Мотиви по н. о. х. д. № 464
по описа на Софийски окръжен съд за 2018
година
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт от 25.07.2018 г., изготвен от
прокурор при С.о.п. по пр. пр. № 4202/2014 г. по описа на СОП, досъдебно
производство № 1-Б/2015 г. по описа на ОСлО при СОП, срещу лицето:
В.К.В. – роден на *** ***, българин,
български гражданин; с постоянен адрес:***; живущ в ФР Г., гр. Л., кв. „Г.”,
ул. А. Б.” №,; женен, неосъждан, със средно техническо образование; управител
на търговско дружество „Д.” ЕООД, ЕГН **********.
С който му е повдигнато обвинение за това,
че:
В периода от 01.01.2013г. до 30.04.2014г. в
гр. С., обл. С., пред ТД на НАП С.-офис С. област, изнесено работно място /ИРМ/
- С., при условията на продължавано престъпление с две отделни деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите са явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на данъчно
задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от ЗДДФЛ, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
общо в размер на 14 948.56 /четиринадесет хиляди деветстотин четиридесет и осем
лева и 56 ст./ лева, като не е подал годишни данъчни декларации в срока по
чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ, изискуеми по чл. 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ за облагаеми
доходи от източници в чужбина по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ, както следва:
- През
2013 г. в срок от 01.01.2013 г. до 30.04.2013 г. не е подал годишна данъчна
декларация за придобити през 2012г. доходи в размер на 96 380.02 /деветдесет и
шест хиляди триста и осемдесет лева и 02 ст./ и с това е избегнал
установяването и плащането на данъчно задължение в размер на 9 638.00 /девет
хиляди шестстотин тридесет и осем лева/;
- През 2014 г. в срок от 01.01.2014 г. до
30.04.2014 г. не е подал годишна данъчна декларация за придобити през 2013г.
доходи в размер на 53 105.62 /петдесет и три хиляди сто и пет лева и 62 ст./ и
с това е избягнал установяването и плащането на данъчно задължение в размер на
5 310.56 /пет хиляди триста и десет лева и 56 ст./ - престъпление по чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В хода на разпоредителното заседание,
проведено на 14.10.2018 г. е разгледана молба от страна на ощетеното юридическо
лице – държавата, с която се предявява граждански иск срещу подс. В., като с
протоколни определения от същата дата
като граждански ищец по делото е конституирана Д.п.о.М.н.ф. а така също
е приет за разглеждане предявения гражданския иск, както следва:
- За сумата от 9 638.00 лв. /девет хиляди
шестстотин тридесет и осем лева/, представляващо избегнато данъчно задължение
през 2013 г. за придобити през 2012 г. доходи, ведно със законната лихва,
считано от момента на настъпване на увреждането – 30.04.2013 г., до
окончателното плащане.;
- За сумата от 5 310.56 лв. /пет хиляди
триста и десет лева и 56 ст./, представляващо избегнато данъчно задължение през
2014 г. за придобити през 2013 г. доходи, ведно със законната лихва, считано от
момента на настъпване на увреждането – 30.04.2014 г., до окончателното плащане.
След провеждане на разпоредителното
заседание, но преди даване ход на съдебното следствие от страна на подсъдимия В.К.В.
е поискано разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено
съдебно следствие, като от негова страна са признати всички факти, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В присъствие на упълномощения защитник на
подсъдимия – адвокат В.Д., и с негово съгласие, е направено признание на всички
факти от обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК. С протоколно
определение е одобрено признанието на подсъдимия, след като изрично му бе
разяснено, че при постановяване на присъдата ще се ползват всички доказателства
по досъдебното производство и самопризнанието. Делото е разгледано по реда на
глава ХХVІІ от НПК, при което не са събирани доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на о.а.
След приключване на съдебното следствие, в
хода на съдебните прения от страна на представителя на СОП – прокурор П., се
изразява становище, че с оглед признаване на фактите, посочени в ОА няма спор
за извършване от обективна и субективна страна на престъплението, описано в ОА.
С оглед
приети писмени доказателства за заплащане на дължими суми и изявлението на
представителя на гражданския ищец иска преквалифициране на престъплението по
текста на чл. 255, ал. 4 във вр. ал. 3,
вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с оглед на което и
предвид размера на предвиденото за това деяние наказание, както и с оглед
чистото свидетелство за съдимост на подсъдимия изразява становище за
приложимост на института по чл. 78а от НК, като подсъдимият бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно „глоба”.
Иска налагане на глоба в средния размер - 2 500 лева.
Представителят на гражданския ищец изразява
становище за основателност на предявения граждански иск, но предвид
погасяване на всички дължими суми изразява становище да не бъде уважаван.
Защитникът на подс. В. – адвокат Д. не
взема становище по фактите, като намира, че са налице предпоставки за
преквалифициране на деянието по чл. 255, ал. 4 от НК и съответно приложение
на чл. 78а НК, като иска налагане на глоба в минимален размер, позовавайки се
на смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, признанието на вината, както и имущественото му
състояние. Иска да не бъде уважаван гражданския иск.
Подсъдимия В. не изразява становище в хода
на съдебните прения.
При упражняване правото си на последна дума
подсъдимият изразява съжаление за случилото се, като посочва, че не е бил
информиран за това. Отправя молба за определяне на глоба в минимален размер.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК, с оглед
направеното самопризнание от страна на подсъдимия съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:
През 2010 г.
било учредено дружество с ограничена отговорност „Г." ООД. Като съдружници
в него били вписани руските граждани -свид. Г.М.Ж. и съпругата му – О. Н. Ж..
Дружеството било със седалище и адрес на управление *** с предмет на дейност -
покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален и преработен вид,
спедиционна, складова, лизингова дейност, превозна, туристическа,
ресторантьорска, хотелиерска дейност, рекламна, информационна, програмна,
консултантска и експертна дейност, вътрешно и външно търговска дейност, с
предмети за бита и промишлени стоки, строителство, обзавеждане и продажба на
недвижими имоти, предприемаческа дейност, тур-операторска дейност,
представителство на български и чужди физически и юридически лица както и всяка
друга дейност, разрешена от закона. Тъй като учредителите били руски граждани с
местоживеене в Русия, решили да упълномощят подс. В.К.В. с представителна власт
по отношение на дружеството. За целта бил сключен договор за управление от
06.03.2012 г. между „Г." ООД и подс. В.. По силата на този договор,
доверителят /"Г." ООД/ възлага на управителя /обв. В./ да управлява с
права, задължения и отговорности „Г." ООД, като договорът бил сключен за
неопределен срок.
На 21.03.2012
г. свид. О. Н. Ж. - представител на фирма „Г." ООД упълномощила подс. В.К.В.
с правото да извършва всички фактически и правни действия свързани с дейността
на фирмата в това число да открива и закрива сметки в банки, да извършва
неограничено теглене, прехвърляне и приемане на неограничени по размер суми по
тези сметки и всякакви документи, както и други права, подробно описани в
приложеното по делото пълномощно /т.4, л.4/.
В периода
2012г.-2014г. „Г." ООД имал открити две банкови сметки в „***" АД-
една левова, и една - валутна /в евро/. Посочените две сметки били открити на
05.03.2012 г. от подс. В.В. /видно от писмо на „***" АД - т. 3, л. 178/.
На 12.12.2007
г. подс. В.К.В. открил разплащателна сметка в евро на свое име в „***" ЕАД
- клон С. с IB AN BG 55 СЕСВ 9790 1475 6438 00.
За периода от
12.03.2012г. до 21.02.2013г. свид. Г.Ж. наредил преводи на парични суми в общ
размер на 221 399.96 лева или 113 200.00 евро по личната еврова банкова сметка ***.
В.К.В. в „***" ЕАД, клон С., както
следва:
На 12.03.2012
г. подс. В.К.В. получил по личната си
разплащателна сметка в евро в „***" ЕАД - клон С. сумата от 11 000 /единадесет
хиляди/ евро, наредени от свид. Г.Ж..
На 24.04,2012
г. подс. В.К.В. получил по личната си разплащателна сметка в евро в „***"
ЕАД - клон С. сумата от 9 200 /девет хиляди и двеста/ евро, наредени от свид. Г.Ж..
На 24.05.2012
г. подс. В.К.В. получил по личната си разплащателна сметка в евро в „***"
ЕАД - клон С. сумата от 16 500 /шестнадесет хиляди и петстотин/ евро, наредени
от свид. Г.Ж..
На 10.07.2012
г. подс. В.К.В. получил по личната си разплащателна сметка в евро в „***"
ЕАД - клон С. сумата от 14 000 /четиринадесет хиляди/ евро, наредени от свид. Г.Ж..
На 20.09.2012
г. подс. В.К.В. получил по личната си
разплащателна сметка в евро в „***" ЕАД - клон С. сумата от 4 500 /четири
хиляди и петстотин/ евро, наредени от свид. Г.Ж..
На 12.11.2012
г. подс. В.К.В. получил по личната си
разплащателна сметка в евро в „***" ЕАД - клон С. сумата от 25 000
/двадесет и пет хиляди/ евро, наредени от свид. Г.Ж..
На 05.12.2012
г. подс. В.К.В. получил по личната си разплащателна сметка в евро в „***"
ЕАД - клон С. сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ евро, наредени от свид. Г.Ж..
На 29.01.2013
г. подс. В.К.В. получил по личната си разплащателна сметка в евро в „***"
ЕАД - клон С. сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ евро, наредени от свид.
Г.Ж..
На 21.02.2013
г. подс. В.К.В. получил по личната си разплащателна сметка в евро в „***"
ЕАД - клон С. сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ евро, наредени от свид. Г.Ж..
Общият размер
на преведените от свид. Ж. суми по банковата сметка на обвиняемия за периода от
12.03.2012г. до 21.02.2013г. възлизал на 113 200 евро. Съгласно заключението по
назначената и изготвена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, стойността
на 113 200 евро се равнявала на сумата от 221 399,96 лв.
Видно от
показанията на свид. Г.Ж., сумите по преводите следвало да се разходват за
дейността на дружеството ,,Г." ООД. От заключението по назначената и
изготвена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че
постъпилата по сметката на подс. В.К.В. сума в размер на 113 200,00 /евро/ с
левова равностойност от 221 399, 96 лв. били изтеглена от последния, както
следва:
43 553, 04
евро, равняващи се на 85 182, 34 лв. - била изтеглена от подс. В. на отделни суми в евро от каси в офис на „***"
АД.
38 470,51
евро, равняващи се на 75 241, 78 лв. - била изтеглена от подс. В. на каса в
офис на „***" АД, от ATM устройство и платено на ПОС устройство.
9 000 евро,
равняващи се на 17 602,47 лв. - сумата била преведена на 24.04.2012 г. по
сметка на дружеството „Г." ООД.
22 000 евро,
равняващи се на 43 028,26 лв. - прехвърлени по сметка на подс. В.К.В. в „***" АД откъдето 42 000 лева
били преведени към „Б." ЕАД за покупка на ДМА -туристически автобус „Ивеко
Еуроклас".
От
заключението по изготвената допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумите съответно от 9 000 евро и от 22 000 евро били използвани
за разходи свързани с дейността на дружеството „Г." ООД. За останалата
част от преведените суми, а именно - 43 553, 04 евро, равняващи се на 85 182,34
лв. и 38 470,51 евро, равняващи се на 75 241,78 лв. - не били налице документи
удостоверяващи разходването им за дейността на дружеството.
В качеството
си на управител на дружеството „Г." ООД, подс. В.К.В. получавал брутно възнаграждение в
размер на 700 лв. месечно. От заключението по допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че за 2012г. подс. В.К.В. получавал нетно възнаграждение за
длъжността която заемал -„управител" на „Г." ООД в размер на 548, 73
лв. месечно с изключение на м. април 2012 г., когато сумата възлизала на 346,
57 лв.
За 2013 г.
нетното месечно възнаграждение на подс. В. възлизало на сумата от 545,60 лв.
За 2014 г.
нетното месечно възнаграждение на подс. В.К.В. за длъжността „управител"
на „Г." ООД възлизало на сумата от 545, 60 лв. с изключение на м. юли 2014
г. когато сумата възлизала на 379,55 лв. Експертизата дава заключение, че за
периода 11.04.2012 г. /когато е регистриран договорът за управление на обв.
Василев в НАП/ до 23.07.2014г. /когато е освободен от длъжността
„управител" на „Г." ООД/ подс. В.К.В. получил възнаграждение в размер
на 14 936, 75 лв., формирано от сбора на следните суми:
- 4 736,41 лв. - за периода от
11.04.2012 г. до 31.12.2012 г.
- 6 547,20 лв. - за периода 01.01.2013 г.
- 31.12.2013 г.
- 3 653,15 лв. -за периода 01.01.2014 г.
-23.07.2014 г.
В
заключението по назначената и изготвена допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза /т.8, л. 15-28/ и по-конкретно - на стр. 6, Таблица
№ 4, вещото
лице е изчислило размера на сумата получена реално от обв. В.К.В.,
представляваща остатък от преведените от свид. Г.Ж. суми, намалени съответно с
тези разходвани за дейността на дружеството „Г." ООД и нетното
възнаграждение на подс. В. /колона 5 от таблица № 4/. На базата на тези
изчисления, вещото лице дава заключение, че подс. В.К.В. е получил за 2012г. сумата от 96 380,02
лв., а за 2013г. - сумата от 53 105,62 лв.
Така
получените от подс. В. суми в размер на 96 380,02 лв. за 2012г. и 53 105,62 лв.
за 2013г. - представляват доходи от източници в чужбина по смисъла на чл. 35,
т.6 от ЗДДФЛ.
В хода на
съдебното следствие от страна на подс. В. са представени писмени доказателства
– два броя платежни нареждания: за сумата от 15 022.55 лв. - дължими данъци и
лихви за 2012 г. и за сумата от 7 737.92 лв. - дължими данъци и лихви за 2013
г., като и двете суми са внесени по сметка на държавата на 30.10.2018 г.
Описаните
обстоятелства съдът приема за установени на основание чл. 373, ал. 3 от НПК,
след като са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и преди
всичко след преценка, че така описаните обстоятелства се подкрепят без никакви противоречия
от установените в хода на досъдебното производство доказателства, чрез
предвидените в НПК способи, а именно:
- Показанията
на свидетелите: Г.М.Ж. и И.И.Й. /т.2, л.14-17/
- Извършените
експертизи: Съдебно счетоводна – основна и допълнителна;
- Прочетените
писмени доказателства: Платежни нареждания „Р.” – Русия, /л. 47- л. 61, т. 3 от
ДП/; Справка за извършени парични преводи от „***” АД, клон С., /л. 166- л.
173, т. 3 от ДП/; Справки от ТД на НАП – С. област, /л. 77 – л. 155, т. 5 от
ДП/; Характеристична справка, /л. 25, т. 6 от ДП/; 3 бр. справки за съдимост,
/л. 66, т. 6; л. 19, т. 7; л. 36, т. 8 от ДП/; Справка от Община С., отдел
„Местни данъци и такси”, л. 64, т. 6 от ДП; Справки от ТД на НАП –С. област,
/л. 92- л. 97, т. 6 от ДП/; Справка от Агенция по вписванията и договор за
управление между „Г.” ЕООД и В.К.В., /л. 99 - л. 109, т. 6 от ДП/; Справка от
ОДМВР-С. за регистрирани МПС на името на подсъдимия, /л. 117- л. 122, т. 6 от
ДП/; Справка от НОИ, /л. 30 – л. 33, т. 7 от ДП/; Писмо до ТД на НАП – С.
област и отговор , /л. 29-л. 32, т. 8 от ДП/;
- Приобщени
в хода на съдебното следствие: Справка от ТД на НАП-С. от 17.10.2018 г.;
Справка от отдел „Местни данъци и такси” – Община С., с дата 16.10.2018 г.;
Справка от Агенция по вписванията от 31.10.2018 г.; Справка от ОДМВР-С. от
13.11.2018 г.; 2 броя платежни нареждания от 30.10.2018 г.
От правна страна съдът намира, че
описаните обстоятелства, които се установиха без противоречия дават основание
за извод, че подс. В. е осъществил от
обективна и субективна страна продължаваното престъпление по основния състав на
чл. 255, ал. 1 от НК.
От обективна
страна, периода 2021-2014 г. е пребивавал на територията на страната, поради
което е задължено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица. Към този период подсъдимият е изпълнявал
функции по управление на търговското дружество регистрирано от руският
гражданин - свидетеля Г.М.Ж., както и от неговата съпруга – О. Н. Ж., а
последната в качеството на представител на търговското дружество „Г.“ ООД е
предоставила на подсъдимия правото да извършва всички фактически и правни
действия свързани с дейността на фирмата в това число да открива и закрива
сметки в банки, да извършва неограничено теглене, прехвърляне и приемане на
неограничени по размер суми по тези сметки и всякакви документи и други,
подробно описани в приложеното по делото пълномощно.
Няма
съмнение, че за периода 2012-2013 т. по лична валутна сметка на подсъдимия в
„Централна кооперативна банка“ АД от страна на св. Ж. са преведени средства в
общ размер на 113 200 евро, равностойност в лева на 221 399,96 лева, като за
2012 г. преведените суми са в общ размер на 82 700 евро, докато за 2013 г. са
преведени 30 500 евро. Всички тези средства са изтеглени от подсъдимия по
различен начин, като само част от тези суми – общо 31 000 евро са
използвани за дружеството, като 9 000 евро - 17 602,47 лева са преведени по
сметка на търговското дружество, а сумата от 22 000 евро са прехвърлени по
друга сметка на подс. В. в „***“ АД, а впоследствие сума от 42 000 лева от
тази сметка са използване на купуване на моторни превозни средства – материален
актив на дружеството „Г." ООД.
Останалата
сума в общ размер на 149 485,64 лева е получена от подс. В., в това число
за 2012 г. сумата от 96 380,02 лева и за 2013 г. в размер на 53 105,62 лева
представляват доходи за подс. В. от източник чужбина по смисъла на чл. 35, т.6
от ЗДДФЛ, съответно за тези суми се дължат данъци и е налице задължение по чл.
53, ал. 1 от ЗДДФЛ за декларирането им в установените в този закон срокове, а
именно до 30.04.на годината следваща годината, през която е получен дохода.
По несъмнен
начин е установен и факта, че за двете години – 2012 и 2014 година подсъдимият
не е подавал декларация по смисъла на чл. 55 от ЗЗДФЛ, след като източникът на
тези доходи не е лице, което е задължено според същия закон да удържа и внася
дължимите данъци върху тези доходи.
С
получаването на посочените доходи през 2012 и 2013 г. и с неподаване на
декларации съответно до 30.04.2013 г. и до 30.04.2014 г. подсъдимият е
осъществил обективните признаци на престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК, а
именно избегнал е установяване и плащане на дължимият данък върху доходите,
което е придобил. Деянието е осъществено чрез неподаване на дължимата
декларация – т. 1 от ал. 1 на чл. 255 от НК. Дължимият данък за тези две години
е в общ размер на 14 948,56 лева, съответно за 2012 г. в размер на 9
638.00 и за 2013 г. в размер на 5 310.56 лева, като общия размер на дължимия
данък представляват „данъци в особено големи размери“ по смисъла на чл. 93, т.
14 от НК, съответно като деяние по ал. 3 на чл. 255 от НК, каквото обвинение е
повдигнато с внасяне на ОА.
Самостоятелния
характер на всяко повтарящо се задължение за деклариране на доходи за всяка
календарна година определя и специфичното в случая осъществяване на
продължавано престъпление, а именно извършването му в две последователни години
при условията на чл. 26, ал. 1 от НК, при което определящ е общия престъпен
резултат – чл. 26, ал. 2 от НК.
Деянието е
осъществено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, след като
извършените действия по изтегляне на получените суми по личната сметка и
невнасяне на сумите по сметка на търговското дружество /респективно използването
им за дейността на дружеството/ представляват съзнателни и целенасочени
действия осъществени от подс. В., при което са наличие на съзнание и представи
за отделите факти - придобиване на доходи, и неизпълнение в две последователни
години на задължението си деклариране на тези доходи пред орган по приходите.
Поради това
съдът намира, че подсъдими Ведонов е осъществил състава на престъплението, за
което е внесено обвинението, но предвид представените доказателства в хода на
съдебното следствие за внасяне в бюджета на необявеното, съответно неплатеното
данъчно задължение, деянието следва да бъде преквалифицирано в по-лекото престъпно
деяние по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2, т. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, тъй като и от изявлението на представителя на гражданския ищец
е потвърдено, че са погасени всички данъчни задължения за конкретните доходи,
дължими от подсъдимия В., ведно с лихвите върху тези суми, считано от датите на
възникване на отговорността за недеклариране на дохода и внасяне на дължимия
данък върху дохода - чл. 67, ал. 4 и чл.
53, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Поради
това подс. В. бе признат за виновен за това, че периода от 01.01.2013 г. до
30.04.2014 г. в гр. С., обл. С., пред ТД на НАП С.-офис С. област, изнесено
работно място /ИРМ/ -С., при условията на продължавано престъпление, с две
отделни деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите са
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от ЗДДФЛ, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери - общо в размер на 14 948.56 /четиринадесет хиляди деветстотин
четиридесет и осем лева и 56 ст./ лева, като не е подал годишни данъчни
декларации в срока по чл. 53 ал. 1 от ЗДДФЛ, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1
от ЗДДФЛ за облагаеми доходи от източници в чужбина по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ,
както следва:
- През 2013
г. в срок от 01.01.2013 г. до 30.04.2013 г. не е подал годишна данъчна
декларация за придобити през 2012 г. доходи в размер на 96 380.02 /деветдесет и
шест хиляди триста и осемдесет лева и две стотинки/ и с това е избегнал
установяването и плащането на данъчно задължение в размер на 9 638 /девет
хиляди шестстотин тридесет и осем/ лева;
- През 2014
г. в срок от 01.01.2014 г. до 30.04.2014 г. не е подал годишна данъчна
декларация за придобити през 2013 г. доходи в размер на 53 105.62 /петдесет и
три хиляди сто и пет лева и шестдесет и две стотинки/ и с това е избягнал
установяването и плащането на данъчно задължение в размер на 5 310.56 /пет
хиляди триста и десет лева и петдесет и шест стотинки/ лева,
Като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявените и
неплатените данъчни задължения са внесени в бюджета на страната заедно с
лихвите.
Престъпление
по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК
Налице са предпоставките за приложение на чл.
78а от НК, след като за деянието се предвижда налагане на наказание
„лишаване от свобода“ за срок до 3 години и глоба до 1 000 лева,
подсъдимият не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание и имуществените вреди от престъплението са
възстановени, поради което подс. В. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер
от 1 000 до 5 000 лева на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
При
определяне на размера на административното наказание съдът отчита като преобладаващи
смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно минало на подсъдимия, и преди
всичко изразеното съжаление, както и признание на вината, направени в хода на
съдебното следствие. В такава насока следва да бъде отчетено и поведението,
насочено към възстановяване на имуществените вреди.
Без
съществени отегчаващи вината обстоятелства, съдът намира, че административно
наказание в размер близък до минималния предвиден в най-пълна степен
съответства на обществената опасност на деянието и дееца, поради което наложи
на подс. В. административно наказание глоба в размер на 1 500 лева.
По предявените граждански искове съдът
намира, че същите са неоснователни, след като всички дължими суми, ведно с
лихвите върху тях са внесени в полза на държавата и това е потвърдено от страна
на представителя на гражданския ищец. Поради това съдът отхвърли предявените
граждански искове срещу подсъдимия В..
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, на
същият следва да бъде възложено заплащане по сметка на С.о.п. направените
разноски на досъдебното производство в размер на 920.33 лева, съответно по
сметка на С. окръжен съд сумата от 90 лева за направените в хода на съдебното
производство.
Следва да
бъде постановено връщане на вещественото доказателство, иззето в хода на
досъдебното производство, като на подсъдимия В. бъде върнат един брой зелен
тефтер, намиращ се в т. 5 от ДП.
По изложените
съображения съдът единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са
изготвени на 30.07.2021 г.
Председател:
Стефан
Стойков