Решение по дело №3102/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 14.11.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав в публичното заседание на двадесети и четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:	НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА
	мл.с. ЯНА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Лаловска въззивно гр.д. № 3102 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Ф.Н.И. срещу решение № 20276118/14.12.2020г., постановено по гр. дело № 9348/2020г. по описа на СРС, 178-и състав, с което СРС е отхвърлил предявения срещу ответника Столична дирекция на вътрешните работи - МВР осъдителен иск по чл. 187, ал. 5, т. 2 /ред. – ДВ, бр. 81/2016г./, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за сумата 1 814.22 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, резултат от преизчисляване на нощен труд с коефициент 1.143 за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва от 19.02.2020г. до окончателното плащане и на ответника са присъдени разноски.

Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било неправилно. Липсата на изрична правна норма в специалния закон не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличието на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, субсидиарно се прилагала общата НСОРЗ. Позовава се на приложението на НСОРЗ, предвиждаща преобразуването на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143, нормите на КТ, КРБ – принципите на закрила на труда, равенство, уредбата на статута на държавните служители в ЗМВР, правото на ЕС, Хартата на основните права. Излага подробни съображения в тази връзка. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което искът му бъде изцяло уважен. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна Столична дирекция на вътрешните работи - МВР в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения. Моли решението да бъде потвърдено от въззивния съд като правилно и законосъобразно.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

От представените по делото и неоспорени писмени доказателства – служебна бележка рег. № 513р-6080/21.01.2020г., специфична длъжностна характеристика и специален протокол за запознаване на ищеца със същата, кадрова справка, справка за изплатеното допълнително възнаграждение за положен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа и за положения извънреден труд от Ф.Н.И. от 01.02.2017г. до 31.01.2020г., Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, и заключение на ССчЕ, съдът приема за установено, че през исковия период от 01.02.2017г. до 31.01.2020г. страните били обвързани от валидно служебно правоотношение, в рамките на което ищецът И. изпълнявал при ответника длъжността командир на отделение в група ООР, сектор „Охранителна полиция“ на 03 РУ-СДВР в гр. София.

Страните не спорят и от представените по делото и неоспорени справка за изплатеното допълнително възнаграждение за положен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа и за положения извънреден труд от Ф.Н.И. от 01.02.2017г. до 31.01.2020г. и заключение на изслушаната ССчЕ се установява, че през исковия период ищецът Ф.Н.И. полагал при ответника труд при сумарно изчисляване на отработеното време за тримесечен период.

Съобразно неоспореното заключение на ССчЕ за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г. ищецът Ф.Н.И. положил при ответника общо 1 736 часа нощен труд, за което ответникът му заплатил възнаграждение. В случай, че нощният труд бъде преизчислен в дневен с коефициент 1.143 (вариант 2 от заключението), същият възлизал на 1 984 часа, като разликата от 248 часа не била овъзмездена. Възнаграждението за същото време положен труд съобразно неоспореното заключение на вещото лице възлиза в размер на сумата 1 814.22 лева и същото не било заплатено.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Приложимите към процесния казус разпоредби от ЗМВР са тези, в редакцията им преди изменението бр. 81/2016г. ДВ.

Предвид нормата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че възнаграждението за извънреден труд е допълнително такова и се изплаща към основното месечно възнаграждение на държавните служители. На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч. - чл. 179, ал. 1 ЗМВР. Следователно ЗМВР урежда отделно заплащане, както на положения извънреден труд, така и на този, положен през нощта, като няма пречка двете разпоредби да се прилагат едновременно.

Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР,  урежда нормалната продължителност на работното време на държавните служители, която е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал. 3 на разпоредбата регламентира начина на изчисляване на работното време за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Изр. 4 в приложимата към казуса редакция на нормата до изм. бр. 81/2016г. ДВ, предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Когато служителят е работил извън редовното работно време, в чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР са предвидени компенсации – възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. С ал. 6 е уреден и начинът за заплащане на положения извънреден труд по ал. 5 – с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съобразно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (редакция бр. 81/2016г. ДВ) редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В темпорален аспект подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на горната законова делегация са следните: Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., обн. бр. 69/2014г. ДВ, действала от 19.08.2014г. до 31.03.2015г., както и от 29.07.2016г. до 01.08.2016г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., обн. бр. 40/2015г.  ДВ, действала от 01.04.2015г. до 28.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. бр. 60/2016г. ДВ, действала от 02.08.2016г. до 09.01.2020г. (последната е приложима към конкретния казус). Единствено в чл. 31, ал. 2 на първата от наредбите е регламентирано, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за съответния отчетен период се умножава по 0.143, а полученото число се събира с общия брой работни часове за същия период (т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1.143). Нито в ЗМВР, нито в някоя от останалите две наредби е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета от Министерския съвет по приложението на КТ и обн. в бр. 9/2007г. ДВ, когато работното време се изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Този коефициент възлиза именно на 1.143 и се получава при разделянето на нормалната продължителност на работното време през деня, установена от нормата на чл. 136, ал. 3 КТ (8 часа) на нормалната продължителност на нощния труд, установена от нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ (7 часа).

По въпроса „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“ е постановено Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС. Съобразно задължителното тълкуване на ВКС при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

В мотивите си към същото тълкувателно решение ВКС възприема становището, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими определени предпоставки. Първата предпоставка е празнота в закона. По задължителен за съдилищата начин е прието, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Анализирайки разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР ВКС приема, че по смисъла на същата норма „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. ВСК приема, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Становището на ВКС е, че прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения няма да обезпечи постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването на ЗМВР, законодателят е съобразил спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по - благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.

От мотивите на ТР № 1/2020 от 15.0.03.2023г. на ВКС не следва извод, че даденото тълкуване е неприложимо към случаите до преди изменението на ЗМВР ДВ, бр. 60 от 2020г., а намира приложение само за след този период, каквото възражение поддържа ищецът в настоящото производство. Даденото от ВКС тълкуване на нормите на ЗМВР е принципно и не касае конкретна редакция на закона.

Като се съобрази даденото от ВКС тълкуване, че работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред следва, че е недопустимо към техните правоотношения по аналогия да се приложи ЗДСл или КТ, в това число - конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1.143.

Ето защо, при съобразяване на горното задължително във връзка с нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ за настоящия съдебен състав тълкуване следва да се приеме, че в случая не могат да се прилагат субсидиарно издадените по приложение на Кодекса на труда подзаконови нормативни актове. Като се съобразят постановките в ТР № 1/2023г. на ВКС, следва да се направи извод, че в случая е неприложим чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, според който при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Предвид обстоятелството, че размерът на възнаграждението за положен нощен труд е определен от ответника по реда на посочените заповеди на Министъра на вътрешните работи, цитирани по-горе, предявеният иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 06.03.2017г. до 06.03.2020г., получен чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, се явява неоснователен.

Претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за допълнително възнаграждение за извънреден труд и предвид горните изводи на съда по иска по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Както бе отбелязано по-горе, постановеното ТР № 1/2020 от 15.0.03.2023г. на ВКС, във връзка с нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за настоящия съдебен състав. Досежно съответствието му с правото на ЕС ВКС излага изрични съображения в мотивите си към тълкувателното решение, че горното разрешение съответства на правото на ЕС, а чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО, съгласно решение на СЕС по дело № С-262/20, следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, а Хартата на основните права на ЕС, в чл. 20 и чл. 31 допуска определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работещите в частния сектор да не се прилага за работещите в публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел.

Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, по посочените по – горе съображения (поради постановяване на ТР №1/2023г. на ОСГК на ВКС по спорния въпрос), първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски пред СГС има ответникът. Същият претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на сумата 100 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени 100 лева разноски, сторени пред СГС.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

 

                                                     Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20276118/14.12.2020г., постановено по гр. дело № 9348/2020г. по описа на СРС, 178-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Ф.Н.И., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи - МВР, с адрес гр. София, ул. „********, сумата 100 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.