Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
1298 12 октомври
2020 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на тридесети септември,
две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В. С.
Прокурор
Да.Х.
като разгледа административно дело номер 2647 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 от Административно процесуалния кодекс / АПК / във връзка с
чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба на П.М. ***, к-с „**“, ул. „***“№ 8а, ет.2, против Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, с която са
предявени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 2 000.00/две хиляди/ лева - болки и страдания, причинени от
незаконосъобразни действия на полицейски служител, който го ритнал в глезена, съборил
на земята и причинил фрактура на десния глезен и от незаконосъобразното
бездействие да му бъде осигурена необходимата и дължима медицинска грижа като
увредено лице, и за имуществени вреди в размер на 271.09/двеста седемдесет и
един лева и девет ст./ лева, представляващо понесените разходи за лечение на
фрактурата на десния глезен, ведно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от 05.11.2019 г. до окончателното им изплащане.
В
исковата молба твърди, че на 07.04.2019 г., около 02.50 ч., бил спрян за
проверка и задържан, до бл.122 в к -с „Славейков“, от полицейски служител,
който след като му взел личната карта, поискал да го обискира, но той отказал.
Полицаят го ритнал в глезена, съборил го на земята, извил му ръцете отзад и му
поставил белезници. Тогава други двама полицаи довели приятеля му М.А., който
побягнал след като те поискали да ги спрат за проверка. Двамата били отведени
във Второ РУ, ОД МВР Бургас, където им били съставени актове за неизпълнение на
полицейско разпореждане, което не отговаряло на истината. Твърди също, че междувременно
кракът му се бил подул в областта на глезена и го болял, но при оплакването му
полицейският служител, който го ритнал, му отговорил да не се преструва, тъй
като е куцал и преди да бъде спрян за проверка. Сочи, че след около два часа
бил пуснат от полицейското управление, след като му било заявено, че има избор
или да си тръгва или да бъде отведен в ареста, ако настоява, че е малтретиран,
за да изчака до сутринта решението на началниците. Избрал първия вариант, за да
не стои в ареста, без да има за какво. Като си тръгнал от полицейското
управление ритнатият глезен започнал да го боли
толкова силно, че не можел да върви, поради което майка му дошла да го
вземе и го завела у тях, а по-късно през деня и на преглед в УМБАЛ, Бургас, тъй
като болките продължавали и вече дори не можел да стъпва на десния си крак. В
болницата, след извършена рентгенография било установено, че ищецът има
фрактура на десния глезен и единственият изход е операция с поставяне на
имплант. Тъй като имал поставен стенд и състоянието му не било добро,
първоначално му била поставена само шина, която престояла две седмици. След
това на 22.04.2019 г. гипсовата шина била заменена с гипсов ботуш. През
изминалите три месеца и половина, на две седмици, ищецът ходел на прегледи при лекар.
Независимо от проведеното лечение се наложило да му бъде направена операция на
23.07.2019 г. в МБАЛ „Лайф хоспитал“ Бургас, където му бил поставен метален
имплант, за да се гарантира правилното зарастване на костна структура на
глезена. Ищецът твърди, че е понесъл разходи във връзка с проведеното лечение,
извършената операция и след оперативния период общо в размер на 271.09 лева,
както и неимуществени вреди - болки и страдания, които оценява на 2000.00 лева,
произтичащи от противоправното му увреждане - фрактура на глезена и в резултат
на това, че не му е оказана необходимата медицинска помощ като увредено лице, а
вместо това е задържан незаконосъобразно два часа в полицейското управление.
Ищецът,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените
искове. Иска
да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представени са
писмени бележки.
Ответникът - Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи/ОД МВР/, Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковете като недопустими, алтернативно като неоснователни и недоказани по
размер. Иска да се отхвърлят. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на исковите претенции.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и
закона, намира следното:
Исковете са предявени срещу надлежен
ответник, по смисъла на чл. 205 АПК, и са
допустими, съобразно задължителните указания в определение №2409 от 14.02.2020
г. по адм.дело № 1762/2020 г. на ВАС.
Разгледани
по същество са неоснователни, при следните съображения:
За да се
уважи предявеният иск е необходимо да се установи кумулативната наличност на
установените в нормата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ материалноправни предпоставки, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение
на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда; пряка причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат.
Не е
налице първото от тези условия - незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ.
осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени
по съответния ред.
От
докладна записка, рег.№434р-6192 от 07.04.2019 г., изготвена от полицай Х.Т. до
началника на Второ РУ, ОД МВР Бургас, се установява, че на 06.04.2019 г., около
02.50 ч., докато изпълнявал ППД в състава на „Бреза“6, съвместно с двама негови
колеги, забелязали, в близост до бл.122 в к-с „Славейков“, гр.Бургас, лица от
мъжки пол с тъмни дрехи и с качулки да се движат по тротоара, които след като
забелязали патрулния автомобил, рязко ускорили хода си на вървене и се насочили
към тъмната част на междублоковите пространства. Полицейските служители слезли
от патрулния автомобил и се насочили след тях като високо и ясно разпоредили
„Стой, Полиция! Не мърдай!“. Х.Т. повторно дал това разпореждане на едно от
лицата, което било в близост до него, но то продължило да върви. Полицаят се
затичал и успял да го достигне, след което го отвел в патрулния автомобил. Другото
лице ускорило хода си и продължило да не изпълнява полицейското разпореждане,
но впоследствие било задържано от неговите колеги. И двете лица били във видимо
нетрезво състояние, като едното от тях - ищецът П.М., имал следи от
наранявания и накуцвал с десния крак. Те били отведени във второ РУ,
където били задържани на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР и им били съставени
АУАН за нарушение на чл.64 ЗМВР /л.83 от делото/.
На
07.04.2019 г., на П.М. е издадена заповед за задържане на лице, за срок от 24
часа, на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР, рег.№434зз-105, от ст.полицай Хр.Т.,***,
за това, че след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейския орган
да изпълни задължението си по служба в гр.Бургас, която не е обжалвана и е
влязла в сила/л.5 от делото/.
При
разпита му като свидетел Х.Т. потвърждава фактите и обстоятелствата, които е
посочил в докладната записка. Заявява, че П.М. се е държал изключително арогантно при
задържането му в полицейското управление, че обиждал и нагрубявал полицейския
служител и че отказал на предложението да му бъде осигурена медицинска помощ.
Съдът кредитира показанията на Х.Т., тъй като същите са в синхрон не само с
докладната записка, която той е съставил
по случая, но и с попълнената декларация от ищеца при самото му задържане, в
която той собственоръчно е посочил, че не желае медицински преглед от лекар. Тази
декларация опровергава твърдението на ищеца, че полицейските служители са
отказали да му осигурят медицинска помощ.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Р., майка на ищеца, която сочи, че същият е
бил съборен на земята от полицейския служител, който скачал върху крака му с
кубинките си и че е бил накаран да подпише декларация с невярно съдържание,
включително, че отказва преглед от лекар. Свидетелят не е очевидец и няма преки
впечатления от случилото се. Заявява, че е пред съда, за да каже какво е
станало според думите на сина й/л.91, гръб, от делото/. Възприетите от нея
лично факти, че ищецът е бил контузен, в деня преди неговото задържане, и е вървял
нормално, относно установената фрактура на глезена му, болките, които е
претърпял и във връзка с понесените разходи за лечение, не сочат на извода, че
увреждането е резултат от противоправни действия на полицейски служител.
Свидетелят
Г., приятел на П.М., заявява, че ищецът не е куцал вечерта около
21 часа, когато двамата последно се видели. По-късно, в три или четири часа на
следващия ден, по телефона, М. обяснил, че има проблем с крака и вероятно е
счупен, поради което чака майка му да го заведе в болницата. От показанията на този
свидетел не се установяват факти, от които да може да се направи извод за
осъществено спрямо ищеца насилие от полицейски служител и отказ на длъжностно
лице да му бъде осигурена медицинска помощ.
Други доказателства в подкрепа на
твърденията, че е бил ритан в глезена и съборен на земята от полицая, не са
ангажирани от ищеца.
Ето
защо съдът намира за недоказани твърденията му за извършването на тези противоправни
действия. Доказано е по несъмнен начин, че в УМБАЛ Бургас е установена фрактура на глезена му в
деня, в който е бил освободен от полицейското управление, че поради това му е
била поставена шина и че впоследствие М. е претърпял оперативно лечение, но липсват
доказателства, каква е причината за това увреждане. От друга страна от
показанията на свидетеля Х.Т. и съставената от него докладна записка по случая,
които са непротиворечиви и взаимно допълващи
се, се установява, че ищецът е накуцвал
преди да бъде спрян за проверка и че имал следи от наранявания. Изложените в
докладната записка, представляваща официален документ, обстоятелства, сочат на увреждане, настъпило
преди М. да е спрян за проверка от полицейския служител.
При тези данни, не се установява да са
извършени твърдените от ищеца незаконосъобразни действия и бездействия от длъжностно
лице на ответника, като предпоставка за присъждане на обезщетение по реда на
ЗОДОВ.
При положение, че липсва една от
кумулативно предвидените предпоставки за репариране на вреди по чл.1 ЗОДОВ,
предявените искове като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят.
При
този резултат, разноски на ищеца не се следват.
В
полза на администрацията следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200.00/двеста/ лева, определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка
с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ/обн.ДВ,бр.5/2006 г./.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.М. ***, к-с **, ул. „***“№ 8а,
ет.2, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД МВР/
Бургас, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 2 000.00/две хиляди/ лева - болки и страдания, причинени от
незаконосъобразни действия на полицейски служител, който го ритнал в глезена,
съборил на земята и причинил фрактура на десния глезен и от незаконосъобразното
бездействие да му бъде осигурена необходимата и дължима медицинска грижа като
увредено лице, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба- 05.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.М. ***, к-с **, ул. „***“№ 8а,
ет.2, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД МВР/
Бургас, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 271.09/двеста седемдесет и един лева и девет ст./ лева, представляващо
понесените разходи за лечение на фрактурата на десния глезен, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.11.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.М. ***, к-с **,
ул. „***“№ 8а, ет.2 да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи/ОД МВР/ Бургас разноски на 200.00/двеста/
лева.
Решението
може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: