме за истинни твърденията на свид. П., правилно
районният съд е посочил, че показанията й намират опора и в създадената
медицинска документация по повод извършения й преглед на следващия ден, както и
от заключението на двете медицински експертизи. Районният съд в изпълнение на
задължението по чл. 13 и чл. 107, ал. 2 и 3 от НПК е положил максимални усилия да
установи обективната истина по делото, назначавайки и допълнителна СМЕ в хода
на съдебното дирене за установяване механизма на причиняване на увредите. В
тази връзка въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата за
противоречие в становищата на вещите лица в частност относно механизма на
причиняване на уврежданията по пострадалата. Вещото лице Шишков е посочил
всички възможни механизми за причиняване на увреждания като констатираните при П.,
свързвайки само два от тях /все дължащи се на активно поведение на обвиняемия/
със събраните до този момент доказателства. Вещото лице Н., изслушана в съдебно
заседание, също е посочила и други възможни механизми на причиняване на
кръвонасяданията по П. /освен удари с юмрук/, като е конкретизирала, че предвид
събраните гласни доказателства, най-вероятният механизъм е именно както е посочила
свид .П.- от удари с юмрук. Експертизата се назначава, когато за изясняване на
обстоятелствата по делото са необходими специални знания в областта на науката,
изкуството и т.н., т.е. експертизата не е доказателство или доказателствено
средство, не е факт от обективната действителност, свързан с обстоятелствата по
делото, а дейност, насочена към изясняване на тези обстоятелства. Като способ
за проверка на доказателствата, експертните заключения могат да посочат всички
възможни механизми на причиняване на конкретни увреждания, но същите следва да
се свържат със събраните по делото доказателства – а в конкретния казус, същите
потвърждават именно показанията на свид. П., тъй като както правилно е отчел и
районният съд – и нейните показания, и тези на втората очевидка – свид. Г. съдържат
информация именно за нанасяне на юмручни
удари по П. в областта на гърдите. Двете свидетелки не сочат телата им да са
имали съприкосновение при настъпилото ПТП, нито свид. П. да се е удряла в
интериора на автомобила, като изрично свид. П. посочва, че се е движила с много
ниска скорост при настъпване на удара. Споделят се съжденията на РС, че останалите
посочени от вещото лице възможни механизми за причиняване на ПТП са посочени от
самия него като теоретични, без данни, събрани по делото за такъв начин, поради
което са останали и извън подробно обсъждане от страна на РС.
С оглед на
тази фактология на процесните събития е коректно материално-правното им
окачествяване като престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130, ал.2 от НК.
Правилно е заключението на първата инстанция, че с действията си обвиняемият е
причинил на свид .П. лека телесна повреда, доколкото по посочените морфологични
особености на увреждания в заключенията на вещите лица медици, се извеждат
именно правните характеристики на телесна повреда, причинила болка и страдание без разстройство на
здравето. Доказва се и според настоящата
съдебна инстанция наличието на пряка причинно-следствена връзка между така
посочените увреждания по П. и поведението на обвиняемия.
Въззивната
инстанция приема, че правилно първата инстанция е приела, че престъплението е
извършено от обвиняемия при пряк умисъл, тъй като е предвиждал
общественоопасните последици и ги е искал.
Несподелими са
оплакванията в допълнението към въззивната жалба, че първоинстанционните мотиви
страдат от липса на съображения защо съдът е приел наличието на квалифициращия
признак „хулигански подбуди“ при осъщствяване на деянието. От вниманието на
защитата са убегнали изложените на стр. 13 от мотивите пространни съображения
на РС, даващи отговор именно на този признак от състава на престъплението, за
което е признал обвиняемия за виновен, подкрепено и от цитиране на относима
съдебна практика на върховната съдебна инстанция. Така изложеното напълно се
споделя и от настоящата инстанция, поради което не ще се преповтаря, а в
допълнение само ще се маркира, че действително в настоящия казус избраното от обвиняемия
поведение на физическа агресия е било мотивирано от стремежа при открито
пренебрегване на обществения порядък да извърши действия, с които да покаже
себе си и да се саморазправи с пострадалата. Безспорно действията на извършителя
са продиктувани единствено от желанието за саморазправа.
Законосъобразно
е преценено, че са били налице материално-правните предпоставки за приложението
на чл. 78А от НК. Съдът правилно е отчел забраната за влошаване положението на
обвиняемия, доколкото при предходното разглеждане на делото пред въззивната
инстанция последната е била сезирана единствено по жалба на обвиняемия. Но и
отделно от това е изложил споделими съображения относно смекчаващи
отговорността обстоятелства в конкретния казус за обвиняемия, които и паралелно
с това биха мотивира съда да му наложи административно наказание в минимални
предели. Коректна е преценката на районния съд, че именно административно
наказание глоба в минимален размер би съдействал за постигане целите на наказанието.
В този смисъл неоснователно е възражението на защитата за явна несправедливост
на наказанието.
Законосъобразно
е произнасянето на съда и по разноските, тъй като предвид крайният извод за
виновно поведение от обвиняемия, което води и до ангажиране на отговорността
му, на основание чл. 189, ал.3 от НПК в негова тежест следва да бъдат възложени
и направените по делото разноски.
По съществото
на делото следва да се отбележи, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Имайки предвид
изложеното, Окръжен съд Пловдив на основание чл. 378, ал.5 от НПК и чл. 334, т.
6 вр. с чл. 338 от НПК
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 806/23.04.2019г. по АНД №
6349/2018г. по описа на Районен съд Пловдив
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: