Р
Е Ш Е Н И Е
№
3
гр. Разград, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 114 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от „ЯЛМАЗ
ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ ЕООД – Разград
против Решение № 374 от 17.09.2020 г., постановено по АНД № 371/2020 г. по
описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 38-0000470 от 27.03.2020 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе. С потвърденото наказателно постановление на основание
чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г. на Министъра на транспорта и съобщенията. В жалбата се твърди, че решението
е постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния
закон, поради което се иска да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление.
Ответникът счита жалбата за недопустима,
поради това, че оспореното решение било влязло в сила, алтернативно я оспорва
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореното
решение да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол. Неоснователен е
доводът за недопустимост поради това, че решението било влязло в сила. Жалбата
е била подадена в законоустановения срок, но е била погрешно адресирана до ненадлежен
съд - Административен съд – Русе чрез Районен съд – Русе, който я е изпратил в
Районен съд – Разград едва на 11.11.2020 г. Забавянето й е довело до неправилно
отбелязване, че решението е влязло в сила и поради това препис от него е бил
изпратен на ответника.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е установено, че на 10.03.2020г.
в Областен отдел „Автомобилна администрация” - гр. Разград е била извършена комлексна
проверка на жалбоподателя като превозвач, извършващ международен обществен превоз на товари с Лиценз №
4234/03.08.2015 г. При проверката било установено, че превозвачът е допуснал на
31.01.2020 г. лицето С. Н. М. да управлява
състав от ППС, състоящ се от влекач ДАФ ХФ460DN с рег. №******** от категория N 3, вписан в регистъра към лиценза на превозвача, с
полуремарке с рег. № ********, който да
извършва международен обществен превоз на товари с международна товарителница
по маршрут от Кралство Нидерландия за РГермания. Водачът бил назначен с трудов
договор от 10.01.2017 г. на длъжност шофьор на товарен автомобил /международни
превози/, като същият водач нямал удостоверение за психологическа годност. При
справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите в ИААА е
установено, че водачът е имал издадено удостоверение за психологическа годност
със срок на валидност до 26.11.2019 г.
На жалбоподателя бил съставен Акт № 274032/11.03.2020
г. за установяване на административно нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и
товари. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, с което на основание чл. 96г, ал. 1, пр.2 ЗАвтП на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд
е потвърдил наказателното постановление по съображения, че АУАН и НП са
издадени при спазване на процесуалните правила, че констатираното нарушение е
доказано, случаят не е маловажен и правилно е приложена санкционната
разпоредба.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Съгласно чл. 96г, ал. 1 ЗАвтП който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. В случая
горният фактически състав е налице: жалбоподателят в качеството на лицензиран превозвач е
допуснал до управление на превозно средство за международен обществен превоз на
товари водач, който не отговаря на нормативните изисквания за управление на превозно
средство за превоз на товари. Едно от тези изисквания е предвидено в чл. 57,
ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, съгласно
който превозвачът допуска до управление на превозните средства за международни
превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни. Жалбоподателят
не е изпълнил горното задължение, тъй като удостоверението за психологическа
годност на водача е било валидно до 26.11.2019 г., а превозът е извършен на
31.01.2020 г.
С оглед на горното наказателното постановление се явява законосъобразно и като го е потвърдил, въззивният
съд е приложил правилно материалния закон.
Неоснователно е възражението по касационната жалба за некомпетентност на
наказващия орган. Съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗАвтП наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. По делото е приложена
Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за определяне на
длъжностни лица от ИААА, които да могат да издават наказателни постановления, и
в р. I, т. 6 от нея е посочен директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“. Следователно издателят на наказателното постановление има
правомощията на наказващ орган.
Районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните
правила. Такива не се твърдят в жалбата и не се установяват при служебната проверка
по чл. 218, ал. 2 АПК. Доводите за процесуални пороци на АУАН и НП са били заявени пред
въззивния съд, който ги е обсъдил и аргументирано ги е отхвърлил. Мотивите му
изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат
преповтаряни.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
374 от 17.09.2020 г., постановено по АНД № 371/2020 г. по описа на Районен съд
– Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/