Определение по дело №390/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ

към Определение № 328/13.09.2022 г. по ВЧНД № 390/2022 г. по описа на
Окръжен съд-С.

Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
Образувано е по подадена частна жалба от обв. Д.Р.Е. Х., чрез
защитника му – адв.С.Н. от АК В., против протоколно определение от
12.08.2022г., постановено по ЧНД № 936/2022г. по описа на РС С., с което
спрямо обв.Д.Х. е взета мярка за неотклонение задържане под стража.
С частната жалба, подадена защитника на обв.Х. се прави оплакване за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.С.
намира подадената частна жалба за неоснователна, а обжалваното
определение за законосъобразно и правилно. Счита, че са налице
изискуемите предпоставки по чл.63 ал.1 от НПК за вземане на мярка за
неотклонение задържане под стража. Посочва, че е налице обосновано
предположение за извършено от обвиняемия престъпление, както и опасност
да се укрие. Пледира за потвърждаване на определението на С.ски районен
съд.
Пред настоящата инстанция обв.Д.Х., лично и заедно със своя
защитник, иска да се уважи подадената частна жалба и да се отмени
определението на първоинстанционния съд. Защитата счита, че не са налице
законовите предпоставки за определяне на най-тежката мярка за
неотклонение задържане под стража – не е налице обосновано
предположение за извършено престъпление и не съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или извърши престъпление. Прави много подробен
анализ на събраните до момента доказателствени материали. Посочва
допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство при
разпитите на свидетелите, както и при привличането на Д.Х. в качеството на
обвиняем. Твърди, че няма опасност да се укрие, има постоянен и настоящ
адрес в ***, обл.В., където може да се изпълнява мярката за неотклонение
домашен арест. Заявява, че липсва и опасност да извърши престъпление,
обуславящо се от обстоятелството, че не е осъждан, има висящо производство
за недекларирани доходи, което не е влязло в сила. Сочи, че обвиняемият има
инсулинова зависимост, възникнала отскоро, от предходното му задържане
под стража, диабетик е, за които се изискват специални медицински грижи.
Посочва се, че обвиняемият се грижи за ромската общност в ***. Претендира
се въззивният съд да отмени определението на първата инстанция, да
постанови справедливо решение и да освободи обв.Х..
В личната си защита обвиняемият се присъединява към казаното от
защитата му, иска да бъде свободен и да идва, когато го призоват.
1

Настоящата частна жалба е подадена от адв.Н. от АК В., защитника на
обвиняемия Д. Х., който има право на такава, против постановеното
определение и в тридневния преклузивен срок за обжалване по чл.64 ал.6 от
НПК, поради което е допустима.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на
разследването до настоящия момент, както и в първоинстанционното и
въззивното производство по повод мярката за неотклонение на обвиняемия и
провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя и
служебно изцяло, направи извода, че частната жалба е неоснователна.
По повод искането на прокурор от Районна прокуратура гр.С. за
вземане спрямо обв.Х. на мярка за неотклонение задържане под стража и в
пълно съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК, С.ският районен съд
е анализирал събраните доказателства и е преценил всички факти, относими
към вземането на мярка за неотклонение задържане под стража спрямо
обвиняемия. Първостепенният съд е приел също, че събраните на
досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, са достатъчна доказателствена основа, на базата на
която може да се направи обосновано подозрение, че обв.Д.Х. е извършил
престъпленията, за които е привлечен към отговорност. Направил е правилен
извод за наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление, която законова презумпция не се оборва или поставя
под съмнение и към настоящия момент. Взето е предвид и здравословното
състояние на обвиняемия, за което правилно е прието, че същото е такова, че
в местата за лишаване от свобода може да се осигурят необходимите
медицински грижи.
Въз основа на приетите и правилно установени факти първостепенният
съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъедини и
въззивният – налице са кумулативно изискуемите по чл.63 ал.1 от НПК,
условия за вземане спрямо обв.Х. на мярка за неотклонение задържане под
стража.
Досъдебното производство № 1179/2022 г. по описа на РУ-С. е
образувано на 02.08.2022г. за това, че в периода от неустановена дата през
2022г. до момента на образуване на досъдебното производство, извършил
полови сношения и действия на полово удовлетворение с лица от същия пол,
включително с лица, ненавършили 14-годишна възраст, използвайки и
положение на зависимост и надзор - престъпление по чл.157 ал.4 и ал.3,
вр.ал.1 от НК.
С постановление от 10.08.2022 г. на разследващия орган в качеството на
обвиняем е привлечен Д.Р.Е. Х., ЛНЧ **********, за това, че:
1. На неустановени дати през периода от м.юни 2022г. до
10.08.2022г., в гр.С., в условията на продължавано престъпление, извършвал
полови сношения и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол -
А. С. Д., ЕГН **********, от гр. С., като използвал положение на зависимост
- престъпление по чл.157 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.
2

2. На неустановени дати през периода от м.юни 2022г. до
10.08.2022г., в гр.С., в условията на продължавано престъпление, извършвал
полови сношения и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол,
ненавършило 14-годишна възраст - А.Д.М., ЕГН **********, от гр.С., като
използвал положение на зависимост - престъпление по чл.157 ал.3, вр.ал.1,
вр.чл.26 ал.1 от НК.
3. На неустановени дати през периода от м.юни 2022г. до
10.08.2022г., в гр.С., в условията на продължавано престъпление, извършвал
полови сношения и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол,
ненавършило 14-годишна възраст - Р.Н.М., ЕГН ********** от гр.С., като
използвал положение на зависимост - престъпление по чл.157 ал.3, вр.ал.1,
вр.чл.26 ал.1 от НК.
4. На неустановени дати през периода от м. юни 2022г. до
10.08.2022г., в гр.С., в условията на продължавано престъпление, извършвал
полови сношения и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол,
ненавършило 14-годишна възраст - А.К.А., ЕГН **********, от гр.С., като
използвал положение на зависимост - престъпление по чл.157 ал.3, вр.ал.1,
вр.чл.26 ал.1 от НК.
Повдигнатите срещу Х. обвинения са за тежки умишлени
престъпления, с предвидени за тях наказания лишаване от свобода от две до
осем години (за деянието по чл.157 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК) и лишаване от
свобода от три до дванадесет години (за три деяния по чл.157 ал.3, вр.ал.1,
вр.чл.26 ал.1 от НК), наличието на данни, подкрепящи обоснованото
предположение за извършване на разследваните престъпления именно от
обв.Х., както и за съществуването на опасност от укриване или извършване на
престъпление, са в унисон с нормите на чл.93 т.7 от НК, чл.63 ал.1 и чл.56
ал.3 от НПК.
С постановление на мл.прокурор при РП С. обв.Д.Р.Е. Х. е бил задържан
за срок от 72 часа, считано от предявяване на постановлението за привличане
на обвиняем.
Въззивната инстанция намира наведените доводи на защитата на
обвиняемия за наличието на процесуални нарушения при привличането на
Д.Х. в качеството на обвиняем, за неоснователни. Привличането на
обвиняемият е при спазване на законовите изисквания и на процесуалния ред.
Същото се отнася и до наведеното за наличие на процесуални нарушения при
провеждане на разпитите на свидетелите в „Център за социална
рехабилитация и интеграция“ С., за които няма данни по делото, че страдат от
посочените от защитата пороци. От друга страна, към момента, в това
производство се преценява събрания доказателствен материал във връзка с
обуславяне на извод за наличие или не на обосновано подозрение за
извършено престъпление. Такива доводи са наведени и пред първата
инстанция, която съвсем обосновано и правилно сее аргументирала, към
което се присъединява и настоящата инстанция.
В тази връзка правилно е становището на първата инстанция, че по
делото са налице достатъчно данни, включително надлежно събрани
3

доказателствени източници – показания на свидетелите, които подкрепят
обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил разследваното
деяние. Събраните до момента на досъдебното производство доказателствени
материали са достатъчни, за да се аргументира извод за наличието на
обосновано подозрение относно авторството на деянието в лицето на
обвиняемия. Разследването е в началната си фаза и предстои осъществяването
и на други действия по разследване, необходими за събиране на доказателства
и за изясняване на релевантните за спора обстоятелства. Към настоящият
момент, във връзка с производство за вземане на мярка за неотклонение
задържане под стража, не е необходимо наличието на категорични, безспорни
и несъмнени доказателства относно вината на обвиненото лице. Във фазата на
досъдебното производство от правомощията на представителя на държавното
обвинение е да преценява квалификацията на обвинението, поради което
правилно първата инстанция е направил извод въз основа на събраните до
този етап доказателства на ДП, за съпричастност на обвиняемия към
повдигнатите му обвинения. Съобразно това, изтъкнатите в тази връзка
доводи на защитата на обвиняемия относно липсата на обосновано
подозрение, че обв.Х. е извършил деянието, в което е обвинен, са
неоснователни.
Законосъобразен е изводът на съда за наличието на опасност от
укриване и извършване на престъпление от страна на обв.Х.. В тази връзка
следва да се подчертае законовата регламентация, според която тези две
опасности са предвидени в чл.63 ал.1 от НПК алтернативно и наличието на
която и да е от тях е достатъчна да обоснове вземането на мярка за
неотклонение задържане под стража. Правилно е становището на първата
инстанция, че в случая съществува реална опасност от извършване на
престъпление, която според настоящият състав на съда се обосновава от
механизма и начина на извършване на конкретното деяние. Налице е и
опасност от укриване на обвиняемия, която се аргументира с тежестта на
предписаните наказания за вменените на обв.Х. престъпления и евентуалното
им понасяне. Неоснователно е наведеното в пледоариите от защитата, че няма
опасност обв.Х. да се укрие, предвид наличието на постоянен и настоящ адрес
в ***, обл.В.. Действително, обвиняемият е адресно регистриран на този
адрес, но същият през последния времеви период живее в гр.С., ***, като е
закупил къщата на този адрес и където е извършил и деянията по
повдигнатите му обвинения. Не без значение е и факта, че обв.Х. е чужд
гражданин, като по делото не е известен адресът му в чужбина, с оглед
призоваването му и приключване на делото в разумен срок. Поради това е
неоснователно искането на защитата за вземане на мярка за неотклонение
домашен арест, именно на адреса в с.Приселци, където няма данни
обвиняемият да пребивава постоянно, независимо от адресната му
регистрация, като на този адрес живеят неговите родители, а обвиняемият
живее в гр.С..
Действително обв.Х., видно от приложената по досъдебното
производство справка за съдимост (л.102 от ДП), е неосъждан, но
съобразявайки приложената на л.103 от ДП, характеристична справка, в чиято
4

достоверност въззивният съд не се съмнява, то спрямо обвиняемият има
висящи производства, което разбира се не го определя като осъждано лице,
но се налага извод относно неговата личност и по-точно за обществената
опасност на дееца, която съобразена с тези данни, не е особено ниска.
Въззивният съд съобрази и обстоятелството, че обвиняемият не е трудово
ангажиран, не работи и няма данни за получаване на трудови доходи.
Въззивният съд обсъди и обществената опасност на повдигнатите на
обвиняемия обвинения, която намира за висока. Съобразявайки всички тези
обстоятелства, при определяне на мярката за неотклонение, въззивната
инстанция отчита високата степен на обществена опасност на деянията,
предвид мястото, механизма, начина и средствата за извършването им, както
и не особено ниската степен на обществена опасност на обвиняемия като
извършител.
Всички тези обстоятелства и предвид хипотезата на чл.63 ал.2 т.3 от
НПК, изискват спрямо обвиняемия първоначално да се вземе най-тежката
мярка за неотклонение, а именно задържане под стража. Тя е съответна на
високата степен на обществена опасност на конкретните деяния по чл.157
ал.1 и ал.3 от НК. Взетата мярка за неотклонение е съобразена и с възрастта
на обвиняемия, с обстоятелството, че е чужд гражданин, трудовата му
заетост, семейно положение – неженен, обстоятелството, че не е осъждан,
както и здравословното състояние и другите данни за личността му,
съобразно изискванията на чл.56 ал.3 от НПК.
Наведеното в пледоарията на защитата здравословно състояние на
обв.Х., което не му позволява престоя в местата за лишаване от свобода,
настоящата инстанция намира за обстоятелство, което не налага вземането на
първоначална мярка за неотклонение, различна от задържане под стража и
неотговарящо на установените факти по делото. Установено е от всички
приети по делото писмени доказателства, че обвиняемият е с диагноза
декомпенсиран захарен диабет тип 2, без усложнения. Видно е, че това
заболяване е новооткрито, но още през м.април 2021г. (от приложената по
делото епикриза от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД В. – л.244 от ВЧНД №
390/2022г. на СлОС), без усложнения е и е приложено лечение с медикаменти.
От всички представени доказателства не се установи към настоящия момент
това заболяване да се е влошило. На обв.Х. са предписани медикаменти,
които видно от протокола, приложен на л.241 от делото, последно са до
31.10.2022г. Относно констатираната в съдебно заседание от лекар от ЦСМП
С. хипогликемия относно обв.Х., то след отвеждането му в спешния център и
престоят му от два часа в ЦСМП С., при което са извършени изследвания и
наблюдение на обвиняемия, същият е изписан в добро общо здравословно
състояние, неживотозастращаващо. Неоснователни и голословни са
твърденията на защитата и обвиняемия, че на последния не се осигурява
инсулин и медицински грижи в ареста. Видно от писмо от Началника на
Затвора С. (л.248 от делото) и докладна записка от д-р Панайотов (л.250 от
делото), на обвиняемия се осигурява трикратно наблюдение на поставяне на
дозата инсулин в работно време и предварително зареждане на дозата в
почивни дни и национални празници. Съдът е длъжен да подчертае, че при
5

здравословни проблеми или влошаване на здравословното състояние на
обвиняемия, могат да се предприемат адекватни медицински мерки,
включително настаняването му в съответно болнично заведение, при
необходимост, съгласно предвиденото в нормативните актове, касаещи
местата за лишаване от свобода. От друга страна, представените
доказателства касаят констатирано заболяване на обвиняемия от 2021г., за
което се провежда необходимата терапия и не се установява изменение в
здравословното състояние на обвиняемия. Представените и приети документи
от ЦСМП С. и ГДИН Затвора С. не навеждат и обосновават обстоятелства,
касаещи влошаване на здравословно му състояние или наличие на такова,
които да обуславят вземането на по-лека мярка за неотклонение, различна от
задържане под стража.
В заключение и като съобрази всички факти, имащи значение за вида на
взетата спрямо обвиняемия Х. мярка за процесуална принуда, въззивният съд
прие, че настоящата мярка за неотклонение задържане под стража е
постановена при стриктно съблюдаване на регламентираните в чл.63 ал.1 от
НПК предпоставки и допринася за постигане на предвидените в законовата
разпоредба на чл.57 от НПК цели, като наред с това обезпечава
приключването на наказателното производство в разумен срок. Частната
жалба е неоснователна, поради което въззивният съд потвърди обжалваното
определение на първата инстанция като правилно и законосъобразно.
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.
ПР
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

6

Номер на акта:	328
Дата:	13 септември 2022 г. (в сила от 13 септември 2022 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20222200600390
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	16 август 2022 г.

Определение по дело №390/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите