Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 18.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3251 по описа на ВРС за
2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от
„А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК***, искове с правно
основание чл.422 ГПК за установяване
между страните, че Б.А.Д., ЕГН**********, дължи на ищеца следните суми:
-
498.27лв.
– невърната главница по договор
за потребителски кредит от дата
09.10.2017г. с „И. а. м.“ ООД; ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.11.2018г.
до пълно
изплащане на главницата;
-
41.17лв.
– възнаградителна лихва за периода 26.04.2018г. – 13.09.2018г. по същия
горепосочен договор за потребителски кредит;
-
13.67лв.
– мораторна лихва за забава, начислена
за периода 27.04.2018г. –
01.11.2018г. върху
главницата по същия горепосочен договор за потребителски
кредит;
които
суми са прехвърлени
в полза на ищеца с приложение от 01.07.2018г. към
договор за цесия от 16.11.2010г., за които суми
е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №16646/2018г. на ВРС.
Ищецът твърди, че по заявление на ищеца
за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което за ищеца се
породил правният интерес да предяви
исковете.
Твърди, че на 09.10.2017г.
между „И. а. м.“ АД и ответника бил
сключен договор за кредит, по силата
на който дружеството предоставило в полза на ответника
паричен заем в размер на 1000.00лв. Кредитополучателят се задължил да върне получената
сума, ведно с договорната възнаградителна лихва
за ползването, на периодични
анюитетни вноски с договорени
размери и падежи.
Твърди още, че длъжникът извършил
няколко погашения, след което той
преустановил плащанията.
С оглед на
това и по правилата на ОУ към договора настъпила
предсрочната изискуемост на всички вноски до края на
договора, като кредиторът изпратил и покана. Преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК настъпил и крайният падеж на договора.
С
оглед на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че
ответникът дължи на кредитора стойността
на всички непогасени и (предсрочно) изискуеми месечни анюитетни вноски (включващи части от главницата и части от лихвата
за ползването) в предявените размери и периоди, както и законна лихва за
забавата в плащанията на анюитетите.
Ищецът твърди отделно, че с приложение
от 01.07.2018г.
към договор
за цесия от 16.11.2010г., сключени между първоначалния кредитор и ищеца, на последния били
прехвърлени всички вземания
по процесния договор за кредит, за
което длъжникът бил уведомен и което легитимира ищеца. Евентуално сочи уведомяване
за цесията с подаване на заявлението,
респ. исковата
молба.
Моли за уважаване на исковете
и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.
С него той въвежда подробни доводи срещу предявените
искове, които могат да се
обобщат в следните основни групи: 1/ няма валидно възникнало
договорно отношение на ответника с началния кредитор (без оспорване автентичност
на подписите върху представените писмени документи за кредита; 2/ ако има договорно
отношение, то се счита за
изцяло нищожно, поради противоречие с чл.5,
ал.1-4 ЗПК, поради неяснота
в основните клауза на договора, поради
непредставяне на стандартния европейски формуляр за кредита,
поради прекомерност на ГПР и ГЛП; 3/ ако се приеме договорът
за валиден, то лихвите по
него са нищожни,
неравноправни и прекомерни;
4/ претендираните такси събиране
и неустойка също са нищожни, с огед
неравноправност, прекомерност,
накърняване на добрите нрави и цел само за
увреждане на ответника; 5/ ненадлежно уведомяване на ответника за цесията,
в т.ч. липса на надлежни доказателства
за уведомяване преди делото, а в рамките на делото
- недопустимост за уведомяване с материалите, поради липса на
лично връчване на ответника, а опосредено такова (изложени са подробни
съображения по този довод); 6/ недоказаност и прекомерност размерите на исковете;
7/ поради плащане от длъжника на
сумата общо 1096.60лв. същата следва да
се приспадне от евентуалните и оспорени процесни задължения.
По същество моли за отхвърляне
на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно гражданско дело на ВРС, по
същото на осн. чл.410 ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед
за изпълнение, включваща процесните суми.
Видно от приетия по
делото договор за кредит с №***г., на
посочената дата, между „И. а. м.“ АД и ответника, бил сключен договор за кредит, по
силата на който дружеството се е задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 1000лв. Кредитополучателят се задължил да върне получената
сума, ведно с договорната възнаградителна лихва,
на 24 бр. двуседмични анюитетни вноски, с договорен
размер 49.04лв. всяка и с вписани в договора падежи, като общия размер на
дължимата за връщане сума, включваща и кредитната главница и възнаградителната
лихва, е била 1176.96лв. Договорът е подписан от двете страни, като подписите
не са оспорени по автентичност.
Съгласно чл.3 от
същия подписан от ответника договор, същият страните са се съгласили да
изпълнява роля на разписка за предаване на кредитната сума, като това се потвърждава
и от заключението по първата ССчЕ.
Не се спори в
случая също и че е длъжникът
направил няколко плащания (в общ размер 1096.60лв.),
след което
той е
преустановил плащанията.
Видно от приетите
рамков договор за цесия от 16.11.2010г., допълнителни потвърждения към него и приложение от
01.07.2018г., с последното вземанията на първоначалния кредитор от
ответника били прехвърлени в полза на ищцовото дружество. Видно от приобщените
уведомителни писма цесията не е била лично съобщена на ответника, допреди подаване
на заявлението по чл.410 ГПК.
От заключението по
приетата първа ССчЕ, което съдът счита за обективно и мотивирано, се изяснява,
че кредитната главница по процесния договор е била усвоена от кредитополучателя
на 09.10.2017г. Сборът от всички плащания, които са били направени от
кредитополучателя, възлиза на 1096.60лв., като с тях били погасявани главница, лихви, неустойки
и такси. След приспадане на плащанията и задълженията, към които са отнесени,
остават задължения: 498.27лв. главница, 41.17лв. редовна (възнаградителна)
лихва за периода 26.04.2018г. –
13.09.2018г. и 13.67лв.
(2.17лв.+11.50лв.) лихва за забава за периода 24.07.2018г.–30.09.2018г.
В заключението по приетата втора ССчЕ, което съдът счита
за обективно и мотивирано, са дадени допълнителни варианти на дължимите по
договора за кредит суми, в две хипотези – ако общо платените от длъжника
1096.60лв. бъдат отнесени само към главницата или само към нея и
лихвите, т.е. без неустойките и без таксите по кредита.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките за уважаване на предявените искове се свързват с пълното
и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства:
твърдяната
договорна връзка с ответника;
предоставянето на кредитната сума
на кредитополучателя; изпадането в забава на кредитополучателя; настъпването на изискуемостта на неплатените анюитетни задължения;
размера на исковете.Следва също да докаже сключването
на валиден договор за цесия
с предмет исковите вземания, за който
договор длъжникът е законно уведомен.
В процесуална
тежест на ответника е да докаже своята
изправност по задължението за плащане (изцяло или в
съответно твърдяната част), еветуално и положителните
факти, на които основава възраженията си за недължимост –
в случая поради
нищожност и неравноправност
на целия
договор и/или
клаузите му
за
лихви, такси и неустойки.
По договора: Както вече се посочи по делото е приет договор за
кредит, съдържащ подписите на двете страни – заемодател и получател (ответникът
по делото). Подписите не са оспорени по автентичност, поради което договорът без
съмнение обвързва страните по него с договореното съдържание. Поради това и
съдът приема за доказано, че на 09.10.2017г. между
„И. а. м.“ АД и ответника, е бил сключен договор за кредит, по
силата на който дружеството се е задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 1000лв. Кредитополучателят се задължил да върне получената
сума, ведно с договорната възнаградителна лихва,
на 24 бр. двуседмични анюитетни вноски, с договорен
размер 49.04лв. всяка и с вписани в договора падежи, като общия размер на
дължимата за връщане сума, в т.ч. главница и лихва за ползването, е 1176.96лв.
По усвояването на
заема: Съгласно чл.3 от същия
подписан от ответника договор, страните се съгласили той да изпълнява роля на
разписка за предаване на кредитната сума, като това се потвърждава и от
заключението по ССчЕ и така въпросът са приема за доказан пред съда. Прочее че
са извършвани и множество насрещни плащания, което също потвърждава извода.
По забавата и
изискуемостта: Между страните
няма спор и се потвърди и от заключението по приетата ССчЕ, че длъжникът е извършвал
плащания в общ размер 1096.60лв., който не е достатъчен да покрие изцяло дори само главницата и лихвата за
ползването на кредита (тоест сборът от анюитетите),
поради което очевидно ответникът не е бил изправен в цялост и е изпаднал в
забава.
Предсрочна
изискуемост не е надлежно обявена на ответника, съобразно с практиката на
съдилищата, включително тълкувателната на ВКС, но още на дата 13.09.2018г.,
тоест преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК (01.11.2018г.) е настъпил
крайният падеж на договора и така пълната изискуемост на останалите непогасени
задължения по него, включително исковите главница и лихви.
По цесията: Сключването на договор за цесия между заемодателя и
между актуалния ищец се установява от представените договор за цесия и
приложения към него. Възраженията срещу действителността на този договор не
могат да се споделят, тъй като видно от съдържанието на цесията и последващи
приложения към договора, в тях са описани съществените задължения на страните,
както и са включени задълженията по процесния договор за кредит. За цесията
наистина няма данни за уведомяване на длъжника преди делото, но тъй като
цитираните материали са връчени на ответника със съобщението по чл.133 – чл.133 ГПК, то в хода на делото той е известен за това. Тъй като известяването за
цесията не е законово условие за действителност, а цели яснота и защита на
длъжника, но само по отношение на това на кого да плаща занапред, то узнаването
за цесията със съобщението по чл.133 – чл.133 ГПК е напълно валидно. Не може да
се приеме обратното и само защото ответникът в случая е с особен представител,
тъй като в практиката си ВКС на РБ трайно приема, че връчване на особен
представител представлява надлежно уведомяване на дължника
за юридическия факт, за който е следвало да бъде известен (така и Решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193 за 2018г. на ТО на ВКС,
д-к с. Кристияна Генковска, и други).
Съвсем отделен е
въпросът, че изобщо възражение за неосведомяване за прехвърлянето на задължения
длъжникът можде да прави валидно, само ако твърди, че
е изпълнил изцяло на стария кредитор до момента на узнаването (така Определение №987/18.07.2011г. по гр.д.
№867/2011г. на ВКС, IV
г.о.
и др).
По действителността: Възраженията на ответника за
неравноправност на договора и клаузите
му, поради: липса на индивидуално
договаряне;
недадена от кредитора информация по европейски формуляр; непосочване на методиката на ГПР; прекомерност на
възнаградителната лихва и други – изобщо не се споделят от съда и в този случай
са напълно необосновани. Видно от съдържанието на неоспорения договор за
кредит, той съдържа подписа на клиента и така неговото участие и съгласие с
договореното. В същия договор ясно и точно са посочени: заемната сума
(1000лв.), размерът на ГПР – 40.86% и на ГЛП – 35.00%; броят на вноските и
точната им фиксирана стойност (49.04лв. всяка); точните им падежи; общият размер на дължимата за връщане сума,
включваща кредитната главница и възнаградителната лихва (1176.96лв.); и други
параметри. Тези размери без съмнение са съобразени със законовите прагове и
практиката, в това число дори с максималния праг по чл.19, ал.4 ЗПК; няма
твърдения и данни тези показатели да са променяни в хода на договора; не е
начислена възнаградителна лихва извън договорената. Ето защо възраженията за
недействителност – на договора, както и конкретно на останалите за разглеждане
негови клаузи (възнаградителна лихва за ползването на сумата) изобщо не се
споделят.
Действително, в
частта относно вземанията за „неустойка за неосигурено обезпечение чрез
поръчителство“ и за „такса разходи за събиране на вземането“ съдът констатира и
може да мотивира неравноправност и недействителност. Но тук следват две важни
уточнения – първо в тези части делото е прекратено и то с влязло в сила
определение, поради което съдът не може да разглежда конкретно тези дългове. И
второ и по-важно – съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не
влече нищожност и на договора, когато те са заместени
по право от повелителни правила на закона. Поради което не може да
се приеме, че едно валидно възникнало кредитно правоотношение е нищожно в своята
цялост, само защото някои от неустойките и таксите по него са неравноправни,
защото в този случай недействителни ще са само те, но не автоматично главница и
лихви или самият договор изобщо.
По частичните плащания и погасяването с тях: Както се посочи по-горе,
по вземанията за „неустойка за неосигурено обезпечение
чрез поръчителство“ и за „такса разходи за събиране на вземането“ съдът
констатира неравноправност и недействителност, с оглед начина на формулиране на
вземанията и още с оглед липсата на реални вреди за кредитора, които да се
„санкционират“ с „неустойки и допълнителни такси“. Това разбиране на настоящият
състав обаче е изцяло без значение за настоящото дело, защото в тези части и по
тези искове делото е прекратено с влязло в сила определение, още преди
размяната на книжа по реда на чл.131-133 ГПК.Поради това се касае за въпроси
извън окончателния предмет на разглеждане по делото, включително и доколкото
ответникът не е предявил за разглеждане насрещни искове или възражения за
прихващане със свои вземания вследствие на недължимо платени суми по
неустойките и таксите. Затова съдът не би формирал СПН по въпросите на
неустойките и таксите, което прави и ясно недопустимо редуциране или не на
висящите искове и вземания с другите, които не са предмет на делото. В този
случай защитата на ответника може да се случи чрез предявяването на последващ
осъдителен иск по чл.55, пр.1 ЗЗД с доводите за плащания по нищожни клаузи,
които биха подлежали на връщане. С оглед на всичко изложено в този абзац следва
да се възприеме само първата ССчЕ, която включва изчисления на размери на
висящите искове след отчитане на плащания на длъжника само по тях.
В обобщение, по гореизложените съображения съдът приема, че исковите
вземания за главница, възнаградителна
лихва и мораторна такава (с оглед липса и на спор по момента на спиране на
плащанията) са доказани по основание. А по размер следва да се възприеме само
първата ССчЕ, която включва изчисления на размери на висящите искове след
отчитане на плащанията на длъжника само по тях, съобразно горните мотиви. Ето
защо в заключение исковете следва да бъдат уважени за сумите: 498.27лв.
главница, 41.17лв. възнаградителна лихва за периода 26.04.2018г.
– 13.09.2018г. и
13.67лв. (2.17лв.+11.50лв.) лихва за забава за исковия период, който дори
надхвърля изчисления от вещото лице (т.е. би бил дори по-голям размерът на
законната лихва за по-големия предявен период).
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
се следват разноски на ищеца в исковото производство, в размер: 125.00лв. –
такса по останалите за разглеждане искове, 150.00лв. – депозит особен
представител, 180.00лв. депози за ССчЕ и 100.00лв. –
хонорар за юрисконсулт.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден в полза на БСВ за сумата 120.00лв. –
платен от бюджета хонорар за втората ССчЕ.
На основание ТР
№4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските
в заповедното производство – от 75.00лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Б.А.Д.,
ЕГН**********, дължи на „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК***, следните
суми, на следните правни основания:
-
498.27лв.
– невърната главница по договор
за потребителски кредит от дата
09.10.2017г. с „И. а. м.“ ООД; ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.11.2018г.
до пълно
изплащане на главницата;
-
41.17лв.
– възнаградителна лихва за периода 26.04.2018г. – 13.09.2018г. по същия
горепосочен договор за потребителски кредит;
-
13.67лв.
– мораторна лихва за забава, начислена
за периода 27.04.2018г. –
01.11.2018г. върху
главницата по същия горепосочен договор за потребителски
кредит;
които
суми са прехвърлени
в полза на ищеца с приложение от 01.07.2018г. към
договор за цесия от 16.11.2010г., за които суми
е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №16646/2018г. на ВРС,
на правно основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Б.А.Д., ЕГН**********, да плати на „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК***, сумата 555.00лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.А.Д., ЕГН**********, да плати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК***, сумата 75.00лв. –
разноски в заповедното производство, на осн. ТР №4/18.06.2014г.
ОСЪЖДА Б.А.Д., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 120.00лв. – платен от бюджета хонорар
за допълнителна ССчЕ по делото, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………