№ 416
гр. Казанлък, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510102967 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Р. С. Х., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен
представител М. С. К., ЕГН **********, двамата с адрес: ****, против ЗАД
„Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, ****, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.
К.. Ищецът твърди, че на **** г. около 14:20 ч. в гр. К. на пешеходната пътека
образувана от бул. „****“ и ул. „****“, претърпял ПТП в качеството си на
пешеходец, като бил блъснат от МПС марка: „О.“, модел: „З.“, с рег. № ****,
управлявано от М. Ж. Р., ЕГН **********. Въпросното МПС било
застраховано към ответното застрахователно дружество с полица № ****.
Механизмът на ПТП-то бил следният: приближавайки горепосочената
пешеходна пътека, ищецът, като се огледал и уверил, че преминаването му е
безопасно, стъпил на същата и започнал движението си по нея, така
достигайки средата й неочаквано за него бил ударен от шофираното от М. Ж.
Р., ЕГН **********, МПС с рег. № ****. От инерционната сила на удара той
изхвърчал и паднал по гръб. Незабавно след инцидента, органите на МВР
били сигнализирани, те своевременно посетили ПТП-то и се обадили на екип
за спешна медицинска помощ, който да положи необходимите грижи за
ищеца. След това съставили протокол за ПТП с пострадали лица с № **** г.,
както и АУАН № **** г. спрямо виновния водач. В протокола изрично било
посочено, че ищецът получил контузия в областта на десния крак. След това,
той бил откаран от екип на ФСМП - гр. К. за лечение в спешен център към
МБАЛ „****“ - гр. К., където бил прегледан и му бил издаден Фиш за спешна
медицинска помощ с амб. № **** г., подписан от л. ас. Р. Д., който при
1
извършения преглед и след направени рентгенографии, като диагноза
отразил: контузия на дясното бедро. С оглед на това на ищеца била назначена
терапия, а именно: покой и да приема болкоуспокояващи. Впоследствие на
горното ищецът посетил и д-р Т.Г.П. - специалист съдебен лекар в гр. С.З..
След извършения обстоен преглед окончателно била дадена диагноза на така
получените от ищеца травматични увреждания, вследствие на настъпилото на
**** г. събитие. Те се изразявали в контузия на дясното бедро, кръвонасядане
и охлузване на десния лакът и контузия на гърба. В тази връзка било
установено по категоричен и несъмнен начин, че въпросните увреждания се
намирали в безспорна причинно следствена връзка с така настъпилото ПТП.
Визираните обстоятелства били надлежно в описани в издаденото
Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № **** г. Твърди, че
вследствие на претърпените от ищеца телесни увреждания, той изживял
изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му
болки и страдания, като получените от него негативни последици от травмите
търпял сега и ще продължавал да търпи и за в бъдеще. Същите променили в
негативен аспект неговия живот - изпитвал физически болки, което наложило
да приема обезболяващи медикаменти, трудно се придвижвал, което го
принудило да преустанови посещението си на училище, наред с това го
затруднило да извършва обикновените си санитарно-битови дейности и се
налагало да търси помощ от близките си, обстоятелство, което му създавало
изключително големи смущения и неудобства. С оглед на горното счита, че
справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да е в размер на сумата от 1 200 лева. Твърди,
че освен получените от ищеца силни физически болки, той претърпял и
тежки психически травми, като постоянно се завръщал към ужаса от
инцидента. Това състояние на психическо разстройство довело до проблеми
със съня, каквито преди това нямал. Вследствие процесното ПТП от **** г.,
често изпадал в стрес и получавал пристъпи на паника, които особено много
се засилвали при поява на автомобили и по-силен звук от двигател. Особена
тревожност у него предизвиквала и срещата му с коли от същия цвят, като
веднага спомените за инцидента изплували. Живеел с постоянен страх, че
можело пак да се повтори въпросното ПТП и изпитвал психологически
дискомфорт, когато трябвало да пресича улица. Тези състояния го принудили
да съкрати кръга си от хора от семейството и приятелите си. Сочи, че тъй като
автомобилът, управляван от виновния водач, причинил процесиите
неимуществени вреди - М. Ж. Р., с ЕГН **********, притежавал валидно
сключена застраховка с полица № ****, валидна до 20.02.2023 г., към
ответното дружество ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК *********, на 18.10.2022 г.
подал молба /претенция / за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на настъпилото на **** г. ПТП. Вследствие на което на
07.11.2022 г. получил писмо от страна на ответника с изх. номер № **** г., в
което бил уведомен, че било необходимо да предостави следните документи:
План-схема към съставения Констативен протокол; АУАН и НП издадени от
2
органите на МВР; Всички документи по евентуално образувано ДП,
Удостоверение за раждане и банкова сметка с титуляр ищецът - Р. С. Г..
Горепосоченото искане, счита за изцяло незаконосъобразно и неоснователно,
тъй като нямал компетентността и фактическа възможност да предостави
горепосочените документи и не разполага с правото да изиска подобна
информация. Нещо повече, предоставил всички документи, които били му
поискани от ответника, в това число и протокол за ПТП с пострадали лица №
**** г., който се явявали официален писмен документ, съгласно нормата на
чл. 179, ал. 1 от ГПК и от същия били видни по категоричен и несъмнен
начин всички факти и обстоятелства свързани с настъпилото ПТП, в това
число вината за неговото настъпване и неговия механизъм. Счита, че така
вмененото задължение от ответника да представи горепосочената
документация било изцяло ирелевантно към настоящия спор и по никакъв
начин не било свързано с възможността на ответника да определи дали е
налице облигационно правоотношение между ищеца и него по силата, на
което той дължи изплащането на застрахователно обезщетение. Поставянето
на подобно изискване било своеобразна злоупотреба с права и се явявало
незаконосъобразно основание, вменявайки задължения, които не били
нормативно установени и ищецът не притежавал фактическата възможност да
ги осигури. Във връзка с това и на основание чл. 107, ал. 1 от КЗ, съгласно
който „за установяване на застрахователното събитие и на вредите,
причинени от него, застрахователят, лицето, което претендира обезщетение,
Гаранционният фонд по чл. 518 или Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи по чл. 506 имат право да получат необходимата
информация, съхранявана от органите на Министерството на вътрешните
работи, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар,
лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да
удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от
документи. Когато исканата информация е част от материалите по
досъдебното производство, прокурорът разрешава достъпа до нея“.
Ответникът трябвало да изиска всички документи от компетентните органи,
за да може да установи по несъмнен и категоричен начин всички вреди
получени в следствие на настъпилото на **** г. застрахователното събитие. С
оглед на гореизложеното на 10.11.2022 г. подал писмено възражение (жалба)
по реда на чл. 108, ал. 6 от Кодекса на застраховането, получено от
застрахователя на 11.1.2022 г. като предоставил и заверено копие на
Удостоверение за раждане. За съжаление ответникът не счел искането за
заплащане на застрахователно обезщетение за основателно и получил нов
отказ с Изх. № 5593/16.11.2022 г. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК, *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.
К., да заплати на ищеца - Р. С. Х., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на неговата майка и законен представител, М. С. К., ЕГН
3
**********, двамата с адрес: ****, сумата в размер на 1200,00 лева,
представляваща справедливото обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие настъпилото на **** г. ПТП и законна
лихва (мораторна) върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от
датата на завеждането на настоящия иск 16.12.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението. Твърди, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди настъпили вследствие на ПТП-то от **** г., причинено
от виновното поведение на водача на застрахования лек автомобил със
застрахователна полица с рег. № ****, сключена с ответното дружество.
Моли обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно
с законната лихва, както и направените съдебно-деловодни разноски в това
число и заплатения адвокатски хонорар да бъде преведено по следната
банкова сметка: ****, с титуляр адв. М. Т.. Претендира разноски в
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че счита, исковата молба за нередовна, тъй като
процесуалният представител на ищеца, който бил непълнолетен към
настоящия момент, не бил представил удостоверение за актуална банкова
сметка, която е открита на името на Р. Х., а приложил своя лична банкова
сметка. По този начин не е съобразил, че чл. 338 от КЗ разглежда общия
случай на извършване на застрахователни плащания, докато специалната
разпоредба чл. 17 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. разгледа случаите,
когато пострадалото лице било непълнолетно. Законодателят създал тази
специална нормативна уредба, за да се защитят в максимална степен
интересите на увреденото малолетно/непълнолетно лице и да не се допусне
неоснователно обогатяване на лица различни от увреденото непълнолетно
лице. В тази връзка, моли съда да остави исковата молба без движение,
докато не се отстрани нередовността. В случай, че насрещната страна не
спази указанията, моли съда да остави исковата молба без разглеждане и да
прекрати настоящото производство. Твърди, че ищцовите претенции били
процесуално допустими и не били налице пречки същите да бъдат разгледани
от съда, но били изцяло неоснователни и недоказани, както по основание, така
и по размер и следвало да бъдат отхвърлени изцяло и да се присъдят в полза
на ответното дружество направените на основание чл. 78 от ГПК разноски, в
това число и за юрисконсултско, респ. адвокатско възнаграждение. В
условията на евентуалност и в случай, че съдът уважи исковете, моли да не
бъде присъждано обезщетение в пълния претендиран размер, колкото
последният се явявал прекомерно и необосновано завишен и не
кореспондирал с наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от насрещната страна. Не възразява, че към датата на ПТП било
налице валидно застрахователно правоотношение между ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД
и М. Ж. Р., в качеството си на собственик на л. а. „О.”, рег. № ****, по силата
на валидна застрахователна полица № ****, със срок на действие от
21.02.2022 г. до 20.02.2023 г. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че
4
същият не се е реализирал по описания в исковата молба начин. М. Ж. Р., в
качеството си на водач на л. а. „О.”, рег. № ****, шофирал по начин, който
бил съобразен изцяло с императивните изисквания на ЗДвП и ППЗДвП. В
конкретната ситуация липсвала една от предпоставките, изграждащи
фактическия състав на деликтната отговорност, а именно: противоправно
поведение. Не можело да бъде ангажирана отговорността на
застрахователното дружество за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение, доколкото последната била функционално обусловена от
отговорността на причинителя на вредата. Оспорва Протокол за ПТП с
пострадали лица от **** г. Протоколът в частта си относно обстоятелствата и
причините за ПТП не бил официален свидетелстващ документ, който да
разполага с материална доказателствена сила, която да обвързва съда.
Съгласно, чл. 179, ал. 1 от ГПК, посоченият протокол, имащ характер на
официален документ, имал удостоверителна сила само по отношение на
фактите и обстоятелствата, които са се осъществили от или пред
длъжностното лице, което е изготвило документа. Твърди, че било налице
значително „съпричиняване” по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
настъпването на вредоносния резултат и възникналите в резултат на него
вреди от Р. С. Х.. Твърди, че последният изскочил рязко и внезапно на пътя
без да се огледа и да съобрази, че имало и други участници в движението,
освен него. С тези си необмислени и неотговорни действия нарушил
правилата на чл. 113 и 114 от ЗДвП и допринесъл за реализиралото се
застрахователно събитие. Алтернативно, ако съдът намери исковете за
основателни, моли да редуцира размера на търсената с исковата молба сума.
При формирането й не била отчетена застрахователната и съдебната практика
по аналогични случаи с оглед на процесния период, критериите, запълващи
със съдържание понятието за „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
характерът и видът на телесните увреждания, респ. и продължителността и
интензивността на болките и страданията, както и значителния принос от
страна на пострадалото лице и, че последното се възстановило в рамките на
обичайния период и, че не били налице допълнителни смущения в
състоянието му. Твърди, че г-н Х. се възстановил напълно и не е имал
усложнения, които да са възпрепятствали оздравителния му процес. Оспорва
твърдението, че пострадалото лице приемало обезболяващи. В кориците на
делото липсвали рецепти и фактури, респ. касови бонове, които да
свидетелстват, че били закупени лекарства. Оспорва, че било преустановено
посещението на училище от г-н Х.. Не били прикрепени извинителни
бележки за училище, които да са предоставени от личния, респ. лекуващия
лекар за даден период от време. Оспорва твърдението, че увредено лице не е
могло да осъществява обикновените си санитарно-битови нужди. Видно от
медицинските документи, то получило леки телесни увреждания, които по
никакъв начин не са затруднили нормалното протичане на ежедневия му
живот. Оспорва, че в резултат на застрахователното събитие ищецът
претърпял тежки психични увреждания. Не била проведена терапия при
5
психолог, респ. психиатър, от която по категоричен начин да се удостовери,
че реално имал ментални проблеми и че било необходимо да се предприеме
ефективно лечение. Оспорва, че ищецът скъсил кръга си от хора от
семейството и приятелите. В част от исковата молба се твърдяло, че същият
търсил помощ от близките си, а в друга, че съкратил този кръг. Тези
противоречия подлагали на съмнение дали обективно са възникнали
твърдените обстоятелства. Оспорва акцесорния иск за лихва, поради
неоснователност на главния иск. С оглед на гореизложеното, моли съда да
отхвърли изцяло ищцовите претенции, тъй като същите били неоснователни и
недоказани, както по основание, така и по размер и да се присъдят в полза на
ответното дружество направените на основание чл. 78 от ГПК разноски, в
това число и за юрисконсултско, респ. адвокатско възнаграждение. В
условията на евентуалност и в случай, че съдът уважи исковете, моли да не
бъде присъждано обезщетение в пълния претендиран размер, доколкото
последният се явявал прекомерно и необосновано завишен и не
кореспондирал с наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от насрещната страна. В случай, че ищецът или процесуалният му
представител не се явят в първото по делото съдебно заседание без
основателна причина за това, моли съдът да постанови на основание чл. 238,
ал. 2 от ГПК неприсъствено решение и да прекрати настоящото производство.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
От заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ **** г. на РУ-К. се установява, че на **** г. около 14:20 ч. в гр. К. на бул.
„****“ **** Р. С. Х. / пешеходец – участник 2 /, претърпял ПТП, като бил
блъснат на пешеходна пътека от МПС марка: „О.“, модел: „З.“, с рег. № ****,
управлявано от М. Ж. Р., ЕГН ********** / участник 1 /. Протоколът за ПТП
по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка т. е.
извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани
лично от него обстоятелства. В тази връзка протокола за ПТП няма
официална удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй
като съставителят не е присъствал и възприел фактите относно начина на
настъпване на ПТП.
За изясняване механизма на ПТП- то по делото е назначена съдебна
автотехническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните,
което съдът кредитира. Съгласно заключението експертът изготвя мащабна
скица на ПТП настъпило на **** г. / Приложение 1 от експертизата /.
Мястото на сблъсъка/удара се намира на линията на пешеходната пътека, на
около 5,00 м. западно и на около 11.50 м. южно от ориентира: Югозападен
край на първата гР.нка в посока изток, намираща се на северния тротоар /Ор/.
Скоростта на движение на лек автомобил „О.“ З. с рег. № **** преди
6
настъпването на ПТП е равна на V ла = 26.70 км/ч. Скоростта на движение на
пресичащият пешеходец при бърз ход на движение е равна на V = 6,50 км/ч,
п
= 1,81 м/с. Опасната зона на движение / спиране / на л.а. „О.“ З. с рег. № ****
при движението му със скорост за движение - V ла= 7,42 м/с. = 26.70 км/ч. е
равна на Озла = 12.41 м. Отстоянието на л.а. „О.“ З. с рег. № **** от мястото
на сблъсъка е равно на О = 22.00 м, при движението му със скорост равна
ла
на V ла = 7,42 м/с. = 26.70 км/ч., когато пешеходецът се е намирал на
северния бордюр и е предприел пресичането на пътното платно от север на
юг по пешеходната пътека. Пешеходецът Р. Х. не попада в опасната зона за
спиране на л.а. „О.“ З. с рег, № ****. Водачът на л.а. „О.“ З. с рег. № **** е
имал техническа възможност да не допусне /да предотврати/ настъпването на
ПТП при конкретните пътни условия. Разстоянието от 11.50 м. пешеходецът
при движение със скорост 1.81 м/c., ще измине за t = 6.35 с. Разстоянието от
п
22,00 м. л.а. „О.“ З. с равноускорителна средна скорост V = 3.71 м/с. ще
аср
измине за tла = 5,92 с. Пешеходецът Р. Х. при конкретния случай не е
възприел л.а. „О.“ З. като опасност за ПТП и поради това е предприел
пресичането на пътното платно по пешеходната пътека. Пешеходецът Р. Х. не
е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при
конкретните пътни условия. Техническата причина за настъпване на ПТП е
закъсняла реакция на водача на л.а. „О.“ З. с рег. № **** за възприемане на
опасността - пресичащият пешеходец, намаляване на скоростта на движение
и/или спиране. Към момента на началото на пресичането на платното за
движение от пешеходецът Р. Х., водача на л.а. „О.“ З. с рег. № **** е бил
спрял и при потеглянето, в последствие е имал техническа възможност да
намали скоростта си до такава, че да пропусне пешеходецът, или да спре
преди да се пресекат траекториите им на движение и да се получи
конфликтна точка. Зрителни препятствия/ограничения във видимостта в
участъка на настъпване на ПТП, които да са пречили на двамата участници
взаимно да се възприемат е нямало. Кръстовището е регулирано със
светофарна уредба за пешеходци. Пешеходецът Р. Х. е предприел пресичане
на платното за движение на бул. „****“ от север на юг, по пешеходната
пътека на зелен сигнал на светофар на пешеходната секция, намираща се на
южния тротоар на бул. „****“/ № 3,2,/, като едновременно с тази пешеходна
секция е светнал зелен сигнал на трисекционна светофарна уредба за
движение на МПС.
Представена е справка от база данни на Информационен център към
Гаранционен фонд, както, от която е видно, че собственикът на МПС марка:
„О.“, модел: „З.“, с рег. № **** е имал сключена застраховка с полица №
****, валидна от 21.02.2022 г. от 00:00:00 ч. до 20.02.2023 г. 23:59:00ч., към
ответното дружество ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК *********.
От представените Фиш за спешна медицинска помощ № **** от ****г.
и Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 16 - 111/2022г. е
видно, че при извършения преглед на Р. С. Х., са установени: контузия на
7
дясното бедро. Кръвонасядане и охлузване по десния лакът. Контузия на
гърба. Описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да
са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по
начин и време, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при
настъпило ПТП от блъскане на пешеходец с последващо падане върху терен.
Тези травматични увреждания са причинили разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От известие за доставяне на препоръчана пратка е видно, че адв. Т. е
уведомил застрахователя за събитието. Пратката е връчена на служител на
ответното дружество на 11.11.2022г. от 12.00 часа.
Видно от заверено копие на Писмо с Изх. № 5369 от 04.11.2022 г.
ищецът е уведомен, че е необходимо да предостави следните документи:
План-схема към съставения Констативен протокол; АУАН и НП издадени от
органите на МВР; Всички документи по евентуално образувано ДП,
Удостоверение за раждане и банкова сметка с титуляр ищецът - Р. С. Г..
Представено е и уведомление изх. №5593/16.11.2022 г., видно от което
изискват от ищеца да представи банкова сметка с титуляр Р. С. Г.,
алтернативно - изрично съгласие, изходящо от С. Р. Х., действащ в качеството
си на баща на Р. С. Х., с което същият изразява съгласието си евентуално
определеното по щетата обезщетение да бъде преведено по сметката на М. С.
К., в качеството й на майка на Р. С. Х..
Съгласно показанията на св. М. Ж. Р., на **** г. тръгнал от дома си за
източния край на града с лек автомобил „О. З.“, с ДК № ****. Спрял на да
кръстовището на ул. „****“, която отивала към кръстовището с бул. „****“.
Спрял на червен светофар, изчакал да светне зелено и завил наляво.
Погледнал на дясно и на ляво, нито на тротоара имало хора, нито на
пешеходната пътека. В момента на завиване на ляво пред колата изскочил
човек. Спрял моментално, човекът се подпрял на капака на лекия автомобил.
Слязъл от колата, минал отпред и тогава видял, че човекът е момче на възраст
между 12 и 15 години, което вървяло към тротоара. Внезапно излязло пред
колата. Пресичало на юг, отгоре надолу по главната улица. Идвало от север на
юг, а свидетелят завил към ромската махала. Сблъсъкът станал в южното
платно, но не можел да каже в коя лента. Слязъл от колата, минал пред нея и
го видял с гръб как върви към тротоара. Всичко станало светкавично. Отишъл
при него и го попитал има ли някакъв здравословен проблем. Момчето
отговорило, че няма, изместил се на една страна, обадил се на тел. 112,
пуснал аварийните и отишъл пак при него и изчакал да дойдат органите на
МВР. След като пристигнали, поставили конусите от двете страни на колата.
Говорили със свидетеля и с момчето. Разбрал, че се казва Р., на 14 години.
Казал, че няма родител с него, че нямал оплаквания, нямал скъсана дреха.
При пристигане на линейката, качили вътре пострадалия и разбрал, че го
карат в медицински център. Служителите на КАТ освободили свидетеля и
той си тръгнал. Съставили му акт за неспазване предимство на пешеходна
8
пътека, който свидетелят платил. Имало издадено наказателно постановление,
което свидетелят не обжалвал. След това застрахователя му се обадил.
Всичко, което разказал на съда казал и на застрахователя.
По делото е разпитана свидетелката Д. И. Х, баба на Р. по бащина
линия. Всеки ден след училище търсела Р. по телефона, но на въпросния ден
той не отговорил. Към 17,00 – 18,00 часа баща му й се обадил и й казал, че са
в болницата, защото Р. претърпял катастрофа. Много се притеснила. Казал, че
с линейка са го закарали. После го закарали в дома й, защото не е искал да
остава сам у тях. Бил охлузен по ръцете и по крачетата. Казал, че го боли
крака. Бил уплашен и стресиран от катастрофата. Той бил ученик в училище
„Ч.“. Не помнела точно, но 4-5 дни не ходел на училище, до края на
седмицата. Обадил се на класната си ръководителка да й каже, тя на
следващия ден го търсила, за да разбере как е. Казвал на свидетелката: „Бабо,
много се уплаших. И краката и ръцете ме болят, но много се уплаших“.
Гледала го тези дни и след това се прибрал в гр. К.. Оплаквал се, казвал, че не
смее да мине през това кръстовище. Не му помагала за ползване на тоалетна и
баня, сам се оправял. По нейно мнение, за възрастта си траел на болка, но
след инцидента не спал няколко вечери. Бил неспокоен. Взимал
болкоуспокояващо. Доста време минало от тогава, но като че ли се затворил,
не излизал, може би за около месец продължила тази затвореност. На лактите
на ръцете имал охлузванията и на единия крак. След това имал посиняло на
крака. Отивал да накуцва, тъй като се стараел да пази крака. Получил уплаха,
травмата минавала, но психическата била по-тежка от физическите травми. В
началото бил затворен, по тревожен, казвал, че се притеснява като минава
кола срещу него, но вече спокойно си ходел на училище.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, с депозирано
заключение от вещо лице д- р Й. И., неоспорено, което съдът възприема.
Съгласно заключението на експерта на ищеца Р. С. Х. са причинени следните
увреждания: контузия на дясно бедро; кръвонасядане и охлузване на десен
лакът, контузия на гърба. Контузиите се причиняват от тъпи тела. Всички
контузии се придружават от разкъсване на кръвоносни съдове и изтичане на
кръв в съседните тъкани. Разкъсването на капиляри и малки съдове води до
натрупване на малки количества кръв наречени екхимози. Първоначално
кожата върху екхимозите е тъмно червено оцветена. Впоследствие
оцветяването преминава в зелено, жълто и изчезва. Това става за около 10-15
дни и е резултат на промените, който претърпява хемоглобинът, напуснал
червените кръвни телца, на излялата се в тъканите кръв. От 10 до 15 дни са
необходими за процесите, съпровождащи резорбцията на кръвонасяданията и
възстановяване след контузия при тази травма на Р. С. Х.. Болката се явява
защитен механизъм на човешкия организъм. Оплакванията в случая би
трябвало да са от локална болка в засегнатите анатомични области, без
особено смущение на функцията на засегнатите крайници /т.е. не е поставена
някаква имобилизация в областта на крайниците/. Безспорно е налице
причинно следствена връзка - Фиш за СМП № ****/****г. и СМУ на живо
9
лице № ****г. изд. От д-р Т. П.. В наличната документация нямало
медицински документи, който да свидетелстват за посещение при психолог,
респективно психиатър. Експертът пояснява, че не е преглеждала Р. С. Х. и й
е трудно да отговоря на въпроса дали е възстановен, но липсвала и
медицинска документация, която да информира за продължаващо страдание.
Поне в първите 48 часа травмите изисквали домашно лечение, което водило
до отсъствие от училище, във връзка с прилагане на студени апликации.
Счита, че ищецът е могъл да осъществява обикновените санитарно-битови
нужди. Съдът кредитира експертното заключение като обективно и
компетентно изготвено.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.
52 от ЗЗД.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – **** г., по
силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ за заплащане на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, във вр. с чл. 380 КЗ ищеца е отправил
до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, по която претенция застрахователят е
отказал плащане. поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на следните кумулативни предпоставки на исковата претенция -
настъпване на застрахователно събитие ПТП; претърпени вреди в резултат на
настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение; предпоставките по чл. 45 ЗЗД - противоправно
10
деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между поведението на
застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди. В тежест на ответника при
така депозирания отговор е да докаже, че част от вредите не са настъпили,
както и че поведението на ищеца е допринесло за настъпването на вредите.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извода за
наличие на всички елементи на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД:
противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка между деянието и
вредите. Водачът М. Ж. Р., е действал противоправно, тъй като при
управлението на лек автомобил МПС марка: „О.“, модел: „З.“, с рег. № ****,
е нарушил правилото на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП като не е изпълнил
задължението си на водач, при приближаване към пешеходна пътека да
пропусне преминаващия по нея пешеходец - ищеца Р. С. Х., като намали
скоростта и спре. От заключението на съдебната автотехническа експертиза
се установява, че пешеходецът Р. Х. не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП при конкретните пътни условия.
Техническата причина за настъпване на ПТП е закъсняла реакция на водачът
на л.а. „О.“ З. с рег. № **** за възприемане на опасността - пресичащият
пешеходец, намаляване на скоростта на движение и/или спиране. Зрителни
препятствия/ограничения във видимостта в участъка на настъпване на ПТП,
които да са пречили на двамата участници взаимно да се възприемат е
нямало. Правилото на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП включва задължение за водача да
съобрази своето поведение със зоната на пешеходната пътека още към
момента на своето приближаване към нея и след това - с движението по нея,
когато на същата има пешеходец, като намали скоростта или спре. От
доказателствата по делото не се установява за водача да е съществувала
обективна пречка да възприеме движещия се по пешеходната пътека
пешеходец, както и да не е бил в състояние при движение със скорост,
съобразена с наличието на пешеходна пътека, да спре преди мястото на удара
и по този начин да предотврати произшествието. Предписаното от чл. 119, ал.
1 от ЗДвП намаляване на скоростта или спиране има за цел да осигури
именно пропускането на стъпилите на пешеходната пътека пешеходци и
поради това следва да е съобразено с тяхното поведение, което неминуемо
включва и задължението посочените действия да се предприемат от водача
своевременно, а именно: когато все още съществува пешеходецът да бъде
пропуснат, без да настъпи удар. Противоправното поведение на водача М. Ж.
Р., при управлението на МПС стои в пряка причинна връзка с ПТП, тъй като
ако не беше нарушил правилата за движение, нямаше да настъпи ПТП,
довело до вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното. По делото не са наведени доводи и не са ангажирани
доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи вината на водача,
поради което съдът приема, че процесното деяние е извършено виновно.
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В
11
случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за
него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението
следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените лични права
и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки
новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено -
икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на
обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги
компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за
абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и
страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (ППВС № 4/23.12.1968 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. II от ППВС
№ 4/23.12.1968 г. са дадени задължителни за съдилищата указания, според
които понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението - характерът на увреждането, начинът
на извършването му; претърпените болки и страдания вследствие на
причинените травматични увреждания, причинени неудобства и негативните
психически изживявания; периодът на лечение и възстановяване, както и
периодът, през който ищецът е търпял болки и страдания; прогноза за
възстановяване и допълнителното влошаване състоянието на здравето,
осакатявания, загрозявания и др.; общественото му положение; възрастта на
пострадалия; социално - икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – **** г.. Причиняването на
неимуществени вреди от деликт, стоящи в пряка и непосредствена причинно -
следствена връзка със съответното противоправно поведение, включително
тези, свързани с негативни емоционално - психологически преживявания,
подлежат на пълно и главно доказване от ищеца по общия ред.
В резултат на ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания,
изразяващи се в контузия на дясно бедро; кръвонасядане и охлузване на десен
лакът, контузия на гърба. Съдът приема, че ищецът е получил и твърдените
наранявания, тъй като това обстоятелство е посочено в медицинската
документация, както и от експертизата на вещото лице. Настъпилите
травматични увреждания се потвърждават и от разпита на свидетелката Д. Х,
чиито показания са непосредствени, житейски логични и последователни,
поради което и съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът ги
кредитира изцяло. За претърпените от ищеца вреди е житейски логично да
свидетелстват най-близките му хора, а доколкото по делото няма
доказателства, които да разколебават събраните гласни доказателства, то
съдът ги възприема изцяло при обосноваване на фактическите си изводи. За
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
12
вреди съдът съобрази характера и тежестта на причинените телесни
увреждания на ищеца, интензивността на физическите и психически
страдания и тяхната продължителност - няколко на брой травми, без наличие
на счупвания, причинили на ищеца временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, с възстановителен период 10-15 дни, като в първите 48
часа травмите изисквали домашно лечение, с поставяне на студени
апликации.
Съдът съобразява и негативните психически преживявания на ищеца
след процесния инцидент - страх, стрес, загуба на съня, битови неудобства, за
които свидетелства баба му. Съобразявайки, че според заключението на СМЕ,
че няма данни за настъпили конкретни усложнения, съдът намира, че
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на в заявения
от ищцата размер от 1200 лв.. Този размер на обезщетението съответства на
вида и степента на урежданията, на обичайния за такива травми период на
възстановяване, преживян стрес от механизма на настъпването на вредите,
социално - икономическите условия в страната и размера на
застрахователните лимити към 2022 г..
По спорното обстоятелство дали ищецът чрез своето поведение е
допринесъл за настъпване на процесния вредоносен резултат, настоящият
съдебен състав приема следното:
При застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят
разполага с всички материалноправни и процесуалноправни възражения,
основаващи се както на застрахователното му отношение със застрахования,
така и на деликтното. Застрахователят е в правото си да прави на третото лице
всички възражения, които се отнасят до основанието и размера на правото на
обезщетение и в това число, че пострадалият е съпричинил вредите - чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата
и виновно, т. е. да е налице извършване на определени действия или
бездействия от страна на увреденото лице, които се намират в причинна
връзка с вредоносния резултат, като изводите на съда в тази насока не може
да почиват на вероятности или предположения, в който смисъл е
задължителната практика на ВКС. В случая е от значение наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не на вина. Съдът намира за неоснователни доводите за
съпричиняване на вредоносния резултат поради това, Р. Х. изскочил рязко и
внезапно на пътя без да се огледа и да съобрази, че имало и други участници в
движението, освен него.Такива доказателства по делото не са ангажирани. От
заключението на САТЕ, което съдът кредитира като пълно, обективно и
обосновано, се установява, че причина за настъпване на ПТП е поведението
13
на водача на л. а. . „О.“ З., който е реализирал удар с пресичащ на обособено
за целта място пешеходец. Следователно искът за обезщетение за
неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен до
предявения размер на 1200 лв. В случая законната лихва върху дължимото
обезщетение следва да бъде присъдена, съобразно искането на ищеца, а
именно считано от датата на завеждането на иска - 16.12.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
Предвид изхода на спора ищеца има право на разноски, съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК. На ищецът следва да се присъдят и направените разноски за
държавна такса /50 лева/; възнаграждение за вещо лице /552,70 лева/ и
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение /500 лева/.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, ****, представлявано
от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С. К., да заплати на Р. С. Х., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на неговата майка и законен представител М. С. К.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ****, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с
чл. 45 от ЗЗД, сумата от 1200,00 лева, представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие от ПТП, реализирано на **** г.
, ведно със законна лихва от 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението по следната банкова сметка: ****.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ЗА, ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК
*********, ****, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С. К., ДА ЗАПЛАТИ на
Р. С. Х., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на неговата майка
и законен представител М. С. К., ЕГН **********, двамата с адрес: ****
сумата от 1102,70 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
14